Решение по дело №411/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 725
Дата: 10 октомври 2023 г.
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20237260700411
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

725

Хасково, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ПАВЛИНА Г.

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА Г. административно дело № 411 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба на ЕООД Д. Нова - Димитровград, против Заповед №28/17.01.2022г., издадена от Председател на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството е наредено да спре временно доставянето на пазара на детско легло Амбър за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката съгласно БДС EN 1725:2003 „Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и методи на изпитване.“. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие на материалноправните разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Неправилно и в противоречие с фактите органът посочил в заповедта разпоредбите на чл.72 и чл.71, ал.3, т.1 от ЗЗП, като бил длъжен и да се мотивира защо не приема представения от търговеца сертификат, който не касаел мебели за възрастни, а детски легла, към които спадало и детско легло Амбър. Позоваването на чл.71, ал.3, т.1 от ЗЗП било неотносимо чл.88, ал.1, т.1 от ЗЗП, като било недопустимо посочване на цял стандарт без да се конкретизират разпоредби и сочело на самоволно действие на органа в несъответствие с целта. Не били съобразени спецификата и характеристиките на конкретния продукт, както те били заложени от производителя. Не било ясно как органът стигнал до извод, че имало вероятност продуктът да не е безопасен за потребителите. Не било посочено партиден номер на продукта, нито негов индивидуализиращ и квалифициращ признак. Не било ясно защо се приема, че бил приложим европейски стандарт за възрастни единствено и само с оглед размерите на леглото. Именно производителят определял характеристиките и параметрите на произведените продукти и ги предлагал за определена група потребители. Органът променил особеностите и спецификите на продукта и ги отнесъл към съвсем друг европейски стандарт. Дружеството извършило дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието с нормативно установените изисквания. В заповедта липсвали точни и ясни мотиви. Действията по контрол, проверка и оценка на безопасността следвало да се предприемат от самите контролни органи, а не от дружеството. Твърди се, че прилагането на БДС ЕN 716-1:2017+АС2019 и БДС ЕN 1725:2003 е изцяло доброволно, тъй като в законодателството нямало наредба, в която да се посочва тяхното приложение. Стандартите не били със задължителен характер, докато директивите, регламентите, решенията на ЕК и наредбите формулирали задължителни законови правила. Контролните органи разполагали с правомощия да възлагат действия по оценяване на съответствието и/или изпитване на процесните продукти в лаборатория, можели да правят оценка на безопасността и оценка на риска на продукта. Нямало въведени нарочни и специфични изисквания, касаещи детски легла, поради което относима и задължителна била единствено Директива за обща безопасност на продуктите 2001/95/ЕС. В България нямало акредитирана лаборатория за изпитване на детски легла. Прилагането на хармонизирани стандарти било доброволно. При издаване на заповедта било допуснато нарушение на чл.21, т.3 от Регламент 765/2008/ЕО. Съгласно чл.97, ал.1 – 2 от ЗЗП следвало да има възможност заинтересованият да представи възражения, а това не било осъществено в случая. Неясно било защо органът вменява задължение продуктът да бъде по стандарт, който не бил приложим за съответния продукт. Процесната заповед нямала и краен срок на изпълнение на задълженията. Предпоставките за упражняване на правомощието следвало да бъдат доказани. Не било ясно как дружеството да изпълни разпореждането за контрол, проверка и оценка. Иска се отмяна на оспорения акт, като се претендират направените в производството разноски.

Ответникът – Председател на Комисията за защита на потребителите, оспорва жалбата и претендира присъждане на юрк.възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена на 11.11.2021г. от служители на РД Пловдив в търговски обект на ЕООД Д. Н. в Димитровград, проверка - във връзка с получено писмо от Министерство на развитието и инвестициите, Отдел за обща безопасност на продуктите в Гърция, бил установен потребителски каталог, в който е представено легло Амбър с информация за външни размери 87/195см, вътрешни размери 82/190см, височина 43см., предлагано в 2 варианта: Амбър Класик – 204,00 лева; Амбър плътен гръб – 223,00 лева. Установили и че на интернет сайта на дружеството била публикувана информация и снимков материал за детско легло, като били посочени вътрешни размери на леглото 82/190см.

За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №К-2691703/11.11.2021г., в който и във връзка с установеното на основание чл.192, т.2 от ЗЗП се нарежда на 18.11.2021г. в КЗП Хасково да се яви представител на дружеството, който да представи представи оригинали и копия по т.1 – съгласно разпоредбите на чл.72 от ЗЗП документ /протокол за изпитване/ за детско легло Амбър за съответствието му със стандарт БДС ЕN 1725:2003 „Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“.

По делото е представено писмо №П-01-412/01.11.2021г. от Гл. Директор на ГД Контрол на пазар относно извършване на насрещната проверка, ведно с Писмо от Министерство на развитието и инвестициите, Република Гърция, съгласно което при извършена проверка на продуктите на дружеството е представена декларация от фабриката, а не сертификат или протокол за изпитване – л.34-44.

В изпълнение с Уведомително писмо №П-01-412/19.11.2021г. – л.24, дружеството информира КЗП, че стандарт БДС ЕN 1725:2003 бил неприложим за детско легло Амбър. Този стандарт бил приложим за легла за възрастни, като се сочи, че фирмата произвеждала само легла за деца, а те се удостоверявали по БДС ЕN 716-1:2017+А1:2019 и ЕN 716-2:2017. Като приложение представят пред административния орган сертификат за оценяване на съответствието на легло Амбър – л.25, видно от който външните размери на леглото са: ш-87 см, д-195 см; вътрешни размери – ш-82см; д-192 см, като леглото се определя като подходящо за деца от 7 до 14 години; стандартно, с 2 чекмеджета; приложим стандарт БДС ЕN 716-1:2017+АС 2019, ЕN 716-2:2017. Приложеният сертификат е подписан от Ръководител за ЕООД Д. Н. Г.Г..

Между страните няма спор, че резултатът в приложения сертификат е даден именно от представляващия търговеца, както и че в него се преценя дали съответства на изискванията за безопасност на БДС ЕN 716-1:2017+АС:2019, ЕN 716-2:2017

На 15.12.2021г. е изготвен Протокол №25 на КЗП, като по т.11 във връзка с изготвен доклад за издаване на заповед за временно спиране, пускането на пазара на детско легло, Комисията е взела решение, на основание чл.8, ал.1 и ал.2, т.9 от Устройствения правилник на Комисия за защита на потребителите, във вр. с чл.88, ал.1, т.1 от Закона за защита на потребителите на ЕООД Д. Н. да бъде издадена заповед за временно спиране доставянето на пазара на детско легло Амбър за периода, необходим за извършване на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката съгласно стандарт БДС ЕN 1725:2003 „Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и методи на изпитване.“. Решението е мотивирано с обстоятелството, че от дружеството не е представен документ, удостоверяващ безопасността на детско легло Амбър съгласно приложимия стандарт БДС ЕN 1725:2003. Посочено е, че в клауза 8 от стандарта се съдържат изисквания по отношение на протокола от изпитване по този стандарт, който трябва да съдържа конкретни реквизити, в това число и име и адрес на тестващата лаборатория.

На 17.01.2022г. от Председател на Комисия за защита на потребителите е издадена процесната Заповед №28/17.01.2022 г., с която на ЕООД Д. Нова е наредено да спре временно доставянето на пазара на детско легло Амбър за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката съгласно БДС EN 1725:2003 „Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и методи на изпитване.“.

От заключението по назначената съдебна експертиза, възприето от съда като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че Стандарт БДС EN 1725:2003 е приложим за процесното детско легло Амбър с висока задна част, като същото отговаря на посочения стандарт. Материалите и сглобките отговарят на стандарта. Размерите на леглото, отговарящи по стандарта са – дължина 1946 мм, ширина 866мм и височина 744 мм, като при изслушване в с.з. сочи, че процесното детско легло следва да се преценява именно по този стандарт, а не по Стандарти БДС ЕN 716:2017+АС:2019 и ЕN 716-1:2017+АС:2019, с които експертът се е запознал.

По делото е приложен като доказателство БДС ЕN 716-1:2017+АС/2019 и БДС ЕN 716-2:2017+АС/2019 Мебели. Сгъваеми и несгъваеми детски легла за използване в домашни условия; Част Първа – Изисквания за безопасност и Част Втора – Методи за изпитване.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на заповедта, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена по пощата на 04.02.2022г., като актът е връчен на 21.01.2022г., поради което жалбата следва да бъде счетена за постъпила в установения от закона срок. Поради това съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.82, ал.1, т.1 ЗЗП по отношение на нехранителните стоки и услуги компетентния административен орган, който осъществява контрол за безопасност е Комисията за защита на потребителите. Председателят на Комисията организира и ръководи дейността ѝ, представлява я в страната и в чужбина, издава индивидуални административни актове, наказателни постановления и налага принудителни административни мерки. Така следва да се приеме, че процесната заповед е издадена от председателя на КЗП в изпълнение на правомощието, което е предоставено на Комисията по отношение безопасността на стоките, поради което оспореният акт е постановен от компетентен за това орган.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, като при издаването и съдът не констатира да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. На търговеца е указано, че следва да представи документ относно конкретен проверяван продукт – „детско легло Амбър“, за съответствието му със стандарт БДС ЕN 1725:2003. В съдържанието на оспорения акт са изложени фактическите и правни основания за издаването му, като е и актът е мотивиран.

При издаване на оспорения акт са приложени правилно относимите материалноправни норми. В случая проверката е имала за цел да установи безопасността на конкретна стока – легло Амбър, произвеждано от жалбоподателя, а по отношение на този факт страните не спорят. Няма спор, че същото легло е част от предлагания асортимент на търговеца. От представените по делото писмени доказателства – Сертификат за оценяване на съответствие с изискванията за безопасност №**********/24.04.2020г., съставен от ръководителя на дружеството – л.25 от а.д.№165/22 на ХАС, се установява, че леглото е с вътрешни размери – ш-82см; д-192 см. Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1, т.1 когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните мерки: да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара. С разпоредбата на чл.69, ал. 1, във вр. с ал.2, т.1 от ЗЗП се въвежда общо и принципно задължение за производителите на стоки да предлагат на потребителите само безопасни такива, като в категорията производител попада всяко лице, установено на територията на Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което е произвело или преработило стоката, и всяко друго лице, установено на територията на Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак. Легална дефиниция за понятието "безопасна стока" се съдържа в нормата на чл. 70, ал. 1 ЗЗП, според която безопасна е всяка стока, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането и в експлоатация, инсталирането и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата стоката и е смятан като приемлив за осигуряване високото ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид заложените в т. 1 - т. 5 критерии, въз основа на които се извършва преценката дали една стока е безопасна или не по смисъла на общата безопасност на стоките от гледна точка на ЗЗП. В конкретния случай преценката обхваща съществуващият риск за здравето на потребителите по отношение на използването на описаното легло, а съгласно чл.70, ал.3 от ЗЗП, като опасна стока се квалифицира всяка стока, която не е безопасна по смисъла на закона.

Основният спорен въпрос по делото е дали процесният продукт следва да отговаря на посочения от органа приложим стандарт - БДС ЕN 1725:2003, и представен ли е след поискването документ за съответствие, доказващ неговата безопасност, както и дали ако не намира приложение БДС ЕN 1725:2003, то приложим следва да бъде БДС ЕN 716-1:2017+АС/2019 и БДС ЕN 716-2:2017+АС/2019.

Като се имат предвид размерите на продукта, както и заключението на вещото лице, то следва да се приеме, че приложим в случая е БДС ЕN 1725:2003 „Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и методи за изпитване.“, който е и изискан от органа. Съгласно клауза 8 от БДС ЕN 1725:2003 протоколът от изпитването трябва да включва най-малко следната информация: позоваване на ЕN 1725; изпитваният елемент; резултати от изпитването съгласно 7.2 до 7.7 от стандарта; съответствия с изискванията по ЕN 1725; подробности за всяко отклонение по ЕN 1725; името и адреса на лабораторията, извършваща изпитването; датата на изпитванията. Представеният от дружеството сертификат няма посоченото съдържание, а още повече този документ се издава от самия търговец, а не от лаборатория, извършваща изпитване. В представения от дружеството сертификат се сочи, че изпитването и оценката за безопасност са извършени съобразно стандарт БДС ЕN 716-1:2017+АС2019 и ЕN 716-2:2017+АС2019, които са неприложими, доколкото касаят легла, които се определят като детски и с определени параметри – вътрешна дължина, по-голяма от 900мм, но не по-голяма от 1400мм, а в случая самият жалбоподател няма твърдения, че параметрите на процесното легло са в този диапазон. Напротив – от самия него се сочи, че леглото е с дължина 1946 мм, т.е. по-голяма от тази, която е посочена в т.1 Обект и област на приложение в БДС ЕN 716-1:2017+АС2019, стр.4 от Стандарта, представен по делото. Именно поради това от органа е законосъобразно указано представяне на документ /протокол за изпитване/ за детско легло Амбър за съответствието му със стандарт БДС ЕN 1725:2003 „Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“. Твърдението на жалбоподателя, че тъй като леглото е определено от него за представянето в търговския оборот като „детско“, не може да обоснове прилагане по отношение на продукта на БДС ЕN 716-1:2017+АС2019, който няма приложение по отношение на продукти с параметрите на конкретния проверяват продукт, както следва: ш-82 см; д-192 см. Последното се установява и от вещото лице и е защитено при изслушването в съдебно заседание. Спорът относно това дали леглото се определя като детско или като такова за възрастни се разрешава именно при определяне на размерите на леглото, а те са безспорни. От нормативно установеното изискване на пазара да се пускат само безопасни стоки произтича доказателствената тежест за производителя или вносителя да установи безопасността и да установи съответствието ѝ с нормативно установените изисквания за безопасност, което в настоящия случай след дадените указания от проверяващите, търговецът не е сторил.

При тези данни по административната преписка, председателят на КЗП обосновано е приел за осъществени материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ на основание чл.88, ал.1, т.1 от ЗЗП. Издадената от него е с временен ограничителен характер и е постановена под прекратително условие - извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на съответната стока и то в рамките на периода, необходим за провеждането им. Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна за потребителите, контролният орган следва да отмени забраната по ал.1 в срок 24 часа от доказване безопасността на стоката. Но въпреки изрично дадените указания с КП№К-2691703/11.11.2021г. дружеството не е ангажирало съответните относими документи, поради което и съдът намира, че административният орган правилно е приложил материалния закон с налагане на процесната ПАМ.

Поради изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като за оспорената заповед липсват отменителни основания по смисъла на чл.146 АПК.

При крайния извод за неоснователност на оспорването и на основание 143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и Наредбата за правна помощ – чл.24, жалбоподателят следва да заплати на ответника направените разноски за юрк.възнаграждение – 200,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕООД Д. Н. – гр.Д., ЕИК *********, против Заповед №28/17.01.2022г., издадена от Председател на Комисията за защита на потребителите.

ОСЪЖДА ЕООД Д. Н. – гр.Димитровград, ЕИК *********, да заплати на Комисия за защита на потребителите направените по делото разноски сумата от 200,00 лева, представляващи юрк. възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Председател: