№ 2347
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110149097
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „..............“ ЕООД да заплати
на „................“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 5309.07 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 6, вх. А, ет. 1, сумата от
1233.74 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната
енергия за времето от 15.09.2018г. до 03.08.2021г., сумата от 19.10 лева, представляваща
цена на предоставена в периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение,
както и сумата от 4.76 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 03.08.2021г., ведно със
законната лихва върху главните вземания, считано от 25.08.2021г. до окончателно
изплащане на задължението.
С определение, постановено в проведеното на 16.11.2022г. открито съдебно заседание,
производството по делото е прекратено по отношение на ответницата В. Г. Г. поради
оттегляне на предявените срещу нея искове, а на основание разпоредбата на чл. 214, ал. 1
ГПК е допуснато изменение на предявените срещу ответното дружество искове чрез
увеличаване на размерите им до посочените по- горе суми.
Ищецът „................“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
1
за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна
лихва се начислява след изтичане на 45- дневен срок, считано от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в
посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради
което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на
обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
„..............“ ЕООД, в който се твърди, че приживе Г. С. Г. е прехвърлил правото си на
собственост върху процесния имот в полза на дружеството, с което последното е станало
изключителен собственик на обекта. Въпреки това ответното дружество оспорва
предявените срещу него искове, считайки, че представените по делото доказателства не
установяват реалното предоставяне до процесния имот на соченото от ищеца количество
топлинна енергия, нейното потребление, отчитането й, начина, по който това е сторено,
както и наличието в жилището на надлежни измервателни уреди за това, като оспорва в тази
връзка доказателствената стойност на приложените писмени доказателства. Изяснява, че
през исковия период в процесния имот е имало само два радиатора, като освен това
жилището не е било обитавано, поради което и не е ползвана топлинна енергия за отопление
или за подгряване на вода. Поддържа, че не дължи заплащане на цената на топлинната
енергия, както и на обезщетение за забава, тъй като не са му връчвани издаваните през
исковия период фактури, както и покана да изпълни задълженията по тях. В условията на
евентуалност релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „................“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до
имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Между страните не е спорно съществуването помежду им през исковия период на
2
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия. Това
правнорелевантно обстоятелство се установява и въз основа на надлежно приобщените и
неоспорени писмени доказателства. Така, от Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 199, том LLXIV, дело № 23017/1995г. и Договор за доброволна делба на недвижим имот
от 06.12.1995г. се установява, че през релевантния за спора интервал от време ответното
дружество е било изключителен собственик на процесния имот, представляващ апартамент
№ 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 6, вх. А, ет. 1, поради което и съобразно
дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че същото е било
клиент на топлофикационното дружество и като такова е легитимирано да отговаря за
заплащане стойността на доставената във връзка с имота му топлинна енергия.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор за извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира
процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази
сграда, както и списък на етажните собственици към него, документите, касаещи
извършването на дяловото разпределение по отношение на конкретния обект, както и от
заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202
ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът
претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която
през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза през исковия период в процесния имот е имало три броя
отоплителни тела, за които поради неосигурен от абоната достъп- обстоятелство, което се
установява от неоспорените от ответника протоколи за неосигурен достъп, представени от
третото лице- помагач на ищеца, е начислявана служебна топлинна енергия по МСРС
(максимален специфичен разход на сградата). По идентични съображения през исковия
период служебно е начислявана и топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване с
разходна норма от по 140л на денонощие за потребител. Наред с това, на абоната е
начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, разпределяна от
фирмата за дялово разпределение между абонатите пропорционално на отопляемите обеми
на имотите им. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му
заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената
топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент
нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило
в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му
свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период
общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки,
при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради
което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В
заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период
топлинна енергия на сумата от 5309.09 лева, като е съобразило и издаваните през исковия
период изравнителни сметки.
3
Ответникът не е оспорил реалното извършване на услугата дялово разпределение, като
това правнорелевантно обстоятелство се установява и от представените от третото лице-
помагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата
експертиза.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за
установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата,
предоставена в периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г., именно в претендирания от ищеца
общ размер от 19.10 лева.
За прецизност и във връзка с наведените от ответника в отговора на исковата молба
доводи следва да се изясни, че евентуалното неиздаване на фактури, в т. ч. на името на
конкретнен правен субект, само по себе си не е основание за недължимост на така
установените суми, доколкото източник на вземането на топлофикационното дружество е
съществуването между страните на договорно правоотношение, което, както бе изяснено, не
се оспорва, както и изпълнението на задължението на ищеца да предостави на
разположение за ползване от абоната съответния топлинен ресурс. Следва да се изясни наред
с това, че насрещното задължение на потребителя да заплаща цената на този ресурс не
отпада и в хипотезата на необитаем имот, в случай че потребителят не изпълни непаричното
си задължение да осигури достъп до имота си за извършване на реален отчет, какъвто
именно е настоящият случай.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от ответника възражение за погасяване на
тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла
на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „................“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
4
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м.
05.2017г. до м. 04.2019г. и в периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г., през които отношенията
между страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „................“ ЕАД на потребители за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
предвиждащи специлана хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м.
05.2017г. до м. 04.2018г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в
посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 04.2018г., погасителната
давност е изтекла на 21.08.2021г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца
и седем дни е спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето)
след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. 4 дни преди подаване исковата молба.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., чиято стойност, определена от съда по
реда на чл. 162 ГПК въз основа на данните по делото, вкл. в заключението на съдебно-
техническата експертиза, възлиза на сумата от 2630.43 лева, както и изцяло вземанията му за
цената на услугата дялово разпределение за исковия период, вземанията за който съобразно
установеното по делото не са погасени по давност към датата на подаване на исковата
5
молба. Ето защо, искът, имащ за предмет цената на топлинната енергия, следва да бъде
уважен за посочените сума и период, а за разликите до пълните предявени размер и период
следва да бъде отхвълрен. А искът за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение следва да бъде изцяло уважен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява цитираното по- горе правило на чл. 32, ал. 3 от общите условия
на ищеца, в сила от 2016г., предвиждаща съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на
нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016 г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи,
тъй като съставянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за 2017г.-
2018г. и за 2018- 2019г. са извършени след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-
дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 267.37 лева,
представляваща част от сторените в настоящото производство разходи за държавна такса,
депозит за възнаграждение на вещото лице, както и възнаграждение за юрисконсулт,
определено от съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, която част е съответна на
уважената част от исковете. Съобразно отхвърлената част от претенциите и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от
417.56 лева, представляваща част от реално заплатен от него в полза на процесуалния му
представител адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ
„..............“ ЕООД, ЕИК ................, да заплати на „................“ ЕАД, ЕИК ..............., сумите,
както следва: сумата от 2630.43 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
6
05.2018г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1, находящ
се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 6, вх. А, ет. 1, както и сумата от 19.10 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г. услуга
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 25.08.2021г.
до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от
267.37 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „................“ ЕАД, ЕИК ..............., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
на „..............“ ЕООД, ЕИК ................, сумата от 417.56 лева, представляваща разноски за
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7