№ 5875
гр. София, 06.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110113797 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпило е искане с вх. № 328383/16.11.2023 г. и № 328384/16.11.2023
г. от М. С. Х. и АДВ. М. Л., с което се иска изменение на Решение от 17631
от 29.10.2023 г. по гр. д. № 13797/2023 г. по описа на СРС , в частта, за
разноските.
В двете молби, които са идентични по съдържание, се твърди, че съдът
не се е съобразил с практиката на ВКС. Твърди се, че ответникът е признал
факт, а не иска. Твърди се, че ищецът не е поискал решение по признаване на
иска. Излагат се съображения по отношение на същността на отрицателните
установителни искове. Твърди се, че ответникът е оспорил иска. Твърди, че
ответникът е претендирал процесните суми от ищеца, поради което е станал
повод за завеждане на делото.
От ответника „С---“ АД не е постъпило становище по молбата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. Д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на
решението в частта за трябва да е представила списък най-късно до
1
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на длъжника за
представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По
делото е налице списък на ищеца, който е инкорпориран в молба с вх. №
289633/17.10.2023 г., поради което искането е допустимо (л.35 от делото).
Решението е връчено на ищеца на 02.11.2023 г. (л.47 от делото), поради
което срокът за обжалване и за молба по чл.248 ГПК изтича на 16.11.2023 г.
Молбите по чл.248 ГПК са постъпили в съда на 16.11.2023 г. Същите са
подадени в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното съдът приема, че молбите по чл.248 ГПК са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Ищецът е претендирал разноски съгласно представения списък по чл.80
ГПК за сумата от 50 лева – държавна такса за образуване на производството,
внесена по сметка на СРС, 2.40 лева – такса за банков превод, 480 лева-
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ (л.34 и
л. 35 от делото).
Съдът с решението е приел, че предявеният е отрицателен установителен
иск е основателен.
С отговора на исковата молба ответникът изцяло признава исковата
претенция. Освен това изцяло признава факти. Налице е първата
предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК. Същото е обективирано в проекта за доклад,
който е обявен за окончателен.
Съдът е приел, че направеното от ответника искане за приложение на
разпоредбата по чл.78, ал.2 ГПК е основателно, доколкото са налице двете
кумулативно предвидени предпоставки, а именно: ответникът трябва да е
признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото.
Второ, както съдът е в мотивите си е написал по делото няма събрани
доказателства, от които да е видно, че ответникът е дал повод за завеждане на
иска. Приел е, че липсват издадени фактури от негова страна, липсват
доказателства той да е образувал изпълнително дело или да си е търсил
вземанията по извънсъдебен ред, да е изпращал покани за напомняне на
задължения, както и от негова страна да са изпращани справки за дължимост
на суми. Такива не се сочат и с молбата по чл.248 ГПК. Изобщо няма
доказателства, че ответникът е претендирал процесните суми от ищеца, така
както е посочено в молбата по чл.248 ГПК.
Съдът е приел, че ответникът не е дал повод да се заведе делото. Липсват
2
каквито и да е било процесуални или извънсъдебни действия на ответника,
който да насочват, че същият си търси вземането.
Неоснователно е възражението, че съдът се е произнесъл с решение по
признаване на иска. Видно от мотивите на съда, липсва решение по чл.237
ГПК. Посочено е, че безпредметно е да се обсъждат всички предпоставки за
иска, тъй като ответникът признава иска и не сочи доказателства за
дължимост на суми. По делото няма нито едно доказателство за дължимост на
суми.
По отношение на цитираната съдебна практика, съдът я приема, то в
случая не е приложима по фактите по делото и с материалите между зелените
корици. Ето защо съдът приема, че позоваването на тази съдебна практика е
неотносимо за процесния случай. Липсва субсумиране на фактите под
хипотезата на правната норма.
С оглед изложеното съдът следва да остави без уважение молба с вх. №
328383/16.11.2023 г. и молба с вх. № 328384/16.11.2023 г. като неоснователни.
На следващо място, претендират се разноски по реда на чл.38 ЗА. Съдът
не може производно да определи такава сума, тъй като съгласно решение по
дело С-438/22, т.2 от диспозитива на решението, обявява НМРАВ, не следва
да се прилага, тъй като ограничава конкуренцията по чл.101 ДФЕС. Същата
не се използва за легитимни цели. Съгласно т.3 от диспозитива на цитираното
решение съдът следва да откажи да приложи НМРАВ. На това основание,
след като е предоставена безплатна правна помощ, то съдът не може свободно
да изчисли дължимия хонорар, тъй като той следва да е договорен и зависи от
качествата на страните.
На следващо място, адвокатите претендират ДДС върху адвокатски
хонорар от 400.00 лева, който не е ясно как е определен, при условие, че се
предоставя безплатна правна помощ. По въпроса дали се начислява ДДС
върху безплатния адвокатски труд следва да се отбележи, че има
преюдициално запитване, за което има образувано дело C-744/23. На това
основание не е ясно дали следва да се начисли ДДС върху безплатния
адвокатски труд.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от М. С. Х. за изменение на
Решение от 17631 от 29.10.2023 г. по гр. д. № 13797/2023 г. по описа на СРС ,
в частта, за разноските, обективирано в молба с вх. № 328383/16.11.2023 г.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на искането от АДВ. М. Л. за изменение на
Решение от 17631 от 29.10.2023 г. по гр. д. № 13797/2023 г. по описа на СРС ,
в частта, за разноските, обективирано в молба с вх. № 328384/16.11.2023 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните по делото
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове
и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4