№ 293
гр. Бургас, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20242100100395 по описа за 2024 година
Производството е образувано във връзка с предявена претенция от „ШкоФИН“ ООД,
идентификационен номер 458 05 369, седалище: Пекаржска 635/6, Инонице, пк 155 00 Прага 5,
Чешка република, регистрирано в Търговския регистър, воден от Градския съд в Прага, номер на
дело С 11881, чрез Вратислав Страшил и Наталия Володимиривна Баухубер в качеството им на
управители, чрез „АУТОТРЕЙД” ООД, регистрирано в Търговския регистър, воден от
Градския съд в Прага, номер на дело С 101762 (раздел С, партида 101762),
идентификационен номер 25441663, седалище: Чимицка 818/86, Бохнице, 182 00 Прага 8,
Чешка република, с управител ИРЖИ СУК, чрез пълномощника адв. Николай Кошничаров,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Лермонтов“ № 4 против Е. Х. Н., ЕГН **********, с
адрес: ****** за приемане на установено по отношение на ответника, че „ШкоФИН“ ООД,
идентификационен номер 458 05 369 е собственик на лек автомобил: марка BMW 840dx
xDrive, рама: WBAGW41060CE34599, двигател: B57D30B66125977.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е придобил чрез покупко- продажба от
дружеството Car Tec Ostrava ООД (представител на БМВ за Чешка република), лек
автомобил марка BMW 840dx Drive, peг. цвят бял, рама/VIN: WBAGW41060CE34599,
двигател: B57D30B66125977. Превозното средство било регистрирано в Чешката република
на 15.04.2020г. от купувача- ищец, с регистрационен номер № 8АС 9105, след което
предоставено за ползване на „Аутотрейд“ ООД, регистрирано в Търговския регистър, воден
в градския съд в Прага, Чешката република, с идентификационен номер 25441663.
Последното дружество от своя страна започнало да отдава под наем автомобила и след като
наемател не върнал обратно вещта, лизингополучателят уведомил чешката полиция за това
обстоятелство. Образувана била преписка №KRPA-65603-84/TC-2021-001376 на Районна
Дирекция на полицията Прага, III Служба Криминална Полиция и Следствие, Секция Обща
1
престъпност 6 отдел, а на 26.09.2022г. „АУТОТРЕЙД“ ООД получило съобщение, че
превозното средство е открито на територията на Република България. След като станало
ясно, че процесният автомобил е задържан като веществено доказателство от органите на
полицията в България, по образувано ДП № 259/2022 г. по описа на ОДМВР- Бургас, вх. №
5242/2022 г. и пор. № 394/2022 г. за извършено престъпление на организирана престъпна
група по чл.345а НК, „АУТОТРЕЙД“ ООД отправило две искания за връщането му, които
представителят на държавното обвинение оставил без уважение. Постановените откази били
обжалвани и потвърдени от Окръжен съд гр.Бургас. Ищецът „ШкоФИН“ ООД в качеството
си на собственик на моторното превозно средство, също подал искане за връщането на
автомобила, но и тези молба била отхвърлена с постановление на наблюдаващия прокурор,
потвърдено с определение на съда. Като причина за отказа се посочвало наличието на спор
за собственост на вещта с Е.й Х. Н., който също претендирал връщане на превозното
средство.
Твърди се от ищцовата страна, че са представени в досъдебното производство всички
писмени материали за придобиване на автомобила. Заявява се, че разследващите, чрез
събиране на доказателства и доказателствени средства, безспорно са установили
собствеността на превозното средство. От извършените експертизи станало ясно, че по
отношение на процесния автомобил са налице две австрийски свидетелства за регистрация,
които са неистински и не са издадени от компетентните органи в Република Австрия, и с
които ответникът е извършил регистрация на същия в Република България. Чрез
трасологична експертиза, извършена от трима експерти криминалисти било установено, че
рамата на автомобила е подправена, като последната не е заводско изпълнение.
Ответникът в подадения отговор на исковата молба оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че е придобил собствеността върху процесното превозно средство
на основание чл. 78 ал. 1 ЗС. Автомобилът бил закупен с договор за покупко-продажба,
сключен на 03.10.2021г. в гр. Грац, Република Австрия, без за самото прехвърляне да се е
изисквала квалифицирана форма. Заявява, че при придобиването на вещта не е знаел, че
праводателят му не е собственик.
Позовава се на чл.94 КМЧП, като сочи че в случая за действителността на договора за
покупко- продажба следва да се приложи Австрийското право, според което за
придобиването на собствеността върху автомобил не се изисква квалифицирана форма,
поради което не е изключено приложното поле на разпоредбата на чл. 78 ЗС. Излагат се
доводи, че разпоредбата на чл. 78 ал. 2 ЗС, следва да се прилага само по отношение на два
вида отнемане на движима вещ, а именно тези, свързани с осъществяване съставите на чл.
194 ал. 1 НК или чл. 198 НК. Счита, че в случаите когато вещта по волята на собственика е
преминала във владение на друго лице, което по престъпен начин я продаде на друго
добросъвестно лице, сделката не попада в приложното поле на чл. 78 ал. 2 ЗС. Навежда
доводи, че с оглед твърденията на ищеца, че е закупил процесния автомобил, след което го е
отдал на лизинг на „АУТОТРЕЙД“ ООД, който от своя страна го е отдавал под наем, като
един от наемателите не е върнал автомобила на лизингополучателя, не може да става въпрос
2
за кражба, тъй като ползването на превозното средство е било доброволно предоставено на
друго лице на договорно основание.
Ответникът счита, че дори да се касае за кражба, то към датата на предявяване на
исковата претенция срока по чл. 78 ал. 2 ЗС е изтекъл. В тази връзка сочи, че процесният
автомобил е регистриран на името на неговия праводател на 23.02.2021 г., от което прави
извод, че евентуалната кражба е станала или на тази дата или преди нея, а исковата молба е
предявена на 14.03.2024 г. - след изтичането на тригодишния срок от престъплението.
Излагат се твърдения от ответната страна, че независимо от интервенциите по номера
на рамата, сключеният между него и неговия праводател договор не е нищожен, поради
невъзможен предмет. Позовава се на решение № 64/8.03.2012 г. по гр.д. № 820/2011 г., III г.о.
и решение № 93/6.04.2012 г. по гр.д. № 1548/2010 г., IV г.о., съгласно които невъзможност на
предмета по смисъла на чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД ще е налице само ако при сключването на
сделката предметът е неосъществим по субективни или обективни причини. В случая обаче,
закупения от ответника автомобил е същият, който е с автентичен идентификационен номер
на рамата: WBAGW41060CE34599 и обективно съществува, поради което е възможно
сключването на договор с такъв предмет.
В подадената насрещна искова молба, ищецът Е. Н. излага твърдения, че е собственик
на процесния автомобил, на основание осъществен фактически състав на придобиване по
чл. 78 ЗС- договор за покупко- продажба от 03.10.2021 г., гр. Грац, Република Австрия.
Излагат се твърдения, че в австрийското право нямало изискване договорът за покупко-
продажба на автомобил да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на
подписите. Твърди, че договорът е формално действителен. Собствеността е придобита на
възмездно основание, поради което е получил владението върху него без да знае, че
придобива от несобственик. В тази връзка се позовава на решение № 233/22.01.2013 г. по т.
д. № 914/2011 г. на ВКС. По- нататък излага напълно идентични твърдения, като тези
посочени в отговора на исковата молба.
Ответникът по насрещния иск в подадения отговор на насрещната искова молба
оспорва предявения такъв като неоснователен. Противопоставя се на всички твърдения на
ищеца по насрещния иск, че е придобил собствеността на процесния автомобил - марка
BMW, 840dx, с идентификационен номер на рамата WBAGW41060CE34599.
Сочи се от ответника по насрещния иск, че с договор за покупко- продажба от
03.10.2021г., Е. Н. е придобил собствеността на лек автомобил марка BMW 840dx Drive с
рама WBABC210X0CD62703, който не е предмет на спора. Навеждат се доводи, че
автомобилът, който е закупен на 03.10.2021 г. е различен лек автомобил, с друга рама и с
друга година на производство. Заявява се още, че превозните средства са индивидуално
определени вещи, тъй като всяко има поставен от производителя уникален
идентификационен номер /номер на рама/, който го отличава по категоричен и неповторим
начин от другите автомобили от същата марка и модел.
От изложеното се прави извода, че представеният от ищеца по насрещния иск договор
3
за покупко- продажба от 03.10.2021 г., не може да породи транслативно вещен ефект по
отношение на автомобила, за който „ШкоФИН“ ООД претендира правото на собственост.
Наред с изложеното се твърди, че в досъдебно производство № 259/2022 г. по описа на
ОДМВР-Бургас е извършена експертиза по техническо изследване на документи и ценни
книжа, с която е дадено заключение, че двете австрийски свидетелства за регистрация на
BMW 840dx Drive, WBABC210X0CD62703 са неистински и не са издадени от органите,
имащи право на това в Република Австрия. В същото производство било установено, чрез
трасологична експертиза, че BMW 840dx Drive, peг. номер A 4442HX, цвят бял е с
подправена рама, а именно: WBABC210X0CD62703, като последната не е заводско
изпълнение, а оригиналният номер на рамата е - WBAGW41060CE34599. В тази връзка се
позовава на чл. 143 ал.2 и ал.3 ЗДвП и заявява, че ищецът по насрещния иск не би могъл да
регистрира процесното МПС, тъй като не притежава документ за собственост за него.
На следващо място, ответникът по насрещния иск оспорва обстоятелството, че
праводателя на Е. Н. (Й.П.) е бил собственик на BMW 840dx xDrive. рама:
WBAGW41060CE34599, както и че имал качеството на добросъвестен владелец по
отношение на него. Оспорва се и обстоятелството Й.П. да е бил собственик на лек
автомобил марка BMW 840dx Drive. WBABC210X0CD62703, от което се прави извода, че не
би могъл да го продаде на Н.. Противопоставя се на твърдението на ищеца, че съгласно
законите на Република Австрия, писмената форма на договора е достатъчна за неговата
действителност, както и че купувачът е заплатил на продавача продажната цена по договора.
Оспорва се датата, съдържанието и истинността на договор за покупко -продажба на МПС от
03.10. 2021г. Заявява се, че посоченият договор е неистински, тъй като подписът положен за
Й.П., не е изпълнен от последния. Невярно било и изложеното в исковата молба, че Й.П. е
предал на Е. Н. владението на лек автомобил: марка BMW 840dx xDrive, рама:
WBAGW41060CE34599.
Според ответника по насрещния иск договорът от 03.10.2021г. е нищожен, поради
невъзможен предмет, както и поради противоречие със закона и добрите нрави. Изразена е
позиция, че лек автомобил BMW 840dx Drive, рама,: WBABC210X0CD62703, с година на
производство 21.02.2021г., не съществува като движима вещ в правния мир. В договора от
03.10.2021г. е определено различно съдържание, относно описанието на вещта, която се
прехвърля, от вещта предмет на спора. Заявява се, че описанието на вещта, съобразно
действителните й индивидуализиращи белези, е съществена част от съдържанието на
договора, поради което и разпоредбата на чл.78 ал.1 с явявала неприложима, тъй като не са
изпълнени изискваната в нея, за придобиване на движима вещ.
Излагат се аргументи, че освен липсата на правно основание за придобиване на
автомобила, у насрещната страна липсва и добросъвестност. По тази причина Е. Н. се
явявал само държател на превозното средство.
Навеждат се и доводи в отговора на насрещната искова молба, че ищецът по нея се
позовава както на българското, така и на австрийското законодателство. В тази връзка се
заявява, че за приложимостта на разпоредбата на чл. 78 ЗС не е достатъчна писмената форма
4
за придобиване на МПС, уредена в законодателството на Република Австрия. Счита, че
когато се позовава на българското законодателство, ищецът по насрещния иск трябва да
представи договор с нотариална заверка на подписите между страните.
Оспорват се и твърденията на Е. Н. за наличието и изпълнението на фактическия
състав на разпоредбата на чл.78 ал.2 ЗС, тъй като тригодишния срок не е изтекъл. В тази
връзка се уточнява, че по отношение на лек автомобил марка BMW 840dx xDrive, рама:
WBAGW41060CE34599 е образувано производство в Чехия във връзка с извършено
престъпление обсебване. Установено било, че деянието е извършено в периода от
19.02.2021г. до 16.03.2021г., като ищеца именно по тази причина завел делото преди
16.03.2024г. Изтъкват се и съображения, че Е. Н. не притежава качеството на добросъвестен
владелец, тъй като е изгубил владението на спорния автомобил на 16.08.2022 г., когато
последния е задържан като веществено доказателство по ДП № 259/2022 г. по описа на
ОДМВР- Бургас. В тази връзка при съобразяване разпоредбата на чл. 81 от ЗС, хипотезата
на чл. 78 ал. 2 ЗС не била налице.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че през 2020г. в Чешката република, ищецът е сключил
договор за покупко-продажба на лек автомобил марка BMW 840dx Drive, цвят бял, № рама
WBAGW41060CE34599, двигател № B57D30B66125977 с Car Tec Ostrava ООД /официален
представител на марката БМВ/, както и че превозното средство е получило на 15.04.2020г.
регистрационен номер № 8АС 9105. Автомобилът бил предоставен от „ШкоФИН“ ООД за
ползване на друго чешко дружество- „Аутотрейд“ ООД и обявен за издирване от
полицейските служби на държавата по първоначалната му регистрация във връзка с
извършено в периода 19.02.2021г.- 16.03.2021г. в гр.Прага престъпление- обсебване. Не са
налице противоречиви позиции относно факта на регистриране на процесния автомобил
пред органите на пътна полиция в Република България през ноември 2021г. от ответника Е.
Н., който декларирал, че е закупил леката кола от Република Австрия, включително
представил талони за регистрация и договор за покупко-продажба на превозното средство.
Автомобилът след внасянето му в страната получил регистрационен номер А 4442 НХ и е
управляван от Н. до изземването му от разследващите органи на 17.08.2022г. Вписаният в
документите за регистрация номер на рама на леката кола е WBABC210X0CD62703.
Във връзка с изложените защитни възражения от ответника, че е придобил вещта на
годно правно основание, което изключва правата на ищеца и предявената насрещна искова
претенция спорът е концентриран върху това осъществен ли е заявеният от Н. оригинерен
придобивен способ и в тази връзка налице ли е валиден и действителен договор за покупко-
продажба на превозното средство, сключен в Република Австрия, добросъвестен ли е
купувача на автомобила, съответно знаел ли е че придобива вещта от несобственик.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства по делото са назначени
съдебно-техническа и съдебно-оценъчна експертизи. Допуснати са гласни доказателства.
Приобщени са и писмени документи, от които Н. твърди, че черпи правата си.
5
Вещото лице Стоян Нейчев е изследвал двете представени австрийски свидетелства
за регистрация, в които се посочва автомобил с номер на рамата WBABC210X0CD62703 и
установил, че бланките на документите, предмет на експертизата са неистински. Съдебният
експерт Тодор Ангелов е определил пазарната стойност на процесното превозно средство
към 03.10.2021г., равняваща се на сумата от 93 125 лева.
Съдът кредитира изцяло изготвените и представени по делото заключения, като
счита, че вещите лица са изпълнили задачите си компетентно и професионално, отговаряйки
изчерпателно и коректно на поставените им въпроси.
Свидетелят Г.Д. си спомня, че е придружавал ответника Н. през месец октомври 2021г.
по време на посещението му в Австрия-гр.Грац, за да даде мнение относно техническото
състояние на процесния автомобил. Обяснява, че това не е първата сделка по придобиване
на превозно средство в чужбина, сключвана от ответника, който извършвал таксиметрова
дейност и отдавал коли под наем на територията на гр.Несебър. Описва в детайли
процесната лека кола марка „БМВ“, като се спира включително на срещата на Н. с
продавача- австриец. Направило му впечатление, че продавачът показал удостоверение за
собственост на леката кола, а на същата имало поставени табели с номера. След като
тествали автомобила посъветвал ответника да не се колебае при извършване на покупката,
тъй като дори и да се окажело, че впоследствие се установят технически проблеми сделката
е много изгодна. Процедурата по продажба на лек автомобил била изключително опростена
и след подписване на документите, предоставени от продавача Н. се върнал с колата на ход
до България.
Съдебният състав намира показанията на свидетеля за достоверни и последователни,
като счита, че добросъвестно и коректно е отговорил на поставените от страните въпроси.
От вече казаното става ясно, че първоначален собственик на процесния автомобил е
ищецът, придобил превозното средство през 2020г. в Чешката Република и регистрирал
валидно същото с регистрационен номер № 8АС 9105 на 15.04.2020г. За времето
19.02.2021г.- 16.03.2021г. на територията на гр.Прага лекият автомобил е противозаконно
присвоен /обсебен/ от трето лице, на което „Аутотрейд“ предоставило вещта под наем.
Съгласно договор за покупко-продажба, сключен на 03.10.2021г. в гр. Грац, Република
Австрия ответникът Н. закупил лек автомобил марка БМВ, с посочена в документа рама №
WBABC210X0CD62703 от **** гражданин Й.П.. След заплащане на цената и предаването
на вещта от продавача, автомобилът се придвижил на собствен ход до България и заявен за
регистриране пред Пътна полиция в гр.Бургас. Договорът за покупко- продажба и
австрийските регистрационни талони били представени от ответника пред контролните
органи, а превозното средство получило регистрационен номер А 4442 НХ. Във връзка с
регистрацията на леката кола последният подал и подписал декларация съгласно чл.12а
ал.1т.6 от Наредба №I-45/24.03.2000г., в която изрично посочил датата и мястото на
закупуване на автомобила, имената на продавача и номера на рамата на същия. Превозното
средство е управлявано от Н. до изземването му от разследващите органи на 17.08.2022г. В
хода на образуваното досъдебно производство станало ясно, че номерът на рамата на
6
процесния автомобил е подправен и установен действителния номер, съответстващ на този
на обсебеното превозно средство в Чешката република. Последното не е спорно между
страните, както и обстоятелството, че истинският номер на рамата на автомобила е
WBAGW41060CE34599. Други интервенции по превозното средство няма данни да са
констатирани, като номерът на двигателя на автомобила, претендиран от ищеца и сочен за
придобит от ответника съвпада.
Тъй като ответника противопоставя на претенцията на ищеца своите защитни
възражения, че е придобил в по-късен момент правото на собственост върху процесния
автомобил по реда на чл.78 ал.1 ЗС е необходимо да се съобрази международният елемент в
правоотношението, като последица от което се сочи да е получена собствеността върху
превозното средство. Съгласно чл.65 ал.1 КМЧП придобиването на вещни права се урежда
от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на
действието, което обуславя придобиването. С оглед на заявеното от ответника придобивно
основание, свързано с получаването на владението на вещта, трябва да се приеме, че след
като същото е предоставено на територията на Република Австрия, за придобиването на
собствеността върху превозното средство приложимо е австрийското право. Това право е
приложимо към формата за действителност на договора за продажба на моторно превозно
средство. Според нормата на §883 от Австрийския общ граждански кодекс /ABGB/
договорът може да бъде сключен устно или писмено, във или извън съдилищата, със или без
свидетели, като разликата във формата, освен в предвидените от закона случаи, не е от
значение по отношение на обвързването. За транслиране на собствеността по отношение на
процесния автомобил не се е изисквала квалифицирана форма, а в австрийското
законодателство не са предвидени пречки пред придобиването на собствеността на МПС
посредством добросъвестно владение, установено на възмездно основание. Австрийското
право допуска деривативно и оригинерно придобиване на собственост. При деривативното
или производно придобиване на собственост правото се извлича от предишен правоимащ,
което води до това, че правоприемникът никога не може да придобие повече права,
отколкото е притежавал предишния правоимащ- чл.423 ABGB. Оригинерното, първоначално
придобиване на собственост /добросъвестно придобиване/, на което се позовава ответникът
Н., аналогично на това регламентирано в разпоредбата на чл.78 ал.1 ЗС, е такова, което не
извлича придобиването на правото на собственост от правопредшественик, а го допуска
независимо от /евентуален предишен /правоимащ. Чл.367 ABGB регламентира такова
първоначално добросъвестното придобиване на движими материални вещи.
Добросъвестното придобиване на собственост предполага от една страна валидно и
възмездно правно основание. Освен това приобретателят трябва да е добросъвестен в
момента на предаването, което означава, че той трябва да приема, че придобива от
собственика и сам става собственик. По-късното узнаване за липсата на правомощия на
правопредшественика не вреди. Добросъвестното придобиване на собственост предполага
също и предаването на движимата вещ.
В настоящия казус не е установено по какъв начин праводателят на Н. е получил
7
собствеността върху вещта, съответно не може да се прецени и кое право би уредило това
придобиване, поради което следва да се приеме, че продавачът по договора за продажба от
03.10.2021г. не е бил собственик. В този случай и за да е приложимо придобивното
основание, въведено от ответника е необходимо да е получил владението на автомобила по
възмезден начин въз основа на правно основание, което поначало е годно да го направи
собственик, като е бил добросъвестен, т. е. не е знаел, че праводателят му не е собственик.
Правното основание, на което се позовава ответника и въз основа на което твърди, че е
получил владението на автомобила, е договорът за продажба. По своята същност този
договор винаги е възмезден, поради което в настоящия случай владението е придобито по
възмезден начин. Без значение е дали в договора е посочена цена от 4950 евро или друга по-
висока цена, тъй като сделката при всички случаи е възмездна. Няма значение и дали цената
е била заплатена от ответника, тъй като възмездният характер на договора следва от
поемането на задължение да бъде заплатена цена, което може да бъде изпълнено и
впоследствие, след предаване на владението на вещта. Във връзка с казаното по-горе и
доколкото не се констатира лицето Й.П. да е бил собственик на превозното средство,
неотносимо е направеното от ищеца по главния, съответно ответник по насрещния иск
възражение, че договорът за продажба е неистински, тъй като не е подписан от продавача.
Налице са две насрещни волеизявления, които съставляват и постигнатото между страните
съгласие за сключване на сделката, като е ясно че вещта е предадена на купувача на
територията на Република Австрия. За действителността на договора, както вече се посочи
конкретна форма не е необходима, достатъчно е предаването на владението на вещта. При
всичко казаното няма как да бъде споделена тезата, че отразените в договора факти не са се
осъществили на посочената в документа дата, съответно волеизявлението на страните в
действителност не е направено.
Възражението на ответника за нищожност на договора, поради невъзможен
предмет, което ответникът обосновава с наличие на обективна невъзможност да бъде
придобит автомобилът- обект на договора за продажба- поради подправения номер на
рамата, следва да се разглежда като възражение за липса на съгласие относно закупуването
на конкретния автомобил. Това е така, тъй като няма спор, че автомобилът обективно
съществува като вещ, поради което поначало е възможно във връзка с него да бъде сключен
и процесният договор. Възражението всъщност е насочено към индивидуализацията на
автомобила, която има отношение към съдържанието на постигнатото от страните съгласие.
По мнение на настоящия състав в случая трябва да се преценява не буквалния смисъл на
изразите, използвани от страните, а действителните им намерения. Действителната воля на
страните по договора за продажба е насочена към придобиването от купувача на
собствеността върху лек автомобил марка BMW 840dx Drive, който в договора е
индивидуализиран с рама № WBABC210X0CD62703. Именно владението на този автомобил
е предадено на Н. и това е бил видимият номер на рамата на получения от него автомобил в
момента, в който е постигнато съгласие за сключване на договора. Няма основание да се
приеме, че страните са имали предвид различно превозно средство, след като договорът е
сключен едновременно с неговото предаване. Предаването на автомобила с посочения
8
видим номер на рамата, както и приемането на вещта от купувача- ответник, също е елемент
от индивидуализирането на вещта, която е обект на договора и демонстрира съгласието на
страните да бъде продаден именно процесният автомобил. Наличието на съгласие обектът
на договора да бъде именно процесния и получен от Н. автомобил се потвърждава от
приемането на владението му. Това е съществен елемент от прехвърлянето на собствеността
върху вещта, целено със сключения договор, тъй като според § 425 ABGB простото
основание не дава собственост, а собствеността може да бъде придобита само с правното
предаване и приемане на вещта, освен когато законът предвижда друго. Следователно,
съгласно приложимото към договора австрийско право, за да има вещно действие
сключеният договор, вещта следва да бъде предадена от продавача и приета от купувача. По
този начин не само би се прехвърлила собствеността, ако продавачът беше собственик, но
допълнително се демонстрира изразеното от страните съгласие в договора относно това кой
е обектът на договора. В случая това е именно автомобилът, който е получен от Н.. Поради
това сключеният договор не е с невъзможен предмет, нито липсва съгласие относно вещта, а
индивидуализацията на автомобила отговаря на видимата му рама, като страните ясно са
заявили съгласието си именно полученият от ответника автомобил да бъде този, относно
който е сключен договорът.
Успешно доказване на въведените твърдения за противоречие на сделката със закона
и добрите нрави по делото не е проведено. Нарушаване на императивни правни норми,
касаещи действителността на сделката категорично не се констатира, а както вече се посочи
формата на сключването и съответства на австрийското материално право. Не се
установяват и конкретни действия на страните по повод на сключване на сделката, които
биха могли да се преценяват като нарушаващи правен принцип или представляват поведение
несъвместимо с общоприетите норми на справедливост, включително водещи до
неоправдано разместване на блага.
С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че договорът за продажба,
от който ответникът черпи правата си е действителен, съгласно приложимото към него
австрийско право и поради това може да бъде годно правно основание по смисъла на чл. 367
ABGB.
Последният елемент от фактическия състав на заявеното от Н. оригинерно
придобивно основание, именно като резултат от валидно, сключена макар и лишена от
прехвърлително действие разпоредителна сделка е добросъвестността- купувачът не трябва
да е знаел, че получава автомобила от несобственик. Тъй като поначало добросъвестността
се предполага в тежест на насрещната страна е било да проведе пълно обратно доказване,
създавайки сигурно убеждение у съда, че Н. е знаел или според обстоятелствата е трябвало
да знае за липсата на право на собственост у контрагента му. Позоваването само на цената,
посочена в договора не е достатъчно, за да доведе до подобен несъмнен извод. Ниската цена
в случая би могла да се дължи на множество причини- скрити недостатъци на вещта,
технически проблем, спешна нужда от финансиране или да е резултат от нарочна договорка
между страните, с цел заплащане на по-малки налози и мита. По тази причина само това
9
обстоятелство не би могло да се счита за единствен и достатъчен ориентир, свидетелстващ
за липса на собственически права у прехвърлителя. За пренабития номер на рамата и
неистинските австрийски талони за регистрация, Н. е добил знание едва след изземването на
превозното средство. Ясно е също така, че се касае подправки, които не биха били
забелязани с просто око, в противен случай и при съобразяване щателните проверки,
извършвани от службите на пътна полиция, последните не биха допуснали регистрирането
на леката кола в България. Тези документи, послужили при легитимираното на ****
гражданин за собственик са представени и зачетени от българските официални власти за
регистриране на автомобила по реда на чл.140 ЗДвП, което подкрепя тезата за липса на
доказателства за знание у ответника или необходимост да знае, че представените от
контрагента по сделката документи не го легитимират като действителен собственик на
вещта. Нещо повече, Н. е заявил в нарочна декларация по реда на чл.12а ал.1 т.6 от Наредба
№I-45/24.03.2000г., придобиването на автомобила, в която изрично и под страх от
наказателна отговорност, е посочил датата и мястото на закупуване на превозното средство,
имената на продавача и номера на рамата на същия. Ясно е при това положение, че
субективните представи на приобретателя не са включвали каквото и да е подозрение, че
продавача не е собственик на вещта.
С оглед на казаното съдът приема, че със сключването на договора от 23.02.2021г. Е.
Х. Н. е установил добросъвестно владение, представляващо едновременно с това
оригинерно основание за придобиване собствеността на процесния автомобил. След като
собствеността на превозното средство е преминала в патримониума на ответника, то
предявения срещу него иск подлежи на отхвърляне като неоснователен. В настоящия казус
възможността на собственика да иска връщане на вещта в тригодишен срок от кражбата не
следва въобще да се обсъжда, тъй като не такова е инкриминираното деяние, довело като
последица до отнемане на фактическата власт върху превозното средство.
При съобразяване на всичко изложено предявеният от Е. Н. насрещен положителен
установителен иск за собственост следва да се уважи. Ищецът е придобил собствеността
върху автомобила добросъвестно, на валидно и възмездно правно основание, като вещта е
предадена на купувача в деня на сключване на договора, а именно на 23.02.2021г.
Последното означава, че ответникът по насрещния иск е загубил правото на собственост
поради придобиването му от ищеца на основание чл.367 ABGB и преминаване на вещта в
неговия патримониум. Това обстоятелство, легитимиращо Н. като последен собственик на
процесната вещ води до извод за основателност на заявената положителна установителна
претенция.
С оглед изхода на делото, предвид отхвърляне на главния и уважаване на
насрещния иск в полза на ответника по първата претенция и ищец по насрещната такава
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 7089.70 лева, включващи
адвокатски хонорар- 6500 лева и държавна такса за насрещния иск- 589.70 лева. При
преценка цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, съдът
съобразявайки обичайната фактическа сложност на делото по този вид дела и правната
10
обичайна такава, предвид множеството спорни въпроси и съединените насрещни претенции
стига до извод за съответствие между размера на възнаграждението, заплатено от ответника
по главния и ищец по насрещния иск и необходимите усилия при упражняване на
процесуалните права. Ето защо същото не следва да бъде намалявано.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ШкоФИН“ ООД, идентификационен номер 458 05 369,
седалище: Пекаржска 635/6, Инонице, пк 155 00 Прага 5, Чешка република, регистрирано в
Търговския регистър, воден от Градския съд в Прага, номер на дело С 11881, чрез Вратислав
Страшил и Наталия Володимиривна Баухубер в качеството им на управители, чрез
„АУТОТРЕЙД” ООД, регистрирано в Търговския регистър, воден от Градския съд в Прага,
номер на дело С 101762 (раздел С, партида 101762), идентификационен номер 25441663,
седалище: Чимицка 818/86, Бохнице, 182 00 Прага 8, Чешка република, с управител ИРЖИ
СУК, чрез пълномощника адв. Николай Кошничаров, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Лермонтов“ № 4 против Е. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: ****** иск да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че „ШкоФИН“ ООД, идентификационен номер 458
05 369 е собственик на лек автомобил марка BMW 840dx xDrive, рама:
WBAGW41060CE34599, двигател: B57D30B66125977.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ШкоФИН“ ООД, идентификационен
номер 458 05 369, седалище: Пекаржска 635/6, Инонице, пк 155 00 Прага 5, Чешка
република, регистрирано в Търговския регистър, воден от Градския съд в Прага, номер на
дело С 11881, чрез Вратислав Страшил и Наталия Володимиривна Баухубер в качеството им
на управители, чрез „АУТОТРЕЙД” ООД, регистрирано в Търговския регистър, воден от
Градския съд в Прага, номер на дело С 101762 (раздел С, партида 101762),
идентификационен номер 25441663, седалище: Чимицка 818/86, Бохнице, 182 00 Прага 8,
Чешка република, с управител ИРЖИ СУК, че Е. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: ****** е
собственик на основание възмездно придобито въз основа на договор за покупко-продажба
от 23.02.2021г. добросъвестно владение на лек автомобил марка „BMW“, модел 840dx, с
действителен номер на рама: WBAGW41060CE34599.
ОСЪЖДА „ШкоФИН“ ООД, идентификационен номер 458 05 369, седалище:
Пекаржска 635/6, Инонице, пк 155 00 Прага 5, Чешка република, регистрирано в Търговския
регистър, воден от Градския съд в Прага, номер на дело С 11881, чрез Вратислав Страшил и
Наталия Володимиривна Баухубер в качеството им на управители, чрез „АУТОТРЕЙД”
ООД, регистрирано в Търговския регистър, воден от Градския съд в Прага, номер на дело С
101762 (раздел С, партида 101762), идентификационен номер 25441663, седалище: Чимицка
818/86, Бохнице, 182 00 Прага 8, Чешка република, с управител ИРЖИ СУК да заплати на Е.
Х. Н., ЕГН **********, с адрес: ****** сумата от 7089.70 /седем хиляди и осемдесет и девет
лева и седемдесет стотинки/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
11
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12