№ 12971
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110139209 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Н. Н. Д., Н. К.
Д. и Т. К. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18802/2022г. на СРС, 40-ти състав, а
именно: 480,96лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до изплащане на вземането;
119,26лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г.-24.03.2022г.; 3,34лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода
01.03.2019г.-30.04.2019г., ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до изплащане на
вземането, и 0,95лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.05.2019г.-24.03.2022г., при дялове 4/6 части за Н. Д. и по 1/6 част за Н. Д.
и Т. Д..
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № **********, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответниците дължат и заплащане на цената
за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва
за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок,
като оспорват исковете по основание и размер. Правят и възражение за погасителна
давност. Ответникът Т. Д. признава, че е придобил по наследство 1/6 ид. ч. от
процесния имот, но счита, че не е дал повод за завеждане на делото спрямо себе си, тъй
като е отправил искане към ищеца да погаси всичките си задължения, но не получил
отговор.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – /фирма/ изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот от
29.12.1978г., съгласно който К. Т.в Д. е закупил процесния ап. № 94, находящ се в
/населено място/. Видно от представения личен регистрационен картон на лицето /л.
101/, към тази дата същият се е намирал в граждански брак с Н. Н. Д., сключен на
20.08.1977г. С оглед на това, имотът е станал съпружеска имуществена общност
съобразно СК от 1968г. На 18.10.2009г. К. Д. е починал, като е оставил за свои законни
наследници Н. Д. /съпруга/, Т. Д. /син/ и Н. Д. /син/, които наследяват по равно. От
това следва, че Н. Д. притежава 4/6 ид. ч. от имота (3/6 ид. ч. придобити чрез договора
за продажба и още 1/6 ид. ч. по наследство), а Т. Д. и Н. Д. по 1/6 ид. ч., придобита по
наследство от баща им. От представения нотариален акт от 30.10.2019г. /л. 19-20/ се
установява, че на тази дата – 30.10.2019г. Т. Д. е дарил на брат си Н. Д. притежаваната
от него 1/6 ид. ч. от имота. Това обаче се е случило след края на процесния период, с
оглед на което през времетраенето на процесния период същият е бил съсобственик на
имота с другите двама ответници.
От събраните писмени доказателства /протокол от проведено ОС на ЕС,
протокол за извършен отчет и изравнителна сметка/, както и от изслушаното и прието
заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот се
намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа, а самият имот е
топлоснабден.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното
ТР, ответниците се явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния
имот и като такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество
2
и дължат заплащане на цената на доставените услуги съобразно дяловете им в
собствеността.
За изясняване количеството доставена топлинна енергия до имота през
процесния период, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена. От нея се установява, че през процесния период в имота не е
имало отоплителни тела, а на 01.10.2018г. са монтирани два водомера за топла вода. С
оглед на това, вещото лице разяснява, че за периода м.05.2018г.-м.09.2018г. топлата
вода е начислявана на база 1бр. потребител съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-
334/2007г. поради липса на узаконени водомери, а за периода м.10.2018г.-м.04.2019г.
по реално извършен отчет. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, по формулата на т. 6.1.1. от Приложението към Наредбата, като топлинна
енергия за отопление не е начислявана поради липса на отоплителни тела. Експертът
посочва, че стойността на потребената топлиенергия за БГВ и сградна инсталация за
процесния период възлиза на 480,95лв.
При горните обстоятелства, съдът намира за доказано по делото, че в имота през
процесния период е доставена топлинна енергия на стойност 480,95лв.
Ответниците своевременно /във възраженията по чл. 414 ГПК и в отговорите по
чл. 131 ГПК/ са направили възражение за изтекла погасителна давност за вземанията,
което се явява частично основателно. Задълженията за заплащане цената на топлина
енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР
№ 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадено на 07.04.2022г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 07.04.2019г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2018г.-м.01.2019г. вкл., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди
07.04.2019г. Съгласно експертното заключение по СТЕ предварително начислените
суми за топлоенергия за отоплителния сезон са били на обща стойност 1062,91лв. След
извършеното изравняване в края на отоплителния сезон се е получила отрицателна
разлика от 581,94лв. /или т. нар. възстановяване/. За да се определи какъв е реалният
размер на задълженията за процесния период, които попадат в обхвата на
погасителната давност, съдът счита, че следва да се направи уравнение, като
стойността на реално потребената енергия от 480,95лв. се раздели на общия размер на
прогнозно начислените суми от 1062,91лв. и с получения коефицент се умножат
месечните прогнозни сметки. По този начин ще се получи реално потребеното
помесечно количество топлинна енергия. При спазване на посочената формула се
налага извода, че реалната стойност на потребената топлоенергия за обхванатия от
3
погасителната давност период м.05.2018г.-м.01.2019г. възлиза на 341,66лв. Тоест
вземанията в този размер се явяват погасени по давност.
По изложените съображения, съдът намира, че ответниците дължат цена на
доставена топлинна енергия за периода м.02.2019г.-м.04.2019г. в размер от 139,29лв.
при дялове 4/6 части за отв. Н. Д. и по 1/6 част за другите двама ответници, като до
този размер искът спрямо тях следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен
размер от 480,96лв. и за периода м.05.2018г.-м.01.2019г. подлежи на отхвърляне.
Възражението на ответника Т. Д., че въобще не дължи суми на ответника, тъй
като при нарочно отправено запитване последният не му е отговорил дали и колко
дължи, се явява неоснователно. Действително, след края на процесния период, на
23.12.2019г., Т. Д. е депозирал пред ответното дружество молба с вх. № С-
766/23.12.2019г., с която е поискал да бъде уведомен за стойността на топлинната
енергия за процесния имот до 30.10.2019г. с оглед извършване на окончателно
плащане. В отговор е получил съобщение изх. № С-766/06.01.2020г., с което му е
отговорено, че считано от м. ноември 2019г. вече не е задължено лице и клиент на
топлинна енергия за горепосочения имот, а задълженията му, които са били предмет на
ч. гр. д. № 32342/2019г. по описа на СРС, са изплатени изцяло. От това следва, че
ищецът в качеството му на кредитор не е оказал необходимото съдействие на
ответника в качеството му на длъжник, за да изпълни – чл. 95 ЗЗД, и по този начин
кредиторът се е поставил в забава. Самата забава на кредитора обаче не влече
недължимост на вземането, а единствено освобождава длъжника от собствената му
забава. Тоест, задължението продължава да е дължимо, но длъжникът вече не се
намира в забава за изпълнението му. Ето защо, последицата за ответника Т. Д. се
изразява в това, че не следва да дължи мораторна лихва върху главното вземане.
Изложеното по-горе обаче не се отнася за останалите двама ответници, които не
твърдят и доказват да са погасили техните необхванати от погасителната давност
парични задължения на падежа, поради което са изпаднали в забава и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД дължат законна лихва за тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на
изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ деня на падежа, дължат мораторна
лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че
мораторната лихва върху дължимата от ответника Н. Д. главница от 92,86лв. възлиза
на 23,02лв. за периода 15.09.2019г.-24.03.2022г., а мораторната лихва върху дължимата
от ответника Н. Д. главница от 23,22лв. възлиза на 5,76лв. за периода 15.09.2019г.-
24.03.2022г.
С оглед изложеното, искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия спрямо Н. Д. се явява основателен до размер на сумата от 23,02лв. и подлежи
на отхвърляне за разликата до пълния размер от 79,50лв., спрямо Н. Д. се явява
основателен до размер на сумата от 5,76лв. и подлежи на отхвърляне за разликата до
пълния предявен размер от 19,88лв., а спрямо Т. Д. подлежи на отхвърляне изцяло.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за извършване на
4
услугата. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по
СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето
защо, ответниците дължат на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната
клауза от общите условия) и цената на тази услуга, която възлиза на претендираната
сума от 3,34лв. за периода м.03.2019г.-м.04.2019г., видно от събраните писмени
доказателства. Това вземане не е обхванато от погасителната давност по изложените
по-горе съображения относно главницата за топлинна енергия, с оглед на което този
иск се явява изцяло основателен.
Изложеното по-горе относно забавата на ответника Т. Д. и на другите двама
ответници е приложимо и спрямо това главно вземане. Ето защо, ответникът Т. Д. не е
изпаднал в забава и не дължи мораторна лихва, а ответниците Н. Д. и Н. Д. дължат
мораторна лихва в размер на претендираните от ищеца суми от 0,63лв. и 0,16лв.,
изчислени от съда на основание чл. 162 ГПК. Ето защо, спрямо тях тези акцесорни
искове се явяват изцяло основателни, а спрямо ответника Т. Д. – неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете. Възражението
на отв. Т. Д., че не следва да отговаря за разноските, тъй като не е станал повод за
завеждане на делото, е неоснователно, тъй като чл. 78, ал. 2 ГПК изисква като
кумулативна предпоставка и признание на иска, а в настоящия случай ответникът го
оспорва.
За заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75лв., а за
исковото 425лв. (с включени 100лв. за юрк. възнаграждение, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК от съда). Съразмерно на уважената част от исковете, отв. Н. Д. дължи
14,73лв. за заповедното и 83,48лв. за исковото производство или общо 98,21лв.; отв. Н.
Д. дължи 3,68лв. за заповедното и 20,88лв. за исковото производство или общо
24,56лв.; отв. Т. Д. дължи 2,95лв. за заповедното и 16,72лв. за исковото производство
или общо 19,67лв.
Ответниците Н. Д. и Н. Д. не са доказали направата на разноски, а се претендира
само адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалните им представители,
като за заповедното производство съдът определя по 50лв., а за исковото по 300лв.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете спрямо отв. Д., на адв. Н. К. следва да се
присъдят общо 246,87лв. за заповедното и исковото производство, а съразмерно на
отхвърлената част от исковете спрямо отв. Н. Д., на адв. С. К.а следва да се присъдят
общо 246,83лв. за заповедното и исковото производство.
За заповедното производство отв. Т. Д. не е доказал направата на разноски, а в
исковото е сторил разноски от 300лв. за платено адв. възнаграждение, от които
съразмерно на отхвърлената част от исковете спрямо него следва да му се присъдят
229,20лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Н. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18802/2022г. на СРС, 40-ти
5
състав, а именно: 92,86лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.02.2019г.-30.04.2019г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № **********,
ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до изплащане на вземането; 23,02лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-
24.03.2022г.; 2,22лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2019г.-
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до изплащане на вземането, и
0,63лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2019г.-24.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 92,86лв. до пълния предявен от 320,64лв. и за
периода 01.05.2018г.-31.01.2019г. и иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 23,02лв. до пълния
предявен от 79,50лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Н. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18802/2022г. на СРС, 40-ти
състав, а именно: 23,22лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.02.2019г.-30.04.2019г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № **********,
ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до изплащане на вземането; 5,76лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-
24.03.2022г.; 0,56лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2019г.-
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до изплащане на вземането, и
0,16лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2019г.-24.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 23,22лв. до пълния предявен от 80,16лв. и за
периода 01.05.2018г.-31.01.2019г. и иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 5,76лв. до пълния предявен
от 19,88лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Т. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18802/2022г. на СРС, 40-ти
състав, а именно: 23,22лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.02.2019г.-30.04.2019г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № **********,
ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до изплащане на вземането; и 0,56лв. - цена
на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2019г.-30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 07.04.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 23,22лв. до
пълния предявен от 80,16лв. и за периода 01.05.2018г.-31.01.2019г. и изцяло
исковете за сумата от 19,88лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-24.03.2022г. и за сумата от 0,16лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2019г.-24.03.2022г
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, Н. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и Т. К. Д., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, да заплатят на /фирма/, ЕИК: ************,
със седалище и адрес на управление: /населено място/, следните суми за разноски в
6
заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част от исковете, а
именно: Н. Н. Д. – 98,21лв., Н. К. Д. – 24,56лв. и Т. К. Д. – 19,67лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на Т. К. Д., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 229,20лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. Н. К. от САК, с
личен № **********, и адрес: /населено място/, сумата от 246,87лв. – разноски за адв.
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство в заповедното и
исковото производство на ответника Н. Д..
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. С. К.а К.а от
САК, с адрес: /населено място/, сумата от 246,83лв. – разноски за адв. възнаграждение
за оказано безплатно процесуално представителство в заповедното и исковото
производство на ответника Н. Д..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7