Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260004
гр. Севлиево, 11.02.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на осемнадесети
януари
през
две хиляди двадесет и пръва година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия
Георгиева и в присъствието на
прокурора…… като разгледа
докладваното от съдията БОЖИЛОВА А.Н. Дело № 458 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Производството е по гл. ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба от Н.Х.С. *** против наказателно
постановление (НП) № 100.98/13.10.2020 г., издадено от Зам. кмета на Община
Севлиево, с което за нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредба № 1 за обществения
ред на Община Севлиево /Наредбата/ и на основание чл. 45 от същата наредба му е
наложена глоба в размер на 50,00 лева.
Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не
е извършил нарушението, описано в наказателното постановление, като сочи и
редица процесуални нарушения, допуснати от АНО в хода на производството.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.
От Административно - наказващия орган е постъпило становище, изготвено от
процесуалния му представител, съгласно приложеното към него пълномощно, в което
се прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следното:
През месец май 2020 г. жалб. Н.Х.С. работел като гледач на безстопанствени
кучета в „Общински приют за безстопанствени животни“, находящ се на ул. “Ловнидолско
шосе“ в гр. Севлиево. По това време управител на приюта била свид. М.И.Х.. В
същия приют работела и свид. С.Д.Д..
На 11.05.2020 година свидетелката М.Х. и жалбоподателят С. натоварвали едно
куче в служебния автомобил. При извършване на това действие между двамата
възникнал конфликт, при който, според изнесеното в АУАН и НП, С. започнал да
отправя обидни реплики по адрес на Х., след което я ударил с капака на
багажника на служебния автомобил на приюта модел „Рено Канго“ с рег. № ЕВ ***
ВВ.
Тъй като и на следващия ден възникнал конфликт между двамата, на 13.05.2020
година Х. подала жалба в РУ на МВР - Севлиево, която била заведена в
деловодството на управлението с вх. № З41000-1791 от същата дата. Работата по
преписката била възложена на свид. И.Н.Е. - полицейски инспектор в същото
управление. На същата дата от страна на последният били снети писмени обяснения
от свид. Х.. На 19.05.2020 г. свид. Е. снел писмени обяснение и от жалб. С., в
които последният посочил, че изнесеното в жалбата не отговаря на истината. На
същата дата свид. Е. на осн. чл. 64 от ЗМВР издал Разпореждане на полицейски
орган, с което разпоредил на жалб. С. да не влиза в пререкания, обижда и
заплашва М.Х., да не извършва самоуправни действия и физическа саморазправа, а
спорните въпроси да решава в съда. Разпореждането било връчено срещу подпис на
жалб. С..
Същевременно с това свид.Е., в присъствието на свид. М.Х., съставил против
жалб. Н.Х.С., АУАН с бланков № 3379127, за това, че на 11.05.2020 г. около 10:30
часа, в гр. Севлиево, Ловнидолско шосе, Общ. приют за безстопанствени животни,
влиза в пререкание с М.Х., като отказва да изпълнява задължения си като гледач, отправя обидни
реплики по адрес на Х., след което я удря с капака на багажника на служебен
автомобил «Рено Канго» ЕВ *** ВВ. Актосъставителят е квалифицирал описаното от
него деяние като нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредбата. При изготвянето на
акта присъствала свид. Х., а жалб. С. се намирал в друго помещение на
управлението, тъй като свид. Е. сметнал, че е нецелесъобразно двамата със свид.
Х. да са заедно в едно помещение. След изготвянето на акта, същият бил подписан от свид. Х..
След това акта бил предоставен на жалб. С. за запознаване със съдържанието
му. Последният не направил възражения, но отказал да го подпише, като отказът
му бил удостоверен с подписа на свид. Х.С.Ч.. Възражения от страна на жалб. С.
по повод съставения му АУАН не са направени от него в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП № НП 100.98 от 13.10.2020 г. на
Зам. Кмета на Община Севлиево. Същото е издадено против Н.Х.С. за това, че на 11.05.2020 г. около 10:30 часа, в гр. Севлиево,
на ул. “Ловнидолско шосе“, в “Общински приют за безстопанствени животни“, влиза
в пререкание с М.Х., като отказва да изпълнява задълженията си като гледач,
отправя обидни реплики по адрес на Х., след което я удря с капака на багажника
на служебен автомобил «Рено Канго» ЕВ *** ВВ. Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че жалб. С. е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от Наредба № 1 за
обществения ред на община Севлиево, поради което и на осн. чл. 45 от Наредбата му е наложил наказание глоба в размер на 50.00лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства – Заявление
от М.И.Х. ***; Писмени обяснения от М.Х.; Писмени обяснения от Н.Х.С..
Разпореждане на полицейски орган от 19.05.2020 г.; АУАН с бланков № 379127 от
19.05.2020 г.; НП № НП 100.98 от 13.10.2020 г.; Известие за доставяне на НП; Заповед № 1166 от 15.11.2019
г. на Кмета на община Севлиево, както и гласните доказателства – показанията на
свидетелите М.Х. Х., И.Н.Е., С.Д.Д. и Х.С.Ч..
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление
е връчен на жалбоподателя на 21.10.2020 г. На 23.10.2020 г. в
деловодството на Община Севлиево е заведена жалба от Н.С., която е адресирана
до Кмета на Община Севлиево и е по повод обжалваното НП, както и по повод друго
такова, издадено срещу него. С писмо от 29.10.2020 година на Кмета на Община
Севлиево жалбоподателят е бил уведомен, че жалбата следва да се подаде в РС –
Севлиево и че органът, издал акта, не е компетентен да се произнесе по нея.
Предвид това писмо жалбоподателят е депозирал нова жалба до Районен съд -
Севлиево, която е заведена в деловодството на Община Севлиево на 05.11.2020 г.
и изпратена до РС – Севлиево на 09.11.2020 година. Съобразявайки тези
обстоятелства съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като още на
23.10.2020 г. жалбоподателят е депозирал жалба срещу издаденото НП и
независимо, че е подадена до Кмета на Общината, без да е адресирана до
съответния съд, то е следвало тя да бъде администрирана и изпратена от
административно-наказващият орган на компетентния съд – в случая РС – Севлиево.
Посочената жалба е заведена на 23.10.2020 г., тоест в законноустановеният срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № 1166 от 15.11.2019 г. на Кмета на Община Севлиево. АУАН
е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 49 от Наредба
№ 1 на Община Севлиево, предвид заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от Наредба № 1 за обществения ред в Община
Севлиево, съгласно която се забранява непристойното поведение, с което се
нарушава обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото, както и възпрепятстване
дейността на служебните лица и спокойствието на гражданите.
Санкцията, която е наложена на жалбоподателя, е на основание чл. 45 от
Наредбата, според която на нарушителите на наредбата на основание чл. 22, ал. 4
от Закона за местното самоуправление и
местната администрация се налага „глоба от 50 до 5 000 лева за физически лица,
а за едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция от 1000 до 50
000 лева“, освен ако извършеното нарушение не представлява престъпление по
смисъла на Наказателния кодекс и за него не е предвидено по-тежко наказание от
по-висок нормативен акт“.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител в съдебно заседание. В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че
НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което се
излагат подробно развити съображения. Искането е съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление изцяло.
Излага се на първо място твърдението за допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, без да са
били налице законовите предпоставки за това, без жалбоподателят да е бил
поканен за неговото съставяне, както и че същият не му бил предявен, което е довело
до ограничаване правото му на защита.
Съдът намира това възражение за несъстоятелно предвид следните съображения:
по делото са налице данни, че АУАН е изписан текстово, без в този етап от
изготвянето му да е присъствал жалб. С., тъй като същият се е намирал в съседно
помещение в сградата на полицейското управление.Това, както заяви самият
актосъставител, е било направено с цел да не се стигне до конфликт между Х. и
жалбоподателя. От данните по делото се установява също така, че след текстовото
изписване на АУАН, той е бил подписан от свид. Х., а непосредствено след това е
бил предявен на жалб. С. за запознаване със съдържанието му. Безспорно е, че
АУАН е съставен на 19.05.2020 г., на която дата са били снети и писмени
обяснения от жалб. С. и му е бил съставен и друг АУАН. След предявяването на
акта обаче, последният отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на
свид.Ч.. При така изложеното съдът намира, че при съставянето и предявяването
на АУАН не е допуснато процесуално нарушение, представляващо основание за
отмяна на обжалваното НП.
Съдът намира обаче, че е допуснато нарушение на процесуалните правила при
връчването на АУАН, тъй като по делото безспорно се установи, че екземпляр от
акта не е бил връчен на жалбоподателя. Този факт се потвърждава по несъмнен
начин и от показанията на свид. Х.Ч., който заяви, че след като жалбоподателят
е отказал да подпише акта, екземпляр от него не му е връчен, тъй като такава
била практиката в полицейското управление. Този факт се установява по несъмнен
начин и от самия АУАН, където липсва
подпис на жалбоподателя в графата, с която той удостоверява, че е получил
препис от акта и е уведомен, че в 3 – дневен срок може да направи допълнителни
обяснения и възражения. Съдът намира, че в тази връзка следва да посочи, че
отказът на жалбоподателя да подпише акта, не освобождава от задължение
актосъставителя да му връчи екземпляр от него, тъй като невръчването му води до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя да възрази писмено в дадения му
от закона срок срещу съставения му АУАН.
На следващо място съдът намира, че освен това съществено нарушение на
процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство са
допуснати и други съществени процесуални нарушения, което е достатъчно
основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се
разглеждат въпросите по съществото на делото.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който са пропуснати задължителни реквизити. Липсва изчерпателно
фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които то е
било извършено. В АУАН е посочено, че жалбоподателят влиза в пререкание с М.Х.,
като отказва да изпълнява задълженията си като гледач, отправя обидни реплики
по адрес на Х., след което я удря с капака на багажника на служебния автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН, в АУАН трябва да се съдържат
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая
действията на жалб. С. са описани единствено като влизане в пререкание, отказ
да се изпълняват задължения, и удряне на Х. с капака на багажника на служебния
автомобил. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
следва да се съдържат както в акта за установяване на нарушението, така и в
наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая обаче
в наказателното постановление отново не са посочени обстоятелствата, при които
е извършено нарушението и същото не е описано в пълнота. Следва да се отбележи,
че в НП изцяло са преповторени констатациите на актосъставителя. Нито в акта,
нито в наказателното постановление обаче са посочени репликите, които се
твърди, че жалбоподателят е отправил към Х., за да може да се прецени доколко
същите са обидни, както не е посочено и в какво се изразява отказът му да
изпълни задълженията си като гледач.
В случая не са посочени конкретни факти и обстоятелства, от които да е
видно какво точно административно нарушение се твърди, че е извършено. Не са
посочени нито действията, осъществени от жалб. С., освен това, че е ударил
свид. Х. с капака на багажника на служебния автомобил, както и обстоятелствата,
при които са били извършени, за да се установи нарушил ли е грубо с тези си
действия обществения ред и изразил ли е явно неуважение към обществото. Описанието
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се
съдържат в акта за установяване на административно нарушение, защото същият
поставя началото на административно-наказателното производство и нарушителят следва
да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се
вменява, че е извършил. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН безусловно е
императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото
му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за
да може да организира защитата си в пълен обем. Допуснатата нередовност на акта
е довела и до възпрепятстване упражняването на правото му по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставянето на акта да направи обосновани писмени възражения
по него, още повече, че както бе посочено по – горе, актът за установяване на
административно нарушение не му е бил връчен изобщо.
В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията
нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на
административно-наказателното производство.
Същевременно обаче то се съдържа и в наказателното постановление, тъй като
в него по същия начин липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението,
както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Поради това следва да
се приеме, че издаденото наказателно
постановление е съставено в нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна също представлява съществено процесуално нарушение.
На следващо място съдът следва да обърне внимание на факта, че обект на
нарушението на разпоредбата на чл. 3, т. 5 от Наредба 1 са обществените
отношения, свързани с установения в страната и общината обществен ред. Според
Постановление № 2 от 1974год. на Пленума на ВС под „обществен ред” следва да се
разбират тези отношения, които определят поведението на хората в обществото,
основано на установилите се морални норми и добри нрави. Нарушението се
осъществява чрез извършването на непристойни действия, нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Такива са всички неприлични, безсрамни действия, които очевидно
противоречат на установения в обществото морал и порядък. Следователно
нарушението се извършва само при наличието на едно или повече действия, които
по своя характер са скандализиращи. Резултат на това нарушение е нарушаването на
обществения ред. Освен това, за да е осъществен този състав, е необходимо да е
налице и хулигански мотив, който от своя страна се явява специален субективен
признак на нарушението. Този мотив се заключава в проявеното явно неуважение
към обществото от дееца, като по този начин той демонстрира, че не се смята за
обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се
отнася към тях с явно пренебрежение. В случая обаче самото деяние от обективна
и субективна страна не съставлява "непристойно действие", защото по
своето съдържание не е насочено към нарушаване на обществения ред и изразяване
на явно неуважение към обществото. Поведението на жалбоподателя се изчерпва с
влизането в пререкание със свид. Х. и удара, който й нанесъл с капака на
багажника на автомобила. С факта на влизането в пререкание с последната и
нанасянето на удар с капака на баганика на автомобила, деянието не е излязло от
границите на конфликта между двамата, тъй като и при това положение от
обективна страна не е предизвикало "Нарушаване на обществения ред". Не
може да се приеме, че то е било насочено и към изразяване на "явно
неуважение към обществото", тъй като инцидента се е развил в общинския
приют, а не на обществено място и конфликта между жалб. С. и свид. Х. не е
станал обществено достояние. Същевременно отказът от изпълнение на служебни
задължения представлява основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, а
не административно – наказателна отговорност и то за нарушение на чл. 3, ал. 5
от Наредба № 1.
Освен това следва да се отбележи и обстоятелството, че от показанията на
свид. С.Д., която е била свидетел на случилото се, не се установяват описаните
в АУАН и НП фактически обстоятелства, което води до недоказаност на
нарушението.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че от данните по делото по
безспорен начин се установи, че жалб. С. е осъществил състава на нарушението по
чл.3, т.5 от Наредба № 1 на Община Севлиево, както от обективна, така и от
субективна страна.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено изцяло.
От страна на процесуалния представител на
жалбоподателя към съда се отправя искане в полза на доверителя му да бъдат
присъдени направените по делото разноски. По делото са приложени договор за правна защита и
съдействие и пълномощно, от които се установява, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00
лева. С оглед изхода на
делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
НП 100.98 от 13.10.2020
г. на
Зам. кмета на Община Севлиево, с което на Н.Х.С. ***, ЕГН: **********, за извършено нарушение по чл. 3, ал. 5
и на осн. чл.45 от Наредба № 1 за обществения ред в Община Севлиево, е наложено
наказание глоба в размер на 50.00 / петдесет / лева, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЕВЛИЕВО да заплати на Н.Х.С., ЕГН: **********,***, сумата от
300.00лв. /триста/ лева, съставляваща направени по настоящото дело разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: