РЕШЕНИЕ
№ 734
гр. Перник, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. М.А-СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.ова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. М.А-СТОЕВА Гражданско
дело № 20241720106977 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. В. М. срещу
„Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“, с която се иска осъждане на ответното дружество да
заплати сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от основния размер 23 000 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на
МПС“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. С определение от 03.07.25 г. е
допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на претенцията по размер, като същата се
счита предявена за сумата от 17 400 лева.
В исковата молба се посочва, че на 16.03.2023 г. между страните е сключен договор за
застраховка „Каско на МПС“, отнасящ се за лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3Х
Драйв 28 И“, с рег. № ****, обективиран в застрахователната полица № 93002310012944, със
срок на покритие 20.03.23 г. до 19.03.24 г.. Пояснява се, че на 04.09.23 г., около 7.15 ч., при
движение в гр. София по бул. „Никола Петков“, с посока на движението от ул. „Любляна“
към бул. „Цар Борис III“, поради движение с несъобразена скорост при № 77, водачът на
МПС, с рег. № ****, реализира ПТП със спрелия пред него автомобил. Ответното дружество
било своевременно уведомено, в резултат на което е заведена щета № 5000-1201-23-252299.
След извършен оглед от служители на дружеството е съставен опис на увредените детайли
на автомобила. Ответното дружество отказало да изплати застрахователно обезщетение,
въпреки че дължимата застрахователна премия е заплатена.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който се оспорва
1
исковата претенция. Не се оспорва обстоятелство, че за процесния период е налице
застрахователно правоотношение между страните по делото, предоставящо покритие
„Каско“ за автомобил марка „БМВ“, модел „Х3Х Драйв 28 И“, с рег. № ****, обективиран в
застрахователната полица № 93002310012944, със срок на покритие 20.03.23 г. до 19.03.24 г.
Твърди се, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила е 70 % от неговата
действителна стойност, във връзка с което е определено обезщетение при условията на
тотална щета съгласно т. 39 от Общите условия на дружеството. В съответствие с чл. 390,
ал.1 КЗ ответното дружество, преди да изплати обезщетението, е изискало от ищеца да
представи удостоверение от компетентните регистрационни органи, за прекратяване
регистрацията на МПС, по причина настъпила тотална щета. Ищецът не само не изпълнил
това свое задължение, но изрично възразил на 25.10.23 г., че не желае автомобилът му да
бъде дерегистриран. Предвид изложеното искът се счита за неоснователен. Обосновава се
по отношение размера на претенцията, че действителната стойност на процесното МПС,
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 23 000 лв., като от нея следва да се
приспадне стойността на запазените части и дължимото обезщетение да е в размер на 16 000
лв. Претенцията, по повод която е образувана щетата, е одобрена в размер на 16100 лв. – 70
% от действителната стойност на автомобила. Оспорва се изцяло претенцията за присъждане
на законна лихва. Обосновава се, че с извънпроцесуалното си поведение ответното
дружество не е дало повод за завеждане на делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 386, ал. 2, вр. чл. 405 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже следното: 1). валидно сключен застрахователен
договор към момента на застрахователното събитие; 2). настъпване на самото
застрахователно събитие; 3). уведомяване на застрахователя за настъпването на събитието в
срок; 4). установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи. При
установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
него обстоятелства, които представляват предпоставки за отказ застрахователното
обезщетение да бъде заплатено.
По реда на чл. 146, ал.1 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните обстоятелствата, че за периода от 00:00 часа на 20.03.2023 г. до 24.00 часа на
19.03.2024 г. е налице сключен между тях договор за застраховка „Каско на МПС“, отнасящ
се за лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3Х Драйв 28 И“, с рег. № ****, обективиран в
застрахователната полица № 93002310012944., настъпването на твърдяното пътно-
транспортно произшествие и причинените вреди на лекия автомобил вследствие на
произшествието. Няма спор, че ищцовата страна е уведомила ответното дружество за
настъпването на застрахователното събитие.
С оглед на това, съдът приема предявения иск за доказан по основание, следователно
в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за имуществени
2
вреди срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ, респективно чл. 386, ал. 2 КЗ, при
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице
(№ 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д.
№ 870/2010 г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и
решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о. относима при действието на
новия КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност
на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност (чл. 400, ал. 1 КЗ).
