№ 705
гр. Перник, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Р. М. Р.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720103598 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 268095/05.04.2021 г., подадена от „М
Лизинг“ ЕАД (с предишно наименование „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД), чрез адв.
К.К., срещу „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД, с която се иска по реда на чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК да бъде признато за установено, че ответникът е длъжен да предаде на
ищеца лек автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“, рег. № *********, с рама
*******************, двигател **********, получена на отпаднало основание поради
развалянето на сключен между страните договор за финансов лизинг № ******-
***/09.11.2007 г., за предаването на която движима вещ е издадена заповед №
5276/20.11.2009 г. по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6059/2009 г. по описа на Районен съд-
Перник.
В исковата молба се твърди, че на 09.11.2007 г. между „М Лизинг“ ЕАД(с
предишно наименование „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД) като лизингодател и „БГ
БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД- лизингополучател, е сключен договор за финансов
лизинг № ******-***, по силата на който на 21.11.2007 г. лизингодателят сочи, че е
придобил и предоставил за временно възмездно ползване на лизингополучателя лек
автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“, рама *******************. Релевират се доводи,
че договорът е сключен за срок от 36 месеца с последна лизингова вноска, дължима на
10.11.2010 г. Посочва се, че лизингополучателят не е заплащал редовно на падежа
лизинговите вноски, като на 01.07.2009 г. просрочените задължения са били в размер
на общо 1906.70 евро, включващо непогасени вноски и лихва за забаева. В тази връзка
ищецът твърди, че е изпратил покана с изх. № 7712/07.07.2009 г. до лизингополучателя,
връчена на 08.07.2009 г., с която го е уведомил, че при неплащане в тридневен срок на
дължимите по договора суми, същият ще се счита развален. Сочи се, че ответникът не
е извършил плащането, поради което договорът е развален на 12.07.2009 г. и според
ищеца лизингополучателят дължи връщане на получената по договора вещ. Твърди се
1
още, че с влязло в сила решение № 188/28.12.2012 г. по в.гр.д. № 287/2012 г. на САС е
потвърдено решение № 1061/20.09.2011 г. по т.д. № 1484/2009 г. на СГС, с което са
отхвърлени предявените от „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД срещу „М Лизинг“ ЕАД
искове по чл. 124, сл. 1 ГПК, вр. чл. 108 ЗС, чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
вр чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за устанвяване по отношение на „М Лизинг“
ЕАД, че ищеца- „БГ БИЛДИНГ 1 КОНСУЛТ“ ООД е носител на правото на
собственост върху лек автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“, рег. № ********* на
основание чл.13.2 от ОУ, както и за обявяване за окончателен Договор за финансов
лизинг № ******-02 /09.11.07г, и и за осъждане на ответника да плати сумата 1906,70
евро, съставляваща неправомерно удържана неустойка, поради прекомерност на
неустойката и поради нищожност на клаузата на чл.2.13. от Договор за финансов
лизинг № ******-02 /09.11.07г.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба,
подаден от „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД, с който исковете се оспорват като
недопустими и неоснователни. Прави възражение за погасяване по давност на
задължението му за връщане на лизиговата вещ, като счита, че давностният срок е
започнал да тече на 13.03.2014 г. с влизане в сила на решението по т.д. № 1484/2009 г.
на СГС. Прави възражение и за придобиване по давност на лизинговата вещ, за което
заявява, че е предявил срещу ищеца иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 80 ЗС с подадена
искова молба с вх. № 2012895/10.07.2020 г., по която е образувано гр.д. № 30076/2020
г. на СРС.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С прието по делото влязло в сила решение № 188/28.12.2012 г. по в.гр.д. №
287/2012 г. на САС е потвърдено решение № 1061/20.09.2011 г. по т.д. № 1484/2009 г.
на СГС, с което са отхвърлени предявените от „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД срещу
„М Лизинг“ ЕАД искове по чл. 124, сл. 1 ГПК, вр. чл. 108 ЗС, чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за устанвяване по отношение
на „М Лизинг“ ЕАД, че ищецът „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД е носител на правото
на собственост върху лек автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“, рег. № ********* на
основание чл.13.2 от ОУ, както и за обявяване за окончателен Договор за финансов Л.
