Производството е по реда на глава осемнадесет от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Георги Иванов Павлов от гр.Момчилград, ул.”Момчил войвода” № 3, ап 7,с ЕГН **********, срещу решение № 46/17.03.2006 г., постановено по гр.д. № 290/2005 г. на Районен съд – гр.Момчилград, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Данка Русева Стоименова,с ЕГН ********** и Светлана Николаева Стоименова,с ЕГН **********, и двете от гр.Момчилград, ул.”Гюмюрджинска” № 11, вх.А, ет.4 ап.14, иск с правно основание чл.143 от ЗЗД, във вр.с чл.60 от ЗН, като неоснователен и недоказан. В жалбата се твърди,че бил неправилен извода на съда, че ответниците не са приели наследството в неговата съвкупност от права и задължения. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение,вместо което постанови друпо по съществото на спора,с което да уважи изцяло предявения иск, ведно с лихвите и разноските по делото. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Намира, че е налице мълчаливо приемане на наследството от страна на ответниците с оглед действията предприети от страна на същите след смъртта на наследодателя. Въззиваемите, Данка Русева Стоименова и Светлана Николаева Стоименова, чрез своя процесуален представител, оспорват жалбата като неоснователна. Сочат, че решението на Районен съд – Момчилград е правилно. Изтъкват ,че не били доказани действия на разпореждане от страна на наследниците и такива за приемане на наследството. Молят съда да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендират разноски. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество е основателна. От фактическа страна съдът установи следното: На 04.07.2003г., в гр. Момчилград е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит между „Обединена българска банка” АД, в качеството на кредитодател, и Николай Стоичков Стоименов, в качеството на кредитополучател, който въззивникът Павлов е обезпечил в качеството на поръчител. На 10.12.2003г. длъжникът Стоименов е починал, като е оставил за наследници Данка Русева Стоименова – съпруга, и Светлана Николаева Стоименова – дъщеря. След смъртта на кредитополучателя поръчителят Павлов поискане на банката е започнал да внася дължимите по договора за кредит вноски, като за периода 04.03.2004г. до 13.07.2005г., е внесъл по сметка на кредитополучателя сумата от 748.07 лева за погасяване на задълженията му. На 01.09.2005г. въззиваемият Павлов е завел пред Районен съд – Момчилград иск с правно основание чл. 143 от ЗЗД, във връзка с чл.60 от ЗН, срещу наследниците на кредитополучателя Стоименов - Данка Русева Стоименова и Светлана Николаева Стоименова за сумата 876.07 лева, представляваща главница в размер на 748.07 лева за периода от 04.03.04г. до 13.07.2005г., разноски пред банката в размер на 10 лева и мораторна лихва в размер на 118 лева за същия период от 04.03.2004 г. до 13.07.2005 г. Горната фактическа обстановка съдът приема въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства – удостоверение изх.№ 340/19.08.05г. на „ОББ” АД, клон Момчилград, договор за предоставяне на потребителски кредит от 04.07.2003г., удостоверение за наследници № 000436 от 12.12.2005г. на община Момчилград, удостоверение № 390/26.06.2006г. на служба по вписванията – гр Момчилград, свидетелските показания на св.Тенчо Сотиров Иванчев. От правна страна съдът достигна до следните изводи: Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 143, ал.1 и чл.86, ал 1 от ЗЗД, във връзка с чл.60 от ЗН. Същият е приел, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът не доказал факта на приемане на наследството от страна на наследниците на кредитополучателя Стоименов. Това заключение на съда е неправилно. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗД сочи, че „Поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.” Безспорно по делото се установява, че след смъртта нÓ кредитополучателя Стоименов, задълженията му към „ОББ” клон – Момчилград по договора за заем, са се изпълнявали от поръчителя Павлов. В представеното по делото удостоверение изх.№ 340/19.08.05г. на „ОББ” АД, клон Момчилград е видно, че за периода от 04.03.2004г. до 13.07.2005г. ищецът Павлов е внесъл по сметка на кредитополучателя Николай Стоименов сумата в размер на 748.07 лева. От друга страна разпоредбата на чл.60 от ЗН посочва, че „Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават”. От своя страна разпоредбата на чл.49, ал.2 от ЗН уточнява начините на приемане на наследство – с изричен акт – писмено заявление до районния съдия, или „когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството”. От разпитания пред настоящата инстанция свидетел Иванчев се установява, че след смъртта на своя наследодател ответниците са започнали ремонт на семейното им жилище, като самият свидетел е извършил част от ремонтите. С оглед на този факт настоящият състав намира, че се доказва приемане на наследството от страна на ответниците Данка Русева Стоименова и Светлана Николаева Стоименова. Като правоприемници на наследодателя си Николай Стоичков Стоименов същите следва да отговарят за поетите от него задължения към трети лица. В настоящия случай, след като е изплатил задълженията за периода 04.03.2004г. – 13.07.2005г. по договора за кредит ищецът Павлов е встъпил в правата на кредитора – банка „ОББ” АД – клон Момчилград, по отношение на длъжника Стоименов, респективно на наследниците му - Данка Русева Стоименова и Светлана Николаева Стоименова. Настоящият състав намира, че искът следва да се уважи само за сумата от 748.07 лева - главница, представляваща изплатени вноски по договора за кредит за периода от 04.03.2004г. – 13.07.2005г. В исковата молба, заведена в Районен съд – Момчилград на 01.09.2005г. ищецът в петитума си моли да бъдат осъдени ответниците да му заплатят сумата от 748.07 лева – главница - за перида 04.03.2004г. – 13.07.2005г. В последствие искът е изменен на 28.02.2006г., като главницата е увеличена със сумата от 968.41 лева, платени вноски за париода от 13.07.2005г. до 15.12.2005г. Това изменение на иска е прието от съда, но същото е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.116, ал.1 от ГПК посочва, че ищецът може да увеличи своето искане, но увеличението следва да касае същия период, заявен в исковата молба. В настоящия случай е налице изменение както на размера на искането, така и на периода, което от своя страна е недопустимо, тъй като представлява по същността си нов иск, различен от първоначално заявения. Няма пречка ищецът да предяви този иск в отделно производство, тъй като настоящото решение няма сила на присъдено нещо по отношение на него. Поради изложеното изменението на иска се явява недопустимо, като решението в частта, в която съдът се в произнесъл по същество на спора по новия предявен иск се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено в тази му част, а производството прекратено. По отношение на комулативно предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за търсене на изтекли лихви върху сумата от 748.07 лева, за периода от 04.03.2004г. до 13.07.2005г., както е посочено в исковата молба, настоящият състав намира същият за недоказан по размер. В представената по делото съдебно – счетоводна експертиза е посочен период различен от първоначално заявения с исковата молба - 04.03.2004г. – 13.07.2005г., поради което заключението на вещото лице не доказва размера върху посочената главница за търсения в исковата молба ,период.Други доказателства в тази насока не се представиха,поради което искът в тази му част определено остана недоказан. С оглед изложеното комулативно предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер. По отношение на иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ,за търсене на изтекли лихви върху сумата от 968.41 лева, за периода от 15.12.2005г. до 10.02.2006г. ,следва да се посочи, че същият е недопустим, тъй като по същността представлява нов иск, различен от първоначално заявения и като такъв е бил недопустим. Решението на първоинстанционният съд в частта, в която същият се е произнесъл по този иск по същество следва да бъде обезсилено, а производството прекратено. Настоящият състав намира, че следва да се уважи иска с правно основание чл.143, ал.1 от ЗЗД и по отношение на направените от ищеца разноски в размер на 10 лева,за издаване на удостоверение от „ОББ” АД - клон Момчилград. При този изход на делото на ищеца, въззивник в настоящото производство, се следват разноски по компенсация в размер на 611.35 лв. С оглед на факта, че пред първа инстанция ответниците са били представлявани от служебен защитник на основание чл.50, ал.2 от ГПК и с оглед изхода на делото следва да се осъди ищецът Павлов да заплати 15 лева, а ответниците – 65 лева от определеното възнаграждение на представителя в размер на 80 лева,платими по сметка на Окръжен съд,гр.Кърджали. Имайки предвид изложеното, следва да се отмени решението на първоинстанционният съд в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът с правно основание чл.143, ал.1 от ЗЗД, до размера на сумата от 748.07 лева, представляваща погасените от страна на ищеца, в качеството му на поръчител, задължения на кредитополучателя Стоименов към „ОББ” АД – клон Момчилград по договор за кредит от 04.07.2003г., както и за искането за разноски в размер на 10 лева за издаване на удостоверение от „ОББ” АД – клон Момчилград. По отношение на кумулативно предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихви в размер на 118 лева върху сумата от 748.07 лева за периода 04.03.2004г. до 13.07.2005г., отхвърлителното решение на Районен съд – Момчилград следва да бъде оставено в сила. В останалата си част, по отношение на предявения иск с правно основание чл.143, ал.1 от ЗЗД за сумата от 968.41 лева, представляваща платени вноски за периода 13.07.2005г. до 15.12.2005г., както и по отношение на иска с правно основание чл.143, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на лихви върху сумата от 968.41 лева, за периода 15.12.2005г. до 10.02.2006г., атакуваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството да бъде прекратено в тази му част. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 46/17.03.2006 г., постановено по гр.д. № 290/2005 г.по описа на Момчилградския районен съд, в ЧАСТТА МУ,с която е отхвърлен предявеният от Георги Иванов Павлов от гр.Момчилград, ул.”Момчил войвода” № 3, ап 7,с ЕГН **********, срещу Данка Русева Стоименова, с ЕГН ********** и Светлана Николаева Стоименова,с ЕГН **********, и двете от гр. Момчилград, ул. "Гюмюрджинска” № 11, вх.А, ет.4 ап.14, иск с правно основание чл.143 от ЗЗД, във вр.с чл.60 от ЗН, до размера на сумата от 758.07 лв., както и в ЧАСТТА МУ ,с която е осъден Георги Иванов Павловот гр.Момчилград, ул.”Момчил войвода” № 3, ап 7,с ЕГН **********,да заплати по сметка на Момчилградския районен съд,сумата в размер на 80 лв.,представляваща разноски за служебен защитник,вместо което ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА Данка Русева Стоименова,с ЕГН ********** и Светлана Николаева Стоименова,с ЕГН **********, и двете от гр. Момчилград, ул. "Гюмюрджинска” № 11, вх.А, ет.4 ап.14, да заплатят на Георги Иванов Павловот гр.Момчилград, ул.”Момчил войвода” № 3, ап 7,с ЕГН **********, сумата в общ размер на 758.07 лева, представляваща погасените от последния,в качеството му на поръчител, задължения на наследодателя на първите Николай Стоичков Стоименов,б.ж. на гр.Момчилград, кредитополучател по договор за кредит от 04.07.2003г. с „ОББ” АД – клон Момчилград,за периода 04.03.2004г. – 13.07.2005г. ,от която сума главница в размер на 748.07 лева и разноски в размер на 10 лева. ОСЪЖДА Данка Русева Стоименова,с ЕГН ********** и Светлана Николаева Стоименова,с ЕГН **********, и двете от гр. Момчилград, ул. "Гюмюрджинска” № 11, вх.А, ет.4 ап.14, да заплатят на Георги Иванов Павловот гр.Момчилград, ул.”Момчил войвода” № 3, ап 7,с ЕГН **********, сумата в рамер на 611.35 лева, представляваща разноски по делото пред двете инстанции. ОСЪЖДА Данка Русева Стоименова,с ЕГН ********** и Светлана Николаева Стоименова,с ЕГН **********, и двете от гр. Момчилград, ул. "Гюмюрджинска” № 11, вх.А, ет.4 ап.14, да заплатят по сметка на Кърджалийския окръжен съд,сумата в размер на 65 лв.,съставляваща разноски за служебен защитник. ОСЪЖДА Георги Иванов Павлов от гр.Момчилград, ул.”Момчил войвода” № 3, ап 7,с ЕГН **********, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд,сумата в размер на 15 лв.,съставляваща съразмерни разноски за служебен защитник. ОБЕЗСИЛВА решение № 46/17.03.2006 г., постановено по гр.д. № 290/2005 г. по описа на Момчилградскияна районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която съдът е отхвърлил обективно съединените искове с правно основание чл.143, ал.1 от ЗЗД за сумата от 968.41 лева, представляваща платени вноски за периода 13.07.2005г. до 15.12.2005г., както и по отношение на иска с правно основание чл.143, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на изтекли лихви върху сумата от 968.41 лева, за периода 15.12.2005г. до 10.02.2006г., като недопустимо, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.
|