ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 514
гр. Перник , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500306 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Кредито“ ООД, гр. С. против
разпореждане № 16356 от 01.10.2020 г., по ч.гр.д. № 04943 по описа за 2020 г. на
Пернишкия районен съд, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. В. В. за
заплащане на основание сключен договор за потребителски кредит № *** г. на
следните суми: сумата от 903.26 лева – неустойка и сумата от 105.00 лева – такса за
извънсъдебно събиране на вземането.
В жалбата се поддържа, че оспореното разпореждане е неправилно и
необосновано, поради което се моли то да бъде отменено и разпоредено издаване на
заповед за изпълнение против Г. В. В. за сумите посочени по –горе. Твърди, се че
между „Кредито“ ООД и Г. В. В. бил сключен по реда на ЗЕДЕП валиден договор за
кредит, който обвързвал страните, като Г.В. не е изпълнил поетото с чл.25 от договора
задължение да осигури двама поръчители, отговарящи на определени условия, поради
което счита, че кредитополучателят дължи в цитираната клауза неустойка. Поддържа,
че клаузата за неустойка отговаряла на изискванията на чл.10а от ЗПК, тъй като не
била свързана с усвояване и управление по кредита, не се дължима повече от веднъж и
видът, размерът и действието, за което се събирала били ясно и точно определени в
договора. Твърди, че клаузата не била неравноправна, тъй като договорът не бил
сключен при общи условия. Поддържа, че е направил разходи за извънсъдебно
събиране на дълга, поради което претендираните такива са дължими. Касае се за
разходи за адвокатска защита, като договорената сума не е прекомерна и напълно
съответствала на изискванията на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
1
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти,
съгласно тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Ч.гр.д. № 04943/2020 г. на ПРС е образувано по заявление от „Кредито“ ООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. В. В. за следните суми:
сумата от 2000.00 лева – главница по договор за потребителски кредит № *** г.;
сумата от 903.26 лева – неустойка, дължима по договор за потребителски кредит№ ***
г.; сумата от 423.14 лева – договорна лихва по договор за потребителски кредит№ ***
г.; сумата от 105.00 лева – разноски, дължими на основание чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, във
връзка с извънсъдебно събиране на вземането, както и законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като е поискал да им
бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски.
В обстоятелствената част на заявлението е посочил, че вземанията произтичат от
договор за потребителски кредит № *** г., сключен между „Кредито“ ООД и Г. В. В.,
като кредитополучател, както и че договорът е бил сключен онлайн, със срок от 15
месеца, и с падеж *** г. Посочил е също така, че поради неспазване на задължението
по чл.25, ал.1 от договора, кредитополучателя дължал на заявителя неустойка в
претендирания размер, а с оглед направени разходи за извън съдебно събиране на
дълга - такива за ползвана адвокатска помощ и уговорката в този смисъл, дължал и
тяхното възстановяване .
Твърди се, че подписване на договора кредитополучателят се е съгласил както
със заплащането на неустойката, така и със заплащане на направените разходи за
извънсъдебно събиране на задълженията, поради което същите се явяват дължими.
С разпореждане № 16356 от 01.10.2020 г. заповедният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 903.26
лева, представляваща неустойка за предоставяне на договорно обезпечение и сумата от
105.00 лева – такса за извънсъдебно събиране на вземането, като е приел, че с
клаузите, въз основа на които е начислени неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и разноски за извънсъдебно събиране на дълга се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК, поради което същите са и нищожни. Приел е също
така нищожност на неустоечната клауза и като противоречаща на добрите нрави и
справедливостта по смила на чл.26, ал.1, пр.трето от ЗЗД, която цели да създаде
единствено и само предпоставка за начисляване на неустойка, която да се включи към
печалбата на търговеца заемодател и по този начин да си осигури допълнителни
доходи като икономически по –силна страна.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Съгласно т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая неустойката е предвидена за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя за осигуряване на обезпечение на заема чрез солидарни длъжници
2
като е въведен кратък срок за представяне на обезпеченията – в деня на подписване на
договора или най-късно до три календарни дни след подписването му. Това
задължение не е уговорено предварително, а едва след сключване на договора, което
лишава заемателя от предварителната яснота за възможните тежести, които би понесъл
ако сключи договора. Въведени са редица условия, на които да отговарят солидарните
длъжници , които в голямата си част са несъобразени с конкретния размер на
предоставения заем, като дори го превишават. При съобразяване на тези
характеристики следва, че неустойката не съответства на въведените й функции да
служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения.
Горния извод следва от обстоятелствата, че на кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер на 2000.00 лева, а уговорената неустойка съгласно представения пред
заповедния съд договор за потребителски кредит за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е в размер на 1744.51 лева, макар, че със заявлението се
претендира такава от 903.26 лева. С оглед размера на уговорената неустойка, същата
представлява повече половината от получената главница. Освен това неустойката се
начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение (компенсаторна
неустойка), т.е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по
кредита и за периода на неизпълнението, и затова не може да се приеме, че размерът
е висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода
на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и при
редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените
вноски. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да
върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на
задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се
гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната ѝ функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила неустойката. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник,
който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да
предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл.16 и сл. ЗПК) и
едва след анализа да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното
задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението
на това свое задължение.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй
като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители
не е определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и
затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е
невъзможно в деня на подписване или в предвидения 3-дневен срок от подписване на
договора за кредит като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойката и води до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от вредите
за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на
насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а
3
произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е
свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Неустойката противоречи и на чл.143, т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираната
разпоредба не прави разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху
нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай. Както се
посочи по-горе не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка, а
нейният размер надвишава получената главница, което води до реализиране на по-
висок доход за кредитора, който не е предварително обоснован и регламентиран.
Като договорен подход неустойката цели да се заобиколи и забраната на чл.143,
т.3 от ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния
последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Посоченото обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите по закон
функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което
я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона – чл.146, ал.1
от ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В противоречие на закона - чл.33, ал.1 от ЗПК, е и клаузата, която предвижда
такси и разходи за извънсъдебно събиране на вземанията , в които се включват и
комисионни, адвокатски хонорари или разходи при ангажиране на човешки ресурс за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането. От изложеното в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е видно, че процесните разноски се претендират
поради забава на длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата (чл.33, ал.1 от ЗПК). Предвид на това, валидността на уговорката, от която
произтича вземането за разходи в размер на 105.00 лева води до извод за нейната
нищожност. Освен това, конкретната уговорка противоречи и на императивната
разпоредба на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Кредиторът може да събира само такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит
(чл.10а, ал.1 от ЗПК), като посочване на вземането като „разноски“ не променя
факта,че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга,
предоставяна от заемодателя.
Освен това заплащането на адвокатско възнаграждение за извършване на правни
и фактически действия с цел извънсъдебно погасяване на задължението по естеството
си не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а за
евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези
дейности нямат характеристиката "допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са
разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното
събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл.10а, ал.1 от ЗПК
услуги (в този смисъл е решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ,
ТК). Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, то са такива по управление на кредита. Поради това
претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
4
действия за управление на кредита.
С оглед изложено, като е достигнал до идентични правни изводи и краен
резултат, районният съд е постановил правилно и законосъобразно разпореждане,
което следва да бъде потвърдено.
Водим от горе изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 16356 от 01.10.2020 г. на Районен съд – Перник,
постановено по ч.гр.д. № 04943 по описа за 2020 г., в частта, в която е отхвърлено
заявлението от „Кредито“ ООД, гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу Г. В. В., ЕГН ********** от *** за сумата от 903.26 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение по чл.25 от договор за потребителски кредит № *** г. и
105.00 лева - такса за извънсъдебно събиране на вземането по чл.12 от същия договор.
Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5