№******-02 /09.11.07 г. и за осъждане на ответника да плати сумата 1906,70 евро,
съставляваща неправомерно удържана неустойка, поради прекомерност на неустойката
и поради нищожност на клаузата на чл.2.13. от Договор за финансов лизинг №******-
02 /09.11.07 г.
От представения по делото договор за лизинг № ******-***, с приложен към него
погасителен план, се установява, че същият е сключен на 09.11.2007 г. между „И Еф
Джи Ауто Лизинг“ ЕООД, като лизингодател, и „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД -
лизингополучател за следната лизингова вещ/актив/- нов лек автомобил марка „Т.“,
модел „К. В.“, с рама *******************, двигател **********. Съдлъжник по
договора за лизинг е „СЕЛ“ ООД.
В договора за лизинг е посочено, че доставната цена на актива е в размер на 16
788,94 евро при първоначална вноска от 8 394,47 евро, с 36 на брой погасителни
вноски съгласно приложения погасителен план и плаващ лихвен процент, като
базовият лихвен процент е 4,62 %. Страните са уговорили комисионна за управление
на стойност 288,38 евро, платима в срок от 5 работни дни от подписване на договора и
междинна лихва от 2,07 евро без ДДС на ден за дните от извършване на окончателното
плащане към доставчика до последния календарен ден на месеца, през който е
предаден активът на лизингополучателя. Предвидена е и неустойка от 0,1 % на ден
върху просрочената сума на база на действителния брой дни за забава.
2
По делото като писмени доказателства са приети и общи условия към договора,
подписани от лизингодателя, лизингополучателя и съдлъжника.
В чл. 15.1 от ОУ къв Договора за финансов лизинг са предвидени основания за
едностранно прекратяване на лизинговия договор от страна на лизингодателя, едно от
които е неплащането на изискуема сума по договора в рамките на 20 работни дни след
падежа. Съгласно чл. 12.1 от Общите условия, при предсрочно прекратяване на
договора за лизинг от страна на лизингодателя поради неизпълнение от страна на
лизингополучателя, лизингополучателят е длъжен да върне получения актив за своя
сметка в срок и до адрес, посочени от лизингодателя.
По силата на представен договор за продажба на автомобил „И Еф Джи Ауто
Лизинг“ ЕООД е закупил от „ТМ АУТО“ ЕООД лизинговата вещ- марка „Т.“, модел
„К. В.“, с рама *******************, двигател **********, цвят- 209-черен. По делото
е приложена фактура № **********/21.11.2007 г., издадена от „ТМ АУТО“ ЕООД за
покупката на лекия автомобил.
В свидетелство за регистрация част I на гореописания лек автомобил с рег. №
********* като собственик е посочен „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД.
Видно от представен приемо-предавателен протокол, лизингодателят „И Еф
Джи Ауто Лизинг“ ЕООД е предал на лизингополучателя „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“
ООД лизинговата вещ заедно с придружаващата документация. В приемо-
предавателния протокол липсва посочена дата, но по делото не се спори, че вещта е
предадена по време на действие на лизинговия договор, като дори ответникът се е
позовал на изтекла в негова ползва придобивна давност, считано от 10.11.2010 г.,
видно от представената искова молба с вх. № 2012895/10.07.2020 г., по която е
образувано гр.д. № 30076/2020 г. на СРС.
Като писмено доказателство по делото е прието и уведомление, изпратено от „И
Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД до „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД, с което
лизингополучателят е бил уведомен, че не е заплатил и дължи сумата от 1906,70 евро
по договора за лизинг, като при неплащане в тридневен срок доброволно заедно с
неустойката, ще стича договорът за развален съгласно чл. 87 ЗЗД и чл. 15 от Общите
условия, считано от деня, следващ срока за доброволно изпълнение. С уведомлението
лизингополучателят е поканен да върне и лизинговата вещ в срок до 2 работни дни от
разваляне на договора на посочен адрес. Видно от приложена обратна разписка,
уведомлението е получено от „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД на 08.07.2009 г.
По делото е приета и изслушана съдебносчетоводна експертиза и допълнителна
съдебносчетоводна експертиза, които съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвени. От заключението на вещото лице по основната съдебносчетоводна
експертиза се установява, че лизингополучателят е заплатил по договора за лизинг
суми в размер на общо 30260,33 лева, с което е погасил 27279,05 лева главница по
погасителни вноски с падеж до 03.02.2009 г., 1825,08 лева лихва по погасителни
вноски с падеж до 04.03.2009 г.- частично, 343,77 лева данък МПС и 812,43 лева-
комисиона, разходи при получаване на МПС и такси за обслужване. „БГ БИЛДИНГ
КОНСУЛТ“ ООД е изпаднало в забава на 04.03.2009 г., като не е платило главницата
от 2749,27 лева от погасителната вноска с падеж на тази дата. Неплатените от
лизингополучателя суми по договора за лизинг към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК са били в размер на 3449,14 лева,
от които 2749,27 лева- главница, 320,79 лева- лихва за периода от 04.03.2009 г. до
01.07.2009 г., данък МПС от 367,08 лева и разходи 12 лева. Задълженията към
22.03.2022 г. на лизингополучателя възлизат на 9979,07 лева, от които 2690,07 лева-
главница, 259,99 лева- лихва, 1770,22 лева- данък МПС, 3730,18 лева- застраховка
„Гражданска отговорност“ и разходи в размер на 1528,61 лева.
3
От заключението на вещото лице по допълнителната съдебносчетоводна
експертиза се установява, че фактурите по договора за финансов лизинг са издавани
преди датите на падежа, посочен в погасителния план. Последното плащане от „БГ
БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД е извършено на 22.08.2012 г. по фактура №
135045/04.03.2009 г., издадена за погасителна вноска с падеж 10.03.2009 г. Съгласно
представена справка от „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД лизингополучателят е платил
общо 35416,13 лева, от които 28282,59 лева на лизигодателя, 5438,85 лева за
застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на „Армеец“, 290,60 лева за
застраховка „Гражданска отговорност“ за 2019 г. към „Бул инс“ и 1494,09 лева за
застраховка „Гражданска отговорност“ към „Булстрад“. Платените суми за застраховки
„Каско“ и „Гражданска отговорност“ не се претендирани като вземане от „М Лизинг“
ЕАД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
кралификация чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 6059/2009 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на „М Лизинг“ ЕАД (с предишно наименование „И Еф Джи Ауто Лизинг“
ЕООД) е издадена заповед № 5276/20.11.2009 г. за изпълнение на задължение за
предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника „БГ
БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД. В законоустановения срок по чл. 414 ГПК срещу
заповедта, връчена на 20.05.2010 г., е подадено възражение с вх. № 12285/25.05.2010 г.
от длъжника. С разпореждане от 09.02.2021 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на
заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителен иск за
съществуване на вземането за предаване на процесната вещ. Същият е предявен в
срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд,
и е процесуално допустим, като съдът намира исковата молба за редовна.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) че между страните е имало сключен валиден договор за финансов лизинг; 2)
ищецът е бил изправна страна по договора за лизинг- изпълнил е задълженията си, като
е закупил и предал за ползване от лизингополучателя- ответник лизинговата вещ; 3) че
са налице предпоставките за разваляне на договора по вина на лизингополучателя-
ответник, както и че 4) лизингополучателят не е върнал лизинговата вещ на
лизингодателя.
Съгласно задължителните разрешения на т. 1 от ППВС 1/1979 при третия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на
престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение
при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на
договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато
сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.
Страните са били обвързани от договор за финансов лизинг № ******-***,
сключен на 09.11.2007 г., който е прекратен едностранно от лизингодателя на
12.07.2009 г. с изтичане на предоставения с уведомление 3-дневен срок за доброволно
плащане поради неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължението му за
заплащане на лизинговите вноски с падежи от 10.03.2009 г. до 10.06.2009 г., настъпили
преди датата на изпращане на уведомлението. Лизигополучателят е заплатил вноската
с падеж 10.03.2009 г. едва на 22.08.2012 г., което е извършено след прекратяване на
договора.
4
С оглед на това и установеното неплащане на лизинговите вноски съдът намира,
че са осъществени предпоставките на чл. чл. 15.1 от ОУ за едностранно прекратяване
на лизинговия договор от страна на лизингодателя, поради забавяне плащането на 3
лизингови вноски с повече от 20 работни дни. С цитираната клауза се дава право на
лизингодателя да прекрати договора при настъпване на конкретно условие, като само
от неговата воля зависи дали ще го упражни или не и кога.
Следователно е настъпила хипотезата на чл. 12.1 от Общите условия и е
възникнало задтлжение за лизингополучателя да върне получения актив за своя сметка
в срок и до адрес, посочени от лизингодателя, предвид предсрочното прекратяване на
договора за лизинг от страна на лизингодателя поради неизпълнение от страна на
лизингополучателя. Не се твърди и не се установява по делото лизингополучателят да е
изпълнил това свое задължение, въпреки че с уведомлението, с което е прекратил
договора, лизигодателят е уточнил мястото и времето, в което лизинговият автомобил
е следвало да бъде върнат от лизингополучателя.
Съдът намира за неоснователни възражението за погасяване по давност на
вземането на лизингодателя за връщане на лизинговата вещ, както и възражението за
придобиване по давност на същата от лизингополучателя. Давността за процесните
вземания започва да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, а процесната
заповед не е влязла в сила поради подаването на възражение от длъжника срещу нея в
срока по чл. 414 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4, като ищецът е спазил този срок.
Същевременно по силата на чл. 116, б „б ЗЗД давността се е прекъснала с предявяване
на иска, което в случая се приема, че е от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Заявлението, подадено от лизингодателя, е унищожено поради
архивиране на заповедното производство, но заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №
6059/2009 г. по описа на Районен съд-Перник е издадена на 20.11.2009 г., което
означава че заявлението по чл. 417 ГПК е подадено най-късно на тази дата. Съгласно
чл. 115, б „ж“ ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес за вземането.
В чл. 415, ал. 4 ГПК е предвидено, че искът се предявява в едномесечен срок от
съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса. Не може да се
вмени във вина на ищеца обстоятелството, че указанията за предявяване на настоящия
иск по чл. 422 ГПК са му дадени едва с разпореждане от 09.02.2021 г., тъй като съдът е
длъжен съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК служебно да извършва необходимите процесуални
действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и
надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Производството по
ч.гр.д. № 6059/2009 г. по описа на Районен съд-Перник не е било спряно, за да
съществува за заявителя задължение да иска неговото възобновяване. С определение
от 20.05.2010 г. е било спряно единствено незабавното изпълнение на издадената по
същото заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Ето защо от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и към настоящия момент
давност за процесното вземане не е текла. По същата причина не може да се приеме, че
е текла и придобивна давност за лизинговата вещ, тъй като именно връщането на
същата е предмет на настоящото дело.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство.
5
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 299,24 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице, т. е.
направените разноски са в общ размер на 499,24 лева съгласно представен списък по
чл. 80 ГПК.
В заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва, 694,03
лева – адвокатско възнаграждение и 328,37 лева – държавна такса, или общо 1022,40
лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Васил Стоин“ № 4,
ДЪЛЖИ ДА ПРЕДАДЕ на „М Лизинг“ ЕАД (с предишно наименование „И Еф Джи
Ауто Лизинг“ ЕООД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 53, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3,
вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД лек автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“, рег. № *********, с рама
*******************, двигател **********, получен на отпаднало основание поради
развалянето на сключен между страните договор за финансов лизинг № ******-
***/09.11.2007 г., за предаването на която движима вещ е издадена заповед №
5276/20.11.2009 г. по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6059/2009 г. по описа на Районен съд-
Перник.
ОСЪЖДА „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД , с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. „Васил Стоин“ № 4, ДА ЗАПЛАТИ на „М
Лизинг“ ЕАД (с предишно наименование „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД), с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул.
„Черни връх“ № 53, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 499,24 лева
/четиристотин деветдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
направени разноски в настоящото производство и сумата от 1022,40 лева /хиляда
двадесет и два лева и четиридесет стотинки/ - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 6059/2009
г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6