№ 1515
гр. Варна, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100501653 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна срещу Решение № 150 от 26.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 20203110110597/2020 г, с което ВРС :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *****срещу
Е.О. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к.к. „С.К.Е.“, Вилна зона, м-ст „А.“ ..., иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите от 2722.01 лв., представляваща дължима главница за незаплатена ел. енергия по
фактура № ФП**********/ 26.06.2019 г., с падеж 08.07.2019 г., издадена за периода от
26.06.2019 г. до 26.06.2019 г., за обект с абонатен № **********, с адрес: гр. Варна, к.к.
„С.К.Е.“, Вилна зона, м-ст „А.“ ... и клиентски № ********** и 167.10 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 2722.01 лв., 06.04.2017 г. до 05.04.2018 г., за
което вземане ч. гр. дело № 3144 по описа на Варненски районен съд за 2020 год. е издадена
Заповед № 1356/ 09.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение , поправена по реда на
чл. 247, ал. 1 ГПК, с Разпореждане № 699/ 09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 10597 по
описа на ВРС за 2020 г., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД и се
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *****, да заплати на адв. М.Т. Т.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.К.“ № 12, сумата от 50.00 лева, представляваща
разноски в производството по ч. гр. д. № 3144 по описа на Варненски районен съд за 2020 г.,
1
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2ЗА
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ***** да заплати на адв. М.Т. Т.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.К.“ № 12, сумата от 300.00 (триста) лева,
представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с
38, ал. 1, т. 2 и ал. 2
Жалбоподателят „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД счита постановеното
решение за незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника,
а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки
за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение
между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора,
надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането и, законосъобразно
́
изчисляване на количеството потребена ел.енергия, остойностяването и фактурирането и.
́
Твърди, че към момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и
правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Е.О. П., ЕГН ********** депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Твърди, че чл. 50 ПИКЕЕ, на
която разпоредба дружеството основава вземането си, е неприложим. Излага подробни
съображения .
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от „Енерго
- Про Продажби” АД, ЕИК ***** срещу Е.О. П., ЕГН ********** с искане съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите
от: 2722.01 лв., представляваща дължима главница за незаплатена ел. енергия по фактура №
ФП**********/ 26.06.2019 г., с падеж 08.07.2019 г., издадена за периода от 26.06.2019 г. до
26.06.2019 г., за обект с абонатен № **********, с адрес: гр. Варна, к.к. „С.К.Е.“, Вилна
зона, м-ст „А.“ ... и клиентски № ********** и 167.10 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 2722.01 лв., начислена за периода от 06.04.2017 г. до 05.04.2018
г., за което вземане ч. гр. дело № 3144 по описа на Варненски районен съд за 2020 год. е
издадена Заповед № 1356/ 09.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение, поправена по
реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, с Разпореждане № 699/ 09.03.2021 г., постановено по гр. д. №
10597 по описа на ВРС за 2020 г. . Претендират се и извършените разноски в заповедното и
2
в настоящото производство. В исковата молба се излага, че страните са страни по договор за
пренос на ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията между страните се
регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, приети на основание
чл. 98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът не е заплатил стойността на потребената ел. Енергия, за
което е издадена и процесната фактура от 26.06.2019 г., касаеща периода от 26.06.2019 г. до
26.06.2019 г., за обект, собственост на ответницата. Фактурираното количество ел. енергия е
служебно начислено, в резултат на техническа проверка от 05.04.2018 год., при която е
установено наличие на показания в невизуализиран регистър на СТЕ 1.8.3– 15324 квтч..
Ответникът – Е.О. П. в писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК излага подробни
доводи неоснователност на предявения иск. Възразява относно облигационната обвързаност
между страните, оспорва и доставката, респ. потреблението на ел. енергия в обекта. Оспорва
факта на монтаж на описаното в КП СТИ. Възразява и срещу възможността за ищеца за
служебно начисляване на ел. енергия, към датата на проверката. Отправя искане за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Установява се от приложена справка / л. 12 – 30/ ,че от 08.04.2008 г. Е.О. П. е
собственик на недвижим имот в гр. Варна, м. „А.“ ....
Установява се от констативен протокол № 1900933/ 05.04.2018 г., че на същата
дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка в
обект с клиентски № ********** и абонатен № 11090004375, с адрес на потребление: гр.
Варна, м. „А.“ ..., при която са установени натрупани количества ел. енергия в регистър
1.8.3. Електромерът е демонтиран, и е подменен с нов. Протоколът е подписан от
служителите на оператора, извършили проверката и от двама свидетели. Въз основа на
констатациите от проверката е изготвено становище (л. 35) за начисляване на допълнително
количество ел. енергия за обект с аб. № 11090004375 и кл. №11003258, в размер на 15324
кВТч., за периода от 06.04.2017 г. до 05.04.2018 г., въз основа на осъществен прочит на
паметта на СТИ, при който е установено неотчетено количество ел. енергия. Въз основа на
становището е издадена фактура № *********/ 26.06.2019 г., с издател „Енерго - Про
Продажби” АД и получател – Й.Д.В., на стойност 2722.01 лв. с ДДС, представляващи
стойността на служ. начислено количество ел. енергия за обект №11090004375 и кл.
№11003258, в размер на 15324 кВТч., за периода от 06.04.2017 г. до 05.04.2018 г.
От справка / л. 39 – 40/ се установява , че задължението по № *********/
26.06.2019 г. не е заплатено на ищцовото дружество.
Приложен е и констативен протокол от метрологична експертиза на електромер
№ 1479/ 17.06.2019 г. – АУ – Е – 000029-19518/ 10.04.2018 г. на БИМ, ГД „МИУ“, РО -
Варна, в който е отразено, че при извършена експертиза на електромер с фабричен № 1114
0216 6688 4032, е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на
преминала енергия на Тарифа 1.8.3 – 015324,3 кВТч., която не е визуализирана на дисплея ;
не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера; електромерът съответства на
3
метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно - техническа експертиза, се установява, че СТИ е от одобрен тип, преминал е
метрологична проверка преди да бъде монтиран – 2016 г., в метрологична годност към
момента на проверката; процесната корекция е извършена след прочит на регистър 1.8.3,
който не е изведен на дисплея на СТИ; налице е т. нар. софтуерно вмешателство,
констатирано от БИМ – софтуерно препрограмиране на СТИ със специализирана техника и
известна парола за достъп до второ ниво, с което в т. нар. „невидим регистър“ се пренасочва
записване на част от потребената ел. енергия; извършените изчисления са математически
точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР за съответните подпериоди.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 4 15, ал. 1 ГПК. Вземането е основано на
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковете с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния с
ъ д и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. №
3144/ 2020 г. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи, в условията на пълно и
главно доказване съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и
неговият размер, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните, по
който е изправна страна и от което е възникнало вземането му, в посочения размер (т. е.
възникване на основание на извършване на служебно начисляване на ел. енергия ). В тежест
на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.
Предмет на спорните договорни отношения е доставката на ел. енергия до
потребителя срещу възнаграждение.
Безспорно е обстоятелството, че между страните е налице валидно договорно
правоотношение за доставка на електроенергия за обект с клиентски № ********** и
абонатен № 11090004375, с адрес на потребление: гр. Варна, м. „А.“ ..., при която са
установени натрупани количества ел. енергия в регистър 1.8.3, както и че процесната сума в
размер на 8 340,19 лв. е начислена като корекция на сметката на ищеца, за която е издадена
фактура № **********/6.12.2018 г.
Служебно е установено съдържанието на Общ договор за снабдяване и
4
разпределение на електрическа енергия, сключен в съответствие с чл.98 б.В от ЗЕ, одобрен с
решение на ДКЕВР ,както и Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ”Енерго- про ” АД.
Общите условия за продажба на ел. енергия не е обусловено от писменото
приемане от потребителите. Съдът приема, че Общите условия са влезли в сила след 30 дни
след първото им публикуване, като действието им се разпростира автоматично върху
заварените при въвеждането им правоотношения на доставка на ел. енергия по аргумент
чл.46 и чл.4 от ОУДПЕЕ, както и липса на споразумение за изрично отклоняване от тях за
конкретния потребител,поради което и възражението на ответника по делото Е.П.,че не е
потребител на ел. енергия е неоснователно.
Видно от Констативен протокол № 1129969/30.06.2016 г., демонтираният при
горната проверка електромер е бил монтиран в обекта на потребление на абоната на
30.06.2016 г. с нулеви показатели по нощна и дневна.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл.50 от ПИКЕЕ/отм/
възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя ел.енергия за изминал
период от време в случаите на установено несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество и преминалите количества електрическа енергия за
времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година. ПИККЕ са издадени от Председателя на КЕВР, в съответствие с предвидената в
чл.83, ал.1, т.6, вр. Ал.2 от ЗЕ законова делегация, а именно, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, реда и начините за преизчисляване на количеството
електроенергия при установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена
електрическа енергия. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Съгласно чл.98а и чл.98в от ЗЕ, ДВ
бр.74/2006г., в сила от 01.07.2007г., крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, като отношенията между краен снабдител , съответно
доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператор на електроразпределителна
мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа, се уреждат с правилата за търговия с
електрическа енергия. С изменението на ЗЕ, ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г. и
приетите въз основа на законова делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност доставчикът
на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия, като с оглед
конкретната причина за неизмерване или неточно измерване и предвиден начин на
извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на
5
доставената, но неизмерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от
задължението да докаже периода на неточно измерване и реално потребеното количество
електроенергия, а в тежест на потребителя при оспорване на на установените по този ред
данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество
електроенергия, с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на ползването им.
Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия
обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранна корекция не е
предпоставено от доказванена виновно поведение на потребителя, довело до измерване или
неточно мерене на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорност на потребителя за негово виновно поведение. В конкретния случай са
приложими разпоредбите на чл.48-чл.50 от ПИКЕЕ, които са били действащи през
процесния период, като приложение следва да намери и правилото на чл.183 ЗЗД и общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В решение №21/01.03.2017г. по гр.д.
№50417/2016г. На ВКС е прието, че е допустимо електроразпределителното дружество да
преизчислява сметките за електроенергия за минал период за времето преди изменението на
чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2,т.6 от ЗЕ/обн.ДВбр.54/2012г/ и преди приеманетона ПИКЕЕ от
2013г., когато доставената енергия е погрешно отчетена и заплатена в по-нисък размер. Това
разрешение поради принципното му сходство следва да намери приложение и в настоящата
хипотеза, при която са отменени ПИКЕЕ, с изключение на чл.48-чл.51 и липсва специална
подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметките за електрическа енергия за
минал период, поради неотчитане и заплащане на част от потребената електроенергия,
измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно
въздействие върху СТИ. Това разрешение произтича от договорния характер на
правоотношението между електроразпределителното дружество и крайните потребители на
електрическа енергия, възникващи по силата на договора за продажба на електрическа
енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ.
Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД досежно задължениието на купувача да плати цената на продадената
стока. Според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатено по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата.
Дори при липса на специална правна уредба/ преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им
с решения на ВАС по дела с № 2385/2016г. И № 387/2017г./, този извод следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставена
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Поради
липса на специална регламентация на процедурата и начина на преизчисляване на
електрическата енергия поради грешка в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда
на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители
6
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случаят
ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за
коригиране на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата на
чл.50 от ПИКЕЕ, вр. Чл.183 ЗЗД. Проверката и демонтажът на процесното СТИ са
извършени по предвидения ред, като за това е съставен протокол. В конкретния случай от
метрологичната експертиза на БИМ, обсъдена във връзка с констативния протокол от
проверката и със заключението на вещото лице по допуснатата пред първо инстанционния
съд СТЕ е установено, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализиран /неактивиран за търговски отчет/ регистър, с оглед на което и е налице
хипотеза на чл.50 от ПИКЕЕ Периодът на корекцията е определен в съответствие с чл.50
ПИКЕЕ. По изложените съображения настоящият състав намира, че ответникът е доказал по
безспорен начин правото си да получи от ищеца исковата сума Установено е количеството
на реално потребената, но останала неотчетена и незаплатена поради неправомерно
софтуерно въздействие върху СТИ електрическа енергия по процесния договор за продажба
на електрическа енергия. Установено е, че противоправното софтуерно въздействие е
възможно да бъде резултат от човешко действие, а не на техническа повреда. Доколкото
реализираната цел -скриване и неотчитане на доставена електроенергия ползва купувача, не
може да се приеме, че неправомерното въздействие е осъществено от дружеството.
Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в регистър 1.8.3 на
процесното СТИ е правилно извършено според заключението на вещото лице по приетата
по делото СТИ. Доводите на ищеца за липса на основание за коригиране на сметката за
електрическа енергия за минал периода неоснователни, както бе посочено по-горе,
основанието за коригиране на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, които са нормативни актове
и са задължителни за страните. Доводите на ищеца, че коригирането на сметката на
потребителите за електроенергия само въз основа на евентуално неточно измерване на
доставената електрическа енергия от СТИ, което е собственост на
електроразпределителното дружество, без да е доказано виновно поведение на потребителя,
би било недопустимо, съдът намира за неоснователни. Въпросът за виновно поведение на
потребителя би бил относим при реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на
договорно задължение, а настоящият случай не е такъв. В случая е налице измерена по реда
и условията на ПИКЕЕ електрическа енергия в невизуализиран /неактивиран за търговски
отчет/ регистър, в резултат на софтуерна намеса в измервателната схема на електромера, в
резултат на която намеса действително потребената електроенргия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа – в този смисъл е и протоколът от извършената от БИМ
метрологична експертиза, който протокол съставлява официален удостоверяващ документ,
съгласно чл.179 ГПК. Съдържащите се в него факти не са опровергани от ищеца по
надлежния процесуален ред, поради което и протоколът за извършената от от БИМ
метрологична експертиза се ползва с материална доказателствена сила относно
засвидетелстваните в него факти. От анализа на всички приети по делото доказателства
следва да се приеме за установено, че е осъществена намеса в тарифната схема на
електромера и е констатирано наличие на преминала електроческа енергия по тарифа 1.8.3 в
7
размер, която не е визуализирана на дисплея.
Тези обстоятелства, обсъдени във връзка със заключението на вещото
лице,сочат на изводите, че към датата на монтажа на електромера на обекта на ищеца Т3,
която не е била активирана за отчет е била с нулеви показания, а начисленото допълнително
количество електроенергия е действително потребено от обекта на ищеца в периода след
монтажа на електромера. По тези съображения, предявеният установителен иск за
дължимост на исковата сума е основателен и следва да се уважи.
Горното налага обжалваното решение да се отмени и се постанови друго, с
което искът се уважи.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в
полза на ответника – въззивник следва да се присъдят сторените в производството разноски
за всички инстанции в размер на 1494,32лв., включително и разноски по ч. гр. д. № 3144 по
описа на Варненски районен съд за 2020 г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с 38, ал. 1, т. 2
и ал. 2ЗА
По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 150 от 26.03.2021 г., постановено по гр.д. №
20203110110597/2020 г, по описа на ВРС
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Енерго - Про Продажби”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс – Г”, бул.
В.В. № 258, представлявано от Г.К., П.С. и Я.Д. ,ЧЕ Е.О. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, к.к. „С.К.Е.“, Вилна зона, м-ст „А.“ ..., дължи на Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК
***** сумите от 2722.01 лв., представляваща дължима главница за незаплатена ел. енергия
по фактура № ФП**********/ 26.06.2019 г., с падеж 08.07.2019 г., издадена за периода от
26.06.2019 г. до 26.06.2019 г., за обект с абонатен № **********, с адрес: гр. Варна, к.к.
„С.К.Е.“, Вилна зона, м-ст „А.“ ... и клиентски № ********** и 167.10 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 2722.01 лв., 06.04.2017 г. до 05.04.2018 г., за
което вземане ч. гр. дело № 3144 по описа на Варненски районен съд за 2020 год. е издадена
Заповед № 1356/ 09.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение , поправена по реда на
чл. 247, ал. 1 ГПК, с Разпореждане № 699/ 09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 10597 по
описа на ВРС за 2020 г., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД
ОСЪЖДА Е.О. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к.к. „С.К.Е.“, Вилна
зона, м-ст „А.“ ... да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ***** сумата от
1494,32лв лева, представляваща разноски в производството ,включително и разноски по ч.
гр. д. № 3144 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание
чл. 280 ГПК
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9