№ 12488
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110141002 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***], срещу Г. М. М., ЕГН **********, в качеството му на наследник на М. Г.
М. и И. А. М. - бивши собственици на топлоснабден имот- Апартамент № [***], находящ се
в [***], с присъединен абонатен № [***], с която ищецът моли ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 674,27 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 29.07.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 94,77 лв., представляваща мораторна
лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г.; сумата от 40,56 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 7,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за
периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г. Претендира присъждане на разноски.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът Г. М. М., ЕГН
**********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот- Апартамент № [***],
находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
1
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са
относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това 45 дневен срок, след изтичане на
месеца, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки, в случай че не бъдат заплатени в указания 45 дневен срок от
изваването им. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в
която разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Твърди, че процесните
суми представляват ¾ ид.ч. от задълженията, начислени за процесния период. Сочи се, че
ответникът е придобил ¾ ид.ч. от процесния имот като наследник на починалия си баща М.
Г. М. и ¼ ид.ч. като наследник на починалата си майка (за вземанията на ищеца по
отношение на наследената ¼ ид.ч. от майката на ответника имало образувано друго исково
производство – гр. д. № 32242/2022 г. по описа на СРС, 76-и състав).
Ищецът е представил писмените доказателства, с които разполага, като е заявил и
допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да
отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Конституираната като трето лице-помагач, фирма за дялово разпределение- [***],
изразява становище за основателност на исковете, като представя и намиращите се у него
документи касаещи дяловото разпределение, изравнителните сметки и документи,
удостоверяващи връчването на последните на представител на ЕС, относими към процесния
период /от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г./ и топлоснабдения имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. М. М., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез особен представител адв. С. С.- САК, с който оспорва исковете.
Оспорва Общите условия на ищеца да са били публикувани най-малко в един централен и
един местен всекидневник. Поддържа, че исковата молба е неясна. Счита, че е налице
разминаване между изложените твърдения в исковата молба и приложените доказателства
към нея. Сочи, че ищецът не е приложил доказателства, че М. Г. М. е починал. Освен това
твърди, че последният е съсобственик на процесния имот с ответника. Поддържа, че
извършената делба е нищожна, тъй като не са участвали всички съсобственици. Моли за
отхвърляне на исковете. Като доказателствени искания е заявил такова по чл. 190 ГПК за
задължаване на ищеца да представи актуално удостоверение за наследници на А.А.М.,
доказателства относно публикуването на ОУ, вкл. Решението на КЕВР, с което са одобрени
ОУ.
Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.1-3 ГПК, намира за установено
следното:
2
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител - собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца-
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена. По отношение на
претендираната главница за дялово разпределение, ищеца следва да докаже размера й, както
и че е заплатил същата на трето лице /ФДР/ или е осъществил сам услугата по дялово
разпределение, за която се дължи претендираната цена и периода, за който е извършвана,
като следва да представи доказателства за извършения отчет на уредите за дялово
разпределение и издадените въз основа на този отчет, изравнителни сметки. При
установяване на горните факти в тежест на ответника е възложено да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, заявено от ответника, в тежест на ищеца е възложено да
докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи основанието за
претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за погасяване на
задълженията си, както и да докаже всичките си правоизключващи възражения, които са за
положителни факти.
От събраните доказателства съдът приема за установено следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
По делото са приети като доказателства нотариален акт за собственост върху жилище,
построено върху държавно място от ЖСК № [***]/23.11.1979 г., договор за доброволна
делба на наследствен недвижим имот от 20.12.1991 г., удостоверение от 13.12.1991 г. на
СРС за вписан отказ от наследството на А.А.М. от наследника му А.А.М. и заявление-
декларация от ответника Г. М. М. от 22.12.2016 г. за прехвърляне партидата на
топлоснабден имот с аб. № [***], т.е. процесния, на негово име със съгласието на другия
наследник – М. Г. М., понастоящем починал на 05.02.2022 г., както и от издадените общи
фактури, индивидуални справки за отопление и топла вода и главни отчети, касаещи
3
топлоснабден имот, находящ се в гр. [***], ж.к. [***]., [***], с присъединен аб.№ [***],
всички те приети по делото като неоспорени в хода от ответника, кредитирани от съда, от
които се установява, че процесния имот е наследен от ответника Г. М. от неговите родители
И. А. М. /починала на 11.02.2002 г./ и М. Г. М. /починал на 05.02.2022 г./. Преди това имота
е придобит от майката на ответника – И.М. по силата на Договор за доброволна делба,
извършена между нея и свекърва й М. Р. М., след заявен отказ от наследството на починалия
А.А.М. /съпруг на М. и баща на И./ от страна на неговия син А.А.М., по силата на който
договор И.М. е придобила собствеността върху процесния апартамент № [***], а Р. М. –
правото му на ползване до смъртта й. След смъртта на И.М., собствеността върху
апартамента е преминала върху нейните наследници по закон – син Г. М. /за ¼ ид.ч./ и
съпруг М. М. /за ¾ ид.ч./. За задълженията на имота през процесния период, съставляващи ¼
ид.ч. от общо дължимите суми срещу Г. М. има издаден изпълнителен лист, в хода на
проведено друго съдебно производство, приключило с решение по гр.д. № 32242/2022 г. по
описа на СРС, 76-ти състав, с което е признато за установено, че Г. М. като клиент на .
[***]“ . дължи за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. сумите от 234,63 лв. за
доставената му топлинна енергия и 34,15 лв. – обезщетение за забава, за периода от
15.09.2019г. до 10.03.2022г. В хода на това проведено производство по установителния иск
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, което е последващо след проведено заповедно такова –
ч.гр.д.№ 14712/2022 г. по описа на СРС, е установено, че втория съсобственик М. М. е
починал на 05.02.2022 г., т.е. още преди образуване на заповедното производство, поради
което спрямо него същото е прекратено като недопустимо. За частта от имота, която Г. М. е
придобил по наследство от своя баща – т.е. за ¾ ид.ч. от задълженията, поради прекратяване
на заповедното производство, ищеца е предявил осъдителен иск, който е предмет на
настоящото исково производство, образувано по гр.д. № 41002/2022 г. по описа на СРС, 164-
ти състав.
Съдът приема, че личното заявление на ответника Г. М. от 2016 г., с което е заявил
желание партидата за имота да бъде прехвърлена на негово име е признание, че към този
момент учреденото в полза на неговата баба М. М. право на ползване е погасено, като с
оглед и смъртта на неговата майка – И.М., бивша собственичка на имота, придобила същия
в режим на СИО с баща му М. М. и съгласието на баща му като съсобственик, е достатъчна
индиция, че потребител на доставяната от ищеца топлинна енергия, респ. клиент на
ищцовото дружество, занапред /след 2016 г./ ще бъде единствено ответника Г. М. М..
Косвено за това свидетелстват и издадените на негово име фактури и отчетни документи от
ФДР.
Следователно изцяло неоснователни се явяват въведените от особения представител на
ответника възражения за нищожност на доброволната делба и липсата на облигационна
връзка между ищеца и ответника по ИМ. Още повече, че след въвеждането на ЕИСС, съдът
разполага и служебно с данни относно настъпилата смърт на лицата М. М. и М. М..
Следователно от писмените доказателства по делото в съвкупност се установява
безспорно, че след смъртта на вещния ползвател М. М., и смъртта на бившите собственици
4
на процесния апартамент № [***] – И.М. и М. М., последните са наследени от единствения
си наследник по закон и техен син – Г. М. М., който в това си качество се явява и единствен
собственик понастоящем на процесния недвижим имот. Същия в това си именно качество се
явява и потребител на ТЕ и ще следва да отговаря за задълженията за доставената и
потребена в имота ТЕ, в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.
От приетите по делото доказателства се установява, че процесния апартамент през
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е бил с непрекъснато топлоснабдяване, като дяловото
разпределение на ТЕ за ЕС е извършвано от ФДР [***]. За абоната е начислявана ТЕ за
отопление на имот с 2 бр. отоплителни тела, а за процесния период са извършени и 3 бр.
редовни отчета. Топлинната енергия за БГВ в апартамента е изчислявана на база 1 бр.
редовно отчетен водомер, като количествата ТЕ за подгтряване на битова вода са изчислени
по т.5.2. от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от
м.04.2007 г. и последващата такава Наредба № Е-РД-04.1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. От заключението на СТЕ се установява още, че разпределението на ТЕ
за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост описана в Приложение към чл.61,
ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от м.04.2007 г., изм. от м.06.2014 г.
и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, като за имота
сградна инсталация се разпределя в зависимост от отопляемия обем на апартамента – 101
куб.м. и този на ЕС – 10945 куб.м. Тоест, разпределената ТЕ за сградна инсталация е в
съответствие с нормативната уредба, регламентираща топлоснабдяването и отчитането му,
относима към процесния период.
По делото са приети 3 бр. ОФ № [***]/31.07.2019 г., видно от която за отоплителен
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. фактурираната стойност за доставена ТЕ е в размер
на 148,78лв. (по прогнозни данни), а след изравняването абоната дължи доплащане на сума
от 154,54 лв. или общо дължима сума за този отоплителен период – 303,32 лв.
От ОФ № [***]/31.07.2020 г. се установява, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г. фактурираната стойност за доставена ТЕ е в размер на 275,58 лв., а след изравняването
абоната дължи доплащане на сума от 86,34 лв. или общо дължимата сума за ТЕ за този
отоплителен сезон възлиза на 361, 92 лв., от която сума е приспадната разлика в цена на ТЕ
от 17,58 лв. и така е формирана крайната дължима стойност от 344,34 лв. Видно от третата
ОФ № [***]/31.07.2021 г., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. фактурираната
стойност на доставена ТЕ е в размер на 314,19 лв., а след изравняването абоната дължи
доплащане на сума от 0,58 лв. или общо дължимата сума за ТЕ за този отоплителен сезон
възлиза на 314,77 лв., от която сума е приспадната разлика в цена на ТЕ от 10,12 лв. и така е
формирана крайната дължима стойност от 304,65 лв.
Видно от приложените от ищеца и ТЛП доказателства – индивидуални справки за
използвана топлоенергия за процесния период за аб. № [***]–3бр.; талони за отчет – 3 бр.;
документи за връчване на изравнителни сметки се установява, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите
5
към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Дължимата от ответника сума е в съответствие с прогнозно фактурираното от ищеца
и след съответното изравняване, въз основа на изготвената от ФДР Справка за използвана
топлинна енергия с период на отчитане 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., видно от което
потребителят дължи общо за отоплителните сезони, включени в процесния период сумата от
899,02 лв. за ТЕ (от която сума 738,55 лв. прогнозно фактурирани, изравнителни сметки
+255,93 лв. и корекции от цена -95,46 лв..
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ТЕ на ответника Г. М. като
наследник и собственик на бившия такъв и потребител на ТЕ на процесния имот, с оглед
събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че на ответника Г.
М., на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в
сграда, в режим на етажна собственост и при отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и 1 бр.
изравнителна сметка за сезон. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената и разпределена от [***] и при спазване
поднормативната уредба. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответника
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са
начислени сметките за процесния период. От заключението на СТЕ пък става ясно, че
сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот е с непрекъснато топлоподаване
през целия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., а общия топломер в АС е отчитан
ежемесечно. Уредът е от търговски тип, преминал е съответните метрологични проверки,
съгласно Наредбата за измерванията, като отчислените технологични разходи са изчислени,
съгласно действащата методика и са за сметка на [***].
