Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 130
гр.Свищов,28.05.2019 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 17.05.2019 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
се разгледа с докладваното от съдията гр.д. 142/2019 година, за да се произнесе
взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
Ищецът „П.“ АД с ЕИК *, със седалище *** , представлявано от Георги И. Т. и М.К.Д.твърди, че между него, като продавач и „К.Г.”
ЕООД, като купувач е сключен Договор за покупко –продажба на горива и други
стоки, при условията на отложено плащане чрез използване на кредитни карти „Т “.
„К.Г.” ЕООД има неплатени задължения към „П.“ АД, по четири документа, както
следва: по фактура № ********** от 31.03.2018г., с
падеж 25.04.2018г., издадена за сумата
22304,28лева е неизплатена главница в размер на 3286,91 лева. По фактура №
********** от 30.04.2018г., с падеж 25.05.2018г., издадена за сумата 24627,36 лева е останала
неизплатена главница в размер на 2462,74 лева.По уведомление № ********** от
31.03.2018г. , издадено за сумата 286,00лева към момента на подаване на
заявлението не са платени 39,00лева и по уведомление № ********** от
30.04.2018г. , с падеж 25.05.2018г., издадено за сумата 576,00лева към момента
на подаване на заявлението не са платени 57,60лева. Общото задължение като
главница е 5846,25 лв. За периодите,
след падежа е начислявана лихва за забава. На 5.09.2018г. частично е погасено
задължението за мораторна лихва, като са внесени 255,58 лева и са останали
дължими 1926,12 лева . За гореописаното вземане са подали заявление по реда на
чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 1204/2018г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение
№710/28.11.2018г. за сумата 5846,25 лв. (пет хиляди осемстотин четиридесет и шест лв. 25 ст.)-главница, с 1926,12 лева ( хиляда деветстотин двадесет и шест лв. 12 ст.)- мораторна лихва за периода от
26.04.2018г. до 26.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от 28.11.2018г. до изплащане на вземането. След възражение на длъжника по
издадената Заповед за изпълнение №710/28.11.2018г. по ч.гр.д. 1204/2018г. на СвРС е заведен
настоящият иск.Молят съда да приеме за установено, че ответникът им дължи
гореописаните суми, като се присъдят направените в заповедното и исково
производство разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК,
ответникът е подал писмен отговор, в
който заявява, че искът е допустим, но
неоснователен и недоказан. Твърди, че не дължи посочените суми. Оспорва
истинността на приложените фактури.Не прави доказателствени искания , не се
явява в съдебно заседание, не взема становище.Счита, че искът следва да се
отхвърли.
Съдът, след като
обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно
по делото е, че между страните е имало сключен Договор за покупко –продажба на горива и други стоки,
при условията на отложено плащане чрез използване на кредитни карти „Т “ от 21.10.2013г.Договорът е приет
като доказателство по делето. По силата на договора купувачът „К.Г.” ЕООД закупува стоките в бензиностанциите на продавача „П.“ АД при условията на отложено плащане и чрез използване на
кредитни карти „Т “.Съгласно чл.7.1 за всички
извършени транзакции и дължими такси за съответния период , продавачът издава
данъчна фактура и детайлна справка.
Продавачът фактурира един път месечно дължимите суми, а срокът за плащане е до 15 дни след издаване на фактурата.
По делото са представени
процесните фактури. Изслушана е и приета съдебно-икономическа експертиза, при
която вещото лице след като се е запознало с материалите по делото и е
извършило проверка в счетоводството на ищеца, (ответникът не е съдействал на
експерта и не е предоставил достъп до счетоводството си) е дало заключение, че
процесните фактури и уведомления са отразени в счетоводните регистри на
ищцовото дружество, спазени са изискванията на ЗС, подадени са в НАП в справка
декларация за месеците март и април 2018г. Претендираните суми отговарят на
осчетоводените, както следва: Фактура
№ ********** от 31.03.2018г., с падеж 25.04.2018г. е издадена за
сумата 22304,28лева .Основание за издаване са закупени горива в периода1.03.2018г.-31.03.2018г.
Процесната фактура е активирана и получена на 4.04.2018г. от системата на
„е-фактура“ от К.И.. От страна на застрахователя БАЕЗ е изплатена сумата 19017,37 лева, като е останала неизплатена главница в размер на 3286,91 лева. По
фактура № ********** от 30.04.2018г., с падеж 25.05.2018г., издадена за сумата 24627,36 лева е останала
неизплатена главница в размер на 2462,74 лева. Основание за издаване са закупени горива в периода
1.04.2018г.-30.04.2018г. Процесната фактура е активирана и получена на
4.05.2018г. от системата на „е-фактура“ от К.И.. От страна на застрахователя
БАЕЗ на 16.11.2018г. е изплатена сумата 22164,62 лева
По уведомление № ********** от 31.03.2018г.
, издадено за сумата 286,00лева към момента на подаване на заявлението не са
платени 39,00лева . Основание
за издаване са закупени винетки. Процесното уведомление е активирано и получено
на 4.04.2018г. от системата на „е-фактура“ от К.И.. От страна на застрахователя
БАЕЗ на 18.10.2018г. е изплатена сумата 229,00 лева
По уведомление № ********** от 30.04.2018г. , с падеж
25.05.2018г., издадено за сумата 576,00лева към момента на подаване на
заявлението не са платени 57,60лева. Основание за издаване са закупени винетки. Процесното уведомление е
активирано и получено на 4.05.2018г. от системата на „е-фактура“ от К.И.. От
страна на застрахователя БАЕЗ на 16.11.2018г. е изплатена сумата 518,40 лева
Ответникът оспорва задължението
си формално, без да сочи някакви правоизключващи или правопогасяващи факти.
Няма твърдения, да е заплатил претендираните суми. По делото е приета изпратена
от ищеца до ответника Покана за плащане от 31.05.2018г., получена на
14.06.2018г.В нея са включени процесните фактури и уведомления, както и още
една фактура от 28.02.2018г. Ищецът е представил платежно нареждане от
ответника към него от 5.09.2018г. за сумата 1000лева, като основание е посочено
частично плащане по фактура от 31.03.2018г. Преведената сума е приспадната, а
направения превод допълнително гарантира, че ответникат не оспорва задълженията
си.
С оглед на
гореизложеното ,съдът намира, че искът е основателен и доказан в претендирания размер и следва да се уважи.
Ищецът е
претендирал разноски. При този изход на делото ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски , съгласно представения списък. Сумата включва 155,45 лв.- държавна такса за
делото и 250,00лв.-депозит за вещо лице по съдебно-икономическата експертиза. По
ч.гр.д.1204/2018г. са направени разноски в размер 155,45 лева- държавна такса,
които също следва да се присъдят в полза на ищеца.
Водим от
горното , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
към 28.11.2018 г. (датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
Свищовския районен съд, по което е издадена Заповед за изпълнение № 710/28.11.2018г.
по ч.гр.д.1204/2018г. на СвРС) и към настоящия момент в полза на „П.“ АД с
ЕИК *, със седалище *** , представлявано
от Георги И. Т. и М.К.Д.съществува
вземане против „К.Г.” ЕООД с
ЕИК **, със седалище ***, представлявано от Ч.А.И. за сумата 5846,25 лв. (пет хиляди осемстотин четиридесет и шест лв. 25 ст.)-главница, с 1926,12 лева ( хиляда деветстотин двадесет и шест лв. 12 ст.)- мораторна лихва за периода от
26.04.2018г. до 26.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от 28.11.2018г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД с ЕИК **, със седалище ***, представлявано от Ч.А.И. да заплати на „П.“ АД с ЕИК *, със седалище *** , представлявано
от Георги И. Т. и М.К.Д.сумата 560,90 лева, представляваща разноски по
делото и по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: