Решение по дело №1064/2016 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№1290      22.12.2016 година      Град Перник   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд,                                                             4 състав

На 24.11.                                                                                              2016 година

в публично заседание в следния състав:

Районен съдия:Десислава Ахладова

Секретар:Д.А.        

Прокурор: ....................,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №01064 по описа за 2016  година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 242, вр с чл.128 КТ и чл. 245, ал. 2, чл. 221  ал.1 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ  вр.  с чл.86 от ЗЗД.

Предявени са искове от Е.Д.М. *** с ЕГН: ********** против „Лиел Констракшън” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.”Софийско шосе” № 31 с ЕИК:********* за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от  3593.47 лв.,представляваща начислени, но неизплатени нетни трудови възнаграждения на ищеца за периода от м.04.2014г. до м.09.2014г., лихва за забава върху главницата в размер на 300.00 лв. считано от 26.09.2014г. до датата на завеждане на исковата молба в съда-17.03.2016г.,както и законна лихва,считано от датата на предявяване на иска-17.03.2016г.до окончателното изплащане на сумата, обезщетение по чл.221 ал.1 КТ  в нетен размер от  900.00лв., както и законна лихва върху обезщетението по чл.221 ал.1 КТ  за периода от 26.09.2014г. до датата на завеждане на исковата молба в съда -17.03.2016г.в размер на 90.00 лв,както и нетно обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен отпуск за 16 дни за 2014г. в размер на 200.00 лева,ведно със законната лихва върху главницата от 200.00 лева,считано от  26.09.2014 до датата на завеждане на исковата молба в съда -17.03.2016г.в размер на 20.00 лева,ведно  със законната лихва,считано от 17.03.2016г. до окончателното заплащане на сумата.Претендират се и направените по делото разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете по основание.

 Пернишкият районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ал.2 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за установено и доказано следното:

От приложеният по делото трудов договор №1 от 26.01.2007г. сключен между Е.Д.М. и„Лиел Констракшън” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Перник /Стройнженеринг-94/ се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение на база сключен между тях трудов договор, който е прекратен със Заповед №194 на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ,считано от 26.09.2014г.

Съгласно чл. 242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, като по силата на чл. 128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като съответно чл. 270, ал. 2 от КТ установява тези срокове.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Е.Н. се установява, че неизплатеното нетно трудово възнаграждение на ищеца за периода-м.04.2014г. до м.09.2014г., възлиза на сумата от  3 593.47 лева.С оглед на това, предявеният иск по чл.242 от КТ е доказан по основание. Съгласно горната разпоредба, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, като по силата на чл.269, ал.1 и чл.270, ал.1 и ал.2 от КТ, трудовото възнаграждение се заплаща в предприятието, в което се извършва работата, всеки месец.

Не са ангажирани доказателства, а и не се твърди от ответната страна, да са извършвани плащания на ищеца за процесния период. Неплащането е отрицателен факт, който не подлежи на доказване от страната, която го твърди.Същата следва да докаже само наличието на договорно правоотношение между страните по делото, което е направено.На доказване подлежат положителните факти, какъвто е плащането.С оглед на това, ищеца  не следва да доказва неизпълнението на задължението от страна на ответника, а съответно изпълнението на задължението подлежи на доказване от страната, която се ползва от него, в случая ответника, който не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. Още повече, че това би могло да бъде установено само с писмени доказателства, предвид разпоредбата на ГПК и предвидената в разпоредбата на чл. 62 от КТ писмена форма на трудовия договор.

Предвид на това, предявеният иск за заплащане на дължимото се трудово възнаграждение за исковия период следва да се уважи за установения размер от  3 593.47 лева,за която сума е предявен.

Съгласно чл.245, ал.2 от КТ, разликата до пълният размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща допълнително, заедно с лихва, равна на основният лихвен процент за съответния период. Видно от заключението на вещото лице,трудовото възнаграждение се е изплащало на последния ден на месеца,следващ месеца за който се дължи възнаграждението.Размерът на изтеклата лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 26.09.2014г.до датата на предявяване на иска-17.03.2016г. върху главницата, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение, е в размер общо на 529.02 лева,но тъй като съдът не може да се произнася свръх петитум иска,следва да се уважи за предявения размер от 300.00 лева.

Върху посочената сума, представляваща неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение, следва да се присъди и лихва за забавено плащане, считано от датата на предявяване на иска –17.03.2016г., до окончателното изплащане.

По отношение претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие.

Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед №194 на ответното дружество, на основание чл. 327ал.1т.2 от КТ,считано от 26.09.2014г. Основанието, на което е извършено прекратяването, обаче, изисква едномесечно предизвестие, което в случая не е спазено. Видно от заключението на съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Е.Н.  обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е  в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение, като със самото записване в заповедта, както и с начисляването на такова обезщетение във ведомостта за заплати, видно от заключението на вещото лице, ответникът е извършил признание за наличието на това задължение и за неговия размер. С оглед горното се дължи обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие, което е в нетен размер на 734.40 лева, съгласно заключението на вещото лице.Видно същото заключение на 24.12.2014г. обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 734.40 лева е изцяло изплатено на ищеца,поради ,което и иска за присъждане на сумата от 900.00 лева ,следва да бъде отхвърлен.

Следва да бъде присъдена и законна лихва върху обезщетението по чл.221 ал.1 КТ върху сумата от 734.40 лева за периода 26.09.2014 до датата на изплащането му 24.12.2014г. възлиза на сумата от 18.21 лева ,за която сума искът се явява  основателен и доказан , а за разликата до пълния предявен размер от 90.00 лева и за заплащане на законна лихва,считано от 17.03.2016г. до окончателното заплащане иска,следва да се отхвърли.

   С исковата молба ищцата е предявила иск за заплащане на сумата от 200.00 лева,представляваща нетно обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползуван  платен годишен отпуск за 16 дни за 2014г.Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Е.Д.Н. се установява ,че ищеца  има право на 16 дни платен годишен отпуск за 2014г.,които не се използувани. От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Е.Д.Н. се установява, че неизплатеното обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за период от 16 дни за  2014г. възлиза на сумата от 559.54лева .

Не са ангажирани доказателства, а и не се твърди от ответната страна, да са извършвани плащания на ищцата за процесния период. Неплащането е отрицателен факт, който не подлежи на доказване от страната, която го твърди.Същата следва да докаже само наличието на договорно правоотношение между страните по делото, което е направено.На доказване подлежат положителните факти, какъвто е плащането.С оглед на това, ищцата не следва да доказва неизпълнението на задължението от страна на ответника, а съответно изпълнението на задължението подлежи на доказване от страната, която се ползва от него, в случая ответника, който не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. Още повече, че това би могло да бъде установено само с писмени доказателства, предвид разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б “г” от ГПК и предвидената в разпоредбата на чл. 62 от КТ писмена форма на трудовия договор.

С оглед на това, предявеният иск по чл.224 ал.1 от КТ е доказан по основание и следва да бъде уважен за предявения размер от 200.00 лева.

Върху посочената сума, представляваща неизплатено обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, следва да се присъди и лихва за забавено плащане, върху главницата от 200.00 лева,считано от  26.09.2014 до датата на завеждане на исковата молба в съда -17.03 .2016г.в размер на 20.00  лева,тъй като съдът не може да се произнася свръхпетитумг

   В случая следва да бъде постановено предварително изпълнение на сумите, представляващи неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за работа .

 С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 423.73лв., включваща 343.73 лв. държавна такса и 80,00 лв. изплатен хонорар на вещо лице от бюджетните суми на съда, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на адвокат Александров сумата от 519.21  лева адвокатско възнаграждение .    

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Лиел Констракшън» ЕООД - Перник със седалище и адрес на управление: гр.Перник,ул.”Софийско шосе”  №31 да заплати на Е.Д.М. *** с ЕГН: ********** сумата от 3 593.47лв.представляваща начислени, но неизплатени нетни трудови възнаграждения на ищеца за периода от м.04.2014г. до м.09.2014г., лихва за забава върху главницата в размер на  300.00лв. считано от 26.09.2014г. до датата на предявяване на иска, а именно 17.03.2016г.,както и законна лихва,считано от датата на предявяване на иска-17.03.2016г.до окончателното изплащане на сумата, законна лихва върху обезщетението по чл.221 ал.1 КТ за периода 26.09.2014 до датата на изплащането му 24.12.2014г. в размер на 18.21 лева ,както и нетно обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен отпуск за 16 дни за 2014г. в размер на 200.00 лева,ведно със законната лихва върху главницата от 200.00 лева,считано от  26.09.2014 г.до датата на завеждане на исковата молба в съда -17.03.2016г.в размер на 20.00 лева,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 900.00 лева,както и искът за заплащане на обещетение за забава върху последното , за разликата до пълния предявен размер от 90.00 лева и за заплащане на законна лихва,считано от 17.03.2016г. до окончателното заплащане иска.  

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението относно сумите, представляващи неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за работа.

ОСЪЖДА „Лиел Констракшън» ЕООД - Перник със седалище и адрес на управление: гр.Перник,ул.”Софийско шосе”№31  да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 423.73лв., , представляваща дължима държавна такса и разноски за вещо лице, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Лиел Констракшън» ЕООД - Перник със седалище и адрес на управление: гр.Перник,ул.”Софийско шосе”№31 да заплати на  адвокат Владимир Александров от АК-Перник  сумата от 519.21 лева разноски за адвокатско възнаграждение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 2 седмичен срок от връчването му до страните.

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: В.А.