№ 187
гр. Варна, 11.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. ПасК.а
и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600165 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим М. Ж. К., редовно призована, явява се лично и
с адв.С. К. С. от АК – ДОБРИЧ, надлежно упълномощен.
Жалбоподател-подсъдим Д. Д. Т., редовно призован, явява се лично и с
адв.М. Д. Я. от АК – ДОБРИЧ, надлежно упълномощен.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Я.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.Я.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
ЖАЛБ.-ПОДС.К.: Да се гледа делото.
ЖАЛБ.-ПОДС.Т.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
1
ДАВА СЕ ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ПРЕД
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
На подсъдимата К. се дава възможност да даде обяснения.
ПОДС.К.: Не желая в тази инстанция да давам обяснения.
ПРОКУРОРА: Да се приключи съдебното следствие.
АДВ.Я.: Да се приключи съдебното следствие.
АДВ.К.: Да се приключи съдебното следствие.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, намирам, че жалбите са
неоснователни. Първо, по отношение жалбата на М. К. не намирам, че са
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
първоинстанционното производство и това е така, защото в с.з., проведено на
12.02. от протокола е видно, че на този етап тя няма да дава обяснения, и се
пристъпва към разпоредбата на чл.283 от НПК, като нейния защитник адв.К. е
посочил, че няма готовност за защитни прения. В с.з. на 06.03. запитани от
съда дали имат други искания, което безспорно включва и даването на
обяснения са посочили и двамата, че нямат други искания и се пристъпва към
съдебните прения. Да, действително това е право да дава обяснения, но не и
задължения, и първоинстанционният съд е сторил всичко необходимо, за да
даде процесуална възможност на правото, свързано с това да дава обяснения,
но това, че не е дала обяснения не може да се вмени във вина на
първоинстанционния съд. И днес на тази инстанция също отказва да даде
обяснения, така, че не намирам токова нарушение, посочено във въззивната
жалба. Намирам, че наказанието е справедливо, отмерено е съобразно
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, и затова
съдебния акт по отношение на М. К. не страда от пороци.
По отношение жалбата с допълнението към нея на подс.Д. Т., на първо
място съдът е допуснал грешка, като е наложил наказание лишаване от
свобода за срок от 2 год. и 4 месеца при приложението на чл.66 от НК, а
наказанието лишаване от право да управлява МПС е в рамките на 2 години,
като съобразно трайната съдебна практика това наказание комулативно не би
могло да е по-малко, а трябва да е или еднакво или по-голям размер от
2
наказанието лишаване от свобода. Тук намирам, че е допуснат пропуск от
първоинстанционният съд, но доколкото няма протест, не бих могла да искам
от Вас увеличаване на комулативното наказание. Тук страда този съдебен акт
от порок, но липсата на протест не би могло да го санира в настоящата
инстанция, освен с намаляване на наказанието лишаване от свобода, такова,
каквото е искал наблюдаващия прокурор в първата инстанция.
На следващо място, в жалбата твърдяните пороци не са налични,
доколкото запознавайки се със съдържанието на обвинителния акт и
диспозитива му, става ясно, че всички нарушения посочени от прокурора са
намерили израз както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в
диспозитива, макар и последните две от Правилника на ЗДвП да няма
цифрово изражение, но не намирам пропуск, който да води до отмяна на
присъдата и до връщане на делото на първата инстанция. Затова, което
подсъдимият е нарушил са му били повдигнати обвинения, и вследствие на
това е било и допуснато и това ПТП, което е извършено при независимо
съпричиняване, както от К., така и от Т..
Това, по отношение на допуснатите нарушения на Правилата за
движение по пътищата, относно смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства намирам, че правилно са били преценени от първата инстанция.
Все пак по отношение и на двамата подсъдими съдът е дал наказание в размер
на минималния лишаване от свобода с приложението в минимален размер на
изпитателния срок, и затова това наказание няма как предвид така изяснените
факти и обстоятелства по делото да бъде още намалено при този резултат и
при тези наказания, които са били наложени и на двамата.
Ето защо моля да потвърдите съдебния акт на първата инстанция.
АДВ.К.: Уважаеми Апелативни съдии, безспорно както съм посочил при
проведеното с.з. на 06.03.2025 г. е даден ход на съдебните прения, като на
подзащитната ми не е дадена възможност да даде обяснения, съгласно
изискванията на чл.277 от НПК, което представлява съществено процесуално
нарушение и на основание чл.335, ал.2 от НПК, вр. чл.348, ал.3, т.1 налага
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на ДОС.
След получаване на мотивите към присъдата, ние намираме, че същата е
неправилна, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и
несъразмерно тежко. Освен изложените смекчаващи отговорността
обстоятелства, които са посочени в мотивите, ние намираме, че е налице и
друго смекчаващо обстоятелство за подзащитната ми М. К., а именно
искането й в проведеното на 20.06.2024 г. разпоредително заседание за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, което
остана неосъществено поради различната позиция на другия подсъдим.
Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът е отчел допуснатите
3
предходни нарушения по ЗДвП на подзащитната ми, като ние намираме, че
съдът е надценил значението на така наложените административни
наказания, като не е подложил на анализ, който да включва естеството на тези
нарушения, давността и сериозността на същите. Общият брой на включените
в справката на л.74-75 от том 1 на ДП нарушения за целия период от както е
водач на МПС от 2007 г до 2022 г., макар да са многобройни, същите не са от
такова естество, което да характеризира подзащитната ми като системен
нарушител на ЗДвП, и да обоснове извода за нейната значителна опасност
като участник в движението.
Намирам, че съдът не е съобразил, че причина за това ПТП е именно
поведението на другия подсъдим по това дело, който е предприел маневра
изпреварване без да се убеди, че в същото време макар и в нарушение на
правилата за движение по пътищата моята доверителка вече е изпреварвала
колоната, поради което намирам, че са налице предпоставките на чл.55 от НК,
и да се определи наказанието под определения минимум. В този смисъл моля
на основание чл.334, т.1 от НПК да отмените присъдата по НОХД № 92/2024 г.
по о писа на ДОС и да се върне за ново разглеждане от друг състав. Алт. ако се
приеме, че не са налице тези предпоставки, то моля да се измени присъдата в
наказателно-осъдителната й част.
ЖАЛБ.-ПОДС.К.: Съжалявам за случилото се, и се придържам към
исканията на моя адвокат.
АДВ.Я.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам депозираната
въззивна жалба срещу присъдата, както и допълнението, което както
отбелязахте, че е входирано в разумен срок, за да имат възможност страните
да се запознаят със същото. Аз намирам, че са налице основанията за отмяна
на присъдата и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.
Няма да повтарям всичко, което сме изложили в допълнителната жалба, но за
нас остава неясна волята на съда. Какво е приел съда? Дали е приел
изложеното, че подс.Т. е решил да извършва маневра ляв завой, с което
нарушава правото на чл.25, или пък изпреварване, с което нарушава правото
на чл.42 от ЗДвП. Двете нарушения едновременно не могат да бъдат
извършени. И при тази фактология, която е изложил съда, за нас остава
неясно в крайна сметка чл.25 ли нарушава или чл.42? Те се намират в
отношение към общата специална разпоредба на чл.25. А специалната
разпоредба на чл.42, която регламентира конкретно задълженията на водач при
предприемане на маневра изпреварване. Сл. този поднадзорен Вам съд от една
страна приема, че има изпреварване, а от друга, че има завой на ляво. Кое е
вярното? Срещу кое нарушение този подсъдим и неговата защита в мое лице
да се защитават. Не става ясно. А от мотивите става още по-неясно. Тези
нарушения, които ние приравняваме на липса на мотиви, първо, че правят
невъзможна нашата защита защото ние не можем да разберем каква е волята
на съда. На второ място тези нарушения водят до неправилно прилагане на
материалния закон, с тезата да той бъде признат за виновен, че е извършил две
4
нарушения, които са в състояние и в отношение обща към специална
разпоредба, без да се изложат мотиви защо.
Следващото, което ние е изтъкнато във въззивната жалба и
допълнението е лишаване на подсъдимия от правото да депозира обяснения,
което е нарушаване на правата му гарантирани от чл.55 в НПК. Съгласно тази
разпоредба, едно от правата на подсъдимия е да дава обяснения по всяко
време, когато му бъде дадена тази възможност.
Съдебното следствие е стартирало на 06.03.25г., когато е заявил, че на
този етап се въздържа да дава обяснения. Съдебното следствие е
финализирало на 06.03.25 г., когато не е дадена възможност на подсъдимия да
заяви, че ще дава ли обяснения или няма. Бланкетното отразяване на въпроса
имат ли страните други искания по доказателствата, не замества изискването,
което съществува с оглед гарантиране и охраняване правото на защита на
участниците в процеса, на поканата и възможността за депозиране на
обяснения. Само по себе си това е съществено тежко процесуално нарушение,
защото първо е свързано с накърняване правото на защита, но това нарушение
е отстранимо съгласно квалификацията, направено от ВКС в тълк. Решение №
2 от 2001 г. относно отстранимите и неотстранимите процесуални нарушения
и то може да се санира чрез неговото повтаряне, но не пред Вас. Защото Вие
не може да заместите волята на първоинстанционния съд и не може да
запълните нарушаването на принципа на непосредствеността, при което целия
съдебен състав на поднадзорния Ви съд би имал възможността лично и
непосредствено да изслуша тези обяснения. Сами по себе си тези процесуални
нарушения са достатъчни според нас да се стигне до касиране или отмяна на
на решението със санкцията връщане на делото за разглеждане от друг състав
на съда.
Алт. ако решите, че това не е редно, то следва да изследвате волята на
съда какво е смятал той като извършени нарушения - това по чл.25 или по
чл.42. И ако успеете да стигнете до действителната воля на съда, то да
поправите това нарушение, като го оправдаете по едно от тези две
нарушения. Като последица това би следвало да има и смекчаване на
наказателно правното положение на подсъдимия чрез намаляване на
наказанието, тъй като няма да отговаря за куп нарушения, които са
неправилно въведени и това следва да се отрази на размера на неговото
наказание в посока намаляването му. Отделен е въпроса, че сме изложили и
съображения относно несправедливостта на присъдата, както правилно
отбеляза съдията докладчик в посока на нейното намаляване, защото не са
отразени важни обстоятелства, едно от които е тежкото здравословно
състояние на този подсъдим.
ЖАЛБ.-ПОДС.Т.: Единственото, което мога да кажа е, че съжалявам.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.-ПОДС.К.: Съжалявам за случилото се, и се прикрепям към
5
исканията на моя адвокат.
ЖАЛБ.-ПОДС.Т.: На този етап нищо не мога да кажа.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6