№ 10696
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110145809 по описа за 2022 година
Прeдявен е осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ.
В исковата молба от името на ищеца Е неговият представител твърди, че в
качеството си на застраховател по риска "Каско на МПС" на собственика на автомобил с
рег. № 111 ищцовото дружество изплатило по щета № 111г. застрахователно обезщетение в
размер на 1 198, 58 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в резултат от пътно-
транспортно проишествие, осъществено на 15.12.2021г. в гр. Пловдив. Посочва се, че
според съставения констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът ,
управлявал автомобила с рег. № 111, застрахован по риска "Гражданска отговорност"
според ищцовата страна в ответното дружество.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател
по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил с рег. № 111
да заплати на ищцовото дружество сумата от 332,45 лв, представляваща неиздължената
част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско на МПС" по
щета № 111г. за имуществените вреди на автомобил с рег. № 111 , причинени при
реализираното на 15.12.2021г. в град Пловдив пътно-транспортно проишествие.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 31.05.2023г. юрисконсулт на ищеца е
пледирал за уважаване на иска.
Ответникът –ЗЕАД „Б.В.И.Г.Д оспорва изцяло предявените искове по основание и по
размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 03.10.2022г. отговор на
исковата молба. Оспорват се : наличието на причинната връзка между описаните и
1
изплатени от ищеца щети по автомобила, застрахован по риска „Каско на МПС”, и
проишествието, както и размера на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Твърди се, че щетите по процесното МПС възлизат на 881,13 лв, които са платени от
ответника на ищеца.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска. В заседанието на 31.05.2023г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ответника , но с писмено становище от 31.05.2023г.
юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното
ПТП деликвент - водача на автомобил с рег. № 111 или собственика на същия
автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно
правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът
обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена
съответната застрахователна полица.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил с рег. № 111 не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело
твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска
отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното
производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата
на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от
задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175
ГПК).
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
2
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от
15.12.2021г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат
доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност” с обект автомобил с рег. № 111.
Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по
чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел
да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не
и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради
тази причина справка от ГФ не може да замести застрахователната полица по риска
„Гражданска отговорност”.
Плащането на сумата от 881,13 лв от ответника на ищеца (за което по делото също не
са представени надлежни доказателства, но което е безспорно между страните по делото -
б.с.) не доказва съществуването на съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по риска „Гражданска отговорност” с обект автомобил с рег. № 111
между ответното дружество и собственика на автомобила.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ. Изрично е указано ,
че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния
деликвент и ответното застрахователно дружество
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявения осъдителен иск , която е едно от условията за
неговата основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца вземане, предявения от него иск по чл.411, изр.2 КЗ е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
представляващи платения депозит за съдебната авто-техническа експертиза (150 лв).
3
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото
й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв). В останалата й част до пълния
предявен размер от 300 лв претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника следва да бъде
отхвърлена.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от ЗД"Е ЕИК: 111 гр.София, бул.
111, против ЗЕАД „Б.В.И.Г. ГРУП”, ЕИК: 111, гр.София, пл. "111, осъдителен иск по
чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател
по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил с рег. № 111 да
заплати на ищцовото дружество сумата от 332,45 лв (триста тридесет и два лева и
четиридесет и пет стотинки) , представляваща неиздължената част от платеното от
ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско на МПС" по щета № 111г. за
имуществените вреди на автомобил с рег. № 111 , причинени при реализираното на
15.12.2021г. в град Пловдив пътно-транспортно проишествие.
ОСЪЖДА ЗД"ЕВРОИНС"АД, ЕИК: 111 гр.София, бул. 111, ДА ЗАПЛАТИ на
Б.В.И.Г.”, ЕИК: 111, гр.София, пл. "111, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 150 лв (
сто и петдесет лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото
дело- платения депозит за съдебна автотехническа експертиза, а на основание чл.78,ал.8
ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева), представляваща полагащото се на ответното
дружество юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника
ЗЕАД „Б.В.И.Г. ГРУП” до пълния предявен размер от 300 лв (триста лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4