Определение по адм. дело №451/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 328и, ал. 1 от Закона за съдебната власт ЗСВ).

Образувано по жалба на С. Т. И., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Търговище, [улица], вх. В, ет. 2, ап. 6, против Заповед № СД-02-3/18.07.2025 г., с която на С. Т. И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ и Заповед № СД-01-622/18.07.2025 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на С. Т. И., двете издадени от министъра на правосъдието.

Искането е за постановяване на съдебно решение, по силата на което, да се: 1. отменят оспорените заповеди; 2. възстанови жалбоподателката на заеманата преди уволнението длъжност; осъди ответника да заплати на жалбоподателката обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение, в размер на брутното трудово възнаграждение, за срок до шест месеца, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на уволнението до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.

Настоящият съдебен състав, с оглед правомощието си по чл. 135, ал. 1 АПК, намира, че така депозираната жалба не му е родово подсъдна, в частта, с която е оспорена Заповед № СД-01-622/ 18.07.2025 г., с която е прекратено трудовото правоотношение, както и в частта по претенциите за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за изплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа. Този извод се налага по следните съображения:

Правният статут на съдиите по вписвания е уреден в глава XIII от ЗСВ. Съгласно разпоредбата на чл. 281 от ЗСВ те се назначават от министъра на правосъдието, след конкурс.

Трудовото правоотношение възниква със сключване на трудовия договор между съдията по вписвания и работодателя - Министерство на правосъдието, представлявано от министъра и се прекратява от него. Касае се за трудово правоотношение, със специфично съдържание, определено от специалния закон, а въпросите, по които няма специална уредба се регулират от Кодекса на труда, съгласно чл. 293 от ЗСВ. В този смисъл са и Определение № 24/20.02.2019 г. постановено по адм. дело № 82/2018 г. от смесен петчленен състав но ВКС и ВАС, както и Решение № 60232/01.04.2022 г. по гр. д. № 3986/2020 г. на IV ГО на ВКС и Определение № 1994 от 5.07.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2508/2023 г.

Гореизложеното обуславя ивода, че компетентният първоинстанционен съд в производството по обжалването на заповедта министъра на правосъдието за прекратяване на трудовото правоотношение, както и по претенциите за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за изплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, по аргумент от чл. 114 ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, е Районен съд – Попово, поради което настоящото дело, в посочената му част, следва да му се изпрати по подсъдност.

Воден от изложеното и на основание чл. 135, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, Административен съд-Търговище, VII-ми състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 451/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище, в частта, с която: 1. се оспорва Заповед № СД-01-622/18.07.2025 г., издадена от министъра на правосъдието, с която е прекратено трудовото правоотношение на С. Т. И.; 2. претендира се възстановяване на С. Т. И. на заеманата преди уволнението длъжност – съдия по вписвания в РС - Попово; 3. Претендира се осъждане ответника да заплати на С. Т. И. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение, в размер на брутното трудово възнаграждение, за срок до шест месеца, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на уволнението до окончателното и изплащане.

ИЗПРАЩА делото, в прекратената част, по подсъдност на Районен съд – Попово.

Определението не подлежи на обжалване.