№ 35
гр. Нови пазар, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20253620200055 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Свети Никола“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. “***“, №* представлявано от Н.Б.Г., чрез адв. Г. Д., против
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден
от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП му е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв., на основание 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, както и такса в размер на 119 лв., на основание чл.10б, ал. 5 от ЗП.
В жалбата се твърди, че ел. фиш е незаконосъобразен, неправилен, необоснован и
съставен при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и се иска
неговата отмяна.
Жалбоподателят сочи, че електронният фиш бил издаден за нарушение, за което
законът не е предвиждал издаването на ЕФ по реда на чл. 179, ал. 36 от ЗДвП и след като не
е бил издаден АУАН и НП, е нарушен редът за налагане на наказание за нарушението, за
което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството.
Жалбоподателят сочи, че към датата на вмененото нарушение в ЗДвП, 11.03.2022г.,
законодателят не е бил предвидил ред за издаване на ЕФ, когато като нарушител да се
наказва собственика на пътното превозно средство. Към 11.03.2022г. за нарушение по чл.
179, ал. 36 от ЗДвП, според жалбоподателя законът изисква налагането на санкцията да става
с наказателно постановление, а не с електронен фиш.
Жалбоподателят сочи и това, че вмененото нарушение било извършено и установено
на 11.03.2022г., а електронния фиш е връчен две години и десет месеца след това. Въпреки,
че към датата на нарушението чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не е предвиждал издаване на ЕФ за
нарушение по чл. 179, ал. 3б, а само за нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, АПИ е издала
електронния фиш само за да избегне ограничението на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН.
Жалбоподателят сочи, че в издадения ЕФ не е спазено правото на ЕС. Предвид
късното връчване на издадените (две година и десет месеца), в нарушение на закона - чл.
1
189ж, ал. 1 от ЗДвП ЕФ, контролиращия орган АПИ е била длъжна да спази, но не го е
направила изискването на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА
КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците
на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за
отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г. Според този Регламент - чл. 2, § 7
„Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за
отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба задължава
контролния орган преди да започне административно- наказателно производство да изпълни
процедурата, разписана в чл. 2, § 7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА
КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Именно с оглед текста на този Регламент, макар и
със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл. 106, ал. 7¬9 от ЗП.
Разпоредбите на чл. 106, ал. 7, ал. 8 и, ал. 9 от Закона за пътищата са изменени с ДВ, бр. 14
от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по
отношение на ползвателите на пътищата, за движение по които за съответния тип ППС
следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или
ползват маршрутна карта за календарния ден.
Посочените разпоредби на Регламента не са били в сила към датата на посоченото
нарушение, но към датата на издаване на електронния фиш, според жалбоподателя АПИ е
била длъжна да ги съобрази и приложи.
Жалбоподателят сочи, че издадения ЕФ е незаконосъобразен само на това посочено
основание.
Предвид на горното, жалбоподателят моли съда да отмени издадения ЕФ и да му
присъди направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от
юрисконсулт Катя Симеонова, който счита, че от доказателствата безспорно се установява
извършеното нарушение, като изложените в жалбата твърдения намира за неоснователни.
Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и
установи следната фактическа страна:
На 11.03.2022г. в 12:24 часа е било заснето с устройство № 20412, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 ЗП, намиращо се
на път А-2 км. 361+581, извършено нарушение №
DAB9E1B49DOE7AB6E053031F160AE4CC, с ППС – ***, с рег. № *** с технически
допустима максимална маса 18000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 4, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000
в община Каспичан за движение по път А-2 км.361+581, с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото
нарушение е установено с устройство № 20412, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път А-2 км 361+581.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружеството-
жалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил
съставен електронен фиш № **********, л. 5 от делото, с който е наложена имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал.1 от ЗП, за което и на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3,
във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „Свети Никола“ ООД с ЕИК ********* е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв.
С електронния фиш е посочено, че независимо от налагането на административно
2
наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, в размер на 119 лв. „Свети
Никола“ ООД може да се освободи от административнонаказтелна отговорност, ако в 14
дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал.2
ЗП в размер на 750 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 ЗДвП.
Електронният фиш е бил връчен на дружеството жалбоподател на 03.12.2024 г.,
съгласно приложено копие от обратна разписка, по приложеното АНХД № 48/2025 г. на РС
Нова Загора.
Въззивната жалба е била депозирана на 23.12.2024г. в законния срок и от легитимен
субект на административно наказание – санкционираното лице, поради което е процесуално
допустима.
Относно наличието на формални нарушения в административното производство,
представляващи основания за отмяна на издадения електронен фиш, без да се разглежда
делото по същество, съдът намери, че такива не са налице.
Издадения електронен фиш (ЕФ) съдържа всички необходими и задължителни
реквизити. Нарушението е описано достатъчно еднозначно и ясно, както относно дата,
място, час, вида му, посочени са и нарушените правни норми. Самият ЕФ е издаден от
надлежен компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 10 от ЗП, който сочи, че именно Агенция
„Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по
управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните
такси.
Самото нарушение е установено, съобразно посоченото в чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, от
електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, за което може да бъде издаван електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
При издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл. 189ж, ал. 1, изр.
2 от ЗДвП, а не общото правило на чл. 42, респ. чл. 34 от ЗАНН или чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от АПИ и това /с оглед
нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП и ЗП.
Предвид на горното, съдът намира, че възражението на процесуалния представител
на жалбоподателя за нарушение на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, е неоснователно.
Разгледано по същество, съдът установи следните факти:
По делото е установено, че жалбоподателят „Свети Никола“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. “***“, №* представлявано от Н.Б.Г., е
собственик на МПС– ***, с рег. № *** с технически допустима максимална маса 18000,
брой оси 3, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44000, съгласно справка за МПС, л. 12 от
АНХД № 48/2025 г. на РС Нова Загора.
На 11.03.2022г. в 12:24 часа е било заснето с устройство № 20412, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 ЗП, намиращо се
на път А-2 км. 361+581, извършено нарушение № ***, с ППС – ***, с рег. № *** с
технически допустима максимална маса 18000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 4, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000 в община Каспичан за движение по път А-2 км.361+581, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не
е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото нарушение е установено с устройство № 20412, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата,
3
намиращо се на път А-2 км 361+581.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружеството
жалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил
съставен електронен фиш № **********, с който е наложена имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от
ЗП.
По делото жалбоподателят не оспорва, че на посочената в ЕФ дата и час за
движещото се по път А-2 км.361+581, с посока намаляващ километър, на територията на
Община Каспичан, път от обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС
изцяло не е била платена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи
следните изводи относно материална та страна на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия законов текст такса за изминато разстояние - тол такса се дължи
за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Заплащането на ТОЛ таксата дава право
на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя от техническите
характеристики на пътя или участъка, от изминатото разстояние, от категорията на ППС,
броя на осите и от екологичните характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Съгласно Решение № 101/20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса (отменен, считано от
15.11.2022 г. с Решение на МС от 21.09.2022 г. за приемане на нов Списък), пътният участък
от път А-2, е сред посочените в Приложението към т.1 от решението и е означен като AM A-
2L:п.к. 02/A-2L-п.к. 2009/A-2L-участък 2.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Такъв доклад е приложен на л. 9-10
от делото, като към него са приложени 2 бр. снимков материал (статични изображения).
Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
От това, че жалбоподателят не оспорва, че на посочената в ЕФ дата и час за
движещото се по път А-2 км.361+581, с посока намаляващ километър, на територията на
Община Каспичан, път от обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС
изцяло не е била платена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата.
Предвид на горното, съдът приема, че е било налице нарушение от страна на
жалбоподателя на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП.
4
За нарушение на чл.10, ал.1 от ЗП, чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда санкция на
собственика на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не
е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, с глоба в размер 2500 лв.
Посочено е, че глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ бил издаден процесния Електронен фиш № **********, с който на
дружеството – собственик на ППС-то на основание на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал.
3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
По законосъобразността на установеното и санкционирано административно
нарушение.
Съдът намира, че административнонаказващия орган е нарушил разпоредбите на чл.
2, § 7 от Регламент 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., за незабавно информиране
на ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с
неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство. Уведомяване за неплатената, но дължима тол такса, както и за нейният
размер е направено едва с връчването на ЕФ, а не преди него, каквото е изискването на
Регламента и на чл. 10б ЗП. Такова уведомяване е било необходимо, доколкото договорът
все още е бил действащ, а не прекратен, каквото прекратяване би настъпило най – рано на
21.01.2022 г. (предизвестието е от 21.12.2021 г.). Доставчиците на ЕУЕПТ са длъжни да
информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и да предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство.
Неизпълнението на това задължение, съдът преценява като съществено процесуално
нарушение.
Доказването и установяването на изпълнението на това задължение е в тежест на
наказващия орган, в случая на АПИ. Такова доказване обаче по делото не е направено.
Съдът приема, че АПИ е нарушил процедурата по налагане на административни
санкции на нарушителите по чл. 10 ЗДвП, като преди това сам е нарушил собственото си
задължение за уведомяване и предоставяне на срок за изпълнение от страна на нарушителя.
Така установеното от съда допуснато от страна на АПИ нарушение, е съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, вр. чл. 335, ал. 2 НПК и вр.
чл. 348, ал.3, т. 1 НПК, приложими субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН, поради
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, тъй като същия е бил лишен от
възможността в рамките на 14 дневен срок да изпълни задължението си по доброволен ред.
На следващо място, съгласно постановеното Решение на Съда от 21 ноември 2024 г.
по дело C-61/23 тълкуване на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година, е посочено, че "член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
5
характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса " с фиксиран размер.
Горното означава, че самото определяне на санкцията за посоченото нарушение в чл.
чл. 179, ал. 3а ЗДвП противоречи на изискванията на Директива 1999/62/ЕО и с това се явява
незаконосъобразно, поради неспазване на принципа за пропорционалност между
конкретното нарушение и предвиденото за същото наказание.
Посоченото противоречие на самостоятелно правно основание обуславя
незаконосъобразността на издадения електронен фиш и налага неговата отмяна, дори и само
на това основание.
В този смисъл, съдът намира, че са налице основания за отмяна на издадения
електронен фиш, съгласно чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, поради допуснато в
административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните
правила, както и противоречие със
Предвид на горното и на основание чл. 63, ал.3, т. 1 и т. 2 ЗАНН следва издадения
електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на „Свети Никола“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. “***“, №*
представлявано от Н.Б.Г., за нарушение нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, извършено на
11.03.2022 г. в 12,24 часа на път А-2 км. 361+581, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр.
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., да се
отмени като незаконосъобразен.
Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН предвижда, възможност за
страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът
установи следното:
По делото е приложено адвокатско пълномощно л. 10 от АНХД № 48/2025 г. на РС
Нова Загора, но няма договор за правна защита, поради което жалбоподателят не е направил
разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Поради това, че жалбоподателят не е направил разноски не следва да се присъждат
такива.
Воден от горното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10. ал. 1 от
ЗП, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Свети Никола“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. “***“, №* представлявано от
Н.Б.Г., с който за извършено на 11.03.2022 г. в 12:24 часа на път А-2 км. 361+581, за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. (две хиляди и
петстотин лева).
6
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7