№ 260252 / 14.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Г., 14.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 344 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д.М.Ц. xxx предявява срещу ответника И.Г.Д. иск с правно основание чл.144 от СК.
Поддържа, че ответницата е негова майка, родителите му са разведени, като той живее с баща си.
С влязло в сила решение по гр.дело № 468/2020г. на РС Монтана е допуснат развод и е прекратен брака между тях, като родителските права са предоставени на бащата, местоживеене на неговия адрес, а ответницата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лева, считано от 19.02.2020г.
Заявява, че на 03.02.2021г. навършил 18 години, продължава да учи средното си образование, като в момента за учебната 2020/2021 година е ученик в ХІ клас на П. П. Б. г..
Твърди, че има нужда от парични средства за покриване на разходите си за учебници, учебни помагала, които възлизат на около 500 лева месечно, а също и ежедневни нужди от храна и др., а в същото време не притежава собствено имущество и други доходи, от които да се издържа.
Поддържа, че в момента единствено баща му е поел месечната му издръжка, но заплатата, която получава е около минималната за страната и не стига за задоволяване на потребностите му.
Ответницата живее и работи в Г., но не желае сама доброволно да поеме част от издръжката му, за да може да завърши средното си образование.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплаща по 200.00 лева месечна издръжка, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, както и да присъди разноските по делото.
Приложени са към исковата си молба писмени доказателства и се заявяват искания за допълнителни доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът И.Г.Д., чрез особен представител адв.Л.А.,xxx, представя писмен отговор на ИМ и взема становище по предявения иск. Оспорва иска по основание и по размер.
Поддържа, че не са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е била присъдена първоначалната издръжка, не се ангажират доказателства за повишени нужди на ищеца от повече средства за издръжка, както и съществена промяна в обществено-икономическата обстановка в страната.
Заявява, че бащата, при когото ищецът живее, също има задължение за заплащане на издръжка, на равно основание с майката.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан.
По същество заявява, иска е основателен до минимално установения размер от 162.50 лева месечно, а в останалата част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и съгл. правилото на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Ответникът И.Г.Д. е майка на ищеца, видно от приложеното удостоверение за раждане /л.4 от делото/.
Родителите на ищеца са прекратили гражданския си брак с Решение № 214/23.06.2020г. по гр.дело № 468 по описа за 2020г. на РС Монтана. С решението по допускане на развода, упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете са предоставени на бащата М. Ц. С., а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лева, считано от 19.02.2020г.
Ищецът към деня на предявяване на иска е навършил пълнолетие, роден е на xxxг.
Установява се от приложената служебна бележка, че ищеца е ученик в ХІ клас, през учебната 2020/2021 година в П. П. Б. г., дневна форма на обучение.
Ищецът живее със своя баща в г., ж.к.И., който изцяло е поел месечната му издръжка.
Ангажирани са доказателства, че ищецът не реализира доходи от трудова или друга дейност, както и не притежава движимо и недвижимо имущество, от които евентуално би могъл да си осигурява средства за месечната си издръжка.
Установи се също, че ищецът се занимава със спорт, тренира активно баскетбол, както и посещава кандидатстудентски курсове.
За доходите на двамата родители са налице следните данни:
Бащата на ищеца работи и реализира месечни доходи в размер на минималната за страната работна заплата.
За доходите на ответницата няма ангажирани писмени доказателства.
От гласните такива, показанията на разпитания свидетел М. С. се установява, че ответницата живее и работи в Г., гр.Н., като реализира месечен доход около 1 500 евро.
И за двамата родители няма доказателства да имат задължения за издръжка към лица от първи ред, ненавършили пълнолетие деца.
С оглед установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
По силата на чл.144 от СК родителите са длъжни да издържат своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от имуществото си или от доходите си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение.Тази издръжка съгласно текста се дължи, ако родителите могат да я дават без особени затруднения, като конкретния размер на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и от възможностите на лицето, което я дължи.
В настоящия случай ответницата в настоящото производство е майка на ищеца.
За същия са налице гласни доказателства, че работи в Г. и реализира доходи. Относно размера на месечните й доходи – налице са твърдения на свид.С., че майката на ищеца работи и реализира месечен доход около 1 500 евро месечно. За тези твърдения няма ангажирани писмени доказателства, с оглед на което съдът приема, че същата реализира месечно доходи не по-малки от размера на минималната работна заплата, установена за страната.
За доходите на бащата на ищеца, както се посочи и по-горе няма писмени доказателства, но същият признава че работи и реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата.
Към настоящия момент ищеца по делото е на 18 години и продължава средното си образование в ХІ клас за учебната 2020/2021 година, дневна форма на обучение. С оглед на възрастта си и продължаване на образованието си несъмнено се нуждае от немалко средства за задоволяване на най-необходими потребности от храна, облекло, учебници и учебни пособия, както и от средства за посрещане на културни и духовни потребности, за спорт.
По реда на чл.144 от СК, навършилите пълнолетие деца имат право на издръжка от родителите си, ако не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Ищецът не доказа с ангажираните от него писмени доказателства наличието на предпоставките по чл.144 от СК за пълното уважаване на предявената от него искова претенция. На страните е указана тежестта на доказване с определението по чл.140 от ГПК, което им е съобщено.
Родителите отговарят по чл.144 от СК само тогава, когато притежават средства над собствената си необходима издръжка, които да им позволят без особени затруднения да отделят средства и за издръжката на пълнолетните си деца. В настоящия случай възможността на родителя да работи и реализира доходи от трудова дейност е без правно значение в хипотезата на чл.144 от СК.Предвид изложеното по-горе в мотивите, при така установените възможности на ответницата, както и на ищеца сам да се издържа от доходите си и по този начин да си набавя необходимите средства за месечната си издръжка, съдът намира, че ответницата е в състояние да заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 162.50 лева, считано от 05.02.2021г., датата на предявяване на иска, до завършване на средното му образование, но не по-късно от 20 – годишната му възраст.
Заплащането на издръжка от страна на ответника на ищеца по делото над уважения размер до пълния предявен размер от 200 лева месечно би съставлявало особено затруднение за нея и би повлияло сериозно на нейната собствена издръжка, поради което съдът намира, че в тази част искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съобразно този изход на делото ответницата следва да заплати по сметка на РС Монтана сумата от 234.00 лева държавна такса съобразно уважения размер на иска, сумата от 300.00 лева изплатено възнаграждение на особен представител, както и 5.00 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.38, т.2 ЗА ответницата следва да бъде осъдена да заплати на адв.Н.А. сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца.
На основание гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Г.Д. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАЩА на Д.М.Ц. xxx ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 162.50 лева, представляваща месечна издръжка с правно основание чл.144 от СК, считано от 05.02.2021г. до завършване на средното му образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до пълния предявен размер от 200.00 лева месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Г.Д. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана сумата от 234.00 лева държавна такса съобразно уважения размер на иска, сумата от 300.00 лева изплатено възнаграждение на особен представител от бюджета на РС Монтана, както и 5.00 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.Г.Д. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, на основание чл.38, т.2 от Закона за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н.А. сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд г., в двуседмичен срок, считано от датата на обявяване – 17.06.2021г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: