РЕШЕНИЕ
№ 1204
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Е. П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502302 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 2807/22,07,2022 г., постановено по гр. д. № 6196/2022 г. на РС
Пловдив, І бр. състав, В. А. К., ЕГН **********; е осъден да заплаща на малолетното си
дете Е. В. К., ЕГН **********; чрез нейната майка и законен представител Т. С. Ш., ЕГН
**********; издръжка в размер на 300 лв. месечно, считано от предявяване на исковата
молба до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, като за разликата над този размер до пълния претендиран от 350 лв., искът е
отхвърлен.
Решението е обжалвано от В. А. К. В ЧАСТТА, с която е осъден да заплаща
издръжка ЗА РАЗЛИКАТА над размер от 250 лв. месечно до присъдения от РС размер от
300 лв. месечно. С оплакване за незаконосъобразност на решението поради необоснованост
и противоречие с материалния закон, съда се иска да отмени първоинстанционния съдебен
акт в обжалваната част и вместо това да отхвърли искова за издръжки за посочената по-горе
разлика над 250 лв. месечно 300 лв. месечно, както и съответно на този размер на
издръжката да определи дължимите за първоинстанционното производство разноски
Ответникът по жалбата заявява становище за неоснователност на същата и иска
потвърждаване на решението в обжалваните части.
1
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата
на страните, съдът приема следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в обжалваната
му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната проверка се определя от
предявените във въззивната жалба оплаквания. В изпълнение на това и съобразно
разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната
проверка следва да обхване валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и
евентуално нарушение на императивна правна норма и интересите на малолетното дете, за
които съдът следи служебно.
При извършената проверка не се констатира наличие на пороци, обуславящи
извод за нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт. Не се констатира
нарушение на императивни правни норми.
По оплакванията в жалбата:
Пред настоящата инстанция не се оспорва основанието на исковете за издръжка –
ответникът е баща на малолетната Е., родителите на детето са разделени отпреди завеждане
на исковата молба и за отглеждането на детето след раздялата се грижи майката.
Следователно налице са предвидените в закона основания за дължимост на претендираната
издръжка.
Спорен между страните е размерът на издръжката, който следва да се определи в
съответствие с разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от СК: Всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето. В тази насока въззивният съд приема следното:
Не се спори по установените пред РС факти, както следва: Детето посещава
общинска детска градина в гр. С., която е безплатна. Детето е във възраст, в която и
емоционалното развитие, и придобиването на социални умения, се извършва чрез игри и
забавления, поради което необходимите за това разходи съставляват част от нужната на
детето издръжка, наред с базовите потребности от дом, храна, облекло, отопление и т. н. С
оглед на това при определяне размера на необходимите за издръжка средства следва да се
предвижда не само посрещане на посочените базови потребности, а и разходите за
осигуряване развитието на детето.
Доходите на майката са от трудово възнаграждение в размер на 1555 лв. месечно.
Освен за ищцата, майката полага грижи за отглеждането и издръжката и на свой низходящ
от предходен брак – момче на 17 години. Бащата е строителен работник и получава трудово
възнаграждение в зависимост от изработеното (като през последната година преди
завеждане на делото същото е в размери от 886 лв. до 1144 лв.). Има задължения за
погасяване на кредит, като месечната погасителна вноска е в размер на около 455 лв.
При тези обстоятелства първостепенният съд е приел, че необходимите за
2
посрещане нуждите на детето са средства в размер на 500 лв., от които ответникът следва да
заплаща 300 лв. месечно. Тези изводи настоящата инстанция приема за напълно
законосъобразни и съответстващи на интересите на детето. Задължението за издръжка на
родителите към ненавършилите пълнолетие техни деца е безусловно. Ответникът е в
трудоспособна възраст, не се установява да има други низходящи, освен ищцата, не се
установява да страда от заболявания или да е с намалена работоспособност, притежава
специфична квалификация за извършване на специализирани дейности в строителството.
Поради което съдът приема, че той е в състояние да реализира доходи, позволяващи му да
заплаща за посрещане нуждите на детето си издръжка в размер на 300 лв. месечно.
Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден в обжалваната част. На въззиваемия следва да се присъдят
сторените пред настоящата инстанция разноски, които се констатираха в размер на 300 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2807/22,07,2022 г., постановено по гр. д. №
6196/2022 г. на РС Пловдив, І бр. състав, В ЧАСТТА, с която В. А. К., ЕГН **********; е
осъден да заплаща на малолетното си дете Е. В. К., ЕГН **********; чрез нейната майка и
законен представител Т. С. Ш., ЕГН **********; издръжка в размер на 300 лв. месечно,
считано от предявяване на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН **********; да заплати на Т. С. Ш., ЕГН **********;
сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща деловодни разноски за производството
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3