О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр
ІV-1196 Година 2019, 26 юни гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл. с. МАРИНА МАВРОДИЕВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 185/2019г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 6387/19.04.2019г.
на Й.Ц.Д., ЕГН: ********** *** за допълване на решение № ІV-31/16.04.2019г.,
постановено по възз. гр. д. № 185/2019г. в частта за разноските. В молбата Д. твърди,
че съдът се е произнесъл по основателността на искането за разноски, но е
присъдил само част от тях. Поради това, настоява за допълване на решението съобразно
с изразената от съда воля и в размера, установен по делото.
Препис от молбата е изпратен на ответната
страна, която не представя писмен отговор в указания срок.
След като прецени твърденията на страните
и относимия към молбата доказателствен материал, съдът намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Според т.8 от мотивите
на ТР № 6/2012г. допълването на съдебното решение е способ за неговото
поправяне, който се предприема, когато същото не съдържа произнасяне по целия
въведен спорен предмет. Макар и да е обусловена от разрешаването на повдигнатия
спор, претенцията за разноски има самостоятелен характер и по нея съдът се
произнася само след като бъде сезиран. С нормата на чл.248, ал.1 от ГПК са
очертани две хипотези за промяна на постановения съдебен акт в частта за
разноските, които представляват изключение от общото правило за неоттегляемост
на решението, разписано в чл.246 от ГПК. Първата хипотеза обхваща случаите, в които
съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски. В тези
случаи допълването на решението е процесуален способ да се отстрани допуснатата
от съда непълнота при формиране на волята му. Затова законът не изисква от
страната да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, за да упражни
правото си по чл.248, ал.1 от ГПК. Втората хипотеза обхваща случаите, в които
съдът е определил дължимите разноски, но страната прави искане те да бъдат
приведени в съответствие с нейното твърдение за извършването им. В тези случаи
представянето на списък по чл.80 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка,
за да се развитие производството по изменение на решението в частта за
разноските.
В процесния казус искането на въззивната
страна е за допълване на съдебното решение по чл.248, ал.1, предл.І от ГПК и на
изследване подлежат своевременното му заявяване и наличието на предпоставките
по чл.78, вр. с чл.81 от ГПК. Молбата за допълване на решението е подадена в
срока по чл.248, ал.1 от ГПК и изхожда от надлежна страна, която е
инкорпорирала искането си за присъждане на разноски във въззивната жалба. Поради
това, молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Според чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В
настоящия случай окръжният съд се е произнесъл по основателността на искането
за разноски и е присъдил такива в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение
по договор за правна помощ. Съдът не е отчел факта, че към материалите по делото
са представени доказателства за платени държавни такси в общ размер на 80 лева.
Тези разноски също подлежат на присъждане.
Предвид гореизложеното, искането на Й.Д.
за допълване на решението е основателно и трябва да се уважи със следващото от
това присъждане на допълнителни съдебни разноски в размер на 80 лева, представляващи
заплатени от молителката държавни такси за първа и въззивна инстанция.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Хр. Г. Данов“ № 37,
ЕИК: *********, представлявано от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела
Михайлова Михайлова – Дьорфлер да заплати на Й.Ц.Д., ЕГН: ********** ***
допълнителни съдебни разноски в размер на 80 лева.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: