№ 154
гр. Габрово, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20254210200484 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от Д. Г. Д., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. „**********” № 111, вх. „В“, ет.2, ап.4 – чрез адв. П. К. от ГАК,
против Наказателно постановление № 24-1752-000269/06.06.2024 година на
Началника на РУ - Габрово, с което на основание чл. 175а, ал.1, предл.трето от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са му наложени следните
административни наказания: “Глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата и в депозирана писмена молба адв. П. К. моли за отмяна на
атакуваното Наказателно постановление поради недоказаност на вмененото с
него нарушение. Претендира и присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Савчева,
според която процесното нарушение се явява категорично установено с оглед
събраните по делото доказателства. Ето защо моли за потвърждаване на
обжалваното Наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като при противоположен извод възразява срещу размера на
заплатения адвокатски хонорар.
1
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, както и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
съгласно която съответният Началник на РУ е оправомощен да издава
Наказателни постановения за установени нарушения по ЗДвП.
Около 00:53 ч. на 24.05.2024 г. свидетелят Ц. Г. заедно със свои приятели
възприел движение с много висока скорост на лек автомобил „Ауди А3“ с рег.
№ BK 100 ZA по ул. „Юрий Венелин“ в посока ул. „Брянска” в гр. Габрово,
поради което подал сигнал до тел. 112. Изпратените на място полицейски
служители Д. И. и К.К. провели разговор с очевидците, получили данни за
автомобила и след обход го спрели за проверка на бул. „Могильов“, като към
този момент негов водач бил Д. Д., който отрекъл да е извършвал
демонстративно шофиране малко преди. Впоследствие полицейските
служители заедно с жалбоподателя се върнали на ул. „Юрий Венелин“ и там
съставили против него в присъствието на свидетеля Ц. Г. АУАН серия GA, №
943634 за нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, изразяващо се в използване на
пътя за други цели, несъобразени с тяхното предназначение, а именно с
шумно форсиране на двигателя и превъртане на предни гуми при суха пътна
настилка принудително да е привеждал автомобила от дясно в ляво платно.
Въз основа на акта впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно
постановление, надлежно връчено на Д. Д. на 11.06.2025 г., като на 24.06.2025
г. е депозирана и настоящата жалба против него.
При така установената фактология съдът намира изследваното
нарушение за категорично обективно и субективно недоказано. Преки или
дори косвени данни за конкретно вмененото на Д. Д. деяние не се съдържат
нито в показанията на свидетеля – очевидец Ц. Г., нито в тези на
актосъставителя Д. И.. Първият твърди, че около 00:53 ч. на 24.05.2024 г. е
2
възприел движение с много висока скорост на лек автомобил „Ауди А3“ с рег.
№ BK 100 ZA по ул. „Юрий Венелин“ в посока ул. „Брянска” в гр. Габрово, но
не е видял нито кой го управлява, нито пък твърди, че е имало шумно
форсиране на двигателя и превъртане на предни гуми при суха пътна настилка
с цел принудително привеждане на превозното средство от дясно в ляво
платно. А твърдението за движение с висока скорост може да е индикация
единствено за хипотетично нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, а не за
изследваното такова по чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Що се касае до свидетеля Д. И.,
неговите показания да вторични и се базират на разказаното му от Ц. Г., което
и както вече бе посочено по - горе, не доказва нито авторството, нито
конкретната форма на виновно поведение. Липсват каквито и да е други
доказателства в подкрепа на вмененото от АНО нарушение, а това прави
атакуваното Наказателно постановление материално незаконосъобразно и
мотивира съда да го отмени в цялост.
При този изход на делото, с оглед изрично отправеното искане и на
основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ОД на МВР - Габрово дължи заплащане на
направените от жалбоподателя деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение. От страна на адв. П. К. по делото са представени 2 бр.
пълномощни – от 30.06. и 01.07.2025 г., съгласно които Д. Д. му е заплатил
съответно 1050 лв. и 600 лв. за процесуално представителство и защита по
делото. Която и от двете суми обаче да приемем като меродавно заплатена от
жалбоподателя, следва да бъде споделено като основателно направеното от
юрк. Савчева на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН възражение за нейната
прекомерност. Освен това съдът констатира, че в съответствие с решение от
24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 г. не само вече
може да присъди възнаграждение по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 ЗАдв във вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но и в случая следва
да направи именно това. Настоящото производство категорично не се
отличава с фактическа и/или правна сложност, като са проведени общо три
съдебни заседания /в последното от които адв. К. не се е явил/, като са
разпитани общо двама свидетели. Отсъстват доказателства и за друга някаква
особена по вид процесуална активност на защитата, като депозираната жалба
е бланкетна, а представените писмени бележки по същество са с обем от една
страница. Ето защо и при съобразяване на всички тези обстоятелства, съдът
3
намира за обосновано и законово издържано ОД на МВР – Габрово да бъде
осъдено да заплати на Д. Д. сумата от 300 лева за осъщественото от неговия
защитник адв. П. К. процесуално представителство в хода на настоящото
производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 24-1752-000269/06.06.2024 година на Началника на РУ -
Габрово, с което на основание чл. 175а, ал.1, предл.трето от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на Д. Г. Д., с ЕГН: **********, постоянен
адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 111, вх. „В“, ет.2, ап.4, са наложени
следните административни наказания: “Глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/
месеца за нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ОД на МВР - Габрово да
заплати на Д. Г. Д., с ЕГН: **********, деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4