Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, …..05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести март две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 4538/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № II-55-343555/20.02.2018 г., постановено по гр. д. 24653/2017 г.
на СРС, II ГО, 55 състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.Л.Л. установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1417,72 лв., представляваща стойността на доставена
неплатена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. **********, представляващ апартамент № 44 с
аб. № 236650, за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 01.12.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 116,36 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 15.11.2016 г., за които суми
по гр. д. № 69798/2016 г. на СРС, II ГО, 55 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С решението си съдът е
разпределил и разноските в заповедното и исковото производство. Решението е
постановено при участие на „Т.С.”ЕООД – трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Недоволен от
постановеното решение, ответникът е подал въззивна жалба срещу него от 03.05.2018
г., в която са изложени доводи за незаконосъобразност на решението. Посочва, че
вещото лице описало издадените от ищеца фактури, без да установи какво е реално
потребеното количество топлинна енергия. В съответствие с приложимата в случая
разпоредба на чл. 62 ЗЗП не дължал заплащане на енергията, тъй като нямало
доказателства да е поръчвал доставката ѝ. Посочва
допуснати от съда процесуални нарушения, сред които приемане на експертизата по
делото, която била изготвена въз основа на непредставени по делото документи, отказът
да бъде допуснато доказателственото му искане за представяне на тези документи от
ответника, както и на свидетелствата за метрологична проверка на топломера в
абонатната станция, като съдът не изпълнил и задължението си да разпредели
доказателствената тежест между страните. Излага твърдения, че до подаване на
молба-декларация за сключване на договор с новия собственик, задължено лице за
сумите за ползвана топлинна енергия оставал предходният собственик. По тази
причина липсвало облигационно правоотношение между страните. Твърди, че ищецът
неправомерно прихванал суми за връщане със стари задължения без те да са били
безспорни и без съгласието на ответника. Липсвали доказателства за изправността
на уредите, чрез които се извършвало измерването на енергията. Претендира
отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на разноски.
От страна на
ищеца и на третото лице-помагач не са подадени отговори на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 08.04.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирал, че не са заявени доказателствени искания от страните във
въззивната инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи предявените
установителни искове, районният съд е приел, че ответникът като собственик на
процесния топлоснабден имот с аб. № 236650, съгласно нотариален акт за покупко-продажба от 26.07.2005
г., имал качеството
потребител на топлинна енергия, поради което между страните по спора е било налице
облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна
енергия, сключен при одобрени от ДКЕВР общи условия съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
По отношение на реалното количество доставена топлинна енергия и нейната
стойност съдът е кредитирал заключенията на приетите по делото СТЕ и ССчЕ, съгласно
които начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяването на потребената
енергия били в съответствие с действащите за периода нормативни изисквания. Технологичните
разходи били приспаднати за сметка на „Т.С.” ЕАД, като прогнозно начислените
суми били коригирани след отчет на реалното потребление и изготвените от
третото лице-помагач изравнителни сметки. По тези причини предявените искове
били изцяло основателни.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
По отношение на изложените във
въззивната жалба доводи следва да бъде посочено, че от доказателствата по
делото безспорно е доказано наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнение на задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота е
доставена топлинна енергия, както и правилното отчитане и фактуриране на
задълженията, които не са платени. Претендираните вземания не са установени
единствено въз основа на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни документи, а са отчетени и събраните
заключения на приетите по делото ССчЕ и СТЕ, при отчитане показанията на
измервателните уреди относно количеството потребена ТЕ, което е остойностено от
регулирани от държавен орган /КЕВР/ цени. В случая не е налице и противоречие
със Закона за защита на потребителите, доколкото разпоредбата на чл. 62 ЗЗП е
неприложима, тъй като не е налице хипотеза на непоискана стока или услуга по
смисъла на чл. 61, ал. 1 ЗЗП, доколкото при придобиване на право на
собственост, респективно на вещно право на ползване по отношение на жилище в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, на приобретателя е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и е изградена съответна инсталация, а в
случая към крайния момент на исковия период не е било упражнено правото на
цялостен отказ от услугите на ищцовото дружество при спазване на съответната
процедура.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да се потвърди.
При този изход на спора право на разноски
има въззиваемият, който обаче не е отправил подобно искане.
Предвид размера на цената на исковете,
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № II-55-343555/20.02.2018 г., постановено по гр. д. 24653/2017 г.
на СРС, II ГО, 55 състав.
Решението е постановено при
участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК **********като трето лице-помагач
на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.