Р Е Ш Е Н И Е
№1166/9.6.2021г.
Град Пловдив, 09.06.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на трети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1014 по
описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на Р.Г.Ч. *** против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-000743 от 06.03.2021 г. на началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е нищожна
поради липса на компетентност на органа, който я е издал, или евентуално е
незаконосъобразна поради недоказаност на нарушението на чл.5, ал.3, пр.2 ЗДвП.
Иска се прогласяване нищожността на оспорената заповед или нейната отмяна.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказаност. Прави възражение за прекомерност
на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от
оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично
на жалбоподателя срещу подпис на 30.03.2021 г., и срещу заповед, която съгласно
чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена затова, че на 06.03.2021
г., около 22:50 часа, в с. Марково на ул. „Плиска“ жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил марка „Ситроен Пикасо“, с рег.№ *****, след употреба
на наркотични вещества или техните аналози, установено с полеви тест Дрегер
Драг чек 3000, отчел употреба на тетрахидроканабиол-ТНС, с което виновно е
нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП.
Видно от преписката, на жалбоподателя е издаден талон
за медицинско изследване № 089184, връчен на 05.03.2021 г. (очевидно се касае
за правописна техническа грешка) в 23,15 часа, като липсват данни за
резултатите от това изследване. Жалбоподателят е представил единствено лист за
преглед от 06.03.2021 г., 23,28 часа, в който е отразено, че са взети кръв и
урина за опиати.
Тези факти се потвърждават по безспорен начин от акта
за установяване на административно нарушение (л.5), чиято материална
доказателствена сила като официален писмен документ не е оборена при
доказателствена тежест за жалбоподателя. Не следва да бъдат разглеждани и
коментирани възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта за
установяване на административно нарушение, доколкото тази проверка може да бъде
направена в самостоятелно съдебно производство по реда на ЗАНН. За настоящия
спор е важно, че такъв акт е издаден и че този акт представлява официален
писмен документ, ползващ се с материална доказателствена сила.
Следователно правнорелевантните факти – управление на
МПС след употреба на наркотични вещества – са безспорно установени,
жалбоподателят не ги обори при негова доказателствена тежест.
Не следва да се дава нова възможност на жалбоподателя
за представяне на доказателства за резултатите от извършеното медицинско
изследване, тъй като още с разпореждането за насрочване на делото в открито
заседание съдът е изпълнил задължението си да му укаже, че следва да представи
доказателства за извършена кръвна проба и резултатите от нея. Направените
искания с молби от 26.04.2021 г., от 31.05.2021 г. и от 08.06.2021 г. са
недопустими, защото не отговарят на изискването на чл.192 ГПК – липсва изрична
молба с препис за третото неучастващо лице, каквито са КДБ/СО на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД Пловдив и началникът на Първо РУ. В този смисъл напълно
неоснователно е искането за отмяна на дадения ход по същество в съдебното
заседанието от 03.06.2021 г., доколкото към молбата от 08.06.2021 г., също
липсва изрична молба по чл.192 ГПК.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съответно със заповед № 8121з-1524 от
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.165 ЗДвП са
определени основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, и
една от тези структури са областните дирекции на МВР. Т.е., ОДМВР Пловдив е
структура, на която е възложено осъществяването на контрол по ЗДвП, а нейният
ръководител – директорът на ОДМВР Пловдив – има качеството на ръководител на
службата за контрол по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, който може да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и да оправомощава
други длъжностни лица, които да издават тези заповеди. Следователно, оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391
от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив (л.9), в чиято т.І.7 изрично са
посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, каквато длъжност заема ответника (заповед №
8121К-6152 от 07.05.2020 г. – л.11).
Съгласно
чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози –
за срок от 6 месеца до една година.
В случая са налице безспорни доказателства, че жалбоподателят
е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, т.е., налице са всички
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП. Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането
на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни
мерки е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.
Оспорената заповед
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.21 АПК,
като в достатъчна степен ясно и конкретно са изложени фактическите и правните
основания за прилагане на принудителната административна мярка. В този смисъл
неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на форма.
Доколкото 6-месечният
срок е минималният срок, под който административният орган не може да определи
срок за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП, за така определения
минимален срок на мярката той не дължи мотиви и в този смисъл не е налице
нарушение на изискването за форма на оспорената заповед. Административният
орган дължи мотивиране единствено при определяне на срок, по-дълъг от
минималния, установен в закона срок.
Прилагането
на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП в настоящия случай отговаря на целта на
закона – да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни
фактически и правни действия от страна на контролните органи, за да се отнеме
на нарушителя възможността да управлява МПС.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.Ч., ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-000743 от 06.03.2021 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с която на Р.Г.Ч. е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
Съдия: