№ /22.05.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 373 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
В исковата си молба ищецът „Милки груп био“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София твърди, че Наказателно постановление № 363/2018/2019 на директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ е отменено с Решение № 1689 от 24.09.2019 година, постановено по НАХД № 2753/2019 година по описа на Районен съд – Варна, оставено в сила с Решение № 2376 от 09.12.2019 година, постановено по к.адм.д. № 2797/2019 година по описа на Административен съд - Варна. Твърди, че в производството по обжалване на наказателното постановление е направил разходи за възнаграждение за един адвокат за двете инстанции в общ размер на 1 416 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Агенция „Митници“ да му заплати сумата от 1 416 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
иска по основание. В условията на евентуалност оспорва размера на иска. Прави възражение за прекомерност на изплатеното
адвокатско възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
иска, евентуално да присъди обезщетение в размер, съобразен с дължимото,
съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и да присъди разноски по производството в
минималния, предвиден в наредбата, размер.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за основателност на предявения иск по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Наказателно постановление № 363/2018/2019 от 15.05.2019 година на заместник директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 5 250,34 лева за нарушение по чл. 234, ал. 1 от Закона за митниците.
Видно от представеното НАХД № 2753/2019 година по описа на Районен съд - Варна наказателното постановление е отменено с Решение № 1689 от 24.09.2019 година. С Решение № 2376 от 09.12.2019 година, постановено по к.адм.д. № 2797/2019 година състав на Административен съд –Варна е оставил в сила постановеното от Районен съд – Варна съдебно решение.
Видно от представените НАХД № 2753/2019 година по описа на Районен съд – Варна и к.адм.д. № 2797/2019 година по описа на Административен съд - Варна ищецът е представляван от адвокат С.Ж. *** и пред двете инстанции. Видно от представените договори за правна помощ (л. 7 от НАХД № 2753/2019 година на Районен съд – Варна и л. 14 от к.адм.д. № 2797/2019 година по описа на Административен съд - Варна) ищецът е заплатил сумата от 1 416 лева по договор за правна защита и съдействие (по 708 лева за всяка от инстанциите, от които 590 лева възнаграждение и 118 лева данък върху добавената стойност).
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност в широк смисъл, въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), а правораздавателен такъв, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК. Компетентен съд е съответния административен съд – Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2014 година.
С Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2016 година Общо събрание на съдиите от І и ІІ колегия на Върховния административен съд на Република България е приело, че заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е в пряка причинно-следствена връзка с отмяната на наказателното постановление. Адвокатското възнаграждение се дължи на основание сключен договор за правна помощ между адвоката и неговия клиент. Участието на адвокат, макар и да не е задължително, е в резултат на започналото срещу ищеца административнонаказателно производство. Същият има право на адвокатска защита и е ползвал такава. За нея дължи възнаграждение и с изплащането на цената на услугата се засяга имуществената му сфера в посока на намаляване. С решението е дадено задължително за съдилищата тълкуване, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на наказателно постановление представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Наведеното от ответника възражение за неоснователност на иска по размер подлежи на разглеждане в контекста на мотивите на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия в посоченото по-горе решение. Общото събрание на съдиите е приело, че „възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - „справедлив и обоснован“. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства.“, „като съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.“.
Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. Наложената с отмененото наказателно постановление глоба е в размер на 5 250,34 лева. Размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 460 лева, определен съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За двете инстанции минимално дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 920 лева. Данъкът върху добавената стойност върху дължимото възнаграждение възлиза на 184 лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявения иск е доказан по основание и до размера от 1 104 лева, като за разликата до 1 416 лева иска следва да се отхвърли, като неоснователен.
Предвид направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ищеца следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 385 лева, представляващи : 25 лева – такса за образуване на делото и 360 лева – платено адвокатско възнаграждение по договор от 12.02.2020 година.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ - София ДА ЗАПЛАТИ НА „Милки Груп Био“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ********* сумата от 1 104 (хиляда сто и четири) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 2753/2019 година по описа на Районен съд – Варна и к.адм.д. № 2797/2019 година по описа на Административен съд - Варна, в резултат на отмяната на Наказателно постановление № 363/2018/2019 на заместник директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди; ведно със законната лихва от 09.12.2019 година до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 1 416 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ - София ДА ЗАПЛАТИ НА „Милки Груп Био“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ********* сумата от 385 (триста осемдесет и пет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :