№ 148
гр. гр. Добрич, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20233200500062 по описа за 2023 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.95 ал.5 от ГПК във връзка с чл.274 и сл.
от ГПК.Подадена е частна жалба от Н. А. Н. с ЕГН ********** от гр.В. срещу
определение №28/18.01.2023 г. по гр.д.№499/2022 г. на Каварненския районен
съд,с което е оставена без уважение молба вх.№3863/20.07.2022 г. на частния
жалбоподател за предоставяне на правна помощ по цитираното дело.С доводи
за незаконосъобразност на атакуваното определение се настоява за отмяната
му и за предоставяне на частния жалбоподател правна помощ до
приключване на делото във всички инстанции.
Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият
окръжен съд установи следното:
Частна жалба вх.№180/18.01.2023 г. е депозирана в деня на
постановяване на обжалваното определение,т.е. очевидно в рамките на
преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Предвид горното и като изхождаща
от активно легитимирано лице-страна по делото,имащо правен интерес от
атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт
от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.95 ал.5 от
ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Следва да се
отбележи,че същата е редовна независимо от липсата на приложен документ
за заплатена от жалбоподателя държавна такса по обжалването по сметка на
1
ДОС,защото касае производство по искове по Закона за защита от
дискриминация,по което държавни такси не се внасят от ищеца /чл.75 ал.2 от
ЗЗДискр./.Разгледана по същество,жалбата е основателна.
Гр.д.№499/2022 г. на КРС е образувано по повод искова молба,с която са
предявени от Н. А. Н. от гр.В. срещу Районен съд-гр.В. искове на основание
чл.71 ал.1 т.1 и чл.71 ал.1 т.2 от Закона за защита от
дискриминация,обосновани от допуснато от магистрат при ответния съд чрез
цитирани съдебни актове по НЧХД №3374/2021 г. по описа на съда
дискриминационно отношение спрямо ищеца Н. по признак „имуществено
състояние“.Делото първоначално е образувано като гр.д.№493/2022 г. на
Варненски районен съд,а след отводи на всички съдии при този съд и
последващи отводи на съдиите при Районен съд-Провадия и Районен съд-
Девня,на които делото последователно е било изпратено за разглеждане на
основание чл.23 ал.3 от ГПК,същото е изпратено с определение по в.ч.гр.д.
№528/2022 г. на Апелативен съд-В. за разглеждане от Районен съд-КаВ..С
молба вх.№3863/20.07.2022 г. по описа на Районен съд-гр.Провадия,подадена
по реда на чл.95 ал.1 от ГПК по предходното по исковата молба гр.д.
№617/2022 г. на Провадийския районен съд,ищецът по делото Н. е поискал
предоставяне на правна помощ на основание чл.21 т.3 /сега т.2 в редакцията
на ЗПП от ДВ,бр.102/2022 г./ и чл.23 ал.3 от Закона за правната помощ за
процесуално представителство по делото.Същият мотивира искането си с
факта на тежкото си материално положение.
С обжалваното определение РС-КаВ. е оставил горната молба без
уважение по съображения,че е налице хипотезата на чл.24 ал.1 т.2 от ЗПП,без
да пояснява кое от трите предложения на горната разпоредба визира-очевидна
неоснователност,необоснованост или недопустимост на исковите
претенции.Сочи също,че предоставянето на правна помощ в случая е
неоправдано по смисъла на чл.24 ал.1 т.1 от ЗПП с оглед ползата,която ще
донесе на ищеца.Тъй като ищецът вече бил подал редовна искова молба и
исковете му били допустими,а първоинстанционният съд вече бил предприел
след размяна на книжа по реда на чл.131 ал.1 от ГПК насрочване на делото в
открито съдебно заседание,то за ищеца нямало нужда от безплатна
адвокатска защита.Последният бил предприел до момента множество
процесуални действия по подаване на молби и жалби,които сочели,че същият
разполага с достатъчна компетентност да извършва необходимите
2
процесуални действия по делото.
Първата предпоставка за уважаване на молбата на ищеца по делото за
предоставяне на същия правна помощ по реда на ЗПП е налице.Според
разпоредбата на чл.23 ал.3 от ЗПП съдът предоставя правна помощ на страна-
физическо лице,което няма достатъчно парични средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение.Според представена от молителя-ищец по делото
декларация от 15.07.2022 г. същият живее сам и няма доходи от трудово
възнаграждение,от свободни професии,наеми и хонорари,а единственият му
доход е от финансова подкрепа от ДСП-В. в размер на 61,95 лв /изплатени на
15.07.2022 г./ и пенсия,изплащана от НОИ,в размер на 247 лв.Същият не
притежава недвижими имоти и МПС на значителна стойност.Горните данни
се потвърждават и от депозирани от съответните институции документи
/справка от НАП за трудови правоотношения на Н. към 13.01.2022 г. на лист 8
от делото на ВРС,заповед №ЗСП/Д-В/122/26.01.2021 г. на ДСП-В. за
отпускане на Н. на месечна социална помощ за допълване на доходите в
размер на 75 лв-на лист 22 от делото на ВРС,справка от Сектор „Пътна
полиция“-В. на листи 23-26 от делото на ВРС и от Служба по вписванията-В.
на листи 28-31 от делото на ВРС/.Очевидно ищецът Н. е в недобро
материално положение и има ниски по размер доходи,които са недостатъчни
за собствената му издръжка.Така първата предпоставка за допускане на
исканата правна помощ,а именно липса на парични средства,е налице.
Останалите предпоставки за допускане на правна помощ,изводими от
разпоредбите на чл.24 ал.1 т.1 и 2 от ЗПП,са правната помощ да е оправдана
откъм ползата,която би донесла на страната,и исковите претенции да са
допустими и вероятно основателни.Това,че ищецът до момента сам е
изготвял и подавал молби до съда за предприемане на различни процесуални
действия,не може да мотивира отказ да му се предостави правна помощ за
процесуално представителство пред първата и следващите
инстанции.Очевидно ищецът няма юридическо образование /обратното не се
твърди от него/ и предстоящите процесуални действия в открити съдебни
заседания /в първото заседание по поясняване и допълване на исковата
молба,вземане на становище по оспорванията на ответника в отговора на
исковата молба,изразяване на становище по доказателствени искания на
страните,респ. в последващи заседания по събиране на доказателства и пр./
3
биха изисквали юридически познания,каквито ищецът не притежава,а
последното би могло да доведе до накърняване на негови процесуални и
материални права.По тези причини ищецът ще се нуждае от правна помощ и
при изготвяне на евентуални жалби срещу съдебни актове и процесуална
защита пред следващи инстанции,т.е. правната помощ принципно е оправдана
откъм ползата за ищеца при водене на делото.
На настоящия етап от производството при разменени книжа по реда на
чл.131 ал.1 от ГПК и предстоящо насрочване на делото в открито съдебно
заседание първоинстанционният съд и ответникът по делото преценяват
исковите претенции като допустими.Дали са очевидно неоснователни не е
удачно да се взема категорично становище преди постановяване на съдебното
решение по същество на спора,което би било равнозначно на предрешаване
на спора.
С оглед горното съдът намира молбата за предоставяне на правна помощ
за основателна и подлежаща на уважаване.Обжалваното определение като
неправилно следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №28/18.01.2023 г. по гр.д.№499/2022 г. на
Каварненския районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА ПОМОЩ на Н. А. Н. с ЕГН ********** от
гр.В.,жк *** по гр.д.№499/2022 г. на Каварненския районен съд под формата
на процесуално представителство от адвокат,вписан в Националния регистър
за правна помощ,за всички съдебни инстанции по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на
чл.95 ал.6 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4