Решение по дело №226/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260220
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20211510200226
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

11.06.2021г

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

 

10.05

 

2021

 
 


на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Сашка Вукадинова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.

 

 226

 

2021

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

 

                   ПОТВЪРЖДАВА  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0348-000072/ 15.02.2021г., издадено от началник  РУ към  ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница  , с което     са  наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24месеца  за нарушение по чл.174,ал. 3 ЗДвП на С.Й.Г.  с ЕГН  ********** ***.

         Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ: С.Й.Г.     , обжалва наказателно постановление № 21-0348-000072/ 15.02.2021г., издадено от началник  РУ към  ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница, с което     са  му  наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24месеца  за нарушение по чл.174,ал. 3 ЗДвП .Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено,като излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

         Административно наказващия орган  не изразява становище по жалбата.

         Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства-  показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна: 

         На 28.01.2021г., жалбоподателят управлявал лек автомобил в с.Паничище, след употреба на алкохол, в резултат на което ударил автомобила в дърво, край пътя. Свид.С. ***/, който в момента не бил на работа, се разхождал на същото място и видял ударения автомобил. Отишъл да провери дали водача има нужда от помощ и установил,че последния е в явно нетрезво състояние. Същият е обадил на колегите си, които обслужвали ПТП в близост до Паничище,които го уведомили,че след като приключат,ще извършат проверка. След около час, свид.С. си тръгнал,като се разминал с ударения преди това автомобил, който се движел с висока скорост. Същият бил управляван от жалбоподателя и тъй като покрай пътя имало паркирани много автомобили, същият се ударил леко в един от тях и се извъртял,след което спрял. С. незебавно отишъл при жалбоподателя, представил се,че е полицейски служител и отново се обадил на колегите си, които след около 15минути  дошли и извършили проверка, при която отказал жалбоподателят отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. На същия бил издаден талон за  изследване ,който отказал да получи и му бил съставен   АУАН за нарушение по  чл.174,ал.3 ЗДвП ,който също отказал да подпише и съответно да получи. Въз основа на съставения акт било  издадено атакуваното наказателно постановление, с което са наложени посочените по-горе  административни наказания.

         Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат и се подкрепят изцяло  от писмените доказателства.

         С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество неоснователна и съдът потвърди наказателното постановление, в обжалваната част, по следните съображения:

                   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед  8121з-515/14.05.2018г., издадена от министъра на вътрешните работи. АУАН съдържа всички реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН, а НП съответства на изискванията на чл.57 ЗАНН.

                   Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения в процедурата по съставяне и връчване на АУАН.Гласните доказателства безпротиворечиво установиха,че жалбоподателят е отказал да подпише и получи акта, като отказа е удостоверен по реда на чл.43,ал.2 ЗАНН.Обстоятелството,че свидетелят, удостоверил отказа е същият, който е присъствал и при установяване на нарушението, по никакъв начин но опорочава процедурата, предвид,че в горния текст на визира изисквания свидетелите, да бъдат различни лица.

         Събраните  по делото доказателства  установиха,че жалбоподателя е осъществил състава на  нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП. От обективна страна,същият е  отказал  да бъде изпробван за употреба на алкохол , както и да  изпълни даденото предписание за  даване на  кръвна проба.Този отказ осъществява изпълнителното деяние  и по двете хипотези на  горното нарушение ,в резултат на което са настъпили и противоправните последици-невъзможност за контролните органи да установят, водача спазил ли е забраната, визирана в чл.5,ал.1,т.3 ЗДвП. В случая, жалбоподателят ,макар и да се е явил за медицинско изследване, е отказал да даде кръв за изследване - обстоятелство, което е отразено в медицинския журнал.

         Субект на нарушението е жалбоподателя, като водач на МПС. Същият е извършил нарушението умишлено- съзнавайки общественоопасния характер на деянието, като е целял настъпването на посочените по-горе противоправни последици, а именно да не бъде установено по надлежен ред употребата на наркотично или упойващо вещество. При налагане на административното  наказание, наказващия орган е приложил правилно материалния закон и е наложил предвидените  в горния текст кумулативни наказания, чийто размер е нормативно определен.

         С оглед изложеното, съдът потвърди наказателното постановление като законосъобразно .

                  По горните съображения, съдът постанови решението си.