Р Е
Ш Е Н И Е
№ 539
гр. Сливен,
16.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, І-ви граждански състав в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при
секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 298 по описа за
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с
чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете.
Предявен е положително установителен за установяване
на вземане от страна на ищцовото дружество по отношение на ответника, а именно: главница в размер на 1269,32 лв.; договорна лихва в размер на 312,47 лв. за
периода от 15.12.2017 г. до 16.02.2018 г., обезщетение за забава върху
просрочената главница в размер на 96,78 лв. за периода от 15.12.2017 г. до
16.07.2018 г., в едно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението или сума в общ
размер на 1678,57 лв.
В исковата молба се твърди, че на
13.11.2017 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключило Договор за потребителски кредит №
********** с ответника З.К.Т., като съгласно договора „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД
и е предоставил сума в размер на 1269,32 лв. Сочи, че в чл. 7 ал.1 от Договора
е посочен размера на предоставения кредит - 1000 лв., като към отпуснатия
кредит се включва еднократна такса за оценка на риска в размер на 136 лв.,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от
Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно
погасителния план предвид заявеното му желание в искането - декларация. Сочи
също, че съгласно чл.7, ал.2 от Договора,
средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***,
като в случайте, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да
се присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора.
Твърди се, че в настоящия случай
потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 66 лв. и
застраховка безработица в размер на 67,32 лв., като общото крайно задължение по
Договора възлиза на 1582,10 лв., която сума е разсрочена на 20 погасителни
месечни вноски - 19 вноски, всяка в размер на 79,11 лв., ведно с последна
изравнителна в размер на 79,01 лв.
Твърди също, че уговореният между
страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен
като годишен лихвен процент е в размер на 26,36 %. Така предоставената сума,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
/два/ компонента: главница и договорна лихва.
Излага твърдения, че длъжникът е
преустановил плащанията по договора, считано от 16.02.2018 г. за повече от три
месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с
падежи 15.12.2017 г., 15.01.2018 г. и 15.02.2018 г.
Сочи, че в Договора е уредена
автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента
при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за
потребителски кредит), като въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита.
Освен това се твърди, че в
разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски
кредит е налице съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да
се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора, въпреки това са изпратили
и на постоянния и на настоящ адрес на длъжника. Според чл. 25.10 от Договора
при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да
уведомят за това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до
посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. Твърди се,
че в случая „ТИ БИ АЙ Банк, ЕАД разполага с писмени документи, според който уведомлението
за предсрочна изискуемост е адресирано именно до адреса на кредитополучателя,
посочен в процесното съглашение, като постоянен адрес,***, п.к. 8800, ул.
„Стефан Егаров” № 33, като е достатъчно изпращането на писмата да се извърши до
посоченият от страната адрес, за да се счита връчването за редовно. В тежест на
страните по договора е да актуализират адресите, които обитават и съответно да
уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени.
Сочат, че видно от приложената
обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 0052СЕ М, с бар код:
9118170500915, длъжникът З.К.Т. е търсена на посочения в договора за
потребителски кредит адрес. Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар код:
9118170500915 е изпратено до посочения в договора за кредит адрес. Видно от
обратната разписка ИД PS 1421 0052СЕ М, с бар код: 9118170500915 уведомлението
за предсрочна изискуемост по процесния договор е получено от адресата.
Твърдят, че
кредитодателят е предприел всички възможни действия за да уведоми длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост, като същата е настъпила на 16.02.2018 г.,
поради неплащането на три поредни месечни вноски: 15.12.2017 г., 15.01.2018 г.
и 15.02.2018 г. След тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да
погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 1581,79 лв. (1269,32 лв.
главница и 312,47 договорна лихва) е станало незабавно и предсрочно изискуемо.
Сочат, че към дата на входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (31.07.2018 г.),
задължението на З.К.Т., ЕГН ********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е
било в размер на 1581,79 лв. (1269,32 лв. главница и 312,47 договорна лихва).
Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
ответникът ни дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към
16.07.2018 г. е било в размер на 96,78 лв.
Молят съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че лицето З.К.Т., в качеството си на
кредитополучател по Договор за потребителски кредит № **********/13.11.2017 г.,
дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му
на „Кредитор” по същия договор, в общ размер на 1678,57 лв., от който
неизплатена главница в размер на 1269,32 лв., договорна лихва в размер на
312,47 лв. за периода от 15.12.2017 г. до 16.02.2018 г., както и обезщетение за
забава в размер на 96,78 лв. за периода от 15.12.2017 г. до 16.07.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от
ГПК (31.07.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.
В условията на евентуалност, молят
съда в случай, че бъде отхвърлен искът им с правно основание чл.422 ГПК, да се
постанови решение, с което З.К.Т. да бъде осъдена, в качеството си на
Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
**********/13.11.2017 г., че дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ
АЙ Банк" ЕАД в качеството му на Кредитодател по същия договор, сума в общ
размер на 1581,79 лв., от които
неизплатена главница в размер на 1269,32 лв., договорна
лихва в размер на 312,47 лв. за периода от 15.12.2017 г. до 16.02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на задължението.
Молят, да
им бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство,
както и разноските направени в хода на настоящото производство, в едно с юрисконсултско
възнаграждение.
Молят съда да се произнесете с
неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК,
като с настоящата молба, дават съгласие делото да се гледа в тяхно отсъствие.
(02)816 37 22 ул. Димитър Хаджикоцев 52-54 1421 София, България tbibank.bg Next Gen Digital Lender
В срока
за отговор не е постъпил такъв от
ответната страна и не е постъпило становище относно предмета на настоящото
производство.
Ищцовото
дружество в съдебно заседание не изпраща представител или пълномощник. С молба
моли съда да уважи предявените искове. Моли съда да постанови неприсъствено
решение в случай че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не
се явява. Не е изразил становище по молбата.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ищцовото дружество
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК на 31.07.2018 г. за което е образувано ч.гр.д. № 3754/2018 г.
по описа на СлРС по което е издадена Заповед № 2033/02.08.2018 г. за дължими
суми от ответника - главница в размер на
1269,32 лв.; договорна лихва в размер на 312,47 лв. за
периода от 15.12.2017 г. до 16.02.2018 г., обезщетение за забава върху
просрочената главница в размер на 96,78 лв. за периода от 15.12.2017 г. до
16.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението – 31.07.2018 г., както и разноски в
размер на 183,57 лв. по ч.гр.д. № 3754/2018 г. по описа на СлРС.
Установи се също така, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № **********/13.11.2017 г., видно от който на ответника е отпуснат потребителски кредит за общо
ползване в размер на 1000 лв. Начислена е еднократна такса за оценка на риска в
размер на 136 лева , която се финансира от кредитора и се заплаща от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В чл. 9 от договора е определен лихвен
процент, с който се олихвява предоставения кредит изразен като ГЛП от 26,36 %
и е предвидено, че при просрочие се дължи лихва за просрочие в размер на
законната лихва върху просрочената сума, за периода на просрочието. Съгласно
договорения погасителен план длъжникът е
следвало да внася ежемесечно погасителни вноски, следвало да внася 19 месечни
вноски в размер на по 79,11 лева, при последна изравнителна вноска в размер
на 79,01 лева.
Съдът прецени, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Налице е
хипотезата на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, поради което, съдът следва да
постанови
неприсъствено решение, с което ищцовите искови претенции следва да бъдат
уважени изцяло.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ.
дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установи
безспорно от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно
допълващи се и неоспорени от страните.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК е допустим -
предявен е от дружество, имащо правен интерес да иска установяване на дължимост
на сумите.
Разгледан по същество същият е изцяло
основателен и следва да се уважи изцяло.
Ищцовото дружество е претендирало
присъждане на направените по делото разноски в настоящото производство с оглед
изхода на процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК
следва на ищцовата страна да бъдат присъдени разноски, които възлизат на 170
лв., от които 120 лв. възнаграждение за адвокат и 50 лв. за държавна такса по
настоящото производство. Що се касае до
разноските по ч.гр.д. № 2520/2012 г. по описа на СлРС, същите са присъдени в издадената
заповед по самото частно гражданско дело.
В случая не следва да се прилага чл. 242,
ал. 1 от ГПК, тъй като настоящото решение е неприсъствено, не подлежи на
обжалване и влиза в сила в момента на постановяването му.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, че З.К.Т., с ЕГН – ********** ***, дължи главница в размер на 1269.32 лв. /хиляда двеста шестдесет и девет лева и тридесет
и две стотинки/ по Договор за потребителски кредит №
********** от 13.11.2017 г.;
договорна лихва в размер на 312.47
лв. /триста и дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ начислени за
периода от 15.12.2017 г. до 16.02.2018 г., обезщетение за забава върху
просрочената главница в размер на 96.78
лв. /деветдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ начислени за
периода от 15.12.2017 г. до 16.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда по чл. 417 по ГПК 31.07.2018 г. по ч.гр.д. №
3754/2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по ч.гр.д.
разноски в размер на 183.57 лв. /сто осемдесет и три лева и
петдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА З.К.Т., с ЕГН – **********
*** да заплати на "ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „Димитър Хаджикоцев № 52-54, сума в размер на 383,57 /триста осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ лв., представляваща направени в
исковото производство разноски.
Решението е
неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: