№ 1161
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110205964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Б. И.
М., чрез адв. А. Г. - САК, срещу наказателно постановление (НП) № 688880-F685215 от
27.01.2023 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - София при ЦУ на НАП,
с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на
дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС.
В жалбата е отправено искане съдът да отмени НП като незаконосъобразно. Навеждат
се доводи, че изложените в АУАН и НП факти е следвало да бъдат подведени под
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а не на ал. 2 от същия член. Излагат се твърдения, че
служителят в търговския обект е пропуснал да въведе сумата от 90.50 лв. поради влошеното
си здравословно състояние, поради което са налице основания за приложението на чл. 28 от
ЗАНН. Иска се отмяна на НП и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, представлява
се от адв. Г., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна на НП.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна - Началник отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител юрк. И., моли за потвърждаване на атакуваното НП като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийска районна прокуратура не изпраща представител.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
1
На 12.11.2022 г. в 11:10 часа свидетелят И. В. Г., на длъжност „инспектор по
приходите“ в ЦУ на НАП, в присъствието на свой колега, извършил проверка на търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за плод и зеленчук, находящ се в гр.
***, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК ***. Проверяващите извършили контролна покупка
на 2 бр. банани, за което не им бил издаден касов бон.
При извършената проверка било установено, че търговският обект е оборудван с
фискално устройство (ФУ), модел „ELTRADE В1 КL“, с идентификационен номер (ИН) на
ФУ № ЕD355448 и ИН на фискална памет (ФП) № 44355448, с активна функция „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми.
При преброяване на касовата наличност проверяващите установили, че сумата е в
размер на 90,50 лева. Дневният оборот от монтираното в обекта ФУ, съгласно междинен
отчет от фискалната памет е бил в размер на 0.00 лева. Разликата от 90.50 лева между
фактическата касова наличност и отчетната от фискалното устройство не била отразена като
служебно въведена парична сума от касата. Резултатите от извършената проверка били
отразени в съставен протокол за извършената проверка /ПИП/ сер. АА № 0478249/12.11.2022
г.
След извършената проверка на търговския обект, св. Г. съставил Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) сер. АN № F685215 от 16.11.2022 г. на „***“ ЕООД,
за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС, в присъствието на И. Л. М., в качеството на упълномощен представител на
дружеството - жалбоподател, както и на един свидетел. Представляващият дружеството-
жалбоподател получил екземпляр от същия срещу подпис, като в така съставения АУАН
вписал възражение, че сумата от 90 лева, която е била оставена в касата от предния ден, по
невнимание не е била въведена във ФУ.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН С. Е. С. - Началник отдел „Оперативни
дейности“ - София в ЦУ на НАП издал обжалваното наказателно постановление № 688880-
F685215 от 27.01.2023 г., с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС наложил на
дружеството - жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хияляди/ лева за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г във вр. с чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС.
На 27.03.2023 г. обжалваното НП било надлежно връчено на представител на „***“
ЕООД, а на 10.04.2023 г. била депозирана жалба от санкционираното дружество срещу
процесното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите
И. В. Г. (актосъставител) и С. П. П., протокол за извършената проверка сер. АА №
0478249/12.11.2022 г., опис на наличните пари в касата, междинен отчет от фискалната
памет, Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, както и
останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка писмени
доказателства.
Съдът възприе показанията на свидетеля И. В. Г., извършил проверката на търговския
обект, като непротиворечиви, последователни, обективни и подкрепени и от останалия
доказателствен материал. Свидетелят Г. потвърждава, че при проверката е била извършена
контролна покупка, за която не бил издаден фискален бон, както и че е констатирана
положителна разлика между действителната касова наличност и отчетената такава, въз
основа на данните от отчета на фискалното устройство, като за двете нарушения били
издадени два отделни АУАН.
Съдът се довери и на показанията на свид. С. П. П., от които се установява, че тя
работи като продавач-консултант в процесния търговски обект, че практика в магазина е
било в касата да се оставят парични суми от предходния ден, които да служат като оборотни
2
средства за следващия ден. От показанията на този свидетел се установява още, че на датата
на извършената проверка е получила телефонно обаждане от управителя на дружеството-
жалбоподател - Б. М., която била на смяна, като й казала, че не се чувства добре и я
помолила тя да поеме смяната.
От представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП се извлича информация за компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган за съставяне на АУАН, респ. издаване на НП.
Съдът намери, че представените от жалбоподателя заверени копия на 13 броя
разпечатки на Клен, епикриза на Б. М. от 07.07.2022 г изд. от „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“
ЕАД и Амбулаторен лист на Б. М. от 07.10.2022 г. изд. от Сити Клиник, са неотносими към
предмета на доказване в настоящото производство, доколкото разпечатките се отнасят до
дати, предхождащи датата на проверката - 12.11.2022 г., посочената епикриза се отнася до
времеви период от четири месеца преди проверката, а амбулаторният лист – един месец
преди нея.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери
законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от
основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи. Съобразно нормата на чл. 193, ал.
2 от ЗДДС актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите
по приходите, следователно св. Г., в качеството на инспектор по приходите е бил
компетентен да състави процесния АУАН. От т. 1.1, б. „г“ на представената по делото
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП е видно, че
последният е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за
нарушения на чл. 185 от ЗДДС и на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Съдът намира, че
нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като жалбоподателят не е бил
възпрепятстван да се запознае с акта и да изследва повдигнатото му административно
обвинение.
Административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,
която гласи, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установи, че към момента на проверката в касата на
търговския обект е имало 90,50 лева, а отчетената касова наличност от фискалното
устройство е била 0.00 лева. Разликата от 90.50 лева, представляваща промяна на касовата
наличност, не е била регистрирана във фискалното устройство чрез операцията "служебно
въведена" сума, въпреки че същото е разполагало с функцията "служебно въведени" и
"служебно изведени" суми. С оглед изложеното дружеството - жалбоподател не е изпълнило
3
вмененото му в чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. задължение и е осъществило от
обективна страна състава на нарушението, за което е обвинено.
Доколкото отговорността на санкционираното юридическо лице е обективна и
безвиновна, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието.
На следващо място, настоящият състав не намира основания за квалифициране
нарушението като маловажно, доколкото засягането на обществени отношения по
регулиране на финансово-стопанската дейност, които имат за цел недопускане ощетяване на
фиска, е в степен типична за нарушенията от този вид, поради което и неговата обществена
опасност не е по-ниска от обикновените случаи на подобни нарушения. Нарушението е
формално, като не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Неоснователни и
недоказани са възраженията на жалбоподателя, че невъвеждането на наличната в касата
сума във фискалното устройство се дължало на влошеното здравословно състояние на Б. М.,
която продавала в магазина към момента на извършване на проверката. Действително
според свидетелските показания на свид. С. П., М. й се е обадила по телефона и е споделила
пред нея, че не се чувствала добре и имала високо кръвно налягане. Същевременно обаче в
отразените в АУАН обяснения на представител на дружеството-жалбоподател - И. М. е
посочено, че наличната от предходния ден сума не е била въведена поради невнимание.
Настоящият състав приема, че АНО е посочил правилната санкционна норма на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, с оглед на фактическата обстановка, доколкото именно разпоредбата на
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС регламентира наказването на лицата, които са допуснали нарушение
на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, какъвто се явява Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до 2000 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че естеството на настоящото нарушение от
обективна страна се явява такова, че изключва възможността да води до неотразяване на
приходи. Това е така, защото се твърди, че установената разлика в касовата наличност не е
получена от продажби, а сума, която е следвало служебно да бъде въведена в касата, което
не е сторено. Ето защо това формално нарушение няма как да доведе до неотразяване на
приходи.
Относно конкретния размер на наложената имуществена санкция, а именно 3000
лева, съдът констатира, че същият не е определен в границите, предвидени в приложимата
санкционна норма, а неправилно е наложен минималният размер на санкцията, предвидена
по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за случаите, когато нарушението води до неотразяване на приходи.
Предвид обстоятелството, че процесното нарушение не води до неотразяване на приходи, и
отчитайки обстоятелството, че няма данни за предходни нарушения от страна на
дружеството, съдът счита, че НП следва да бъде изменено, като размерът на имуществената
санкция следва да бъде намален до минималния, предвиден в санкционната норма на чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, а именно - 500 /петстотин/ лева.
С горните съображения съдът намери, че НП следва да бъде изменено, като санкцията
бъде определена в размера, определен в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, т. е. намалена до
предвидения в този текст минимум от 500 лв.
Относно разноските:
С оглед изход на делото, съдът намира, че претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, като същото съдът определя
в размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Що се отнася
до искането на въззивника за присъждане на разноски по делото, същото следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 688880-F685215 от 27.01.2023 г., издадено
от Началник отдел „Оперативни дейности“ - София при ЦУ на НАП, с което на основание
чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на „***“ ЕООД, ЕИК
***, представлявано от управителя Б. И. М., е наложена „имуществена санкция“ в размер на
3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185,
ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Б. И. М., да заплати
на Националната агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5