Решение по дело №135/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. К. Й. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 1970з-1211 от 26.10.2023 г. (№ 23-1970-000340 от 26.12.2023 г.), издадена от И. Р. М. - младши полицейски инспектор в група ООР-СОП в РУ – Хасково към ОДМВР-Хасково.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати нарушения на материалния закон. В тази връзка се твърди, че било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като от така връчената му заповед не било ясно какво било нарушението и на коя дата било осъществено то, предвид че датите на издаването ѝ и посочената дата на нарушението не съвпадали.

Предвид изложеното се иска да се отмени ЗППАМ № 1970з-1211 от 26.10.2023 г. (№ 23-1970-000340 от 26.12.2023 г.), издадена от И. Р. М. - младши полицейски инспектор в група ООР-СОП в РУ – Хасково към ОДМВР-Хасково.

Ответникът по жалбата – младши полицейски инспектор в група ООР-СОП в РУ – Хасково към ОДМВР-Хасково (И. Р. М.), не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № 1970з-1211 от 26.10.2023 г. (№ 23-1970-000340 от 26.12.2023 г.) на И. Р. М. – на длъжност мл. пол. инспектор в група ООР-СОП в РУ – Хасково, е наложена на Д. К. Й. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач (СУМПС) № ********* - до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено че на 26.12.2023 г., около 20.33 ч. в [населено място] на бул. “***“ жалбоподателят управлявал собствения си л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер] след употреба на алкохол в кръвта с концентрация 1.13 промила, установена с техническо средство. Посочено е още, че така виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

По делото са приети като писмени доказателства още Акт на установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GА № 167519/26.12.2023 г., Наказателно постановление (НП) № 23-1253-002395/15.01.2024 г. на Началник група в ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, издадени във връзка с гореописаното нарушение по ЗДвП на Д. К. Й., както и талон за изследване № 116958/26.12.2023 г., от които е видно, че жалбоподателят не се е явил в СО на МБАЛ – Хасково в определения му срок, за да даде кръв за изследване.

Видно от отбелязването в ЗППАМ № 1970з-1211 от 26.10.2023 г. (№ 23-1970-000340 от 26.12.2023 г.), същата е връчена срещу подпис на адресата ѝ на 26.12.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган по пощата на 09.01.2024 г. и е заведена с рег.№ 272000-1075 от 16.01.2023 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. се установява, че той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и държавните служители от сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР – Хасково. Видно от представеното писмо с рег. № 272000-9906/17.05.2024 г. на Директор на ОДМВР - Хасково, към 26.12.2023 г. И. Р. М. е бил назначен на длъжност младши инспектор в сектор „Охранителна полиция“ към РУ Хасково при ОДМВР – Хасково, която попада сред изброените в заповедта на Директора на ОДМВР – Хасково (т. 12). Следователно, в случая не е налице основание за прогласяване на нищожността на оспорената ЗППАМ.

Обжалваният административен акт е в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 172, ал. 1 и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелства, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като направеното в тази връзка възражение на жалбоподателя не може да бъде споделено. Това е така, защото в оспорената заповед ясно и точно е посочена датата на нарушението – 26.12.2023 г., като тя изцяло съответства на посочената и в АУАН и в НП. Освен това след реквизита „дата“ е записано именно 26.12.2023 г., а в приложеното по преписката обяснение от И. Р. М. е отбелязано, че по невнимание и в бързината е объркал месеца в издадената от него ЗППАМ. Вярно е, че след реквизита „№“, след първоначално дадения номер 1970з-1211 е посочена и дата 26.10.2023 г., но това обстоятелство не води на извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Предвид съвпадението на датата на отразено нарушение с датата на издаване на заповедта и на нейното връчване, както и с датите, посочени и в АУАН и в НП, така неточно отразеното представлява очевидна фактическа грешка, която съгласно чл. 62, ал. 2 АПК може да бъде поправена от издателя на акта по всяко време, вкл. след изтичане срока на обжалване. Не би могло да се приеме, че същата е довела до неразбиране на лицето относно мотивите на административния орган да приложи процесната ПАМ, доколкото във фактическите съображения на заповедта ясно е посочената дата, на която е осъществено противоправното поведение и в какво се състои то, нито че е препятствала възможността му да се защити, тъй като срокът за обжалването ѝ тече от датата на съобщаването му, а не от датата на издаването, като в случая той е спазен, респ. правото на защита е осъществено в пълен обем. За пълнота може да се отбележи и че в случая са спазени и общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства.

Според настоящия съдебен състав обжалваната ЗППАМ е в съответствие и с материалния закон. Съгласно посочения в нея чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, който действително се явява приложим в случая, ПАМ временно отнемане на СУМПС се налага на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. При анализа на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Следователно, при самостоятелното осъществяване на която и да е от тях административният орган следва да упражни властническата си компетентност за прилагане на процесната ПАМ. В този смисъл е и трайната съдебна практика – вж. напр. Решение № 15395 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 3911/2018 г., Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. д. № 4083/ 2016 г., Решение № 5116 от 08.05.2015 г. по адм. д. № 12851/ 2014 г., всички по описа на ВАС.

В конкретния случай няма спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС и след като е спрян от полицейски орган, е установена по надлежния ред - техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, концентрация на алкохол в кръвта му 1,13 на хиляда. В тази връзка е уместно да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП съставеният в случая редовно АУАН има обвързваща доказателствена сила за визираните в него факти до доказване на противното, като по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да я оборват. Освен това липсват данни за извършено изследване от кръвна проба, въпреки че е издаден талон, поради което и не са опровергани отчетените чрез алкотест дрегера показания. Видно от представеното писмо с рег. № 3286р-47153 от 19.09.2023 г. това техническо средство е преминало последваща проверка на 11.09.2023 г., която е със срок на валидност 6 месеца. Следователно, към 26.12.2023 г. – датата, на която е установена употребата на алкохол в кръвта на водача, същото е било годно за употреба. От друга страна, в издаденото НП изрично е записано, че не е взета кръвна проба от лицето. При това положение следва да се приеме, че са налице материалните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, поради което обжалваният акт се явява постановен при правилно приложение на закона. Както се посочи по-горе, установените факти съставляват достатъчно и самостоятелно основание за законосъобразно прилагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС на водача, като определеният срок съответства напълно на предвидения в закона срок.

Накрая следва да се отбележи и че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона, както на тази, предвидена в чл. 171 ЗДвП, така и на чл. 22 ЗАНН - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване и преустановяване на административните нарушения на правилата за движение по пътищата. Тя е израз на държавната политика, насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Крайният резултат от процесната ЗППАМ е именно осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността на жалбоподателя да управлява МПС за определен период от време.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на Д. К. Й. е неоснователна, респ. обжалваната от него заповед е законосъобразна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. Й., адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-1211 от 26.10.2023 г. (№ 23-1970-000340 от 26.12.2023 г.), издадена от И. Р. М. - младши полицейски инспектор в група ООР-СОП в РУ – Хасково към ОДМВР-Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.