№ 531
гр. Плевен, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430104894 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** против Б. С. Ч. с ЕГН **********.
При направена справка в НБД е установено, че ответника е починал на
***., т.е. след образуване на заповедното производство, а съгласно
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението.
С определение от 19.01.2023г. са конституирани в качеството на
ответници по предявеният иск наследниците на починалия ответник Б. С. Ч.,
както следва: Д. Г. Ч. е ЕГН: **********, с адрес: ***, С. Б. Ч. с ЕГН:
**********, с адрес: *** и В. Б. Ч. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ет. 1.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците Б. С. Ч. с ЕГН
********** бил собственик на топлоснабден имот, находящ се в *** аб.номер
1
*** и като такъв бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката за топлоснабдения си имот. Твърди
се, че за периода от м.май 2018г. до м.април 2020г. потребителя не бил
погасил в пълен размер своите задължения към ищцовото дружество за
процесния топлоснабден имот, като неплатената за този период сума за
главница възлиза в размер на 164,75лв. Останалата част от дълга,
претендиран в заповедното производство бил платен.
Сочи се, че сградата – етажна собственост, в която се намира
топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ООД. Навеждат се
доводи, че въз основа на чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано
в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлоснабдения имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски и след края на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата - „Техем сървисис ” ООД, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба
№2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Претендира се постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че Б. С. Ч., заместен в производството по делото от наследниците
му дължи на ищеца неплатена главница за топлинна енергия за процесния
период от 164,75лв., ведно със законната лихва от 05.05.2021г. до
окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски.
Ответниците не са депозирали писмени отговори в срока по чл.131 от
ГПК, но е постъпила молба от ответницата Д. Ч., с която твърди, че
претендираната сума била платена. Прилага документ за плащане на сума в
размер на 164,75лв.
След връчване на горната молба на ищеца, същия е депозирал
становище, че оставала неплатена главница в размер на 73,84лв. и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100лв.
С изявление от 04.04.2023г. ищеца твърди, че при отчитане на всички
2
плащания била останала непогасена главница от 25,03лв. моли също така да
му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
С издадена в заповедното производство Заповед за изпълнение *** е
разпоредено длъжникът Б. С. Ч. да заплати на ищеца следните суми: сумата
2758,30 лева за главница, лихва върху главницата в размер на 364,46 лева за
периода 15.09.2019 г. до 15.04.2021 г., дялово разпределение главница в
размер на 52,53 лева, лихва в размер на 9,63 лева за периода 01.07.2018 г. до
15.04.2021 г. и законната лихва върху главниците от 10.05.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 63,70 лв. за деловодни разноски и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Между страните не е налице спор и се установява от приложения
препис на нотариален акт *** на нотариус с рег.№***, че Б. С. Ч. е придобил
на 26.01.2006г. чрез покупко-продажба собствеността на процесния
недвижим имот в ***
Установява се от приложените преписи на заявление-декларация,
изходящо от собственика Б. Ч., че е поискал откриване на партида на негово
име за заплащане стойността на доставената му до имота топлинна енергия.
Не се спори също така и се установява от приложените преписи на
Протокол от проведено на 19.09.2002г. ОС на етажната собственост, в която
се намира имота и Договор от 28.09.2002г., сключен между ЕС и „Техем
Сървисис“ ЕООД, че соченото дружество е било избрано за фирма,
извършваща дяловото разпределение на доставената до сградата топлинна
енергия.
Видно е от представеното счетоводно извлечение, а е и безспорно
между страните, че за процесния период от м.май 2018г. до м.април 2020г. за
процесния топлоснабден имот е била доставена топлинна енергия на стойност
2 758,30лв., както и за дялово разпределение е начислена сума в размер на
3
52,53лв. за същия период. Поради забава в плащанията на тези суми е била
начислена мораторна лихва върху главницата от 2 758,30лв. за периода
15.09.2019г. до 15.04.2021г. в размер на 364,46лв. и мораторна лихва върху
главницата от 52,53лв. в размер на 9,63лв. за периода от 01.07.2018г. до
15.04.2021г.
От представеното удостоверение за наследници с изх.№14-
5932/22.12.2022г., издадено от ***, се установява, че Б. С. Ч. е починал на
***. и е оставил за свои наследници по закон *** – ответницата Д. Ч. и *** –
ответниците С. Ч. и В. Ч..
От приложеното в заповедното производство платежно нареждане за
кредитен превод от 02.12.2021г. се установява, че на тази дата е била внесена
в полза на ищеца сумата от 3 298,62лв. с изрично посочване, че е за
погасяване на задълженията по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС.
От представеното в исковото производство платежно нареждане от
01.02.2023г. (на л.68) е видно, че на сочената дата от ответника С. Ч. е била
платена в полза на ищеца сума в размер на 164,75лв. с изрично посочено
основание воденото между страните гр.д.№*** по описа на ПлРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съдът приема за установено от обсъдените доказателства, че
наследодателят на ответниците – Б. С. Ч. е бил собственик на процесния имот
в ***
Установи се, че имота се намира в топлоснабдена сграда, присъединена
към топлопреносната мрежа. С оглед на това собственика му има качеството
на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия.
4
Поради горното, съдът счита, че наследодателя на ответниците е
дължал на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до
процесния имот през претендирания период от време от 01.11.2020г. до
30.04.2022г., която е на стойност 2 758,30лв., както и е дължал цената на
услугата за дялово разпределение в размер на 52,53лв. за същия период.
Поради забава в плащанията на тези суми е дължал към момента на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК мораторна лихва върху
главницата от 2 758,30лв. за периода 15.09.2019г. до 15.04.2021г. в размер на
364,46лв. и мораторна лихва върху главницата от 52,53лв. в размер на 9,63лв.
за периода от 01.07.2018г. до 15.04.2021г.
Установи се, че са налице извършени плащания от длъжниците в хода
на заповедното производство, както и в хода на исковото, поради което
следва да се извърши преценка за погасените с тези плащания вземания на
кредитора в съответствие с правилото но чл.76 от ЗЗД.
Съдът счита, че с платената в заповедното производство на 02.12.2021г.
сума в размер на 3 298,62лв. са погасени следните задължения на длъжника:
Приложимо в случая е правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, регламентиращо, че
когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-
после главницата. Извършеното плащане не е било достатъчно да покрие
всички задължения, т.к. към 02.12.2021г. е имало натрупана лихва за забава
върху главниците от 2 758,30лв. и 52,53лв. за времето от депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК – 10.05.2021г. до датата на плащането –
21.12.2021г. Същата е присъдена с издадената заповед за изпълнение и се
изчислява за посочения период в размер на 176,47лв., чрез онлайн калкулатор
за законна лихва (173,17лв. мораторна лихва върху главницата от 2 758,30лв.
и 3,30лв. върху главницата от 52,53лв.).
Поради това, съгласно разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД с плащането
на сумата от 3 298,62лв. на 02.12.2021г. е била погасена изцяло присъдената в
заповедното производство мораторна лихва в размер на 364,46лв.,
натрупаната законна лихва върху присъдените главници за периода от
10.05.2021г. до 21.12.2021г. в посочения по-горе размер от 176,47лв. и с
остатъка от внесената сума – изчисляван на 2 757,69лв., е погасена част от
присъдената главница. При това непогасена е останала главница в общ размер
5
на 53,14лв. (0,61лв. от главницата за стойност на топлинна енергия и 52,53лв.
от главницата дялово разпределение).
Неоснователно кредиторът е осчетоводявал като погасени присъдени в
заповедното производство разноски, т.к.това са вземания, които още не са
били изискуеми и не представляват разноски по смисъла на чл.76, ал.2 от ЗЗД.
Ето защо, съдът приема, че към момента на депозиране на исковата
молба в съда непогасена е била главница в размер на 53,14лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 10.05.2021г. до окончателното
изплащане.
С внесената в хода на исковото производство сума от 164,75лв. на
01.02.2023г. са били погасени натрупаната законна лихва върху главницата от
53,14лв. за периода от 10.05.2021г. до 0.02.2023г. в размер на 9,41лв. и изцяло
главницата от 53,14лв. или вземания в общ размер на 62,55лв.
Така от внесената на 01.02.2023г. сума е налице остатък от 102,20лв.,
който следва да се приспадне от дължимите от ответниците разноски, като
преди това следва да бъде решен въпроса какъв е размера им.
За заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 63,70лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
50лв. или общо разноски в размер на 113,70лв.
В исковото производство съдът констатира, че ищеца не е внесъл
дължимата държавна такса в размер на 25лв., въпреки дадените му указания
за това. Поради това и в съответствие с разпоредбата на чл.77 от ГПК тази
държавна такса следва да бъде събрана със съдебното решение.
В исковото производство ищецът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определени по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, както и разноски за съдебно удосотверение. Ответниците
дължат част от тези разноски, съразмерно тази част от претенцията, за която
по-горе се прие, че е била основателна към датата на завеждане на исковата
молба – 53,14лв. За разликата до пълния претендиран размер от 164,75лв.
исковата претенция не е била основателна и към момента на завеждане на
исковата молба. При това от разноските за юрисконсултско възнаграждение и
съдебно удостоверение в тежест на ответниците следва да се присъдят
6
33,60лв., съразмерно частта от исковата претенция, която е била основателна
към момента на образуване на делото.
След решаване на въпроса за разноските, съдът счита, че с остатъка от
102,20лв. от внесената от ищците на 01.02.2023г. сума следва да се приеме, че
са погасени част от разноските за заповедното производство – общо дължими
113,70лв. или остават непогасени от тези разноски 11,50лв.
С оглед изложеното, съдът счита, че претенцията на ищеца срещу
ответниците за търсената с исковата молба сума от 164,75лв. следва да се
отхвърли като погасена чрез плащане за сумата от 53,14лв. и като
неоснователна и недоказана в останалата част до пълния претендиран размер
от 164,75лв.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски за заповедното производство в размер
на 11,50лв., както и разноски за исковото производство за юрисконсултско
възнаграждение и съдебно удостоверение в размер на 33,60лв., съразмерно
частта от иска, която е била основателна към датата на депозиране на
исковата молба.
Дължимата по производството държавна такса от 25лв. следва да се
събере по реда на чл.77 от ГПК, като се разпредели между страните при
съобразяване каква част от иска е била основателна към момента на
образуване на делото и каква част е била неоснователна още към този момент.
Или ищеца следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС държавна такса
в размер на 17лв., а ответниците държавна такса в размер на 8лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против Д. Г. Ч. с ЕГН:
**********, С. Б. Ч. с ЕГН: ********** и В. Б. Ч. с ЕГН: **********, ИСК с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявен за сумата от 164,75лв.,
представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода от м.май
2018г. до м.април 2020г., като неоснователен и недоказан за разликата над
сумата от 53,14лв. до пълния претендиран размер от 164,75лв. и като погасен
7
чрез плащане за сумата от 53,14лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. Г. Ч. с ЕГН:
**********, с адрес: ***, С. Б. Ч. с ЕГН: **********, с адрес: *** и В. Б. Ч. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, ет. 1, ДА ЗАПЛАТЯТ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 11,50лв., представляваща деловодни разноски за
заповедното производство и сумата от 33,60лв., представляваща разноски за
исковото производство, които суми са дължими при условия на разделност –
4/6 части от ответницата Д. Ч. и по 1/6 част от ответниците С. Ч. и В. Ч..
ОСЪЖДА, на основание чл.77 от ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен съд държавна такса в размер на
17лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 от ГПК Д. Г. Ч. с ЕГН: **********, С.
Б. Ч. с ЕГН: ********** и В. Б. Ч. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ в
полза на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 8лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8