При тази установеност от фактическа страна, с оглед приетите по делото, посочени
по-горе писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, съдът приема, че се
установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът Г. М. М., в качеството си на
единствен собственик по наследство на топлоснабдения имот – Апартамент № [***]
находящ се в гр. [***], ж.к. „[***].“, [***], да е потребител на доставяната до имота
топлинна енергия и предвид нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ да е обвързан от облигационни
отношения с ищеца по Договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен
при Общи условия, както и че в имота на ответника се е извършвала през процесния период
2018-2021 г. услугата „дялово разпределение“ от страна на ФДР [***].
От представените документи, касаещи разпределението на ТЕ в имота, се установява,
че действително в сградата, в която се намира апартамента, собственост на ответника Г.М., е
извършвана дейност по топлинно счетоводство, а реалното отчитане на индивидуалните
6
уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода в процесния
имот е било извършвано от ТЛП на ищеца - [***], като в края на отоплителния сезон,
абоната е осигурявал достъп за ежегодния реален отчет на уредите и разпределителите им,
поради което количеството ТЕ за отопление и топла вода са начислени въз основа на реален
отчет на уредите.
От приетите по делото доказателства представени от ищеца и ТЛП - дялово
разпределение за аб. № [***], Обща справка за начислените и дължими суми, 3-те общи
фактури, с посочените по-горе номера и дати на издаване, както и приетите като неоспорени
заключения на изслушаните СТЕ и ССчЕ, се установява, че стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., отразена в цитираните ОФ-ри,
възлиза на сумата от общо 899,02лв. за ТЕ, а дължимата за същия период сума за дялово
разпределение възлиза на 54,08 лв. съгласно издадените 27 бр. фактури в периода от
м.02.2019 г. до м.04.2021 г. За тази сума (общо 899,02 лв.) отговаряща на реално
консумираната топлинна енергия (от която ищеца претендира само 674,27 лв., съгласно
уточнителна молба от 16.08.2022 г.) и таксите за ДР за процесния период, от които ищеца
претендира само 40,56 лв. (съгласно същата уточнителна молба) отговаря абоната,
доколкото няма данни за извършени плащания. Издадените месечни фактури на база
прогнозни количества потребена ТЕ са били сторнирани, като са издадени съответните
кредитни известия. С оглед изложеното, иска за главницата за ТЕ се явява основателен и
доказан в предявения си размер от 674,27 лв. и следва да се уважи изцяло.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от комисията Общи условия за
процесния период да са обвързващи и за ответника Г. М.. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от
същите се определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на
доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по
ал.2, т.е. само върху задължението по Общите фактури. В този смисъл, въпреки, че
изискуемостта на вземанията по ежемесечните вноски, настъпва след изтичане на 45-дневен
срок след края на месеца, за който се отнасят, то неплащането им в срока, не води до
начисляване на лихви върху прогнозни суми. Напротив, обезщетение за забава се дължи
единствено върху стойността на задължението на потребителя, по общите фактури, в
случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
7
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84,
ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок /т.е. след 14.09.2019 г./
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД. Видно от заключението на ССчЕ, законната лихва изчислена от датата на
изпадане в забава – първия ден след срока за плащане посочен в първата ОФ №
[***]/31.07.2019 г. (т.е. от 15.09.2019 г.) и до 10.03.2022 г. (датата на изготвяне на
извлечението от сметки) начислена върху дължимата главница за ТЕ в процесния период,
възлиза на 136,58 лв., от която ищеца претендира в това производство само 94,77 лв. и в
който размер иска ще следва да се уважи.
Следователно, претенцията на ищеца за мораторната лихва върху главницата за ТЕ,
следва да се уважи като основателна и доказана до размер от 94,77 лв., съобразно с
диспозитивното начало.
По иска за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от издаване на изравнителните сметки.
От представените от ищеца документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответника се установява, че действително за
сградата, в която се намира апартамента, собственост на ответника Г. М. е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
отопление и топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от
сметката за аб. № [***] и заключението на ССчЕ се установява, че фактурираната цена на
извършваната услуга по дялово разпределение за процесните 27 месеца, от м.02.2019 до
м.04.2021 г., възлиза на 54,08 лв., от която сума ищеца претендира в настоящото
производство само 40,56 лв.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок, следва да бъде изцяло уважен, в предявения размер, спазвайки
диспозитивното начало установено в ГПК. С оглед изложеното, цялото претендирано от
ищеца вземане за услугата дялово разпределение се явява изискуемо, а иска като
основателен за целия размер, следва да се уважи изцяло.
8
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от уговорения 45-дневен срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
на задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответника
безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, като за претендирания от ищеца период на забава от 31.03.2019 г. до
15.04.2019 г. иска се явява неоснователен, а ответника ще дължи обезщетение за забава в
размер на 7,67 лв. (колкото ищеца претендира с ИМ) , върху установената като дължима
главница от 40,56 лв., но за действителния период на забава, от 15.04.2019 г. до 10.03.2022
г., който размер се установява и посредством приетото по делото заключение на ССчЕ.
В заключение и на база приетите и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответника Г. М. М., възлиза на претендираната от ищеца сума от общо 817,26 лв., от
която сума 674,27 лв. съставлява дължима главница за ТЕ за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г.; 94,77 лв. - дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
претендирания период от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г.; 40,56 лв. съставлява дължимата
главница за дялово разпределение за периода от м.02.2019 г. до м.04.2021 г., а 7,67 лв. -
мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.04.2019 г. до 10.03.2022 г., до
които размери исковете се явяват основателни и доказани, и като такива ще следва да се
уважат.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството има само ищеца.
Претендират се такива в размер на 1450 лв., вкл. юрисконсултско възнаграждение, като е
представен и списък по чл. 80 от ГПК. По делото има и приложени доказателства за
сторените разноски от ". [***]" . в сочения размер, от която сума 50,00 лв. за платена
държавна такса, 600 лв. – за експертизи; 800 лв. – за възнаграждение за особен представител
на ответника Г. М.. Отделно, предвид факта, че ищеца е представляван в производството от
юрисконсулт, на същия му се дължи и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК, който съдът определя на 100,00 лв. Предвид пълното
уважаване на предявените искове, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват разноски в
пълен размер от 1550,00 лв. Доколкото съдът констатира, че ищеца не е внесъл пълния
дължим размер на държавната такса по предявените искове, ответника ще следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СРС още 50 лв. държавна такса, по реда на чл.77 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД Г. М. М.,
ЕГН ********** от гр. [***], в качеството му на собственик по наследство на
топлоснабдения имот, находящ се в гр. [***], ж.к. [***], с присъединен абонатен № [***],
да заплати на [***], с ЕИК [***] сумите от общо 817,26 лв., от която:
9
- 674,27 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 29.07.2022 г., до окончателното й изплащане;
- 94,77 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ТЕ, дължима за
периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г.;
- 40,56 лв., представляваща главница за извършваната през периода от 01.02.2019 г.
до 30.04.2021 г., услуга по дялово разпределение, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба - 29.07.2022 г., до окончателното й изплащане;
- 7,67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР, дължима за
периода на забава от 15.04.2019 г. до 10.03.2022 г., като отхвърля иска за мораторна лихва за
периода от 31.03.2019 г. до 14.04.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. М. М., ЕГН ********** от гр. [***] да
заплати на „. [***]“ ., ЕИК [***], сумата от общо 1550,00 лева, представляваща сторени от
ищеца съдебни разноски за настоящото исково производство.
ОСЪЖДА на осн. чл.77 от ГПК Г. М. М., ЕГН ********** от гр. [***] да заплати
по сметка на Софийски районен съд, сумата от 50,00 лв., представляваща невнесена от
ищеца част от дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач [***], с ЕИК [***],
със седалище и адрес на управление в гр. [***], [***].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10