Р Е Ш Е Н И Е
№
224
16.06.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова и присъствието на
прокурор Петър Мидов от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Бодикян и. адм. дело № 168 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от К.Б.М.,***, в качеството ѝ на
настойник и законен представител на Б.В.М.,***, подадена чрез пълномощника ѝ
адв. А.П., против Агенция „Митници“, гр. С..
В исковата молба се сочи, че с
Решение №77/15.07.2011г. по гр.д. №217/2011г. по описа на Хасковския окръжен
съд, Б.В.М. е бил поставен под пълно запрещение. Съгласно Удостоверение №54/13.01.2012г.
и на основание чл.156, ал.1 от СК, издадено от Органа по настойничество и
попечителство при Община Хасково, К.Б.М. била определена за настойник на Б.В.М.,
като в удостоверението било посочено, че същата следва да защитава правата и
интересите му. Предвид изложеното, ищцата претендира да бъде осъден ответника
да ѝ заплати сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по АНД (К) №308/2019г, на Административен съд –
Хасково, по което с Решение №545/02.07.2019г. било оставено в сила Решение
№21/22.01.2019г. по АНД №1706/2018г. на Районен съд – Хасково, с което било отменено
Наказателно постановление №820/22.11.2018г. на Началника на Митница Пловдив, в
частта на наложеното на К.Б.М., в качеството ѝ на настойник и законен
представител на Б.В.М., наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на
решението, с което частично било отменено НП. Претендира се и присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът по иска - Агенция Митници гр. София, в подаден чрез пълномощник писмена молба-становище, оспорва
иска, като счита същия за неоснователен и недоказан. Излага обширни доводи в
тази насока. Възразява срещу искането за присъждане на лихва от датата на
влизане в сила на съдебното решение, като счита че същата евентуално следвало
да се присъди от дата на предявяване на исковата молба. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково намира иска за основателен и доказан. Предлага да бъде
уважен.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно с Удостоверение
№54/13.01.2012г. и на основание чл.156, ал.1 от Семейния кодекс, издадено от
Орган по настойничество и попечителство при Община Хасково, К.Б.М. е била
определена за настойник на Б.В.М..
Между страните не е спорно, а и
се установява от приложените по делото доказателства, че с Наказателно
постановление (НП) № 820 от 22.11.2018г. на Началника на Митница Пловдив, на К.Б.М.,
в качеството ѝ на настойник и законен представител на Б.В.М. ***, за
нарушение на чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/,
е наложена глоба в размер на 1000 лв. и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС
стоките предмет на нарушението са били отнети в полза на държавата.
Наказателното постановление е
било оспорено от К.Б.М., в качеството ѝ на майка и настойник на Б. В.М. ***,
където е било образувано АНД №1706/2018г. по описа на съда. Делото е било разгледано и с
Решение №21/22.01.2019г. съдът е отменил Наказателно постановление № 820 от 22.11.2018г.
на Началника на Митница Пловдив, в частта с която на К.Б.М., в качеството
ѝ на настойник и законен представител на Б.М. е била наложена глоба в
размер на 1000 лв. и потвърдил в частта, с която, в полза на държавата са били
отнети стоките, предмет на нарушението. Съдебният акт на Районния съд е бил
оспорен от Митница Пловдив пред Административен съд – Хасково, който с Решение №545/02.07.2019г.,
постановено по АНД (К) №308/2019г. оставил в сила Решение №21/22.01.2019г. по АНД
№1706/2018г. на Районен съд – Хасково.
Видно от доказателствата по делото, в
производството пред Административен съд – Хасково К.Б.М. е била представлявана
от надлежно упълномощен пълномощник – адв. А.П.. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие от 01.03.2019г. (л.9), от който е видно, че ищцата
е заплатила за адвокатска защита сума в размер на 300 лева за „отговор по кас.
жалба от Агенция Митници и процесуално представителство във връзка с отменено
наказателно постановление“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл.
от АПК, към който препраща и изричния текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4
от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на
правото на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата
се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по
делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната страна - Агенция Митници. Налице е незаконосъобразен
акт, в частта за наложената глоба – Наказателно постановление № 820 от 22.11.2018г.
на Началника на Митница Пловдив, което е отменено в тази част с Решение
№21/22.01.2019г. на Районен съд – Хасково по АНД №1706/2018г., оставено в сила
с Решение №545/02.07.2019г. на АдмС - Хасково, постановено по АНД (К)
№308/2019г. Наказателното постановление е издадено от орган на Агенция Митници, която
съгласно чл.3 от Устройствения правилник на Агенция Митници е легитимирана да
отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения
е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия.
Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки, че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано,
че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразната
част на Наказателно постановление № 820 от 22.11.2018г. на Началника на Митница
Пловдив е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на
производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е
налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищцата
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Относно претендираното обезщетение в размер на 300 лева, съставляващо
заплатената от ищцата сума за процесуално представителство по АНД (К)
№308/2019г. на Административен съд – Хасково, във вр. с обжалване на Решение №21/22.01.2019г. на Районен съд –
Хасково, отменящо частично Наказателно постановление № 820
от 22.11.2018г. на Началника на Митница Пловдив, от представените по делото
писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие, действително се
установява заплащането на тази сума от страна на К.Б.М. *** на адв. А.П.. По
отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските,
понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните
наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по
реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността
на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените
разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е
посочено, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия
в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на
направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по
същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на
вреди, съставляващи направени от ищцата разноски в хода на оспорване на
наказателното постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните
писмени доказателства – и доказана.
С постановената частична отмяна, с влязло в сила съдебно решение на издаденото срещу К.Б.М., в качеството ѝ на законен представител на Б.В.М., на наказателно постановление като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция „Митници“ - София по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
За ангажиране отговорността на
държавата е необходимо да бъде установено и настъпване на вреди, които вреди се
явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на администрацията - т.е да се докаже наличие на неблагоприятно
засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и
неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от
незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно-следствената
връзка, която съществува между тях. В случая, предвид отмененото по съдебен път
наказателно постановление в частта на наложената глоба, претърпените от ищцата имуществени
вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, представляват пряка
и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС
по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при
предявяване пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че е налице и третата кумулативно изискуема
предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат.
В случая, в договора за правна помощ и процесуално представителство от 01.03.2019г.,
представен от ищцата по АНД (К) № 308/2019г. по описа на АдмС - Хасково, е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като е отбелязано заплащането му
в брой на датата на сключване на договора. Приложеният договор е надлежно
оформен и има характер на разписка за посочената в него като заплатена сума,
като удостоверява извършеното плащане /съгласно разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищцата е направила разход в
размер 300 лева за заплатено от нея адвокатско възнаграждение във връзка
процесуално представителство по АНД (К) №308/2019г. на Административен съд –
Хасково, образувано по повод обжалване на
Решение №21/22.01.2019г. на Районен съд – Хасково отменящо частично
Наказателно постановление № 820 от 22.11.2018г. на Началника на Митница Пловдив.
Следва обаче да се има предвид, че последното частично отменено – само по
отношение наложеното административно наказание „глоба“, като в частта на
отнемането на стоките, предмет на нарушението в полза на държавата НП е потвърдено.
Поради това, размерът на реално претърпените вреди, резултат от отмененото НП,
следва да бъде съобразен с частичната отмяна на това НП и намален на 150 лв.
/съответно на отменения и оставения в сила диспозитив на НП/. В този смисъл Решение
№ 14364 от 22.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 2923/2018г., III о., Решение №
15217 от 7.12.2018г. на ВАС по адм. д. № 4194/2018г., III о. и мн. други.
Ищцата
е направила и искане за присъждане на законна лихва върху претендираната сума,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение на районния съд. Доколкото
искането за присъждане за лихва е акцесорно, то след като съдът намира
основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателно
в определения по-горе размер, то следва да се уважи и искането за присъждане на
законната лихва върху тази сума, дължима обаче от дата на предявяване на
исковата молба (а не, както тя е поискана) – 12.02.2020г. /в този см. е и трайната
практика на ВАС, обективирана в решенията по в адм. дело № 14782/2018г., адм.
дело № 10814/2017г., адм. дело №8730/2017г.; адм. дело №8472/2017г.; адм. дело
№8483/2017г.; адм. дело №6831/2017г.; адм. дело №3124/2017г.; адм. дело
№1857/2017г. и др.
Съответно
на отхвърлената част от исковата молба, следва да бъде намален и размерът на
претндираните от ищцата съдебни разноски по настоящото дело за адвокатска
защита - от 300 лв. на 150 лв., както и държавна такса в размер на 10 лева, или
общо 160 лева.
На
ответника също се дължат разноски – за юрисконсултско възнаграждение, които
следва да са в размер на 100 лева, като с оглед частично отхвърлената претенция,
на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ, по съразмерност следва да се определят на 50
лева.
Водим от изложеното и на
основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция
Митници, с адрес: гр.София, ул.“Георги С. Раковски“ №47, да заплати на К.Б.М.,
с ЕГН **********,***, в качеството ѝ на настойник и законен представител
на Б.В.М., сума в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от частично отменено Наказателно
постановление № 820 от 22.11.2018г. на Началника на Митница Пловдив, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2020г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска в останалата му част, до пълния предявен размер от 300 лв.
ОСЪЖДА Агенция Митници, с адрес: гр.С.,
да заплати на К.Б.М., с ЕГН **********,***, в качеството ѝ на настойник и
законен представител на Б.В.М., сума в размер на 160 (сто и шестдесет) лева разноски
по настоящото дело.
ОСЪЖДА К.Б.М.,
с ЕГН **********,***, в качеството ѝ на настойник и законен
представител на Б.В.М., да заплати на Агенция Митници, с адрес: гр.С., сума в
размер на 50 (петдесет) лева разноски по настоящото дело, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: