Решение по дело №531/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 651
Дата: 13 май 2022 г. (в сила от 13 май 2022 г.)
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Дело: 20225300500531
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 651
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500531 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от С. П. И. с ЕГН **********; и Т. И. И. с ЕГН
**********; против решение № 1421/06,08,2021 г., постановено по гр. д. № 10452/2020 г. по
описа на РС Пловдив, 12 гр. състав, В ЧАСТТА, с която жалбоподателите са осъдени да
заплатят на Д. С. В. с ЕГН ***; сума от по 750 лв. – всеки от тях, представляваща главница,
пропорционална част от заплатена без основание по развален предварителен договор от
11,10,2019 г. сума, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 21,08,2020
г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски за производството. С оплакване
за недопустимост поради разглеждане на непредявен иск, евентуално – незаконосъобразност
поради противоречие с материалния закон и необоснованост, жалбоподателите претендират
обезсилване на решението в обжалваната част, евентуално – отмяна и отхвърляне на
предявените искове. Претендират за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Ответникът по жалбата Д. С. В. с ЕГН ***; заявява становище за неоснователност
на същата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата
на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по субективно и обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 93 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Предявени от Д. С. В. с ЕГН
***; против С. П. И. с ЕГН **********; и Т. И. И. с ЕГН **********. Ищецът твърди, че на
1
11,10,2019 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, с който ответниците се задължили да прехвърлят на ищеца с договор за
покупко-продажба правото на собственост върху описан в договора недвижим имот, срещу
цена в размер на 8000 лв. При сключване на договора ищецът заплатил сумата от 1500 лв.,
която представлявала част от договорената цена, но и капаро по предварителния
договор. Твърди се още, че след сключване на договора ищецът установил, че имотът –
предмет на същия, не бил в състоянието, в което страните уговорили, тъй като
съществуващата в имота сграда била срутена, негодна за обитаване, не била снабдена с
електричество и вода, имотът не бил ограден от всички страни. Поради неизпълнение
задълженията на продавачите за прехвърляне на правото върху имота в уговореното от
страните състояние, ищецът се отказал от сключване на окончателния договор и на това
основание иска ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 3000 лв.,
представляваща полученото по договора капаро в двоен размер. При условията на
евентуалност – ако посочените по-горе главни претенции бъдат отхвърлени като
неоснователни, ищецът твърди, че поради срутване на жилищната сграда в имота и
несъществуването й, процесният договор бил с невъзможен предмет и на това основание
бил нищожен, а заплатената въз основа на него сума от 1500 лв. била получена от
ответниците при начална липса на основание. Поради това при условията на евентуалност
ищецът претендира ответниците да бъдат осъден ида му заплатят сумата от 1500 лв.,
получена от тях при начална липса на основание въз основа на нищожен договор.
Ответниците оспорват предявените искове. Признават, че между страните е
сключен твърденият от ищеца предварителен договор, както и че са получили въз основа на
същия сумата от 1500 лв. Твърдят, че получената сума представлява авансово заплатена част
от цената на имота, а не капаро, и считат, че са изправна страна по договора. По отношение
на евентуалните искове оспорват твърдяната от ищеца нищожност на договора на
претендираното основание.
С постановеното по делото решение РС е приел главно предявените искове за
неоснователни, тъй като заплатената по договора сума няма характер на капаро, поради
което е отхвърлил претенцията за връщането й в двоен размер на основание чл. 93 от ЗЗД. В
тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на въззивното производство
е спорът по евентуално предявените искове за връщане на получената без основание сума от
1500 лв. РС е приел, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на ответниците по
процесния договор и на това основание ищецът е развалил същия. Поради това е постановил
връщане на заплатената от ищеца сума като получена от ответниците на отпаднало
основание по развален договор. Както се посочи по-горе обаче, такава претенция ищецът не
е предявил. В първото съдебно заседание пълномощникът му е посочил, че ищецът е
развалил договора и иска задатъка в двоен размер. Това е сторено като уточнение на
фактическите твърдения и е свързано от страната с искането за връщане на задатъка. Не е
предприето по надлежния процесуален ред искане за изменение основанието на евентуално
предявените искове за връщане на получената без основание сума. Ищецът основава
2
евентуалните си претенции за връщане на даденото на твърдението, че договорът е
нищожен и заплатената по него сума е получена при начална липса на основание. При това
положение следва да се приеме, че с обжалваната част на решението РС се е произнесъл по
непредявен иск, затова същото в тази част е недопустимо и следва да се обезсили. Делото
следва да се върне на РС за произнасяне на решение по предявените искове.
Разноски на този етап не следва да се присъждат в полза на никоя от страните,
дължимостта им следва да се определи от изхода на материалноправния спор
По посочените съображения съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1421/06,08,2021 г., постановено по гр. д. № 10452/2020
г. по описа на РС Пловдив, 12 гр. състав, В ЧАСТТА, с която С. П. И. с ЕГН **********; и
Т. И. И. с ЕГН **********; са осъдени да заплатят на Д. С. В. с ЕГН ***; сума от по 750 лв.
– всеки от тях, представляваща главница, пропорционална част от заплатена без основание
по развален предварителен договор от 11,10,2019 г. сума, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 21,08,2020 г. до окончателното изплащане, както и деловодни
разноски за производството.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за ново разглеждане и произнасяне по
предявените при условията на евентуалност искове.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3