№ 12588
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110117943 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ ***** от 11 ноември 2022 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 17943 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 66006/04.04.2022г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 171032/16.08.2022г. на СРС, подадена от Р. А.
И. срещу "*********" ЕАД.
Ищцата Р. А. И. чрез адв. М. М. - АК-София, е предявила срещу
ответника "*********" ЕАД искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1469,97 лева представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода м.01.05.2014г.-30.04.2016г., сумата от 809,31 лева за
законна лихва върху нея от 31.10.2016г. до 03.04.2022г., сумата от 106,31
лева за законна лихва за периода 15.09.2015г.-04.10.2016г., както и сумата от
240,03 лева за съдебни разноски, за които суми на 11.01.2017г. по ч.гр.д.
№61814/2016г. на СРС, 151 състав, бил издаден изпълнителен лист и за
събирането на които било образувано изп.д. № 20177860400566 на ЧСИ №
*** - М.М.. Твърди, че изпълнителното производство било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Считано от последното изпълнително
действие по делото била изтекла погасителната давност за вземанията и
същите не били дължими. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ищцата не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "*********" ЕАД чрез ст.
юрк. П.С. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 127290/21.06.2022г. на
СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че, с
издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното
производство срещу длъжника давността била прекъсната. Вземанията не
били погасени по давност, тъй като давността била многократно прекъсвана в
хода на изпълнителното производство. Прекратяването на изпълнителното
производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нямало връзка с погасяване на
задълженията по давност. За насроченото по делото публично съдебно
заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за
ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва
при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него
суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата,
въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
2
В случаите, когато вземането произтича от влязла в сила заповед за
изпълнение и издаден въз основа на същата изпълнителен лист, без да е
проведено състезателно съдебно производство по чл. 422 ГПК, последиците
им не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, но не и
със сила на пресъдено нещо. Заповедното производство е уредено като част
от изпълнителното производство и представлява факултативна възможност на
кредитора да се сдобие с изпълнително основание без да води исков процес.
Смисълът на заповедта за изпълнение е да се провери дали твърдяното
субективно право е спорно и, ако се установи, че то е безспорно вследствие
бездействието на длъжника, който не е подал възражение по чл. 414 ГПК, то
заповедта за изпълнение влиза в сила, придобива качеството на изпълнително
основание и има за последица преклудиране на възраженията на ответника,
свързани със съществуване вземането на кредитора. В този смисъл, освен
изпълнителна сила, заповедта за изпълнение се ползва и със стабилитет и
спор между същите страни за същото основание е недопустим. Влязлата в
сила заповед за изпълнение все пак не притежава правозасилващото действие
на силата на пресъдено нещо, която е материалноправна последица,
характерна само за влязлото в сила решение, постановено в спорно исково
производство и е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Затова срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния
срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (по арг. от:
р.42/26.02.2016г.-гр.д.1812/2015г.-ІVг.о., р.94/27.07.2010г.-т.д.943/2009г.-Іт.о.,
р.45/30.03.2017г.-гр.д.61273/2016г-ІVг.о., р.2782/21.11.2018г-
в.гр.д.3210/2018г.-САС, р.1771/01.07.2018г.-в.гр.д.2108/2018г.-САС и др.).
Така процесното вземане за главница, доколкото съставлява периодично
плащане (ТР 3/2011-2012-ОСГТК), ще се погаси с изтичането на тригодишна
погасителна давност, доколкото по делото липсват доказателства, даващи
основание да се приеме за приложим друг срок. Същото се отнася до
вземанията за лихви. Вземанията за разноски се погасяват в общия
петгодишен срок на давността по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
3
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3-1980г. приема,
че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията,
предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10, се възприема, че
при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със
съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът
може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с
тълкувателното решение от 2015г., че ПП 3-1980г. е загубило сила.
Доколкото в настоящия случай изпълнителното производство е образувано
след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., то излагането на
мотиви относно това от кой момент се прилагат разрешенията по него и дали
обхващат действията по изпълнителни производства, развивали се преди
приемането му, не е необходимо.
Във връзка със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.11.2016г. по
ч.гр.д. № 61814/2016г. на СРС, 151 състав, е издаден изпълнителен лист от
11.01.2017г., съобразно който длъжницата Р. А. И. следва следва да заплати на
"*********" ЕАД сумата от 1469,97 лева за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2014г.-30.04.2016г., ведно със законна
лихва 31.10.2016г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на
106,31 лева за периода 15.09.2015г.-04.10.2016г. и 240,03 лева съдебни
разноски. Няма данни кога е влязла в сила издадената заповед за изпълнение,
затова съдът приема, че най-късният възможен момент за това е датата, на
която е издаден изпълнителният лист – 11.01.2017г.
За събиране на вземанията по изпълнителния лист по молба на
"*********" ЕАД от 06.03.2017г. е образувано изп.д. № 20177860400566 на
ЧСИ № *** - М.М., като с молбата на същия са възложени права по чл. 18
ЗЧСИ. На 26.03.2017г. върху вземанията на Р. И. за трудово възнаграждение
от "*****" ЕООД е наложен запор. С това действие погасителната давност е
прекъсната. Действието на запора обаче е отпаднало, тъй като трудовото
правоотношение на И. е прекратено, считано от 04 или 07.04.2017г. (цифрата
в представеното по изпълнителното дело копие от заповедта за уволнение не
е ясно изписана). В двугодишен срок от тази дата взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Това е сторено едва с молба от
25.07.2019г., когато е поискано извършване на опис на движимите вещи на
длъжницата.
Прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по себе си няма отношение към
дължимостта на вземанията по изпълнителния лист, а към
законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, която подлежи
на проверка по различен процесуален ред – чл. 435 и следващи от ГПК.
Взискателят е оправомощил съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ за преценка
и предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземанията. Срокът
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно
изпълнително действие (ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, р.48/14.07.2016г.-
т.д.404/2015г.-ІІт.о.). В настоящия с случай предприетото по делото такова е
налагането на запор върху вземанията на длъжницата по трудово
правоотношение през м.04.2017г., като действието на запора е отпаднало,
4
тъй като трудовото правоотношение е прекратено. Оттогава до м.04.2019г. не
са поискани/извършени никакви изпълнителни действия. Поради това с
изтичането на двугодишния срок изпълнителното дело следва да се счита за
прекратено по смисъла на закона. След този момент е ирелевантно какви
действия са предприети по изпълнителното дело, тъй като то е било
прекратено по силата на закона. Считано от м.04.2017г. е започнала да тече
нова давност за вземанията, която за главницата и лихвите, включително на
основание чл. 119 ЗЗД, е изтекла през 2020г., а за разноските давността е била
изтекла към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело,
съответно приключването на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
С оглед горното предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски има само ищцата, която своевременно е заявила претенция
в тази насока. Доказала е и в нейна полза следва да бъдат присъдени разноски
по делото в размер от 558,80 лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение
от 350,00 лева не може да се окачестви като прекомерно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "*********" ЕАД,
ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 439, ал. 1
ГПК, че Р. А. И., ЕГН **********, от град София, не дължи на "*********"
ЕАД сумата от 1469,97 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2014г.-30.04.2016г., сумата от 809,31 лева
за законна лихва върху нея от 31.10.2016г. до 03.04.2022г., сумата от 106,31
лева за законна лихва за периода 15.09.2015г.-04.10.2016г., както и сумата от
240,03 лева за съдебни разноски, за които суми на 11.01.2017г. по ч.гр.д.
№61814/2016г. на СРС, 151 състав, бил издаден изпълнителен лист и за
събирането на които било образувано изп.д. № 20177860400566 на ЧСИ №
786 - М.М..
ОСЪЖДА "*********" ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град
София, да заплати на Р. А. И., ЕГН **********, от град София , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 558,80 лева, представляваща разноски
по делото на първа инстанция (гр.д. № 17943/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5