Р Е Ш
Е Н И Е № 842
Гр.
Пещера,28.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 1622 по описа на съда за 2018 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр, София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощника си Р.И., против И.А.К. ЕГН:**********, иск с правно основание чл. 422
във вр. чл.415 ал. 1от ГПК. Твърди, че в законоустановен срок по чл.415,
ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на Районен съд - гр. Пещера по
ч.гр.д. № 1038/2018., получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на
22.10.2018г., предявяват настоящия установителен иск с правно основание чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу
И.А.К., в размер на 5199.68 лв. /пет хиляди сто деветдесет и девет лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляващи неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит № **********. Вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД произтичало от следните обстоятелства:
На 14.11.2017г. е сключен Договор за
потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България“' ЕООД като
кредитор и И.А.К., като длъжник.Договорът е сключен при следните параметри:Сума
на кредита: 2250 лв.;Срок на кредита: 24 месеца;Размер на вноската: 139.10
лв.;Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %;годишен лихвен процент: 41.17
%; Лихвен процент на ден: 0.11%;Общо задължение по кредита: 3338.40 лв.
Твърдят, че ответника е избрал и закупил
пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги: 2089.68 лв.;Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:
87.07 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги:
- Общо
задължение: 5428.08 лв.;
- Общ
размер на вноска: 226.17 лв.;
- Дата
на погасяване: 7 ден от месеца.
Твърди, ищеца че съгласно Декларации т.А
към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи
условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които
длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и
нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа
си под клаузите на този ДПК и ОУ. В
Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата
на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения
и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
В т.V „Допълнителни възможности за
клиента" от ДПК № ********** И.А.К. е пожелал с част от отпуснатия кредит
да бъде рефинансивано друго негово задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
в размер на 1186.30 лв. „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, като на 14.11.2017г. превежда парична сума в
размер на 1063.70 лв. по посочена от длъжника И.А.К. банкова сметка (***еренция:
067029970013827, с дата 14.11.2017г.).
От своя страна длъжника поемал
задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го сключва за
срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 226.17 лв.
и падежна дата всяко 7-мо число на месеца.
Твърди че длъжникът не е изпълнявал
точно поетите с договора задължения и е направил само една пълна погасителна
вноска и една непълна, последната от които на дата 10.01.2018г, като след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3.1 от
Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „Кредиторът може
да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое
от следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер...". На 24.04.2018г. ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД е
обявил договорът за предсрочно изискуем. На 26.04.2018г. на И.А.К. е изпратено
уведомително писмо от страна на дружеството.
Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването
на ДПК на основание т.12.4 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и
непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен
пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.Към настоящия момент
размерът на погасеното от И.А.К. задължение по ДПК № ********** е било в размер
на 228.80 лв. /двеста двадесет и осем лева и осемдесет стотинки/.
В настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД се отказвало да търси претендираните с подаденото заявление
лихви за забава в размер на 19.07 лв. /деветнадесет лева и седем стотинки/,
поради липса на материален интерес. Претендират само законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложените по-горе обстоятелства,
към днешна дата длъжникът на И.А.К. дължал на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
сума в размер на 5199.68 лв. /пет хиляди сто деветдесет и девет лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляващи неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит № **********.
Твърди, че ако потребителят е желал, той
е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва
причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил
това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема,
което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на
заема при одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил с цената на
кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата
сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения
договор, така и с погасяването на кредита.
С оглед гореизложеното молят да се
постанови решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника И.А.К. в размер на 5199.68 лв.
/пет хиляди сто деветдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. Правят доказателствени искания и претендират разноски.
На ответника е допуснато предоставяне на
правна помощ чрез назначаването на адвокат особен представител предвид
разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК. В срока за отговор такъв е постъпил от ответника, чрез особения му
представител- адв. Ем. П.. Оспорва иска
по основание.Твърди, че искането за отпускане на кредит нямало входящ номер и
дата. Твърди, че определения кредитен експерт - ИВОН 2010-ГОЧЕВ ЕООД без ЕИК
при справка в търговския регистър се вижда, че MOЛ е Стоян Величков Гочев, а не
Венета Гочева, тоест искането е било подписано от лице нямащо право да извършва
това действие, като тя не е управител на дружеството. Нещо повече при справка в
Търговския регистър става ясно, че дружеството не е осъществявало търговска
дейност от 2015 г., нямало данни за публикувани годишни финансови отчети след
2015 г., тоест то не е осъществявало дейност. Липсвали данни и в договора за
потребителски кредит за представляващия ИВОН 2010-ГОЧЕВ ЕООД.По иска липсвало
като доказателство, че ИВОН 2010-ГОЧЕВ ЕООД има договор за кредитен експерт с
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД.Твърди че
искането за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги за 2089.68 лева, е нищожно. Твърди че договорната свобода съгласно чл. 9 ЗЗД позволява на страните по договора свободно да определят съдържанието му,
като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона и с добрите
нрави. Допустимо било съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК страните по
договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни услуги, но
същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК,
забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса
и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно
определено в договора.Твърди, че в в случая споразумението за допълнителни
услуги включва услуги, които по същество представляват действия по предоставяне
на кредита. Тези клаузи, били формулирани неясно в противоречие с повелителната
разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като нито една от закупените допълнителни
услуги няма стойностно измерение, от което да се установи нейната тежест в
ежемесечните вноски, дължими по допълнителния пакет, както и съразмерността им
с цената, която се заплаща за ползването им. Тъй като допълнителните услуги
касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи
несигурни събития, а и са неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на
императивните разпоредбите на чл.10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Те освен това заобикаляли
и закона, тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита,
определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно петкратния размер на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Уговарянето на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл.10а, ал. 2 и 4 и чл.
19, ал. 4 ЗПК, поради което тази уговорка е нищожна поради противоречие с
императивни законови разпоредби и не може да породи желаните от страните правни
последици. Тъй като в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, установен в обществен интерес. Претендира иска да бъде
отхвърлен като нищожен. Прави доказателствен искания.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си
представител е депозирал по делото писмена молба с вх.№5692/30.09.2019г., в
която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и
доказан. Претендира разноските по заповедното и по исковото производство.
Излага подробни съображения по съществото на правния спор.
Особеният
представител на ответника се явява в първото по делото заседание и моли съда да
отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на особения представител на ответника и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На
30.07.2018 год., ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу И.А.К.,
въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1038/2018 год. по описа на Пещерския
районен съд. Същото е било уважено и Пещерския районен съд е издал Заповед № 361
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 31.07.2018год., с която
е разпоредил ответникът-длъжник И.А.К. да
заплати на кредитора –ищец главница в размер на 5199.68 лв., такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лв., лихва в
размер на 19.07 лева за периода от 08.01.2018 г. до 24.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018 година до окончателното
й изплащане и разноски по делото, от които 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 104.98 лв. платена държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №********** от 14.11.2017г.
Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника И.А.К.
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени
указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило
настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният
иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът
счита следното:
От събраните по делото писмени
доказателства, се установява, че на 14.11.2017г. е сключен Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №********** между ищеца „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и И.А.К. като кредитополучател.
Договорът е сключен при следните параметри :Сума на кредита 2250 лева.;Срок на
кредита: 24 месеца.;Размер на вноската по кредита: 139.10 лв.;Годишен процент
на разходите (ГПР) 49.90%;Годишен лихвен процент: 41.17%;Лихвен процент на ден:
0.11 %.;Дата на погасяване: 7-мо число от месеца;Дължима сума по кредита: 3338.40
лв.;по избран и закупен пакет от допълнителни услуги:Възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: 2089,68лв.;Размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги: 87.07 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги:Общо задължение: 5428,08 лв.; Общ размер на вноската: 226.17 лв. Посочено е също и че се
рефинансира старо задължение на ответника в размер на 1186,30лв.
Договорът е подписан от страните по
него. Преди сключването на договора на ответника е била предоставена преддоговорна информация,
видно от приложения формуляр – Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити.
Съгласно Декларации т.А към Договора за
потребителски кредит неразделна част от него са Общите условия, които са
предадени при подписване на договора и с които кредитополучателят внимателно се
е запознал преди подписване на договора, няма забележки към тях и се задължава
да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този Договор за
потребителски кредит и Общи условия. Приложени и са самите Общи условия, които
са подписани от ответника.
Видно от Декларации т.Г е, че на кредитополучателят
му е предоставено безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма,
на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр.
Декларира е, че са му дадени разяснения, които са му дали възможност да прецени
доколко предлагания договор за потребителски кредит съответства на неговите
възможности и финансово състояние, както и разяснение на преддоговорната
информация, основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието,
което могат да окажат върху тях, в това число последиците в случай на просрочени
плащания, а така също и разяснения на пакета от допълнителни услуги, които
кредиторът може да предостави на кредитополучаталя по негово искане,
въздействието, което могат да окажат върху него, както и правата и задълженията
на страните по тях.
На същата дата ответникът е подписал и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 14.11.2017г.,
приложено по делото.
Приложен е погасителен план, от който е
видно че първата вноска се дължи на 07.01.2018г. , а последната на 07.12.2019г.
На 14.11.2017г. ищецът е превел на И.А.К.
по посочена от него банкова сметка ***,70лв.,
видно от приложения документ за кредитен превод с референция №067029970013827
от дата 14.11.2017г., като е посочено основание за плащане - №**********. Тази сума е преведена след
приспадане на сумата за рефинансиране- 1186,30 лв.
Процесният договор за потребителски
кредит №********** е сключен за срок от 24 месеца. Дължимата месечна
погасителна вноска по него, съгласно погасителния план е в размер на 226,17 лв.
с падеж - 7-мо число на месеца.
От приложеното и неоспорено извлечение
по сметка към Договор №**********, е видно, че са платени първата погасителни
вноски и втората частично. Не е извършено плащане на вноските от 2-ра/частично/
до 24-та включително. Последното отразено плащане по договора е на 10.01.2018г.
Погасена е сума в общ размер на 228.40
лева, видно от приложеното по делото и неоспорено извлечение по сметка.
Посочената платена главница е в общ размер на 61,91 лева. Посочената платена
лихва е в общ размер на 77,19 лева.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 24.04.2018г. договорът е прекратен
автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и е обявена неговата
предсрочна изискуемост, както и че на 26.04.2018г. на ответника И.А.К. е
изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което е уведомен, че
договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост. По
делото, обаче, няма представени надлежни доказателства това уведомително писмо
да е връчено на ответника и да е достигнало до него, съответно той да е
запознат със съдържанието му/въпреки дадените указания на съда да се
представи/.
Съгласно установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
Съдът намира, че е сезиран с иск с
правна квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, във вр чл. 79 от ЗЗД.
Уважаването на иск с правно основание
чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, се предпоставя от установяване на
съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи,
съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните доказателства.
Касае се за специален установителен иск за установяване на вземането, когато в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея, за да
бъде установено със сила на присъдено нещо, че вземането относно, което е
подадено заявление по реда на заповедното производство съществува. Искът следва
да се счита за предявен от момента на подаване на заявлението. Следва да се има
предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК / а не само по чл.
417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в
съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да
прилага доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор
за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита. Предсрочната
изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Трайна и последователна е съдебната
практика по въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за
настъпване на предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска
издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в
случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред. Независимо
от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, даденото в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е
принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се
прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по
договор за банков кредит (който по същността си е договор за заем), но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват
правно-логически аргументи, които да послужат като основание за различно
третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от
небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма
основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1
от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде
освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредита за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение
спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя
сметка и на свой риск.
Както в заповедното производство, така и в настоящето исково
производство, ищецът претендира, че са настъпили предпоставките на автоматичната
предсрочна изискуемост на дълга, съгласно уговореното в т.12.3 от Общите
условия към договора за потребителски
кредит, според която в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска
с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за
потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е
необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие
или др. Съгласно т.12.4 от Общите условия към договора, при прекратяването на
договора на това основание, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по
погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихви за забава и такси, дължими по реда на чл.17.4. От
събраните доказателства не се установява ответника да е наделжно уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита.
Същевременно обаче е настъпил крайният
падеж на вноски от втора частично платена до 21-ва, чийто падеж е бил на
07.09.2019г. Даден е ход на устните състезания на дата 02.10.2019г. Съгласно
задължителната съдебна практика- ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че дори
когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло
изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се
отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски. В цитираното ТР ВКС е разяснил, че предсрочната
изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й,
но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения ВКС е приел, че
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид на
изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за
съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора
да иска изпълнение на задължението. В тълкувателното решение се сочи, че
поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на
вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези,
чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по
погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост
не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл.
422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от
кредитора основание.
Няма данни за извършено плащане. Следователно,
след като вноските до 21-ва са падежирали и няма данни да са платени,
ответникът ги дължи. Спорен е въпроса
обаче каква част от тях се дължи предвид направените възражения от страна на
ответника.
На първо място, по делото не се твърди,
а и не се представят доказателства за ползване на въпросните допълнителни
услуги, поради което заплащане на възнаграждение по Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не следва да се дължи. На следващо
място, претендираното вземане в посочения размер, а именно 2089,68 лв./ почти колкота самата главница 2250,00лв.-
курсивът мой/, представляващо възнаграждение по закупения пакет от
допълнителни услуги, съдът намира за недължим и поради нищожността на
сключеното на 14.11.2017г. Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги и неравноправността на клаузата за дължимост на възнаграждението по
пакета от допълнителни услуги, съдържаща се в процесния договор за
потребителски кредит.
В настоящия случай ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). С отпускането на кредит в размер на 2250,00 лв. в полза на
кредитополучателя като физическо лице е предоставена „финансова услуга“ по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. В разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП,
към която изрично препраща чл. 24 от ЗПК, е дадена общата дефиниция за
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, а именно: всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като за
неравноправните клаузи в договорите, съдът следи служебно. В чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП е регламентирано, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите по сключените договори
не са индивидуално уговорени, когато те са предварително изготвени от
доставчика, поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху
тяхното съдържание - арг. чл. 146 ал. 2 от ЗЗП. Това разрешение е възприето от Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на
ЗЗП. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално
уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят
не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
В настоящия случай клаузите на
Споразумението от 14.11.2017 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
към Договора за потребителски кредит не са индивидуално договорени. Ответникът
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, доколкото липсва яснота
относно цената на всяка една от услугите по процесния пакет от допълнителни
услуги. В споразумението е посочен като определяем размер само възнаграждението
по отношение на услугата „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит“ – 15 % от цялото възнаграждение, но не повече от 300
лева. По делото не са ангажирани доказателства тази услуга да е ползвана от
ответника. Наред с това заплащането на възнаграждението по процесното
споразумение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор за потребителски кредит.
Действително съгласно разпоредбата на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и принципа на свободата на договаряне, уреден в чл. 9 от ЗЗД, страните по договор за потребителски кредит могат да договорят цена за
допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на
чл. 10а, ал. 2 - ал. 4 от ЗПК, съгласно които: кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита; кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона
за едно и също действие; видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В случая допълнителните услуги касаят
усвояването, управлението на кредита и отпускането на допълнителни средства по
него или са относими към бъдещи несигурни събития, като същите са и неясно
формулирани. Нито в процесния договор, нито в споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, е посочен конкретно размера на съответната такса
или комисиона за предвидената допълнителна услуга, а както бе посочено по-горе
в противоречие с императивното правило на чл.10а, ал.4 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) за различните видове допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за плащане с определяем от него размер само на
услугата „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит“. На следващо място, уговорените с процесното споразумение допълнителни
услуги противоречат и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В случая само по
процесния договор за потребителски кредит ГПР е 49,90 %, при допустими от
закона 50 %. Отделно от това, ако към тази сума се присъединят и разходите по
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на
2089,68 лева, подписано на 14.11.2017г., по което месечната вноска е 87,07 лв.,
то ГПР ще надхвърли нормативно допустимия, дори ще надхвърли самата главница. Уговарянето
на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с
лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителния пакет услуги като
средство за заобикаляне на закона, което е недопустимо. Следователно налице е
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят
се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет
от допълнителни услуги в размер на 2089,68
лв. Предвид изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги в размер
на 2089,68 лв. се явява нищожна като
противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10а, ал. 2-ал.4
от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не може да породи желаните от страните правни
последици. Доколкото възнаграждението по споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги се явява уговорено по нищожна клауза, то не се
дължи. В този смисъл се явява основателно възражението на ответника.
В чл.143 ЗЗП е дадено определение на понятието
"неравноправна клауза".Според чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. В случая е
видно, а и не се спори от ищеца, че процесният договор за потребителски кредит
е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на
ищеца договорни клаузи.Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият
не е бил предмет на предварително договаряне между страните,от което следва
извод,че ответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.В случая
е бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително
изготвено от ищеца. Видно още от договора, е, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му
оскъпяване.Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 49,90 %/. Следва да се посочи още, че ГПР
е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика,налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и
по-горе в случая остават неизвестни. Следва да се има предвид още, че към
датата на сключване на договора за потребителски кредит основният лихвен
процент е 0,00 %, от което следва, че размерът на законната лихва е бил 10,00
%, т.е. уговорения в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава повече
от четири път законната лихва. В настоящият случай договорената между страните
лихва в размер на 41,17% годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което
представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер
на законната лихва.
С оглед предходното, и настоящия съдебен
състав приема, че липсата на индивидуално договоряне на параметрите в Раздел VI
от договора за потребителски кредит, както и неконретизирано формиран ГПР от
49.90%, съответно уговорен ГЛП в размер на 41,17 %, правят въпросните договорни клаузи неравноправни и
на основание чл.146 ал.1 ЗЗП същите са нищожни.
По отношение на възражението, че
искането за отпускане на кредит нямало номер, то това обстоятелство е
ирелевантно, предвид че искането е с дата от 12.11.2017г. и заявеното от
ответника е залегнало като параметри в самия договор за кредит- размер на
кредита, срок на издължаване, дата на падеж на всяка анюитетна вноска. По
отношение на твърдението , че кредитния експрет не бил в договорни отношения с
ищеца, също се установи, че е неоснователно, предвид представените договор за
сътрудничество и пълномощно.
Следователно настоящият състав приема,
че страните по делото са обвързани само и единствено от формален договор за заем в размер
на 2250 лева- главница, тъй като
клаузите за договорна лихва и по закупен пакет от допълнителни услуги се явяват
нищожни. Като до приключване на съдебното дирене в първата инстанция е настъпил
падежа на 21-та вноска, като размерът на дължимата сума по главницата до тази
вноска е 1859,83 лв. Няма спор, че ищецът
е изпълнил задължението си като е превел
сумата по кредита. Видно от извлечението от сметка към договор за потребителски
кредит № 30192557605 са платени една цяла вноска и една частично в общ размер
на 228,40 лева.Ето защо ответника следва да заплати разликата между дължимата
сума по кредита и внесените суми, а
именно 1631,43 лева.
Ищецът не претендира такса разходи в
размер на 30 лева, както лихва от 19,07лв., за които е издадена заповед за
изпълнение.
Отговорност за разноски.
Предвид
изхода на делото, страната, имаща право на разноски – ответникът не е
представил доказателства за направени такива. Още повече, че ответникът е
представляван в настоящето производство от назначения му от съда особен
представител, разноските за чието възнаграждение са заплатени от ищеца по
делото на основание разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК.
Ищецът е претендира разноски, както следва:
сумата от общо 254,98 лв. – разноски в заповедното производство, от които 104,98
лв. – държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение и общо сумата от 842,98 лв. в настоящото
исково производство, от която сумата от 103,00 лв. – платена държавна такса и
сумата от 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 589,98 лева за особен
представител. На основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на ищцовото дружество следва да присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство – 50 лв.
и за настоящото исково производство в размер на 100 лв.- минималните такива с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и формалността на
заповедното производство. От така изложеното следва, че ищецът е направил
разноски в общ размер от 154,98лв., от които 104,98 лв.- държавна такса и 50
лв.- юрисконсултско възнаграждение и 792,98 лв. за настоящото исково
производство, от които 103,00 лв. – държавна такса и 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, 589,98 лева за особен представител. От така определената сума в
полза на ищеца, съразмерно на уважената искова претенция следва да се присъди
сумата от 297,42 лева, от които от 59,48 лв. – разноски по съразмерност в
заповедното производство и сумата от общо 237,94 лв.- разноски по съразмерност
в исковото производство.
По
изложените съображения, ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че И.А.К. ЕГН:********** ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр, София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. В, въз основа на Договор за потребителски кредит №********** от 14.11.2017
г., сума в размер на 1631,43 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -30.07.2018г. до окончателното
й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №361 от 31.07.2018 г. по ч.гр.дело № 1038/2018 г. по описа на Пещерски
районен съд, като отхвърля иска до претендирания размер от 5199,68 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.А.К. ЕГН:**********
***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-*********,
направените по делото разноски по съразмерност в общ размер на 297,42 лева, от
които от 59,48 лв. – разноски по съразмерност в заповедното производство и
сумата от общо 237,94 лв.- разноски по съразмерност в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
гр.Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: