Решение по адм. дело №1096/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 62, ал.3 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба на В. Ц. К., срещу Заповед № Л-03-475/14.08.2025г., издадена от гл.директор на ГДИН, с която е настанен в Затвора – гр. Пазарджик, за изтърпяване на наложеното наказание до отпадане на необходимостта, на основание чл. 62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС.

В жалбата и съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прави се искане оспорената Заповед да бъде отменена, като неправилна и необоснована.

Ответникът – зам.главен директор на ГДИН, редовно призован, не се явява. Процесуалния му представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни аргументи навежда в представено писмено становище.

Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалб. К. е с постоянен адрес в гр. Пловдив, [улица], разведен, с едно дете.

От м. септември 2024г. в Затвора – гр. Пловдив се извършва ремонт на спални помещения в източното крило на корпуса – пост №2 и пост №3 и зоната за засилен надзор и охрана, за което било издадено разрешение за строеж № 129/27.05.2024г. на гл. архитект на Община Пловдив. Жалбоподателят бил настанен в килия № 5.

По искане вх.№ 11800/14.07.2025г., подадено от жалб. К. до Административен съд – гр. Пловдив, било постановено Разпореждане № 6893/31.07.2025г. по адм.дело № 1546/2025г., с което началника на Затвора – гр. Пловдив бил задължен, на основание чл. 280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС да прекрати незабавно действията, представляващи нарушение по чл.3 от ЗИНЗС по отношение на жалб. К., чрез преместването му на място в Затвора – гр. Пловдив, където не се извършват строително-ремонтни работи, застрашаващи здравето му, без да се нарушават условията на наложеното му наказание и определения режим на изтърпяване.

С предложение рег. № 4140/07.08.2025г., адресирано до гл.директор на ГДИН, началника на Затвора-гр. Пловдив, въз основа постановеното от Административен съд – гр. Пловдив Разпореждане, и предвид обстоятелството, че в зоната за засилен надзор и охрана /ЗЗНО/ в Затвора – гр. Пловдив, където жалбоподателя изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“, се извършват строително-монтажни дейности, и няма друго подходящо място, отговарящо на изискванията за изпълнение на режима на изтърпяване на наказанието, вкл. помещение, което да отговаря на изискванията на чл.43, ал.4 от ЗАНН, където лишеното от свобода лице да бъде настанено, поискал жалб. К. да бъде преместен в друг затвор.

Видно от посоченото в докладна записка от 03.11.2025г. ремонтните дейности продължават, като са реновирани изцяло 4 от помещенията в ЗЗНО и половината от коридора. Настанените в ЗЗНО осъдени лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“, са преместени в реновираната част, като има обособено помещение за баня.

Видно от посоченото в справка от началника на Затвора – гр. Пловдив, св. М. заедно с още 4 лишени от свобода лица от 19.08.2025г. и понастоящем са настанени в килийни помещения в ЗЗНО.

По повод постъпил сигнал от жалбоподателят, с твърдения за неправомерни действия на длъжностни лица, във връзка с извършващият се ремонт, в ОП-Пловдив била образувана преписка № 6121/2025г., по която с постановление от 24.11.2025г. било отказано да се образува досъдебно производство, за престъпление по чл. 282, ал.1 от НК и преписката била прекратена.

Св. М. в показанията си пред съда посочва, че изолаторът в Затвора – Пловдив е на първия етаж, пост 2-ри, където е настанен и той за изтърпяване на наложено му наказание „доживотен затвор“. Познава жалбоподателят, били в съседни килии. Към 19.08.2025 г. в изолатора били 6 души, настанени в единични килии, без душ и топла вода. Килии № 1 до № 6 били използваеми, имало една, предназначена за клуб и помещение № 9, в което бил настанен друг лишен от свобода. Счита, че на 19.08.2025г. килии № 5 и №7 са били свободни, а № 8 била предназначена за клуб. След 19.08.2025 г. петимата лишени от свобода не били премествани от ЗЗНО. Коридорът бил преграден на две части – от изолатор № 1 до изолатор № 6, останалите помещения били в ремонт, който приключил преди около два месеца. Четири от изолаторите след № 6 били ремонтирани, като общата баня е пригодена за изолатор. Понастоящем са настанени по двама в килия. Св. М. и жалбоподателят не са имали конфликти, в нормални отношения са. В момента св. М. е настанен в килия № 9 с друг лишен от свобода, с когото не са в добри отношения.

Видно от представените по делото призовки, жалб. К. е известен, че следва да се яви в Административен съд – гр. Пловдив на 09.12.2025г. от 10,30 ч. и 13,50 ч. в качеството му на ищец по адм.дела №1220/2025г., 1392/2025г.

След анализ на представените по преписката доказателства и личното досие на лишеното от свобода лице, ответникът в оспорената Заповед приел, че в ЗЗНО в Затвора – гр. Пловдив, където жалбоподателя изтърпява наложеното му наказание, се извършват строително-монтажни дейности, като в пенитециарното заведение няма друго подходящо място, отговарящо на изискванията за изпълнение на режима на изтърпяване на наказанието, вкл. помещение, което да отговаря на изискванията на чл.43, ал.4 от ЗАНН, където лишеното от свобода лице да бъде преместено, и като се позовал и на постановеното в Разпореждане № 6893/31.07.2025г. по адм.дело № 1546/2025г. на Административен съд – гр. Пловдив, наредил жалбоподателят да бъде преместен в Затвора – гр. Пазарджик, до отпадане на необходимостта.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд – гр. Пазарджик обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат пряко от издадения индивидуален административен акт, в законоустановения 14 - дневен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.3 от ЗИНЗС.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът дължи извършване на цялостна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът с издаване на актове от категорията на процесния такъв.

Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 62, ал.5 от ЗИНЗС – зам. главен директор на ГДИН, оправомощен със Заповед № № Л- 01-33#1/01.08.2025 г. на гл.директор на ГДИН, в кръга на неговите правомощия. Същата съдържа фактическите обстоятелства, които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя и не страда от пороци, които да обосновават неговата нищожност.

Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

Видно от представените по делото доказателства – справка от началника на Затвора – гр. Пловдив, в който смисъл са и показанията на св. М., които съдът кредитира изцяло като обективни и логични, след 19.08.2025г. от килийните помещения в ЗЗНО, където се извършват ремонтни дейности не са премествани останалите пет лишени от свобода лица. В тази връзка в мотивите на оспорената Заповед не са налице съображения, от които да е видно поради какви причини именно жалбоподателят е преместен в друго пенитециарно заведение, а не някое от останалите пет лишени от свобода лица, които са настанени и понастоящем в ЗЗНО, независимо от обстоятелството за настъпил инцидент с метален шкаф в помещение № 5, където е бил жалбоподателят. Отделно от това чрез Разпореждане 6893/31.07.2025г. по адм.дело № 1546/2025г., началника на Затвора – гр. Пловдив е задължен, на основание чл. 280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС да прекрати незабавно действията, представляващи нарушение по чл.3 от ЗИНЗС по отношение на жалб. К., чрез преместването му на място в Затвора – гр. Пловдив, където не се извършват строително-ремонтни работи, застрашаващи здравето му, без да се нарушават условията на наложеното му наказание и определения режим на изтърпяване. От представените по делото гласни и писмени доказателствени средства се установява, че в ЗЗНО, към датата на издаване на оспорената Заповед, са били налице помещения, в които са били настанени лишени от свобода лица, очевидно годни за целите, за които са пригодени, без данни условията в тях да са били застрашаващи здравето им, съответно е следвало ответникът да изпълни стриктно посоченото в Разпореждане 6893/31.07.2025г., като премести жалбоподателят на място в Затвора – гр. Пловдив, където не се извършват строително-ремонтни работи, застрашаващи здравето му, без да се нарушават условията на наложеното му наказание и определения режим на изтърпяване.

Безспорно според чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес. Нормата на чл. 62 от ЗИНЗС предвижда изключения, свързани с преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, при пет отделни изчерпателно посочени хипотези, като нормата на чл. 58 от ЗИНЗС не постановява забрана лишеното от свобода лице на някое от посочените основания да бъде преместено, поради което възраженията на жалбоподателя в тази връзка са неоснователни.

Въз основа гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, поради което обжалваната Заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В. Ц. К., Заповед № Л-03-475/14.08.2025г., издадена от гл.директор на ГДИН.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл. 62, ал.3, изр.2-ро от ЗИНЗС.