гр.Хасково,
19.11.2021г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа адм.дело №386 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от А.Н.
*** – чрез упълномощения адв.Н.П., против действия на длъжностно лице в Община
Хасково относно промяна в адресната регистрация на малолетните деца на
жалбоподателя – Д. и М., обективирани в Удостоверения за настоящ адрес №№2399 и
2398 от 11.09.2020г., представляващи акт по чл.92, ал.1 от ЗГР.
В жалбата се твърди, че родителите на
децата били разделени от септември 2019г., като майката напуснала обитавания от
нея и децата адрес без да уведоми бащата за това, а така той не можел да
осъществява пълноценно контакт с детето М.. До 15.01.2021г. жалбоподателят
нямал информация къде е детето М., като именно на тази дата му били връчени
съдебни книжа, между които били двете удостоверения, от които пък установил, че
бил заявен от майката постоянен адрес ***.01.2021г. жалбоподателят се обърнал
към Кмета на гр.Хасково, като поискал да се извърши проверка на законността на
актовете за промяна на адресната регистрация. Поискал и тази регистрация да
бъде заличена, но до подаване на жалбата пред съда нямало произнасяне от
длъжностното лице по гражданска регистрация по така направеното искане.
Действията на майката били извършени без знанието на бащата, а родителските
права се упражнявали по общо съгласие на двамата и в интерес на детето, което
правило се извеждало от чл.123, ал.1 от СК. Действайки сама при промяна на
адресната регистрация, майката накърнила интересите на детето М., защото то
било лишено от възможност да поддържа контакт с детето и брат си. Промяната на
адресната регистрация на двете деца била извършена в нарушение на материалния
закон. Иска се да бъде отменена извършена промяна в адресната регистрация на
двете деца.
В изпълнение на правомощията си по
чл.159 от АПК съдът извърши служебна проверка на допустимостта на жалбата и
счита, че същата е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото да се прекрати по следните
съображения:
Съгласно чл.89, ал.1 от Закона за
гражданската регистрация адресът е еднозначното описание на мястото, където
лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Съгласно разпоредбата
на чл.90, ал.1 от ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този
закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който
трябва да съответства на адрес по чл.89, ал.5 от ЗГР. Така следва да се направи
извод относно целта на адресната регистрация, че това е отразяването на
действителното фактическо положение относно мястото, на което гражданите и
техните непълнолетни деца се установяват да живеят временно или постоянно. В
случая на регистрация на настоящ адрес лицето заявява този адрес чрез подаване на адресна
карта до органите по чл.92, ал.1 от ЗГР, като
съгласно чл.96, ал.3 от ЗГР заявяването за малолетни и непълнолетни се извършва от
законните им представители. От представените по делото доказателства се установява,
че майката на децата, като техен законен представител и съгласно
представителните си правомощия по чл.129, ал.1 от Семеен кодекс, сама е заявила
пред компетентния орган настоящ адрес за М. и Д.. Въз основа на искането от нея
административният орган е извършил процесната регистрация с оспорваните от
бащата актове, като са били издадени и съответните две удостоверения за адресна
регистрация по настоящ адрес ***.
Съгласно чл.147, ал.1 от АПК право да
оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права,
свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от съответния акт или тези
лица, за които актът поражда задължения. В настоящия случай предмет на
оспорване са позитивни административни актове, чиито адресат не е жалбоподателят.
Макар същият да е баща на двете деца, то този акт не накърнява негови права по
смисъла на посочената разпоредба на чл.147, ал.1 от АПК. В този смисъл и на
основание чл.159, т.4 от АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане,
тъй като е подадена от лице без правен интерес от оспорването, а производството
по делото следва да се прекрати. Между задължението за адресна регистрация – от
една страна, и упражняването на правата и задълженията на родителя, уредени в
Семейния кодекс, има връзка, но не следва да се приеме, че адресната
регистрация е предпоставка за упражняване на правата, в каквато насока сочи
жалбоподателят, че те са накърнени. Освен това видно от представените
определения на СРС, гр.д№59321/2019г. – з.з. от 24.01.2020г., както и от з.з.
05.06.2020г. – за изменение на постановените привременни мерки, съдът е
постановил децата да бъдат отглеждани и възпитавани от своята майка, като това
е било постановено още преди майката да подаде искане за промяна на настоящия
адрес на децата. Нещо повече – не само, че управжяването на родителски прева по
привременните мерки е предоставено на майката, но и съгласно чл.90, ал.2 от ЗГР
когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е
настоящ адрес и за детето.
Вписването
на нов настоящ адрес за децата единствено отразява действителното място на
живеене, като това би било относимо единствено към самите тях като адресат на
акта по регистрация. Поради това съдът счита, че жалбоподателят не може да
черпи права за себе си от акта на регистрация на настоящ адрес за децата, които
следват адресната регистрация на майката. Изведените в жалбата обстоятелства –
относно невъзможност да упражнява правото си на контакт с децата и конкретно с
детето М., не обосновават правен интерес от оспорването на акта по регистрация,
а следва да бъдат разрешени в производствата за прекратяване на брака, респ. за
упражняване на родителски права. Следва да бъде отбелязано, че не може да бъде
изведен правен интерес от обжалването и въз основа на твърдяното, че
регистрацията не е извършена по подадено заявление от двамата родители. Нито в
ЗГР, нито в приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба №РД-02-20-9 от
21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация,
има ограничение настоящият адрес на малолетно дете да бъде променян само ако
заявлението удостоверява съгласие на двамата родители и е подписано от тях, а
не от единия. Без значение е че в утвърдения образец – Приложение №15 към
чл.138, ал.2 от Наредбата, се сочи подпис на законните представители, както и
данни за упълномощено лице. За административния орган е достатъчно единият от
двамата законни представители на децата да извърши действие по
представителството им, а това е в съответствие с правилото по чл.129, ал.1 от СК,
като всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете.
В този смисъл и доколкото наличието на
правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на съдебното производство, за която съдът следи служебно до края на
процеса, то производството следва да се възобнови и прекрати, като жалбата
следва бъде оставена без разглеждане.
На заинтересованата страна Н.Х.П. са
дължими от жалбоподателя направените по делото разноски – 500,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.159,
т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Определение
от з.с. 22.10.2021г. за даване ход по същество и възобновява производството.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на А.Н. *** – чрез упълномощения
адв.Н.П., против действие на длъжностно лице в Община Хасково относно промяна в
адресната регистрация на малолетните деца на жалбоподателя – Д. и М.,
обективирани в Удостоверения за настоящ адрес №№2399 и 2398 от 11.09.2020г., и
като недопустимо ПРЕКРАТЯВА
производството по а.д.№386/2021г. по описа на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА А.Н.М., ЕГН **********, да
заплати на Н.Х.П., родена на ***г., ЛНЧ **********, направените по делото
разноски от 500,00 лева.
Определението
може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред
Върховен административен съд на РБългария.
Съдия: