РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 31.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 15 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5935 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с
процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327,
ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София твърди,
че в периода от 14.09.2017г. до 14.06.2019г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 2311,14 лева в имота на
ответника П.П.Р. с ЕГН: **********, находящ се в гр.София, кв.Лозенец,
ул.“Майор Томпсън“ N:80, бл.118, ет.12, ап.68 с абонатен N: 309659.
Твърди, че ответникът не заплатил
дължимата за това цена от общо 2311,14 лева по издадените за
посочения период фактури. Поради забавата в плащането претендира и мораторна
лихва в общ размер на 249,85 лева за периода от падежа на всяка от
фактурите до датата на депозиране на
заявлението в съда.
Поддържа, че за посочените суми се
снабдил със заповед № 2374/ 06.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4814/
2019г. по описа на РРС. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира
деловодните разноски в заповедното и
исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител депозира отговор с който оспорва основателността на иска по
размер. Не сочи доказателства, не прави доказателствени искания.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Основно
задължение на ищеца
„Топлофикация София“, съгласно притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени
доказателства - фактури, с които е удостоверил, че през процесния период е доставял
топлинна енергия на ответника.
Видно от
представения по делото Протокол от 09.10.2007г. на ОС на етажната собственост
на бл. 118 в гр.София, ул.“Майор Томпсън“ 80 е определена фирма – „Холидей и
Райзен“ ЕООД гр.София с регистрация по чл.139а от ЗЕ за извършване на дялово
разпределение на топлоенергията на жилищния блок.
Видно от
представените по делото писмени доказателства в сградата в която се намира процесния имот е
въведено дялово разпределение на топлинната енергия с договор за индивидуално
отчитане на разходите за отопление, сключен между етажната собственост и „Холидей
и Райзен“ ЕООД гр.София.
Установява се, че за този имот за процесния период в база данни на ищеца е регистрирано потребление на битова гореща вода. За отоплителните месеци е начислено топлинна енергия за дял
„Сградна инсталация".
Видно от
заключението на експерта, с отчитане таксите за услуга „Дялово разпределение на
топлинната енергия за БГВ“ общата дължима сума за процесния абонат 2311,14 лева
.
При така
установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен до размер от 2311,14 лева. С оглед основателността на главния иск,
основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихва в размер на 249,85 лева.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство
в размер 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно уважената част на иска, по
аргумент на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, които в случая са в размер на 151,91 лева.
Така общият размер на разноските, на които
ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 251,91 лева, съгласно
уважената част на исковете.
В тежест на ответника е държавна такса
за разглеждане на делото в размер на 90,53 лева, която се явява неплатена част
от общия размер на държавната такса, съобразно материалния интерес, а именно -
142,44 лева. Посочената сума от 90,53 лева следва да се заплати от ответника по
сметка на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
П.П.Р. с ЕГН: **********
*** че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, представлявано от изп. директор Кремен Георгиев, сумата от общо 2311,14 лева представляваща
неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по фактури за периода от 14.09.2017г. до 14.06.2019г. в имота на ответника П.П.Р. с ЕГН: **********, находящ се
в гр.София, кв.Лозенец, ул.“Майор Томпсън“ N:80, бл.118, ет.12,
ап.68 с абонатен N: 309659, както и сумата от общо 249,85 лева – мораторна лихва за периода от падежа
на задължението по всяка една от фактурите до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 27.06.2019г. до
окончателното й изплащане, за които
вземания по ч.гр.д. № 4814/ 2019 г.
по описа на Русенския районен съд е издадена заповед № 2374/ 06.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА П.П.Р. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата общо от 251,91 лева – деловодни разноски в исковото и
заповедното производства.
ОСЪЖДА П.П.Р. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от 90,53 лева представляваща д.т.
за разглеждане на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/