№ 281
гр. Монтана, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20251630201282 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 9682/03.11.2025г. на Началник Отдел
„Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.С., е наложено на И. С. С., с посочен съдебен адрес в
гр.Б., чрез адв.П. Д. от САК, административно наказание - глоба в размер на
3000 (три, хиляди) лева, 1533.88 (хиляда, петстотин, тридесет, три евро, 0.88
евро цента) евро, за административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3-то
от ЗДвП вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
санкционирано на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3-то от ЗДвП (в редакция
след изм. ДВ, бр.64/25г., в сила от 07.09.2025г.).
Недоволен от наложената глоба И. С. С., чрез адв.П. Д. от САК, моли да
бъде отменено НП, навеждайки доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Редовно
призован за съдебно заседание, С. не се явява, не се явява и пълномощника му
адв.Д. от САК. Представено е писмено становище от адв.Д. от САК, в
подкрепа на жалбата, зададени са и въпроси към свиделите. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна, като АНО, чрез процесуален представител –
юрисконсулт Д.П., пледира за оставане в сила на НП чрез изложени доводи и в
писмена защита. П. претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с изложените доводи, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законния
срок.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
На 14.10.2025г. в 14:02 часа на път І -1 към 104+00 на отбивна площадка
в посока гр.Монтана – гр.Видин, И. С. С., е установено, че е управлявал и
извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка
ХХХ, модел ХХХХХ с рег. № ХХХХ. В процеса на извършената проверка е
установено, че водачът извършва превоз на асфалт, което било видно от
товарителница № 0054272/14.10.2025г.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW 10 №
К0200008 и ролетка № 1313/18 (5) м, е констатирано следното: при измерено
разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 26.255 т при максимално допустимо натоварване на
оста 19 т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ, като установеното превишаване е с 7.255 т. Извършеното измерване е
онагледено чрез протокол за измерване на превозно следство № 0000140/2025,
приложен към АУАН.
Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл.7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
За установеното административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3-
то вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, св.Н. М. А. – ст.
инспектор Дирекция АРОК при АПИ, в присъствието на св.И. К. С. –
специалист в „ОА“ при ОПУ - Монтана, съставил спрямо водача С. АУАН №
0011201/14.10.2025г. Водачът С. подписал АУАН, НЕ посочвайки възражения,
напротив посочил, е че няма такива. На същата дата 14.10.2025г. водача С.
получил и препис от съставения АУАН, което се удостоверило с оформена по
надлежен ред разписка (л.16 от делото).
Видно от показанията на св.А. и св.С., а също и от писмените
доказателства – заверени копия на Приложение № 1 към заявление за
периодична проверка № 000029-28192/09.06.2025г. относно електронна везна
PW 10 № К0200008, ЕС декларация за съответствие и сертификат за
съответствие относно джобна ролетка, неръждаема № 1313/18/ 5 м,
техническите средства, с които е извършено процесното измерване са били
годни и изправни. Жалбоподателят НЕ Е оспорил извършеното измерване,
2
видно от показанията на св.А. водача С. не е имал възражения.
От фактическа обстановка и на базата на непосредствено събраните от
настоящият съд доказателства се установява, че измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Съгласно чл.139. ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.5,
б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, движешите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
регламентирани в раздел ІІ от Наредбата.
Водачът И. С. С. е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на
ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел ІІ от
Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да
бъде приведено в съответните норми, поради което водачът С. е извършил
нарушението описано в АУАН виновно, в нарушение на разпоредбите на
чл.139, ал.1, т.2, предл.3-то от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
Като е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т.14 от ДР на
Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел ІІ от Наредба № 11 от
03.07.2001г., водачът С. в качеството му на физическо лице по смисъла на
чл.177, ал.3 от ЗДвП, е субект на административно наказателна отговорност.
Като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл.3, т.1 и т.2 от
Наредбата, водачът е създал потенциала опасност за движението по
републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура.
Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното
ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата.
Не е установено наличие на ,,неделим товар“ по смисъла на § 1, т.14 от
ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече
части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до
излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради
своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно
средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на Наредбата.
Настоящият съд не споделя наведените доводи в жалбата. Въззивният
съд (имайки предвид вида дело) намира, че събраните по делото доказателства
навеждат извода, че автор на процесното нарушение е именно жалбоподателя
3
С. като водач на проверено тежко ППС-во, при наличието на годно за
измерване техническо средство. Съдът кредитира показанията на св.А. и св.С.,
които са категорични, че измерването е било правилно, при съобразяване на
законните изисквания, без да е имало възражения от страна на водача С..
Настоящият съд кредитира показанията на св.А. и св.С., като ги намира за
обективни, а твърденията на жалбоподателя, че фактическата обстановка не
попада в хипотезата на цитираните като нарушени разпоредби на ЗДвП,
настоящия съд ги намира за защитна позиция, която не намира опора в
събраните по делото писмени и гласни доказателства. При съставяне и
връчване на АУАН, С. не е направил каквито и да е възражения.
Приложимата административнонаказателна разпоредба е тази на чл.177,
ал.3 от ЗДвП, която предвижда налагане на административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева на водач, който, без да спазва установения за
това ред управлява пътно превозно средство с размер, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройство. Тази норма е приложима в случаите, когато не е
спазено изискването, което е въведено в чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, движещите
се по пътя ППС да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройство и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението като се препраща съм приетата на основание чл.139, ал.3 от ЗДвП
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройство. Нарушението по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП е налице,
респективно се реализира отговорност по чл.177, ал.3 от ЗДвП, когато е
нарушена някоя от разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001г., какъвто е
настоящият случай. Приложими са разпоредбите на ЗДвП, в сила от
07.09.2025г., изм. ДВ, бр.64/25г., действащи към момента на извършване на
нарушението. В този смисъл е и ТП № 2/08.10.2025г. на ОСС на съдиите от І и
ІІ колегия на ВАС иНК на ВКС по т. д. № 5/23г.
Правилно е посочено, че нарушението е по чл.139, ал.1, т.2, пр.3-то вр. с
чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, което законосъобразно е било
санкционирано на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3-то от ЗДвП. Водачът С. е
следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар не
превишават максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредбата или
при установено превишаване на нормите, същото да бъде приведено в
съответните норми.
На следващо място следва да бъде съобразено и Тълкувателно
постановление № 2/08.10.2025 г. по Тълкувателно дело № 5/2023 година, с
което е прието съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание
на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и от П. и
Втора колегия на Върховен административен съд по следния въпрос:
"Нарушение по чл.53, ал.1, т.2 във връзка с чл.26, ал.2, т. 1, буква "а" от Закона
за пътищата или такова по чл.177, ал. 3, т.1 във връзка с чл.139, ал.1, т.2 от
4
Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява
извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за
обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това
пътно превозно средство?" и е постановено, че "Водачът, който управлява
извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за
обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва
нарушение по чл.177, ал.3, т.1 във връзка с чл.139, ал. 1, т.2 от Закона за
движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство
или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил
превоза." Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт,
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни
актове.
Във връзка с изложеното, по настоящото дело безспорно се касае за
извършеното нарушение от С. в качеството му на водач, който управлява
извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за
обществено ползване, без да е налице разрешение за това, поради което следва
да отговаря само по чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл.139,
ал.1, т.2 ЗДвП и не носи отговорност по чл.53, ал.1, т.2 ЗП за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б."а" ЗП.
В допълнение към изложеното следва да бъде посочено, че с
изменението на чл.189, ал.12 от ЗДвП (Доп. ДВ, бр.51 от 2007г., предишна
ал.4, бр.10 от 2011г., изм., бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.) изрично е
предвидена компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура" или определени от него длъжностни лица, да издава
наказателни постановления, каквато не е била предвидена в разпоредбата в
относимата й редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2023г., в сила от
1.08.2023г.). Във връзка с това законово изменение настоящия съд възприема,
че едва след 07.09.2025 г. за председателя на управителния съвет на АПИ е
налице посочената в ЗДвП компетентност да издава наказателни
постановления и за установени нарушения извън първоначално определения
кръг с разпоредбата на чл.189е, ал.12 от ЗДвП в относимата й редакция (Доп. -
ДВ, бр.14 от 2023г., в сила от 10.02.2023 г.), касаеща административни
нарушения по чл.179, ал.3 – 3в. С изменението е разширен обхвата на
компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица, да издават
наказателни постановления и за нарушения по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП и
нарушения по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, което е допълнително
основание настоящия съд да приеме, че към момента на издаване на
обжалваното Наказателно постановление № 9682/03.11.2025г. председателят
на управителния съвет на АПИ е разполагал със законово предвидена
компетентност да издава наказателни постановления за нарушения по чл.177,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
5
Настоящият съд не споделя доводите изложени в жалбата за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Административното нарушение е описано достатъчно ясно, при
напълно спазване на процесуалния и материалния закон, в т.ч. и относно маса
на ППС, място на нарушението, налице е единство между описана фактическа
обстановка в АУАН и НП, налице е съответствие между посочените за
нарушени законни разпоредби в АУАН и НП, не е налице нарушение по чл.52,
ал.4 от ЗАНН, тъй като при съставяне на АУАН и след това в законния 7 –
дневен срок, жалбоподателя не е направил възражения.
Настоящият съд намира, че в случаят не може да намери приложение
чл.28 от ЗАНН - нарушението не е маловажно, тъй като превишаването на
нормите на раздел ІІ от Наредбата, без да бъдат спазени нормативните
изисквания, повишава рисковете относно безопасността на движението, води
до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Настящият съд изцяло споделя посоченото в тази насока в НП, и не намира за
нужно да го преповтаря.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК
на ВКС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“
на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са
осъществени, поради което наказващият орган правилно не го е приложил, а
наказателното постановление поради издаването му в съответствие със закона,
не следва да бъде отменено.
Според настоящия съд не е налице и нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН,
тъй като е наложено точно фиксираното по размер и вид административно
наказание – глоба в размер на 3000 лева на основание чл.177, ал.3 (в редакция
след изм. ДВ, бр.64/25г., в сила от 07.09.2025г.), действаща към момента на
извършване на нарушението, съгласно правилото на чл.3, ал.1 от ЗАНН.
Предвид изложеното няма основание за изменение съгласно чл.3, ал.2 от
ЗАНН.
С оглед резултата по делото, според настоящия съд следва да се
присъдят разноски съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020г., в сила от 23.12.2021 г.) само на въззиваемата страна, като АНО.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна,
като АНО, за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход,
жалбоподателя С. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна,
като АНО, сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.63д (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с чл.37 от ЗПП
вр. с чл.27е от НЗПП, настоящия съд намира, че на АПИ гр.С. като ЮЛ следва
да се присъдят 150 (сто, петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение,
отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото.
Предвид изхода на делото, искането на жалбоподателя С., направено
чрез адв.П. Д. от САК за присъждане на разноски за адвокатско
6
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, следва да бъде оставено
без уважение.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН
(изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9682/03.11.2025г. на
Началник Отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна
мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура” гр.С., с което на И. С. С., с посочен съдебен адрес в
гр.Б., чрез адв.П. Д. от САК, е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 3000 (три, хиляди) лева, 1533.88 (хиляда, петстотин, тридесет, три
евро, 0.88 евро цента) евро, на основание чл.177, ал.3 (в редакция след изм.
ДВ, бр.64/25г., в сила от 07.09.2025г.), т.1, пр.3-то от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. С. С. да заплати на АПИ гр.С., разноски по съдебното
производство (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 150 (сто,
петдесет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя И. С. С., чрез
адв.П. Д. от САК, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7