В конкретния случай по делото е прието, без възражения от страните, заключение по
САТЕ. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло същото като обективно и компетентно
изготвено от специалист в съответната област и приема въз основа на него, че
възстановителната стойност надхвърля 80 % от действителната стойност на увреденото
имущество, което покрива легалното определения за тотална щета на МПС. Съгласно
изричната законова разпоредба – чл. 390, ал. 2 от КЗ, при увреждане, при което разходите за
необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му стойност, е налице тотална
щета, т. е. касае се за хипотези, в които е обективно невъзможно и/или икономически
нецелесъобразно възстановяването на процесното МПС.
При определяне на застрахователното обезщетение за тотална щета, стойността на
запазените части следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Целта на приспадането на запазените
части е да не се допусне собственикът на увредения автомобил да получи едновременно
обезщетение от застрахователя в пълен размер и стойността на запазените части, които биха
могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Последните са "ползи от вредите", които
трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на
увредения. Метод за изчисляване на обезщетението в случаите на тотална щета не е
закрепен в специални императивни правни норми, а се извлича чрез тълкуване на общите
правила за отговорността на застрахователя и прилагане на генералния принцип за
недопускане на неоснователното обогатяване. (Решение № 65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 865/2012 г., III г. о., ГК; Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II
т. о., ТК; Определение № 392 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 66/2018 г., II т. о., ТК;
Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО).
Съгласно заключението по приетата САТЕ стойността на дължимото застрахователно
обезщетение за лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3Х Драйв 28 И“, с рег. № ****, при
условията на тотална щета и след приспадане на запазените части, е в размер на 17400 лв.
При тотална щета застрахователят е длъжен да репарира изцяло причинените вреди -
в размер, съответен на действителната им стойност към момента на настъпването на
3
застрахователното събитие – в случая до изчисления от вещото лице размер 17 400 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ предпоставка за изплащане от
застрахователя на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в
Република България, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му.
Изпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на
доказателства за това има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността
на претенцията за застрахователно обезщетение (Решение № 59/12.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 1256/2014 г., II т. о., Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО
и др.). Предприемането на действия по дерегистрацията на МПС е в правомощията на
потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в
закона доказателства, с оглед интереса му от поставяне на длъжника застраховател в забава.
Поради това, обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне
на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство. ( Решение № 44 от
02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО). Ако доказателството е било
представено в предхождащ решението момент (преди или по време на съдебното
производство), то би била поставена началната дата на обезщетението за забава, съизмеримо
със законната лихва. В случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на
съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства
за това, то и осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава (ако е поискано)
би следвало да е съобразен с факта. В настоящия случай, доказателства за прекратяване на
регистрацията на МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не са
представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това,
обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне на
застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство, като началната дата на
обезщетението за забава ще следва да бъде поставена в зависимост от сбъдването на това
условие( Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО).
По отговорността за разноски:
При този изход ищецът има право на разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Уважаването
на искането за присъждане на законна лихва от различен от искания момент не рефлектира
върху разпределяне отговорността за разноски, доколкото същото не представлява отделен
иск, който има своето стойностно отражение.
Ответникът своевременно е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът,
като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, цената на предявения иск,
продължителността на производството и реално извършената от процесуалния представител
на ищеца работа, и след като извърши съпоставка на претендираното адвокатско
възнаграждение 1966 лв. с посочените в чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения, които съдът взема като ориентир за
пазарната цена на адвокатските услуги, а в случая то изцяло съответства, намира същото за
неоснователно.
4
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 2863,00 лв., представляващи държавна
такса - 697 лв., депозит за САТЕ - 200 лв. и адвокатско възнаграждение - 1966 лв. , които
следва да му се присъдят в цялост.
Не са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК – ответникът с поведението си да
не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. Както подробно се изложи по –
горе неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това има значение за началния срок на забавата, но не и
за дължимостта на застрахователно обезщетение и поради незаплащане на същото ответното
дружество е дало повод за завеждане на делото. Същевременно оспорва предявения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Симеоновско шосе“ № 67А да
заплати на Д. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, кв. „ Хумни дол“, бл. № 16, вх.
Е, ет. 5, ап. 117, на основание чл. 386, ал. 2 КЗ сумата в размер на 17400 /седемнадесет
хиляди и четиристотин/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди от застрахователно събитие, реализирано на 04.09.2023 г., за което е
заведена щета № 5000-1201-23-252299 при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху сумата 17400 лева, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване
на регистрацията на автомобил марка „БМВ“, модел „Х3Х Драйв 28 И“, с рег. № **** до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Симеоновско шосе“ № 67А да заплати
на Д В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 2863,00 /две хиляди осемстотин шестдесет и три/ лева, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5