№ 915
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110200131 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на лицето С. Б. Н., с ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител адв. Г. Х., срещу Заповед за задържане на
лице № 230зз-1313/08.12.2024 г., издадена от П. М., на длъжност „полицейски
инспектор“ при 06 РУ-С..
В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че
процесното задържане не било законосъобразно, като се твърди, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неправилно
прилагане на материалния закон. Твърди се още, че издадената заповед не
съдържала всички изискуеми от закона реквизити и се иска отмяната й. Сочи
се наличието на процесуални нарушения при издаването на заповедта.
Наведени са доводи и за прекомерност на въпросната мярка, тъй като целите
на производството били могли да бъдат постигнати с по-леки мерки по реда на
ЗМВР. Иска се отмяната на обжалваната заповед и се претендират разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично
и се представлява от адв. Х.. Последният поддържа подадената жалба и иска
от съда да отмени обжалваната заповед като преповтаря аргументите,
изложени в жалбата. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, но се представлява от юрк.
Гяурова, като последната иска от съда по същество да постанови решение, с
което да остави жалбата без уважение. Сочи, че издадената заповед не
противоречи на материалния и процесуалния закон, твърди, че съдържа
всички необходими реквизити. Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира следното:
От събраните по делото доказателства е видно, че на 08.12.2024 г., около
15:30 часа, в гр. София, пред Националния исторически музей възникнал
конфликт по повод паркиране на превозни средства, между жалбоподателя С.
Н.о и А.К.. При възникналия инцидент между двамата били разменени удари
и закани, като същите били забелязани от дежурния полицай пред НИМ,
който се намесил и разтървал лицата. Той подал и сигнал до 06 РУ-С., като от
там бил изпратен полицейски патрул на мястото, който установил
самоличността на лицата, снел им обяснения и след това жалбоподателят С. Н.
бил задържан с процесната заповед за задържане, като тя била издадена от П.
М., на длъжност „полицейски инспектор“ при 06 РУ-С.. А посоченото в нея
основание за задържането му е „във връзка с чл. 325 от НК – който извърши
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.“.
Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е
приложена декларация от 08.12.2024 г., с която задържаният е декларирал, че
е запознат с правата си.
Впоследствие, материалите били докладвани на прокурор, който
преценил, че в случая не е извършено престъпление от общ характер, тъй като
деянието не представлявало нито хулиганство, нито закана за убийство, нито
телесна повреда по хулигански подбуди, поради което постановил отказ за
образуване на досъдебно производство.
При установените факти съдебният състав намира следното от
правна страна:
Предмет на това производство е законосъобразността на издадената
заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на
индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от
посочения закон.
За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата
следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в
определената за това форма, при спазване на правилата на административното
производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие
с целта на закона.
В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна
полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа,
съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.
От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената
форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този
закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа
2
реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на
въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено
какво е основанието, заради което лицето е задържано.
Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо
именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му,
както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на
административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена
форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите,
посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на
служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва
и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на
задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това
задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за
самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени
правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията
обстоятелство.
Съдебният състав намира, че към момента на задържане на
жалбоподателя не е имало достатъчно доказателства, които да водят до извод
за съпричастност на задържания към осъществяване на престъпление от общ
характер.
Заповедта е незаконосъобразна от външна страна, защото основанието за
задържане, което е посочено в нея, не отговаря на изискванията за неговото
съдържание.
Това е така, защото формално посоченото основание за задържане не
изпълнява целта на закона, тъй като така формулирано, то не е достатъчно.
Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона,
защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от
властите. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически
основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част
от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна
страна.
Тук е моментът да се посочи, че така формулираното основание за
задържане не води до никаква представа защо именно е задържан Н., а самото
формално основание е цитат на нормата на чл. 325, ал. 1 от НК и не значи
нищо конкретно. Не са посочени място, дата на деянието, никакъв механизъм,
нито кой е пострадалият, кой е извършителят, какви действия са осъществени
от Н., както и какъв е резултатът от деянието и т.н.
Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което
обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно
ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено
3
нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до
единствена последица - нейната отмяна.
Ето защо, съдът намира, че жалбата е основателна, защото е налице
порок в издадената заповед (липса на основание), както и защото не е налице
материално основание за задържане на жалбоподателя.
Доколкото са претендирани разноски от жалбоподателя, съдът намира,
че следва да ги присъди в претендирания размер, защото претендираното
възнаграждение от 650 лева не се явява прекомерно на осъществената защита
и правната сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на лицето С. Б. Н., с ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. Г. Х., срещу Заповед за задържане на лице
№ 230зз-1313/08.12.2024 г., издадена от П. М., на длъжност „полицейски
инспектор“ при 06 РУ-С., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на С. Б. Н., с ЕГН **********, сумата от 650 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на СРС сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14-
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4