Определение по дело №809/2018 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 246

град Велико Търново, 22.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ–ми състав, в закрито съдебно заседание на  двадесет и втори юли   две хиляди и деветнадесета   година, в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Диана Костова

 

като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. №809/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 Производство по чл.204 и сл. От Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и Общините за вреди (  ЗОДОВ).

Образувано по искова молба на М Д.К. ***– против ДНСК София и Габровски административен съд с правно основание чл.204 и сл. От Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и Общините за вреди (  ЗОДОВ) с цена на иска 300 000 лева.

След като с определение № 10 453/4.7.2019г. е отменено прекратителното определение по настоящото дело № 69/8.2.2019г. и е дадено задължително указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба чрез обозначаване на ответниците, цената на иска и какъв вид отговорност се претендира, съдът е разпоредил на ищцата да отстрани посочените нередовности с разпореждане от 8.7.2019г. връчено на ищцата на 11.7.2019г. На 19.7.2019г. с вх. № 3381 по делото е депозирана молба от ищцата, с която същата посочва като ответници Административен съд Габрово с адрес:гр. Габрово , ул „Райчо Каролев „№ 4 и ДНСК с адрес гр. София, б,ул „Христо Ботев „№ 4 Като цена на иска е посочиа, че към първия ответник размерът на претендираните имуществени щети е 25 000 лева и неимуществени 75 000 лева, ведно с лихвата от 1.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата. По отношение на втория ответниц цената на иска е имуществени вреди от 75 000 лева и неимуществени вреди от 150 000 лева, ведно с лихвата от 1.10.2013г. до окончателното заплащане на сумата.

Претендира се , че посочените вреди – имуществени и неимуществени са причинени от ответниците в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение на нищожна Заповед № ДК -02-СЦР -30/2.5.2011г. , противоречаща на Решение на ГРС № 100/3.6.1995г. съобразно Наредба № 13/2001г.

Поддържа се и претенцията в исковата молба за възстановяване на дома във вида, в който е бил, с отстраняване на всички щети, нанесени на жилищната сграда с изпълнение на довършителните работи, които е била възпрепятствана да извърш.

В исковата молба се твърди, че в нарушение на изискванията и разпоредбите на Наредба № 13/2001г. ДНСК е разрушила дома и и го е превела във вид негоден за ползване ,в резултат на което е претърпяла имуществени и неимуществени вреди в посочения размер. Освен това не може да застрахова имота си.

Намира, че съществен принос за тези действия на ДНСК има и Административен съд Габрово, доколкото същият е потвърдил обжалваните принудителни действия на ДНСК, променил е правното основание на иска от 1.10.2013г., в нарушение на чл.297 от ГПК не е зачел силата на присъдено нещо като е приел, че строежът е незаконен въпреки решение на №100/3.6.1995г. на ГРС, дал е малък срок за обосноваване на претенцията за спиране на принудителното изпълнение.

Препис от исковата молба е връчена на ответниците, които в законоустановения срок са депозирали отговор на същата както следва:

Ответникът ДНСК чрез РДНСК СЦР е заел становище за недопустимост на така подаденият иск, тъй като между същите страни на същото основание е налице влязло в сила решение на ГАС № 55/16.6.2017г. по адм 16/2017г., потвърдено с решение № 16010/19.12.2018г. на ВАС. Алтернативно поддържа становище за неоснователност на така подадената искова молба, доколкото не е налице нарушение на разпоредбите досежно принудителното изпълнение на влязла в сила Заповед за премахване на незаконен строеж.

Ответникът Административен съд Габрово заема становище за недопустимост на предявения иск, тъй като не е налице административна дейност по отношение на Административен съд Габрово.След като не са налице никоя от предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ, то не може да се ангажира отговорността на държавата в лицето на Административен съд Габрово, доколкото се касае за правораздавателна, а не за административна дейност.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № ДК -02-ДЦР-30/2011г. издадена от Началник РДНСК СЦР към ДНСК София е разпоредено премахването на незаконен строеж, ОСНОВЕН РЕМОНТ по чл.148 от ППЗТСУ за подмяна на дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение на жилище“ намираща се в УПИ XIV370 в кв.110 по плана на гр. Габрово.  Същата е обжалвана и отхвърлена с решение № 127/6.12.2011г. на Административен съд Габрово по адм.д.154/2011г., потвърдено с решение № 4508/28.3.2012г. по адм.д. 1737/2012г. по описа на ВАС. С решение № 12032/1.10.2012г. по адм.д. 6908/2012г. петчленен състав на ВАС е оставил без уважение искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

С писмо изх.№ ГБ 124-00-189/9.4.2012г на РДНСК Габрово , и известие за неговото доставяне жалбоподателката е уведомена за започване на принудителното изпълнение. С Писмо изх.№ ГБ 1450-07-092/1.8.2012г. е насрочено на изпълнението й от 21.8- 24.8.2012г като с определение  №196/17.8.2012г. по адм.д.195/2012г. на ГАС жалбата срещу него  е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес, влязло в сила . Направено е искане за спиране на принудителното изпълнение, насрочено с горното писмо, което също е оставено без разглеждане,   тъй като е посочено, че принудително изпълнение би имало само ако заповедта за премахване е влязла в сила.

С Писмо за принудително изпълнение на заповедта на 8.10.212г.на жалбоподателката е връчена  покана за доброволно изпълнение . Издадено е възлагателно писмо на основание чл.225, ал 4 от ЗУТ във вр. с чл.271, ал 3 и чл. 286 от АПК въз основа на сключен договор от 27.7.2012г. с РОТСТРОЙ 2009 ЕООД за което жалбоподателката е уведомена, и е подала жалба против него, по повод на която е образувано адм.д.193/2012г. по което е постановено окончателно решение за отвърлянето й с № 205/11.09.2012г. С определение №197/17.8.2012г. по адм.д. 194/2012г. е оставена без разглеждане жалбата й против Писмо на ответника изх.№ ГБ 1450-09-707/9.10.2012г. с което се кани доброволно да премахне незаконния строеж в противен случай ДНСК ще предприеме принудително изпълнение.  На посочената дата 8.10.2012г. е започнало принудителното изпълнение като е съставен протокол обр. 3 за установяване състоянието на строежа преди започване на принудителното изпълнение,констативен протокол , съставен от служители на община Габрово, които са надлежно уведомени ведно със снимков материал, констативен протокол от същата дата на служители на РДНСК Габрово за спиране премахването и с описание на премахнатото до момента, ведно със снимков материал, констативен протокол от същата дата на РДНСК Габрово за спиране на премахването 2 броя, писмо от РДНСК до Окръжна прокуратура.

Съставен е и констативен протокол от 17.1.2013г. на работна група РДНСК Габрово относно възстановяване на частта от строежа, премахната през 8.10.2012г. ведно със снимков материал. Насрочено е второ принудително изпълнение на 1-4.10.2013г. , по което също е издадено възлагателно писмо изх.№ ГБ-1450-06-966/20.9.2013г, връчено на жалбоподателката, , отново е съставен обр. 3 за състоянието на строежа преди започване на принудителното изпълнение, констативен протокол , от 1.10.2013г. на служители на РДНСК Габрово за спиране на премахването поради потвърждаване законосъобразността на действията на ДНСК по премахването с Решение № 319/3.10.2013г. по адм.д. 149/2013г.  на ГАС.

С определение № 408/12.11.2013г. по гр.д.17/2013г. на ГРС жалбоподателката е осъдена да заплати на ДНСК направените разноски по принудителното изпълнение на заповедта.

Подадена е искова молба с вх.№ 1590/6.10.2017г. по която е образувано адм. д.285/2017г. с правно основание чл.1, ал.1  от ЗОДОВ за присъждане на материални и нематериални вреди причинени на ищцата от нищожна Заповед ДК-02-СЦР-30/2.05.2011г., и съдът след като е установил, че същата е потвърдена с влязло в сила решение № 127/6.12.2011г. на ГАС по адм д. 154/2011г доколкото не е налице предпоставката на чл.204, ал 1 от АПК, исковата молба се явява недопустима.Това протоколно определение е оставено в сила с Определение № 2535/27.2.2018г. по адм.д. 2047/2018г. на ВАС

Както се посочи по горе с определение № 10 453/4.7.2019г. е отменено прекратителното определение по настоящото дело № 69/8.2.2019г като е дадено задължително указание, на първо място, че ищцата не претендира вреди от изпълнение на Заповед за незаконен строеж, а в нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ и Чл.1 по Протокол 1. В отменителното определение се развиват и доводи, че искът против Габровски административен съд е недопустим.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи: Подадена е искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на основание чл. 8 от ЕКПЧ и Чл.1 от Протокол 1, с която са съединени обективно и субективно искове против ДНСК за причинени имуществени и неимуществени вреди в размер на 225 000 лева и против Габровски административен съд в размер на 75 000 лева.

          Така предявените искове са частично недопустими:

          Искът против Административен съд Габрово е процесуално недопустим., Съгласно разпоредбата на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК: "Производства за обезщетения". Разпоредбата на чл. 203, ал.2 АПК гласи, че за неуредени въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Отговорността по ЗОДОВ, съответно по чл.1 или чл.2, е в зависимост от обстоятелството дали причинената вреда е в следствие на отменен акт на административен или на правозащитен орган. Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба следва, че за да възникне правото на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; 2. вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда.Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

          Разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на АПК дефинира що е „административен орган“, а именно : това е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В конкретния случай съдът счита, че се претендират вреди в резултат на акт на правозащитен орган, поради което не се касае за извършване на административна дейност. Съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК, на административните съдилища са подведомствени само искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни, актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Недопустимо е административният съд да разглежда иск, насочен против правноорганизационен субект, който не е от системата на изпълнителната власт и не притежава административно властнически правомощия. Вреди от правораздавателната дейност могат да се търсят само по реда на чл. 2 от ЗОДОВ.

           Що се отнася до поддържаната претенция за възстановяване на дома в предишното състояние и извършване на довършителни работи, които са били възпрепятствани от административния орган, съдът намира, че същата представлява искане за натурално обезщетение. Според чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят обективно за всички вреди – пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи, и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице - пряк причинител на вредите. Отговорността като такава за непозволено увреждане е имуществена, т.е. включва парично обезщетение за причинени вреди. Недопустимо е да се търси обезщетение в натура или чрез реално извършване на действие. По арг. от т. 6 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД в областта на ЗОДОВ, а съгласно константната съдебна практика искът по чл. 49 от ЗЗД е облигаторен по своя характер и с него се цели обезвреда на претърпените от непозволеното увреждане вреди като обезщетението винаги е парично, и не може да бъде натурално / Решение № 559 от 10.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2009 г./

           Следователно в тази част исковете като недопустими следва да не бъдат разглеждани от настоящата инстанция и делото да се прекрати в тази част.

           В останалата част, с която се претендират имуществени и неимуществени вреди в размер на 225 000 лева от ДНСК гр. София искът се явява допустим.

            След като в тази част исковата молба е редовна,а искът допустим, това налага разгелждането му в открито съзебно заседание с призоваване на страните. Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК изготвя следния проекто- доклад:

Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са: Със заповед № ДК -02-ДЦР-30/2011г. издадена от Началник РДНСК СЦР към ДНСК София е разпоредено премахването на незаконен строеж, ОСНОВЕН РЕМОНТ по чл.148 от ППЗТСУ за подмяна на дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение на жилище“ намираща се в УПИ XIV370 в кв.110 по плана на гр. Габрово.  Същата е обжалвана и отхвърлена с решение № 127/6.12.2011г. на Административен съд Габрово по адм.д.154/2011г., потвърдено с решение № 4508/28.3.2012г. по адм.д. 1737/2012г. по описа на ВАС. С решение № 12032/1.10.2012г. по адм.д. 6908/2012г. петчленен състав на ВАС е оставил без уважение искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

С писмо изх.№ ГБ 124-00-189/9.4.2012г на РДНСК Габрово , и известие за неговото доставяне жалбоподателката е уведомена за започване на принудителното изпълнение. С Писмо изх.№ ГБ 1450-07-092/1.8.2012г. е насрочено на изпълнението й от 21.8- 24.8.2012г като с определение  №196/17.8.2012г. по адм.д.195/2012г. на ГАС жалбата срещу него  е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес, влязло в сила . Направено е искане за спиране на принудителното изпълнение, насрочено с горното писмо, което също е оставено без разглеждане,   тъй като е посочено, че принудително изпълнение би имало само ако заповедта за премахване е влязла в сила.

С Писмо за принудително изпълнение на заповедта на 8.10.212г.на жалбоподателката е връчена  покана за доброволно изпълнение . Издадено е възлагателно писмо на основание чл.225, ал 4 от ЗУТ във вр. с чл.271, ал 3 и чл. 286 от АПК въз основа на сключен договор от 27.7.2012г. с РОТСТРОЙ 2009 ЕООД за което жалбоподателката е уведомена, и е подала жалба против него, по повод на която е образувано адм.д.193/2012г. по което е постановено окончателно решение за отвърлянето й с № 205/11.09.2012г. С определение №197/17.8.2012г. по адм.д. 194/2012г. е оставена без разглеждане жалбата й против Писмо на ответника изх.№ ГБ 1450-09-707/9.10.2012г. с което се кани доброволно да премахне незаконния строеж в противен случай ДНСК ще предприеме принудително изпълнение.  На посочената дата 8.10.2012г. е започнало принудителното изпълнение като е съставен протокол обр. 3 за установяване състоянието на строежа преди започване на принудителното изпълнение,констативен протокол , съставен от служители на община Габрово, които са надлежно уведомени ведно със снимков материал, констативен протокол от същата дата на служители на РДНСК Габрово за спиране премахването и с описание на премахнатото до момента, ведно със снимков материал, констативен протокол от същата дата на РДНСК Габрово за спиране на премахването 2 броя, писмо от РДНСК до Окръжна прокуратура.

Съставен е и констативен протокол от 17.1.2013г. на работна група РДНСК Габрово относно възстановяване на частта от строежа, премахната през 8.10.2012г. ведно със снимков материал. Насрочено е второ принудително изпълнение на 1-4.10.2013г. , по което също е издадено възлагателно писмо изх.№ ГБ-1450-06-966/20.9.2013г, връчено на ищцата, , отново е съставен обр. 3 за състоянието на строежа преди започване на принудителното изпълнение, констативен протокол , от 1.10.2013г. на служители на РДНСК Габрово за спиране на премахването поради потвърждаване законосъобразността на действията на ДНСК по премахването с Решение № 319/3.10.2013г. по адм.д. 149/2013г.  на ГАС.

С определение № 408/12.11.2013г. по гр.д.17/2013г. на ГРС ищцата е осъдена да заплати на ДНСК направените разноски по принудителното изпълнение на заповедта.

В исковата молба се твърди, че изпълнението на влязлата в сила заповед за незаконен строеж е извършено в нарушение на правата й по ЕКПЧ като от фактическа страна се твърди, че домът й е бил разрушен и е бил приведен във вид ,негоден за обитаване в навечерието на зимата, останала е без покрив, без стени и комини, без врати и прозорци, разрушен е бил целият тавански етаж и североизточната част от къщата , унищожена е била цялата покривна конструкция, като подробно са посочени извършените премахнатите и засегнатите от премахване части на жилищната сграда.

ІІІ.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно- обезпечителна, в какъвто смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл.49 от ЗДД .Поради което правната квалификация е чл.1, ал.1 от  ЗОДОВ, аналогичен текст с хипотезата на . 45 от ЗЗД при непозволено увреждане. Това има  значение при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на  задължението за поправяне на причинените вреди, предвид пар.1 от ЗР на ЗОДОВ :”§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.”.Следователно правната квалификация е чл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 8§2 от ЕКПЧ и  Чл.1 от Протокол 1

 

          ІV. КОИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА  се признават- НЯМА такива.

          V. КОИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ – не следва да се доказва ВИНА,тъй като се касае за обективна, безвиновна отговорност на ЮЛ за действия на негови служители при и по повод възложената им административна дейност..

          VІ.КАК СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

          Ищцата следва да докаже :1/.Елемент на фактическия състав на отговорността е незаконосъобразност на административен акт, действието или бездействието на административния орган. В конкретния случай се претендират вреди от действия на ответника при изпълнение на влязла в сила Заповед за незаконно строителство, при което са нарушени правата й по чл. 8 §2 от ЕКПЧ, тъй като изпълнението не отговаря на изискването за съразмерстост по чл. 6 от АПК.  Следователно в нейна тежест е да докаже поосчените действия, при които не е спазен принципът на чл. 6 от АПК.

        .  2/Вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия: , като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

              3/Ищецът следва да докаже следващия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,а именно  наличието на причинна връзка между вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена връзка между вредата и действията на администрацията.  В решение №1258/2008г. на ВКС по  гр.д.730/2006г.на ІV гр.д. е дадено определение какво следва да се разбира под „преки „ и непосредствени „вреди”. Причинната връзка между вредите и административната дейност не се предполага и трябва да се докаже от ищеца. Освен това следва да се спази изричното указание на законодателя,  в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че вредите от фактическите действия и бездействия трябва да са настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност. От значение е връзката между незаконните фактически действия или бездействия на органа или длъжностното лице, и вредата.  Наличието на тази причинна връзка е важна, защото при липсата на доказателства за наличието на такава, отговорността не може да бъде ангажирана. Отговорност се носи само за незаконосъобразното осъществяване на възложени функции на органите и длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и бездействия на физически лица, заемащи държавна служба .като следва да се посочат съответните легални определения: При изпълнение” на административна дейност означава, че увреждането е станало при извършване на служебни задължения, при упражняване на възложени служебни функции.            „По повод”  изпълнението на административната дейност е израз, който указва на други действия, с които се причиняват по време или след изпълнението на възложената административна дейност, не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по подготовка, по улесняването извършването на възложената работа, за запазване резултата от нея и други. 

            В тежест на ответника е да докаже, че са налице основания за изключване на отговорността, или нейното намаляване. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ  Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Като по този въпрос, свързан с границите на отговорността съдът  следи служебно за съпричиняването или за наличието на основание за изключване на отговорността и без възражение от ответната страна.

На страните следва да се предостави възможност да сочат доказателства в подкрепа на твърденията.

 

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И: :

 

 

 

 

ВРЪЩА като недопустима искова молба на М Д.К. *** против  Габровски административен съд с правно основание чл.204 и сл. От Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и Общините за вреди (  ЗОДОВ) с цена на иска 75 000 лева ведно със законната лихва от 1.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

ВРЪЩА като недопустима искова молба на М Д.К. *** против ДНСК с петитум възстановяване на дома във вида, в който е бил, с отстраняване на всички щети нанесени на жилищната сграда с изпълнение на довършителни дейности, които е била възпрепятствана да извърши.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. 809/2018г. по описа на Административен съд Велико Търново в тази част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част, подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

КОНСТИТУИРА като ИЩЕЦ М Д.К. ***

КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК Дирекция национален и строителен контрол гр. София, бул „Христо Ботев „ № 47

Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 7 от 25.11.2010 г. на ВАС задължително е участието на прокурор от Окръжна прокуратура Велико Търново.

 

ОБЯВЯВА на страните проекто- доклад по чл. 146 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 24.10.2019г.  10,00 часа, за която дата да се призоват страните и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Велико Търново.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните и  на ОТВЕТНИКА и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВЕЛИКО ТЪРНОВО,

 

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК