Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на двадесет и седми юли две хиляди
и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1148 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
длъжник за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят твърди, че е спрял плащанията си и има
публични задължения в размер на 164 563,32 лева. Дружеството „Р.“ ЕООД не
разполага с активи и с парични средства, поради което не може да покрива своите
задължение към държавния бюджет. Посочва, че не разполага с имущество, от което
да се покрият разноските по несъстоятелността поради което счита, че за „Р.“
ЕООД следва да се приложи разпоредбата на чл. 632 ТЗ, като се обяви
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определи се начална дата,
да се открие производство по несъстоятелност и да се обяви длъжникът в
несъстоятелност, след което да се спре производството.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите
за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени
за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца; 2/ Длъжникът да е търговец по
смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно
хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно
свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена
молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника „Р.“
ЕООД. От представения от молителя списък на кредиторите е видно, че дружеството
има задължения към ТД на НАП в размер на 164 563,32 лева. Представена е по
делото справка за общите задължение към НАП по вид, дата и период. При преценка
приетите доказателства следва да се приеме, че „Р.“ ЕООД има изискуеми публични
задължения, които са във връзка с търговската му дейност.
Молителят е търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно организационната си форма като
търговско дружество.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на молителя трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си. От изисканите и приложени по делото
справки от централната база на СДВР, отдел „Пътна полиция“ и от справката от
Имотния регистър на България е видно, че на името на „Р.“ ЕООД няма данни за
регистрирани пътни превозни средства, както и вписвания, отбелязвания и
заличавания по отношение на недвижими имоти, собственост на дружеството. Видно
е от писмо от НАП, ТД на НАП София, че върху имуществото на дружеството има
наложени обезпечителни мерки, за което е издадено постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 25.09.2019 г. По делото е заличена допусната по делото
съдебно-икономическа експертиза поради създадени пречки от молителя за нейното
изслушване и при прилагане последиците на чл. 161 ГПК, които изрично са указани
на дружеството. С оглед данните по делото настоящият съдебен състав приема за
доказано, което кореспондира напълно и с приетите писмени доказателства, че
дружеството не осъществява търговска дейност, не притежава никакви активи,
поради което всички коефициенти на ликвидност са с нулеви стойности. Към
31.12.2019 г. дружеството не е в състояние да покрива краткосрочните си
задължения, поради липса на каквито и да било активи.
Отделно от това приложение следва да намери
презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, съгласно която се предполага, че търговецът
не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, породено от търговска сделка,
ако преди продаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си
финансови отчети за последните три години. В разглеждания случай последният и
единствен обявен в търговския регистър отчет на „Р.“ ЕООД е за 2014 г., като молбата
за откриване производство по несъстоятелност е подадено на 22.06.2020 г. и
следователно за последните три години липсва обявяване от страна на молителя на
годишните му финансови отчети.
Предвид изложеното и с оглед на приетите по делото
доказателства и при прилагане последиците на чл. 161 ГПК, съдът приема, че е
налице обективна невъзможност дружеството да покрие задълженията си, свързани с
търговската му дейност, което налага изводът, че „Р.“ ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност.
Съгласно константната практика на ВКС, включително
застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. №
959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде
оборена установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че
затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие
производство по несъстоятелност.
Съобразно чл. 742 ТЗ, търговското дружество е
свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните
му задължения. По смисъла на цитираната разпоредбата под имущество следва да се
разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството, включително
дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент на
свръхзадължеността.
В производството по чл. 625 ТЗ преценката за наличие
или липса на свръхзадълженост се прави чрез съпоставяне на общия размер на
съществуващите към началната дата на свръхзадълженост парични задължения на
търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да е установено
възникването им, със стойността на имуществото на дружеството към този момент.
С оглед данните по делото, дружеството не разполага с активи, поради което към
датата на подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност
имуществото на дружеството не е било достатъчно за покриване на всички негови
задължения. Налице е недостиг на имущество, което обосновава състоянието на
свръхзадълженост на „Р.“ ЕООД.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения – решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. При съобразяване изложеното,
съдът намира, че молителят не е в състояние да изпълни задълженията си,
произтичащи от публични задължения към 31.12.2019 г., като това състояние е
трайно и необратимо. По отношение началната дата на свръхзадълженост следва да
се приеме също 31.12.2019 г., към която дата дружеството не е могло с наличното
си имущество да покрие всичките си задължения към своите кредитори и
собственият капитал на дружеството е декапитализиран. Доколкото началната дата
на неплатежоспособността и на свърхзадължеността съвпадат, то следва да се
открие производство по несъстоятелност на „НЛЛ“ ЕООД и на двете основания. В
този смисъл и решение № 201 от 11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. по описа на
ВКС, І Т.О.
Предвид всичко изложено налице са всички
предпоставки, които са визирани в закона и спрямо молителя следва да се открие
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност и
свръхзадълженост.
По делото липсват доказателства, че молителят
разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане
на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. В хода на
производството, както и в молбата за откриване производството по
несъстоятелност дружеството „Р.“ ЕООД изрично заявява, че не разполага с никакви
парични средства, включително и за заплащане депозита за вещо лице и разноски в
производството по несъстоятелност. Разноски не са предплатени и в указания от
съда срок с протоколно определение от 27.07.2020 г., вписано в книгата по чл.
634в ТЗ. С оглед на това и предвид изрично заявеното от молителя искане, съдът
намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
С оглед изхода на спора, молителят ще бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал.1 ТЗ Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „Р.“ ЕООД,
с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността и на свръхзадължеността – 31.12.2019
г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Р.“
ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Р.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „Р.“ ЕООД.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието „Р.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по т.д. № 1148/2020
г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитора,
ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в
случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде
възобновено, дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 „Р.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: