Р Е
Ш Е Н
И Е № 260074
18.09.2020
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на осемнадесети август
през две хиляди и двадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Геновева
Стойчева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2039 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, чрез юрисконсулт К.А., против Г.Д.Г.
с ЕГН:********** ***, с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 25.03.2019г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Хасково за вземанията си срещу ответника. По
входираните документи било образувано ч.гр.д.№685/2019г. по описа на РС-Хасково,
по което била издадена заповед за изпълнение. Издадената заповед за изпълнение
била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което
ищцовото дружество подава настоящата искова молба в срока по чл.415 ал.2 от ГПК. Ищецът в качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а
от Закона за енергетиката продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г.
и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от Общите условия същите
влизали в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта
на дружеството. По силата на чл.7 т.1 от общите условия ищцовото дружество
поело задължение да снабдява с електрическа енергия и да предоставя мрежови
услуги за следния обект на ответника: обект с ИТН 2040336, находящ се в
гр.Хасково, ***********. За партидата на ответника бил открит клиентски номер
**********. От своя страна ответникът съгласно чл.11 т.1 от общите условия се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18
ал.1 и ал.2. Поради неплащане в срок на дължимите суми ответникът дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва. В изпълнение на задълженията
си по общите условия ищецът доставил до обекта на ответника за периода от
26.12.2016г. до 25.03.2017г. електроенергия на обща стойност 240,69лв., която
до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащането на консумираната
ел.енергия ответникът дължал и законна лихва в размер на 19,16лв. за периода от
11.02.2017г. до 24.03.2019г., която се дължала за период от датата на падежа на
същата до датата на образуване на настоящото производство. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се установи със
силата на пресъдено нещо съществуването на вземанията на ищеца към ответника,
както следва: 240,69лв., представляващи стойността на консумираната от обекта
на потребителя ел.енергия за периода от 26.12.2016г. до 25.03.2017г. и
19,16лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от
11.02.2017г. до 24.03.2019г., ведно със законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, както и да се присъдят в тежест на
последния направените по настоящото и по заповедното производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.В.И.Д.
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като
неоснователен и недоказан. Ищецът представял като доказателство за
съществуването и размера на вземането си копия от фактури, издадени за дължими
суми за доставена електроенергия към обекта на ответника за съответния период
на отчитане. Те нямали качеството на първични документи, доказващи
действителната доставка и количеството на доставената електроенергия към обекта
на ответника за процесния период, както и не доказвали наличието на договорни
отношения между страните, въз основа на които би възникнало претендираното от
ищеца вземане. По делото липсвали първичните документи, въз основа на които
били издадени представените от ищеца фактури. Не били представени доказателства
за това дали ищцовото дружество действително доставило описаното във фактурите
количество електроенергия до обекта на ответника в процесния период, както не
били представени доказателства как и с какви средства било извършено отчитането
и определянето на количеството ел.енергия, което ищецът твърди, че е доставил
до обекта на ответника. С оглед гореизложеното се иска отхвърляне на предявения
иск за установяване съществуване на вземане на ищеца срещу ответника като
неоснователен и недоказан.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищеца
заявление е образувано ч.гр.д.№685/2019г. по описа на Районен-съд Хасково по реда на
чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 240,69лв. –
главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на
електрическата енергия, доставена за периода 26.12.2016г. – 25.03.2017г. по
партидата на абонат с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на
потребление в гр.Хасково, ********, вила,
ет.5, ап.134/4/9, ИТН 1520495, и 19,16лв. – законна лихва за периода от 11.02.2017г.
до 24.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.03.2019г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №323 от
26.03.2019г. Като доказателства по делото са представени препис-извлечение от
сметка и издадените на ответника фактури за дължими суми към ищцовото дружество
за визирания в исковата молба период. Приложена е справка от имотния регистър относно
процесния недвижим имот, от която се установява, че ответникът притежава право
на ползване върху същия, запазено от него и Т. К. Г. при извършеното от двамата
дарение на имота през 2014г. в полза на К. Г.Д..
По искане на страните съдът назначи и изслуша по делото
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, чиито заключения приема
като компетентно и обективно дадени. В своето заключение съдебно-счетоводната
експертиза сочи, че няма извършени плащания по процесните фактури, като
задълженията възлизат на 240,69лв. – главница за периода 26.12.2016г. –
25.03.2017г. и 50,74лв. – обезщетение за забава за периода 11.02.2017г. –
24.03.2019г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че за процесния период има доставена ел.енергия в гореописания
недвижим имот, като съответните количества са отчетени и фактурирани. През
процесния период електромера е отчитан от отчетник чрез оптична глава. Според
вещото лице поставения в обекта електромер е преминал изискуемите метрологични
проверки и притежава необходимите стикери, знаци и пломби.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като
се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата
молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй
като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за
което се твърди, че дължи на ищеца процесната сума, представляваща консумирана
и неизплатена ел.енергия за визирания в исковата молба период, заедно с лихвата
за забава след датата на издаване на съответните фактури. Разгледан по същество
иска се явява основателен. В тази връзка съдът намира за неоснователни
възраженията на назначения на ответника особен представител за липсата на доказателства
относно това дали действително е било доставено описаното във фактурите
количество електроенергия до обекта на ответника в процесния период, както и
липсата на доказателства как и с какви средства било извършено отчитането и
определянето на количеството ел.енергия, което ищецът твърди, че е доставил до
обекта на ответника. Действително извършеното доставяне на ел.енергия до
процесния обект се установява от вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза. Своевременното и точно отчитане на доставеното количество
ел.енергия също се установява от назначения по делото експерт. Установи се също
така, че правилно са приложени методиките за изчисляване на цената на
доставената до процесния обект ел.енергия. От приложената с исковата молба
справка от имотния регистър по несъмнен начин се установи, че ответникът
всъщност не притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, който
е дарил на трето лице още през 2014г. От същата справка се установи обаче, че
ответникът си е запазил правото на ползване върху имота, за което няма данни по
делото към момента да е загубил по някакъв начин. Ето защо, следва извода, че
ответникът притежава вещно право на ползване върху недвижимия имот, за който не
е извършено плащане на доставената и консумирана ел.енергия. Установи се, че
към момента няма промяна в титуляра на партидата, по която се отчита
доставената ел.енергия в имота. Предвид гореизложените съображения съдът счита,
че следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца процесните суми за доставена и неизплатена ел.енергия обезщетение за
забава, поради неизплащане на дължимата главница. Размера на търсените суми се
потвърди и от депозираното заключение на съдебно-счетоводната експретиза.
При тези данни
по делото съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан и счита, че следва да се
уважи изцяло. С
оглед изхода на делото и предвид постановеното Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното
производство в общ размер на 650лв., от които 100лв.
за държавна такса по двете производства; 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение в двете производства; 150лв. депозит за особен представител и 300лв. възнаграждение за вещи
лица.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.Г.
с ЕГН:********** ***, че дължи на
„ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, сумите от 240,69лв. – главница, представляваща неизплатено задължение за
заплащане стойността на електрическата енергия, доставена за периода
26.12.2016г. – 25.03.2017г. по партидата на абонат с клиентски номер
**********, отнасяща се за обект на потребление в гр.Хасково, *************, ИТН 1520495, и 19,16лв. – законна лихва за периода от 11.02.2017г. до 24.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.03.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена и
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №323 от 26.03.2019г. по ч.гр.д.№685/2019г. описа на Районен
съд-Хасково.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН:**********
***, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” №37, направените в заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 650лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.