№ 17366
гр. София, 28.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110123426 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от Ф. М. П. с ЕГН **********, срещу
„Й Б “ ЕАД, ЕИК *****, с която са предявени при условията на обективно
съединяване иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на т.9 от договор за мобилни услуги №
*********/20.07.2023г. /Приложение №1/, предвиждаща възможността
ответникът едностранно да индексира цените на месечния абонамент, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, както и като неравноправна, а при условията на евентуалност
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата в общ
размер на 12,16 лв. - представляваща сбора от увеличението на месечните
абонаментни такси за периода м.01.2024г. - м.04.2024г., като платена при
изначална липса на правно основание, както и мораторната лихва върху
главницата в общ размер на 0,14 лв., дължима за периода 09.02.2024г. -
19.04.2024г. Претендират се и разноските по производството.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е представил писмен отговор, с който
оспорва предявените искове и счита, че същите следва да се отхвърлят като
неоснователни. Не оспорва, че между страните е било налице облигационно
правоотношение по договора за мобилни услуги, със съдържанието посочено
в исковата молба, като поддържа, че процесната клауза е изцяло действителна
и излага подробни съображения. Не оспорва, че ищцата е заплатила, а
ответникът е получил процесните суми по месечните фактури, в т.ч. и
увеличения размер на месечните абонаментни такси по договора, но твърди,
1
че осъдителният иск следва да се отхвърли и с оглед обстоятелството, че
процесните суми са заплатени от ищцата, което представлява по същество
признание на тяхната дължимост. Отправя се искане за присъждане на
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че
между страните е било налице валидно правоотношение по договор за за
мобилни услуги № *********/20.07.2023г. Съобразно т.9 от Приложение 1,
което е неразделна част от процесния договор, се предвижда уговореното в
полза на ответника, право същият да индексира на цените при наличие на
инфлация и в съответствие с годишния индекс на инфлация, установен от
НСИ. От представените и приети по делото месечни фактури за м.01.2024г. до
м.04.2024г., се установява, че действително е налице повишение в дължимите
месечни абонаментни такси по договора, което увеличение е в размер на 3,04
лв. Видно от представените и приети писмени доказателства, ищцата е
заплатила дължимите месечни абонаментни такси, дължими за м.01.2024г. до
м.04.2024г. вкл., на посочените в уточнителната молба на ищцата от
03.10.2024г., дати. Налице са и представени и приети писмени доказателства,
че ищцата е възразила на ответника във връзка с осъщественото увеличение
на размера на месечните абонаментни такси.
От приетото за установено от фактическа страна, се формират следните
правни изводи:
По основателността на иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД - както се
посочи, установява се, че в договора за мобилни услуги е налице клауза,
съгласно която ответното дружество има право да увеличава размера на
месечните абонаментни такси (наречени още МАТ) веднъж годишно,
съобразно средногодишния индекс на потребителски цени за предходната
година, като информацията за индексираната такса е основа за извършване на
индексация през следващата година. Установява се и че въз основа на
процесната договорна клауза ответното дружество е увеличило
абонаментните такси на потребителя с 3, 04 лв., считано от 01.01.2024 г.
Спорният въпрос по настоящото дело е дали клаузата за индексиране на
месечната абонаментна такса е действителна. На първо място, не е спорно, че
посочената клауза не е индивидуално уговорена, а е типова клауза в
потребителски договор, която е едностранно наложена от кредитора. Поради
това посочената клауза подлежи на проверка за неравноправност, доколкото не
е налице изключението, предвидено в чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр. Според
определението, дадено в чл. 143, ал. 1 ЗЗПотр. неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
2
потребителя. В разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ЗЗПотр. е посочено
неизчерпателно изброяване на видове неравноправни клаузи. Според чл. 143,
ал. 2, т. 13 ЗЗПотр. неравноправна е клауза, която предвижда цената да се
определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или
дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят
да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Посочената разпоредбата транспонира в
българското гражданско право разпоредбата на § 1, б. „л“ от Приложение към
Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, съгласно която
неравноправна е клауза, която допуска цената на стоките да се определя към
датата на доставката им или разрешаване на продавача на стоки или на
доставчика на услуги да увеличава цената, без в двата посочени случая да даде
съответното право на потребителя да се откаже от договора, в случай че смята
окончателната цена за твърде висока спрямо първоначално договорената при
сключване на договора. Съдът намира, че процесните клаузи за индексация на
цените при наличие на инфлация и в съответствие с годишния индекс на
инфлация, установен от НСИ, създават значително неравновесие между
правата на търговеца, установил посочената клауза, от една страна, и правата
на потребителя, от друга страна. С посочената клауза е предвидена единствено
възможност за увеличаване на стойността на услугите по договора, но не и за
намаляването им в случай на отрицателен индекс на инфлацията (дефлация).
Макар увеличението на цените да е обвързано с обективен индекс, установен
от публичноправен орган и независещ от волята на търговеца, посочената
клауза прехвърля целия пазарен риск единствено и само върху по-слабата
страна – върху потребителя. Клауза, при която е предвидено единствено
възможност за нарастване на цената на финансовата услуга, без да включва
възможността за намаляване на същата, би могла да доведе до значително
неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. При силни
инфлационни процеси индексът на
потребителските цени би могъл да нарасне значително, с което да се увеличи
значително и цената на услугата по сключения договор за мобилни услуги и
дължимата от потребителя МАТ. Ако тази цена бъде запазена при последващо
намаляване на цените, то това би довело до несправедливо обогатяване на
търговеца за сметка на потребителя. Неоснователно е направеното от
ответника възражение, че в голяма част от европейските държави нямало
предвидена възможност и за намаляване цената на договора при отрицателен
инфланционен индекс (дефлация). Дори тази възможност да не е предвидена
и в общите условия на мобилни оператори, действащи на територията на
други държави – членки на ЕС, това не променя неравноправния характер на
клаузата.
Приложимите към процесния договор и период общи условия на търговеца не
позволяват възможност на потребителя да се откаже от договора при
3
едностранна корекция в дължимата цена от страна на мобилния оператор, без
за него да е налице задължение за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване, което е в противоречие с посочената по-горе разпоредба от
ЗЗПотр. В случая не намира приложение изключението по чл. 144, ал. 4
ЗЗПотр., доколкото съдът достигна до извод, че клаузата, предвиждаща
единствено възможност за увеличаване, но не и за намаляване на цените, е
неравноправна по смисъла на общото основание на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Разпоредбата на чл. 144, ал. 4 ЗЗПотр. е транспонирана в
националното право съгласно разпоредба на § 2, б. „г“ от Приложение към
Директива № 93/13/ЕИО на Съвета, от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, съгласно която „буква л)
не възпрепятства условия по индексиране на цената, когато последните са
законосъобразни, при условие че методът на променяне на цените е описан
изрично.“ Неравноправните клаузи обаче по дефиниция са незаконосъобразни
в най-висока степен (нищожни), поради което не може да се приеме, че
условията по индексиране на цената в процесния случай са законосъобразни.
Клаузата за увеличаване на цените на услугите е формулирана по начин, който
създава значително неравновесие между правата на търговеца и на
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност. Изключението
по чл. 144, ал. 4 ЗЗП би било приложимо в случай, че клаузата за индексиране
предвиждаше както възможност за увеличаване, така и за намаляване на
цената на услугите при един и същи обективен критерии /инфланционен
индекс/, или при посочените условия, ако предоставяше изрично правото на
потребителя да се откаже от договора, поради факта, че увеличението е в
прекомерно голям размер. Предвид изложеното и на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗПотр. клаузата за едностранно увеличаване на цената на предоставяните по
договора услуги е нищожна, като предявеният иск следва да бъде уважен като
основателен.
С оглед на извода за основателност на иска за нищожност на процесната
клауза, съдът следва да се произнесе и по основателността на иска с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Между страните по делото не се спори, че ищцата е заплатила, а ответника е
получил процесните суми, в т.ч. и увеличения размер на месечните
абонаментни такси. Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на
ответника, свързани с плащането на сумите от ищцата, респ. че заплащайки
ги, същата е признала тяхната дължимост. В настоящата хипотеза, ответникът
не доказва наличието на валидно правно основание за задържане на
заплатените суми. Напротив, правният извод за нищожността на посочената
клауза, обуславя извода за изначалната липса на такова основание, поради
което ответникът неоснователно се е обогатил с посочените суми.
По разноските.
4
С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищцата следва да се присъдят разноските, сторени в производството
в размер на 152,55 лв. за държавна такса.
На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., в полза на адв. М. А. М. с ЛНА *****,
следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв., като съдът намира, че възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК,
за прекомерност на същото следва да бъде оставено без уважение. Съдът
намира, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на
действителната фактическа и правна сложност на производството, както и на
обема на осъществената процесуална защита.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на т.9 от договор за мобилни
услуги № *********/20.07.2023г. /Приложение №1/, сключен между Ф. М. П.
с ЕГН **********, и „Й Б “ ЕАД с ЕИК *****, която клауза предвижда
възможността ответникът едностранно да индексира цените на месечния
абонамент, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, както и като неравноправна.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „Й Б “ ЕАД с ЕИК *****,
да заплати на Ф. М. П. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 12,16 лв. -
представляваща сбора от увеличението на месечните абонаментни такси за
периода м.01.2024г. - м.04.2024г., като платена при изначална липса на правно
основание, както и мораторната лихва върху главницата в общ размер на 0,14
лв., дължима за периода 09.02.2024г. - 19.04.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Й Б “ ЕАД с ЕИК *****, да
заплати на Ф. М. П. с ЕГН **********, сумата от 152,55 лв., разноски за
държавна такса по делото
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., „Й Б “ ЕАД
с ЕИК *****, да заплати на адвокат адв. М. А. М. с ЛНА *****, сумата от 400
лв., за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5