№ 161
гр. Провадия, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Н. Т. С.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130100986 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Образувано е по молба на С. З. М. и М. Ю.. М. с правно основание чл. 50 от СК за
развод по взаимно съгласие и одобряване на постигнато между страните споразумение по
чл. 51 СК.
Молителите излагат, че са съпрузи от 07.05.2006 г., като от брака си имат две деца –
Ю. М. Ю.ев и С. М. Ю.ева. Излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие за развод и със споразумение са уредили всички отношения помежду си за след
развода, в това число и относно местоживеенето на непълнолетните им деца, упражняването
на родителските права, личните отношения и издръжката им, както и относно ползването на
семейното жилище и фамилното име. По същество молят съда да постанови решение, с
което да прекрати брака им и да утвърди постигнатото между тях споразумение.
В открито съдебно заседание молителите не се явяват лично. Представляват се от
своите процесуални представители, упълномощени от молителите с изрично пълномощно с
нотариална заверка на подписите, с правото да заявят от тяхно име желанието им за
прекратяване на брака с развод по взаимно съгласие, както и за утвърждаване на
постигнатото между молителите споразумение по чл. 51 от СК, уреждащо последиците от
прекратяване на брака.
След като съобрази доводите на молителите и събраните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
1
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че молителите са страни по валидно възникнало брачно правоотношение. На
основание чл. 12 от СК при встъпването в брак съпругата е заявила, че приема фамилното
име на своя съпруг – „М.“
Видно от приложените към доказателствения материал удостоверения за раждане,
страните са родители на две деца – Ю. М. Ю.ев и С. М. Ю.ева.
Молителите не се явяват лично в проведеното по делото открито съдебно заседание,
като молбата за развод се поддържа от упълномощените от тях процесуални представители.
Личното явяване на молителите е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че
съгласието за развод е сериозно и непоколебимо. Текстът обаче не изключва възможността,
при наличие на уважителни причини, молителите да бъдат представлявани по силата на
изрично пълномощно. Характерът на производството налага да е ясно очертан обемът на
представителна власт на пълномощника – да изрази непоколебимото желание за развод на
молителите и волята им по всички точки от споразумението по чл.51 СК. Не е задължително
текстът на споразумението да бъде възпроизведен в пълномощното. Достатъчно е от текста
на пълномощното да може да се изведе действителната воля по споразумението, като това
може да стане и чрез препращане към конкретен друг документ, в който същото е
възпроизведено – в този смисъл е Определение № 480/11.12.2020 г. по ч.гр.д. №3862/2020 г.
на ВКС.
В случая, съдът счита, че от съдържанието на представените по делото пълномощни
се извежда нужната представителна власт, учредена в полза на адв. Г. Н. и адв. Г. С., да
поддържат от името на молителите подадената молба за развод, поради което може да се
направи обоснован извод, че между С. З. М. и М. Ю.. М. е налице сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие за развод, без да се издирват мотивите за прекратяването на брака.
Освен това сключеното между страните споразумение обхваща нормативно
установеното в чл. 51, ал. 1 СК минимално необходимо съдържание, не противоречи на
закона и защитава интересите на децата. Следва да бъде зачетено желанието на родителите,
изразено чрез техните пълномощници, обективирано в молба вх. № 3349/18.08.2021 г., че
бащата М. Ю.. М. се задължава да заплаща месечна издръжка за всяко дете в размер на по
163.00 лева – тази сума е в съответствие с нормативния минимум, определен в разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 от СК, в интерес на децата е, за което съдът следи служебно, поради което
следва да бъде утвръдена от съда.
С оглед на гореизложеното, молбата, с която съдът е сезиран, се явява основателна.
Същата следва да бъде уважена, като разводът между двамата съпрузи бъде допуснат и
постигнатото от тях споразумение – утвърдено, на основание чл. 330 ГПК във вр. чл. 50 и
чл. 51 СК.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, следва да бъде определена окончателна
2
държавна такса за производството в размер на 20.00 лева, която следва да бъде заплатена от
молителоте – всеки по 10.00 лева.
Доколкото с решението се утвърждава споразумение относно издръжката на децата,
както и че бащата ще поеме всички разноски, последният следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд - Провадия и държавна такса в размер на 234.72 лв., на основание
чл. 7, т. 2 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, представляваща 2 на сто върху тригодишните платежи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С. З. М., ЕГН ********** и М. Ю.. М., ЕГН
**********, сключен на 07.05.2006 г. с акт за граждански брак № 1/07.05.2006 г. ,
съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в гр. Дългопол, поради развод по
взаимно съгласие на съпрузите, на основание чл. 50 от СК;
УТВЪРЖДАВА на основание чл. 51, ал. 2 СК постигнатото между С. З. М., ЕГН
********** и М. Ю.. М., ЕГН **********, споразумение в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Ю.
М. Ю.ев, ЕГН:********** и С. М. Ю.ева, ЕГН:********** на майката С. З. М., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Ю. М. Ю.ев, ЕГН:********** и С. М. Ю.ева,
ЕГН:**********, при майката С. З. М., ЕГН ********** на адрес: с. Р., Община Дългопол,
Област Варна.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М. Ю.. М., ЕГН **********, с
децата Ю. М. Ю.ев, ЕГН:********** и С. М. Ю.ева, ЕГН:**********, както следва:
Всяка четна събота и неделя с преспиване от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя; на
рождения ден на бащата, ако се пада почивен или неучебен ден от 10.00 ч. в деня на
рождения му ден до 10.00 ч. сутринта на следващия ден; на всяка четна година-първата
половина от дните на всяка междусрочна ваканция и почивните дни за обявените официални
и религиозни празници, а всяка нечетна година-втората половина от дните на всяка
междусрочна ваканция и почивните дни за обявените официални и религиозни празници,
както и един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва годишен отпуск.
ОСЪЖДА бащата М. Ю.. М., ЕГН **********, да заплаща на децата Ю. М. Ю.ев,
ЕГН:********** и С. М. Ю.ева, ЕГН:********** месечна издръжка в размер на по 163.00
лева за всяко дете, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от
датата на постановяване на настоящото решение, ведно с законната лихва за всяка забавена
3
вноска до окончателното изплащане на задължението;
ПОСТАНОВЯВА, че след развода С. З. М., ЕГН **********, ще носи предбрачното
си фамилно име „И.“;
ОБЯВЯВА, че съпрузите не си дължат издръжка един към друг;
ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат придобито недвижимо или движимо имущество по
време на брака.
ОСЪЖДА М. Ю.. М., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на по сметка на Районен съд – Провадия, държавна такса в размер на 10 лв.
(десет лева), на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК;
ОСЪЖДА С. З. М., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на по сметка на Районен съд – Провадия, държавна такса в размер на 10 лв.
(десет лева), на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК;
ОСЪЖДА М. Ю.. М., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Провадия, държавна такса върху одобреното
споразумение относно издръжката на децата в размер на 234.72 (двеста тридесет и четири
лева и 72 ст.) лева, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за таксите и разноските, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс;
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на молителите, както и да се уведомят молителите
за възможността да заплатят доброволно присъдените в полза на РС-Провадия вземания в
седмодневен срок от датата на уведомяването, чрез упълномощените от тях процесуални
представители.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4