Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2426 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът - „К.Ф.Д.П.Л.К.екстериор СА”, Франция, твърди, че в качеството му на застраховател сключил с дружеството „АС 24 Б.” ЕООД, като застрахован, договор за застраховка № *********, с който застрахователят поел задължение да предостави на застрахования кредитно застрахователно покритие и услуги по отношение на продажбите, които застрахованият извършва във връзка със застрахованата търговска дейност. Срокът на действия на застрахователния договор бил уговорен за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. Ищецът посочва, че в периода 15.02.2017 г. до 15.01.2018 г. настъпило застрахователно събитие, което представлява неизпълнение от ответника на негови задължения, които са възникнали към застрахования по сключен между тях договор за продажба чрез карта АS24 и карта AS24-Eurotrafic от 31.01.2017 г., да заплати цена на закупени по тази сделка вещи в общ размер от 41 182, 06 лв. съгласно 9 броя фактури, издадени в периода от 30.11.2017 г. до 31.12.2017 г. С оглед на това за ищеца е възникнало задължение да заплати на застрахованото дружество застрахователно обезщетение за претърпените в резултата на настъпилото събитие имуществени вреди, които са в размер на неизпълнените от купувача задължения по договора за продажба. Ищецът заявява, че заплатил на „АС 24 Б.” ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 37 063, 85 лв., поради което има право да предяви регресен иск срещу причинителя на вредите, който е ответникът, тъй като той е неизправната страна по договора за търговска продажба. Поради изложеното ищецът моли „АД М.” ООД да бъде осъдена да му заплати сумата от 37 063, 85 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка № *********, за настъпило застрахователно събитие, представляващо неизпълнение от „АД М.” ООД на задълженията му за заплащане на покупна цена по договор за продажба чрез карта АS24 и карта AS24-Eurotrafic от 31.01.2017 г., сключен между „АС 24 Б.” ЕООД и „АД М.” ООД. Претендира разноски.
Ответникът – „АД М.” ООД, не заявява становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е иск с правна квалификация чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ.
За да бъде уважен предявеният от „К.Ф.Д.П.Л.К.екстериор СА”, Франция иск срещу причинителя на вредата, по делото
трябва да бъде установено наличието на предвидените в закона предпоставки, при
които в полза на ищеца, в качеството му на застраховател, възниква
суброгационното право, предвидено в чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, които са следните:
1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и
увреденото лице; 2) настъпване на събитие, което съгласно договора е риск,
който застрахователят покрива; 3) настъпили вреди за застрахования, които да са
в причинна връзка със събитието, т.е. да са следствие от него; 4) възникнали
права на застрахования срещу причинителя на вредата на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД; 5) плащане от страна на ищеца - застраховател на обезщетение за
настъпилите вреди в полза на застрахования.
Ищецът твърди, че правопораждащ предявената претенция факт е договор за
застраховка, който е сключен между правни субекти, които имат обичайно
местопребиваване на територията на различни държави. За да отговори на въпроса
кои са материалноправните разпоредби, които се прилагат към сключения договор
за застраховка и възникналите въз основа на него правоотношения, съдът
съобразява, че застрахователят и застрахованият са упражнили правото си да
изберат правото, което да урежда сключения от тях договор за застраховка, като
с клаузата на чл. Ж от неговото съдържание са се съгласили, че това ще бъде
българското право. Ето защо и на основание чл. 3, параграф 1 и чл. 7, параграф
3 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от
17.06.2008 г. относно приложимото право към договорни задължения /Рим I/ трябва
да се приеме, че възникналите въз основа на описания в исковата молба
застрахователен договор материални правоотношения се уреждат от правото,
действащо в Република Б. право.
От представената в производството
застрахователна полица № *********/243242 G60/ 01.01.2017 г. се установява, че между „К.Ф.Д.П.Л.К.екстериор СА”,
Франция, като застраховател, и
дружеството „АС 24 Б.” ЕООД, като
застрахован, е сключен договор за имуществена застраховка. Договорът е
действителен, доколкото е спазена изискуемата от закона писмена форма – сключен
е във формата на застрахователна полица и носи подписите на представители на
двете страни по сделката, поради което трябва да се приеме, че обективира
тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията,
които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова
каквото е отразено в неговите клаузи.
В чл. 8 от застрахователния договор страните
по него са постигнали съгласие за срока му на действие, като е уговорено, че
той е от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. С второто изречение от посочената
уговорка е предвидено, че действието на договора се подновява автоматично за срок
от още 12 месеца след изтичане на първоначално уговорения период на
застрахователно покритие, освен
ако някоя от страните не заяви изрично неговото прекратяване не по-късно от 60
дни преди изтичане на застрахователния период. По делото няма представени доказателства,
че някоя от страните е изразила изрична воля за прекратяване на сключения
застрахователен договор, поради което съдът приема, че неговото действие е било
автоматично продължено съгласно чл. 8, изр. 2 от него за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г.
При тълкуване във връзката им една с друга на
уговорките на чл. А, чл. 1.1. и чл. 11 от застрахователния договор и на тези,
които са част от модул „Застрахователно събитие, А8.01“ от общите условия за сключвани от френското застрахователно дружество
имуществени застраховки, които са станали задължителни за застрахования на
основание чл. 348 КЗ, доколкото се установява, че са му предадени при
сключването на процесния договор и той е заявил писмено, че ги приема с
изявлението, направено в самата застрахователна полица, се налага изводът, че с
този договор ищецът е поел задължение да обезщетява вредите, причинени от риска
неплащане на вземания на застрахования, възникнали по договори за продажба на
гориво, газ, пътни такси и за предоставяне на всички, свързани с тях услуги,
изплатени чрез карти, телебадж или чрез бордовото оборудване, издадени от АС 24
и предмет на фактура или дебитно известие, по които длъжници са купувачи с регистрация
в изрично посочени държави, една от които е Б.. Следователно застрахователното събитие пo този застрахователен договор е
неплащане в уговорения срок на задължението, което определено трето лице има
към застрахованото дружество „АС 24 Б.” ЕООД по силата на сключен
договор за продажба и при неговото
настъпване в срока на действие на договора застрахователят е длъжен да заплати
на застрахованото лице обезщетение за причинените му вреди.
В производството е приет като доказателство договор за продажба чрез карта АС 24 и карта АС 24 – Юротрафик, който е сключен на 31.01.2017 г., между „АС 24 Б.“ ЕООД и „АД М.“ ООД, ведно с приложимите към него общи условия. От съдържанието на този договор се установява, че той е рамков по своя характер и с него „АС 24 Б.“ ЕООД се е задължил да продава чрез карти в мрежата АС 24 и Юротрафик стоки, представляващи горива, воден разтвор на урея на купувача „АД М.“ ООД, както и да предоставя на последния услугите, предлагани от бензиностанции. Доколкото предмет на този договор е продажба на гориво и предоставяне на свързаните с това услуги, чиито цени се заплащат чрез карта, издадена от застрахованото търговско дружество, и купувач на стоките съответно получател на услугите по тази сделка е дружество, което има регистрация в Република Бълария, то трябва да се приеме, че неизпълнението от последното на паричните му задължения за заплащане на уговорената цена, които са възникнали по този договор, е риск, който ищецът се е задължил да покрива по процесната имуществена застраховка.
По делото се доказва и това, че в изпълнение на описания
рамков договор от „АС 24 Б.“ ЕООД са издадени девет фактури, пет от които от
30.11.2017 г., три от 15.12.2017 г. и една от 31.12.2017 г., за извършени
доставки на на конкретно посочени по вид и количество стоки и услуги, на обща
стойност от 51 617, 34 лв., която представлява уговорената между страните по
сделката цена за тях. Като получател на стоките и услугите във всички тези
фактури е посочено ответното дружество „АД М.“ ООД, което се установява, че ги
е осчетоводило в своето счетоводство. Фактът на осчетоводяване на тези фактури
съдът приема за доказан при прилагане на последиците, предвидени в чл. 161 ГПК
спрямо ответното дружество, което е създало пречки за събиране на допуснати от
съда доказателства, а именно за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза.
То не е предоставило на вещото лице достъп до своето счетоводство, който е бил
необходим, за да може да бъде даден отговор на въпроса дали от него са осчетоводени
издадените от „АС 24 Б.“ ЕООД девет броя фактури, с което е създало пречки за
изготвяне на експертизата по тази задача и съответно за установяване на факта на
осчетоводяване на тези фактури. Ето защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и
да приеме за доказани обстоятелството, че ответникът „АД М.“ ООД е осчетоводило
процесните фактури, които са издадени във връзка с рамков договор за продажба чрез карта АС 24 и карта
АС 24 – Юротрафик, сключен на 31.01.2017 г. и съответно възникналите в негова
тежест парични задължения за заплащане на цената за доставените стоки и услуги,
така както са отразени във фактурите. Отразяването
на задължението за заплащане на цена към „АС 24 Б.“ ЕООД в счетоводството на ответника, е такова
действие, което е конклудентно по своя характер и с което последният е изразил
съгласие да закупи съответно да получи, описаните в осчетоводените фактури
стоки и услуги и да заплати на продавача покупната цена за тях в общ размер от 51
617, 34 лв.
Предвид
изложеното трябва да се заключи, че по делото се доказа, че по силата на договора
за продажба на стоки и услуги чрез
карта АС 24 и карта АС 24 – Юротрафик, сключен на 31.01.2017 г., за „АС
24 Б.“ ЕООД са възникнали конкретни парични вземания към „АД М.“ ООД за
получаване на уговорената цена за продадените стоки и предоставените услуги в
общ размер на 51 617, 34 лв., като тяхното неплащане в срок от длъжника е риск,
който се покрива по сключения с ищеца застрахователен договор.
Съдът приема за установено в производството, че в срока на действие на застрахователния договор, който е от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. предвид осъщественото автоматично продължаване на действието му, уговорено в чл. 8 от застрахователната полица, е настъпило събитие, което представлява покрит риск, а именно неплащане от страна на „АД М.“ ООД на задълженията му по издадените от „АС 24 Б.“ ЕООД девет броя фактури за заплащане на цената на продадени стоки и предоставени услуги. Ищецът твърди, че тези задължения не са изпълнени от длъжника по тях нито на падежа, нито към момента, който факт е отрицателен такъв и не подлежи на доказване в гражданския процес. В тежест на ответника по делото е да установи положителния факт, който го ползва в процеса, че е изпълнил възникналите в негова тежест задължения за заплащане на „АС 24 Б.“ ЕООД на цената на продадените стоки и предоставени услуги, но той не е представил никакви доказателства в тази насока. За дата на настъпване на събитието съдът приема датите, следващи падежа на паричните задължения, който е посочен в издадените от застрахования и осчетоводени от oтветника фактури, който по пет от фактурите е 15.12.2017 г., по три от тях е 01.01.2018 г. и по една е 15.01.2018 г.
В резултат от неизпълнението от страна на „АД
М.“ ООД на договорните му задължения
дружеството „АС 24 Б.“ ЕООД е
пропуснало да увеличи имуществото си с цената на закупените стоки и
предоставените от него услуги в изпълнение на договора за продажба чрез карта
АС 24 и карта АС 24 – Юротрафик, сключен на 31.01.2017 г. Следователно
това дружество е претърпяло имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото събитие.
Предвид установените факти, се налага извода,
че за ищцовото застрахователно дружеството е възникнало задължение да заплати
на застрахования обезщетение за вредите, причинени в резултат на настъпилото
застрахователно събитие.
Застрахователното обезщетение съгласно чл. 1.2., ал. 2, предл. 1 от особените условия на застрахователния договор се определя като 90 % от размера на неплатеното вземане. Общият размер на неплатената част от задълженията, които са възникнали за ответника към застрахованото дружество по процесните фактури възлиза на 41 182, 05 лв. съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на това и предвид постигнатата между страните по договора уговорка размерът на дължимото застрахователно обезщетение е 37 063, 85 лв.
По делото е безспорно, че ищецът е
изпълнил задължението си по застрахователния договор да заплати дължимото
обезщетение на увреденото лице, с което по
силата на изричната норма на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ той е встъпил в правата,
които застрахованият има срещу причинителя на вредата, който в случая е
неизправната по договора за продажба от 31.01.2017 г. страна – „АД М.“ ООД. Застрахователят встъпва в правата на застрахования
до размер на платеното обезщетение, което в случая съответства и на размера на
реално претърпените вреди, т.е. за сумата 37 063, 85 лв. Следователно ответникът дължи на ищеца сума
в размер на 37 063, 85 лв., като
по делото няма представени доказателства някаква част от това задължение да е
доброволно погасено. Това прави предявеният в процеса иск за главница изцяло
основателен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер на 1 982, 55 лв., от които 1 482, 55 лв. – държавна такса за разглеждане на иска и 500 лв. – платени депозити.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „АД М.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Ф.Д.П.Л.К.е. СА”, регистрирано в Търговския регистър на Нантер, Франция, под № *********, със седалище и адрес на управление: Франция, Боа-Коломб 92270, пл. ********на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 37 063, 85 лв. /тридесет и седем хиляди и шестдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователен договор, сключен със застрахователна полица № *********/243242 G60/01.01.2017 г., между между „К.Ф.Д.П.Л.К.екстериор СА”, Франция, като застраховател, и дружеството „АС 24 Б.” ЕООД, като застрахован, за настъпили имуществени вреди в резултта от застрахователно събитие - неплащане от „АД М.” ООД на „АС 24 Б.” ЕООД на цената за закупени стоки и предоставени услуги, дължима по договор за продажба чрез карта АС 24 и карта АС 24 – Юротрафик, сключен на 31.01.2017 г., между „АС 24 Б.” ЕООД и „АД М.” ООД, и съгласно девет броя фактури, както следва: фактура № 011841/ 30.11.2017 г., фактура № 036650/ 30.11.2017 г., фактура № 096318/ 30.11.2017 г., фактура № 104500/ 30.11.2017 г., фактура № 501124/ 30.11.2017 г., фактура № 100940/ 15.12.2017 г., фактура № 108753/ 15.12.2017 г., фактура № 523957/ 15.12.2017 г., фактура № 013004/ 31.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „АД М.” ООД да заплати на „К.Ф.Д.П.Л.К.е. СА” сума
в размер на 1 982, 55 лв. /хиляда
деветстотин осемдесет и два лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: