№ 17299
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110116724 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът Н. Б. М. твърди в подадената на 18.03.2015 г. искова молба, че против него
бил издаден в полза на „Юробанк България“ АД изпълнителен лист на 15.12.2009 г. въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по ч.гр.д. № 54212/2009 г., СРС, 42-ти с-в, за сумата от 6849,60 лв. – главница, ведно със
законна лихва за периода от 13.12.2009 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 1135,46 лв. за периода от 27.02.2005 г. до 24.11.2009 г., и 918,80 лв. разноски по
делото. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист първоначалният кредитор „Юробанк
България“ АД образувал изп.дело № 994/2014 г. на ЧСИ Милен Бъзински, в които
изпълнително производство впоследствие като частен правоприемник – цесионер, встъпил
ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Ищецът поддържа че в хода на посоченото
изп.дело вземанията се погасили по давност, тъй като кредиторът бездействал да извършва
или иска валидни изпълнителни действия повече от две години, след датата 15.09.2017 г. Ето
защо ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи
сумите, предмет на изпълнителния лист, поради погасяването на вземанията по давност.
Претендира разноски.
Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД признава исковете. Счита, че давността
е изтекла. Поддържа, че не е дал повод за спора. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на хонорара за адвокат на ищеца.
В молба от 24.09.2025 г. ищецът е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска срещу ответницата.
Съдът намира, че са налице наличието на кумулативните предпоставки по чл. 237, ал.
1-3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което намира, че
следва да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признание на иска,
което и се постановява.
По разноските:
1
Съгласно основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат ищецът, който е сторил
разноски в размер на 2000 лв. за адвокатски хонорар.
Неоснователни са доводите на ответника, че на ищеца не се дължат разноски, тъй
като ответникът не бил дала повод за спора.
При наличие на изпълнителен титул и водено изпълнително действие длъжникът
всякога има правен интерес да води иск по чл. 439 ГПК, за да докаже последващо погасяване
на изпълняемото право – в случая поради давност. Дори при бездействие на кредитора, дори
поради перемпция. И причината е проста – по действащия ГПК и по ЗЧСИ съдебният
изпълнител не може да прави преценка дали изпълняемото право е погасено поради давност
– неговите правомощия да прекрати или да приключи изпълнителното дело са очертани в чл.
433 ГПК и там давността за вземането не фигурира. Друго е било положението по
действалия преди 1989 г. Правилник за работата на съдебните изпълнители, който,
дописвайки ГПК 1952, е предвиждал възможност длъжникът да направи възражение, че
изпълняемото право е погасено по давност, и съдията-изпълнител да се произнесе, като
прекрати делото. Сега подобна норма няма и длъжникът е изложен винаги на опасността
кредиторът да се възползва отново от изпълнителния лист. Само предявен и уважен иск по
чл. 439 ГПК е основание за прекратяване на изпълнително дело – чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Ответникът прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на ищеца.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В чл. 36 ЗАдв. няма уредени минимуми на адвокатски хонорар, а се препраща
към Наредба, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни и
нарушават конкурентното право на ЕС – тъй като са приети от орган на адвокатурата, а
2
самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи. Понастоящем
действа Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която е старата
Наредба № 1/2004 г., но с ново заглавие. Тя също както е издадена от Висшия адвокатски
съвет и страда от същия порок.
Посоченото решение на СЕС не отрича нуждата от осигуряването на качествени
адвокатски услуги за обществото. Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за
осигуряване на качествени адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която
гарантират доход на адвоката, достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено
изпълнение на задълженията и възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-
икономически условия в столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен
нетен доход от 6600 лв. При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни
и 11 месеца (30 дни на година за почивка за адвоката), това прави около 91 лв./час.
С оглед ниската фактическа и правна сложност на спора съдът намира, че
възнаграждението, което не е прекомерно, е в размер на труд от 2 часа за консултация с
клиента и събиране на доказателства, 2 часа за изготвяне и депозиране на исковата молба и
2,5 часа за подготовка и участие в съдебно заседание, общо 6,5 часа, умножени по
посочената ставка, или 6,5х91=591,50 лв. Такива разноски следва да се присъдят на ищеца.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
невнесената държавна такса, от която ищецът е освободен – 310,74 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н. Б. М., ЕГН **********,
против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, искове с правно основание чл.
439 ГПК, на осн. чл. 237 ГПК, че ищецът не дължи на ответника, поради последващо
погасяване по давност на вземанията
сумата от 6849,60 лв. – главница, ведно със законна лихва за периода от 13.12.2009 г.
до изплащане на вземането, сумата от 1135,46 лв. мораторна лихва за периода от 27.02.2005
г. до 24.11.2009 г., и 918,80 лв. разноски по делото.
предмет на изпълнителен лист от 15.12.2009 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
54212/2009 г., СРС, 42-ти с-в.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Н. Б.
М., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 591,50 лв., разноски, сторени по
делото.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
Софийския районен съд на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 310,74 лв., невнесена държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3