Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ – 17 състав, предсeдателстван от съдия Д. Добрева в открито
съдебно заседание на четвърти май две
хиляди и шестнадесета година при участието на секретар Д.К., като разгледа т. д. № 1287/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.625 от ТЗ.
Образувано е по молба на „Н.*.” АД за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност. В молбата се излагат
съображения, че молителят не е в състояние да изпълни изискуеми парични
задължения по договори за банков кредит, сключени с „Р.Б.” ЕАД и „О.Б.” АД, както и по договори за доставка.
Дружеството има и неплатени публични задължения поради липса на активи.
Съдът, като
прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира
следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност,
следва да са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.608,
чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, а именно: 1. компетентният съд следва да бъде
сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ – длъжник, съответно ликвидатор или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Национална агенция за приходите за публичноправни задължения към
държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или
задължение по частно държавно вземане; 2. Длъжникът да бъде търговец по смисъла
на чл.1 от ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно
хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.608 от ТЗ, респективно
свръхзадължеността му, ако е капиталово търговско дружество – чл.742 от ТЗ; 4.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност
да е обективно и трайно – арг. от чл. 631 от ТЗ.
В процесния
случай писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е
подадена от длъжника, с твърдения за наличие на изискуеми парични задължения,
възникнали в резултат на търговски сделки и публични задължения.
При служебно събиране на доказателства относно
имущественото състояние на длъжника се установява, че дружеството притежава ППС
– товарен автомобил, ремарке и полуремарке за товарен автомобил. Притежава и
недвижими имоти, върху които са наложени възбрани, находящи се в гр. *********,
административна сграда, състояща се от четири стаи, както и на ул. „*********,
трети етаж от административна сграда.
В съдебно заседание на 04.05.2016 г. процесуалният
представител на молителя е представил доказателства /Акт за общинска
собственост № 796/1999 г. и определение на ВКС № 249/20.06.2013 г., постановено
по гр. д. № 3272/2013 г./, от които се установява, че имотът, находящ се на
трети етаж от административна сграда в гр. С., ул. „*********, е собственост на
„БКС Н.” АД, а не на „Н.*.” АД. Съдът кредитира представените доказателства и
счита, че собствен на дружеството молител е само имотът, находящ се в гр. *********.
По отношение на дружеството от ТД на НАП гр. В.Т. е
съставен ДРА № *********/16.02.2011 г., с който са установени неплатени
задължения по ЗКПО и ЗДДС в общ размер на 824 384, 47 лв. и лихва върху
задълженията в общ размер на 292 714, 56 лв. Същият с влязло в сила
съдебно решение, постановено на 13.01.2014 г. по адм. д. № 545/2011 г. на
Административен съд В.Т., е частично отменен.
На следващо място, от приетата по делото счетоводна експертиза се
установява, че съобразно годишните финансови
отчети капиталовият ресурс на дружеството
към 31.12.2015 г. се състои само от
привлечен капитал в размер на 2 105 хил. лв. Фигурират дълготрайни
материални активи – машини, производствено оборудване, съоръжения и други с балансова стойност 38 хил. лв. Дружеството
има и дългосрочни финансови активи, представляващи акции и дялове в предприятия
на стойност 419 хил. лв. Вещото лице не е установило записвания на недвижими
имоти, макар по делото да е установено обстоятелството, че дружеството
притежава имот, находящ се в гр. *****. Задълженията
към 31.12.2015 г. по търговски сделки и публични такива са в общ размер на
45 579 663 лв. Последните плащания от молителя са извършени през 2011
г. За 2013г. и 2015 г. дружеството е отчело нулеви приходи от дейността си. За
анализирания период 2012 г. – 2015 г. дружеството не е разполагало с достатъчно
оборотни средства за реализиране на търговска дейност. Коефициентите за обща ликвидност са както
следва : за 2012 г. е 0, 03398, за 2013 г. е 0, 3514, за 2014 г. е 0, 0418, за 2015
г. е 0, 0133 при норматив единица. Показателите за финансова автономност за 2014
и 2015 г. са отрицателни величини, а за 2012 г. и 2013 г. са под норматива 0,
33. С наличните краткотрайни активи дружеството не може да покрие краткосрочните
си задължения още към 2012 г. Дружеството е декапитализирано и не разполага с
парични средства нито на каса, нито по банкови сметки, за да покрие разноските
по несъстоятелността.
Дори да беше взет в предвид притежавания от
дружеството недвижим имот при изготвяне на експертизата, то това обстоятелство
според съда не би рефлектирало върху стойността на коефициентите за обща
ликвидност, поради което изводите за липса на възможност дружеството с
краткотрайните си активи да покрива краткосрочните си задължения още към 2012
г. остават непроменени.
Предвид изложеното, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по
смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, тъй като длъжникът молител не е в състояние да
изпълни изискуеми частноправни задължения към две банки и съконтрахенти, както и изискуеми публичноправни задължения,
поради което следва да бъде открито производство по несъстоятелност.
Като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2012 г., към която дата
длъжникът, с оглед установеното от
вещото лице, е с коефициент за обща ликвидност под единица, съответно с
коефициент за финансова автономност под 0, 33.
На основание чл.629б ал.1 от ТЗ, на
длъжника и неговите кредитори, в открито заседание е била дадена
възможност, с предупреждаване за последиците от невнасяне на съответните суми,
да предплатят разноските по несъстоятелността, определени в размер на 6 000 лв.
Това не е сторено нито от длъжника, нито от неговите кредитори, поради което
настоящата инстанция намира, че следва да се постанови решение по реда на
чл.632, ал.1 от ТЗ – т.е. едновременно да се обяви длъжникът в
неплатежоспособност и несъстоятелност, като
се спре производството по настоящото дело до предплащане на началните разноски
по чл.629б от ТЗ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.*.“ АД, ***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА
НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.*.“ АД, *** - 31.12.2012 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО
ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Н.*.“ АД, ***.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО „Н.*.“ АД, ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Н.*.“ АД, ***.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1287/2016
г. по описа на СГС, ТО, VІ-17.
УКАЗВА на основание чл.632,
ал.2 от ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ на „Н.*.“ АД, ***,
че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок
една година от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или, ако
се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б от ТЗ в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева.
УКАЗВА на основание чл.632
ал.4 от ТЗ, че ако в 1-годишния срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде
поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър
и може да се обжалва в 7- дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622
от ТЗ.
СЪДИЯ: