РЕШЕНИЕ
№ 824
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110134500 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Ю. Ю. Ч. и Ю. Ц. Ч., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да
се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно при равни квоти сумата
от 1474,59 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „Бурел“ № 9,
ет. 5, ап. 17, аб. № 361906, ведно със законната лихва от 10.12.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 235,14 лева за периода от 15.09.2018 г. до
30.11.2020 г., сумата от 29,64 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
10.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 6,21 лева за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 61875/2020 г. по описа на СРС.
Сумите се разпределят както следва: За Ю. Ю. Ч. сумата от 737,29 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 10.12.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 117,57 лева за периода от 15.09.2018 г. до
30.11.2020 г., сумата от 14,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
10.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
1
разпределение в размер на 3,06 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г.; За Ю. Ц. Ч.
сумата от 737,29 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 10.12.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 117,57 лева за периода от 15.09.2018
г. до 30.11.2020 г., сумата от 14,82 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
10.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 3,06 лева за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството си на
собственици на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Триадица, ул.
„Бурел“ бл. 9, ет.5, ап. 17. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила
ОУ. Поддържа, че съгласно общите условия от 2008 г., купувачите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, а съгласно
ОУ от 2014 г. – в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на
дружеството, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са
използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и
дялово разпределение и не са погасили задълженията си. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата
ответници.
Ответникът Ю. Цочев Ч. оспорва наличието на облигационни отношения между
страните. Развива подробни съображения за недължимост на вземанията за дялово
разпределение и счита, че дружеството, извършващо услугата има право да ги претендира, а
не ищецът. Твърди, че чл. 36 от ОУ, който предвижда задължение за потребителите да
заплащат цена за услугата дялово разпределение, е нищожен. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност и счита, че приложимата такава е тригодишната. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Ответницата Ю. Ю. Ч. чрез назначения от съда особен представител също оспорва
исковете. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и счита, че приложимата
такава е тригодишната. Излага, че според твърденията на ищеца собственик на процесния
имот е Малгожата Тереса Ч., която била майка на ответницата, и жива към настоящ момент.
Сочи и, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия. Поддържа, че липсват
документи за собственост и данни ответницата през процесния период да е ползвала
процесния имот и доставената топлинна енергия.
С молба от 03.06.2022г. третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че не оспорва предявения иск и счита същия за
основателен и доказан. Развива съображения, че през процесния период дяловото
2
разпределение на топлинната енергия е извършвано законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга.
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия за имота в
претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност. Освен безспорния
му характер, това обстоятелство се установява от приетите и неоспорени индивидуални
справки за дялово разпределение и протоколи за отчет.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В случая, за установяване собствеността върху процесния имот е ангажирано писмено
доказателство – Нотариален акт за учредяване право на строеж № 38, том LXXXII, дело №
16302/1995г. от който се установява, че на 07.09.1995г. ответникът Ю. Ц. Ч. и неговата
съпруга Малгожата Ч. са учредили в полза на трето лице право на строеж върху свой
съсобствен недвижим имот за построяване на сграда, срещу което са приели да получат в
собственост индивидуални обекти в сградата, между които и апартамент № 17, находящ се
на петия етаж от сградата. От приетото удостоверение издадено от ГИС-София се
3
установява, че сградата е построена и същата е с административен адрес: гр. София, ул.
„Бурел“ № 9. Наред с това, от приетия и неоспорен протокол за решенията на общото
събрание на етажната собственост в сградата от 20.09.2002г. се установява, че към датата на
решението в сградата е била налице етажна собственост, каквото е изискването на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Ето защо съдът намира, че от ангажираните писмени доказателства се установява
правото на собственост на ответника Ю. Ц. Ч. върху процесния имот, находящ се в сграда в
режим на етажна собственост. Видно от съдържанието на нотариалния акт, към датата на
придобиване собствеността върху процесния апартамент Ю. Ч. и Малгожата Ч. са били
съпрузи, а от представеното удостоверение за родствени връзки на Малгожата Ч. от
23.02.2015г. се установява, че към датата на удостоверението бракът между тях вече е бил
прекратен чрез развод, вследствие на което е възникнала обикновена съсобственост върху
имота при равни квоти между бившите съпрузи. По делото не се твърди и не се доказва
съсобствеността върху имота да е била прекратена чрез делба преди или по време на
процесния период, а при извършена служебна проверка съдът установи, че образуваното
дело по иск за делба на имота, съобразно представената от ищеца искова молба, е все още
висящо пред Софийския районен съд. Следователно за процесния период от м.05.2017г. до
м.04.2019г. собствеността върху имота е принадлежала на ответника Ю. Ц. Ч. и неговата
бивша съпруга Малгожата Ч. при равни квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки. Въпреки дадените от
съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, ищецът не ангажира доказателство за наличие
на универсално или частно правоприемство между Малгожата Ч. и втория ответник Ю. Ю.
Ч. /нейна дъщеря/, а от приетите по делото удостоверения от 2015г. и от 2022г се
установява, че липсват данни за смърт на Малгожата Ч..
Предвид гореизложеното се налага заключението, че ответникът Ю. Ц. Ч. е потребител
на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот до размера на собствената
му 1/2 идеална част от имота. За този извод е без значение обстоятелството на чие име се
води партидата при ищцовото дружество, тъй като при повече от един собственик
облигационното правоотношение възниква с всеки от тях по силата на цитираната законова
норма, независимо от това на кой от собствениците е открита партидата.
По отношение на ответника Ю. Ю. Ч. облигационно правоотношение с ищцовото
дружество не е възникнало нито по силата на закона, нито по нейно изрично искане, поради
което предявените срещу този ответник искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
представените с исковата молба протокол от ОС на етажната собственост във входа за избор
на изпълнител на услугата дялово разпределение, договор за извършване на услугата дялово
разпределение, представените от третото лице – помагач индивидуални изравнителни
сметки и протоколи за отчет. От така представените писмени доказателства се установява,
че през процесния период е начислявана топлинна енергия само за битово горещо
водоснабдяване /топла вода/ въз основа на извършен реален отчет на показанията на двата
4
водомера в имота, както и за сградна инсталация, чието плащане потребителите дължат в
качеството си на собственици на имота, независимо дали ползват топлинна енергия за
отопление, с оглед обективно отдадената от сградната инсталация топлинна енергия /в този
смисъл Решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на
Република България и Решение от 05.12.2019г. на СЕС по съединени дела С 708/17 и С
725/17/. Топлинна енергия за отопление на имота /отоплителни тела/ не е начислявана и не
се дължи. Както беше посочено, между страните няма спор и е обявено за безспорно
обстоятелството, че доставената топлинна енергия е на посочената в исковата молба
стойност, а това обстоятелство се установява и от обсъдените писмени доказателства и
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
пълно, ясно и компетентно изготвено. От експертното заключение по ССчЕ се установява,
че сумите по месечни фактури за процесния период са в размер на 1343,44 лева, а
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане в размер на 131,15 лева, или общо
1474,59 лева, какъвто е общият размер на исковата претенция за цена на топлинна енергия.
Установява се също, че суми за възстановяване по изравнителните сметки не са отнасяни
към вземания за предходни периоди, както и че липсват данни за извършено плащане на
процесните вземания /такова не се и твърди от ответниците/. Релевираното от ответника Ю.
Ц. Ч. оспорване на счетоводните записи като нередовно водени е неоснователно, тъй като
същите съответстват изцяло на съдържанието на изравнителните сметки, съставени от
фирмата за дялово разпределение.
Следователно предявеният срещу ответника Ю. Ц. Ч. иск за цена на доставена топлинна
енергия се явява доказан до размера от 737,29 лева /половината от 1474,59 лева/, каквато е и
цената на предявения срещу него иск.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем
Сървисис“ ЕООД /видно от представените с исковата молба удостоверения, „Витерра
Енерджи Сървисис“ ЕООД е променило наименованието си на „Иста България“ ЕООД, а
след това на „Данувиус“ ЕООД, след което дружеството се е вляло в „Техем Сървисис“
ЕООД/, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за
дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи
условия, същите са публикувани. Вземането на ищеца за цена на тази услуга се основава на
осъщественото от етажните собственици възлагане по силата на решението на ОС и
сключения договор /с клауза за автоматично продължаване на неговия срок/, а впоследствие
- на възлагането на ищеца, по силата на сключения договор между него и третото лице като
фирма за дялово разпределение на основание чл. 139, ал. 2 ЗЕ. Цитираната от ответника
норма на чл. 61, ал. 1 НТ /отм./ урежда единствено възмездния характер на услугата дялово
разпределение, не и начина на нейното плащане. След като през процесния период
ответникът е бил обвързан от действащите общи условия на ищцовото дружество, същият
5
дължи плащане на цената на предоставената услуга на ищеца, а вътрешните отношения
между него и фирмата за дялово разпределение са без значение за основателността на
претенцията. Наличието на установен ред за плащане съгласно клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ е
от значение за изпадане на ответника в забава, а не за възникване на вземането за главница.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния
период от м.11.2017г. до м. 04.2019г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ
размер на 29,64 лева, поради което предявеният срещу Ю. Ц. Ч. иск за половината от тази
сума или 14,82 лева се явява изцяло доказан по основание и размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесната мораторна лихва за периода от 15.09.2018г.
до 30.11.2020г. са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32,
ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава
ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.
Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено
върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а
не върху прогнозно начислените количества. Задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът Ю. Ц. Ч. е изпаднал в забава за
плащане на сумата.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от
15.09.2018г. до 30.11.2020г. върху главница за топлинна енергия от 1474,59 лева равнява на
235,14 лева, следователно ответникът дължи половината от тази сума или 117,57 лева,
какъвто е размерът на исковата претенция.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявения срещу Ю. Ц. Ч. иск за сумата от
6
3,06 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017 г. до 30.11.2020 г, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По релевираното от ответника Ю. Ц. Ч. възражение за изтекла погасителна давност,
съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за
всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане
считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат
периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /10.12.2020г./ са погасени по давност вземанията за
периода от м.05.2017г. до м.07.2017г. включително. Вземането за цена на топлинна енергия
по месечна фактура за м.07.2017г. е станало изискуемо на 14.09.2017г. с изтичане на 45-
дневния срок считано от 01.08.2017г., и тригодишната давност за него е следвало да изтече
на 14.09.2020г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през
който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният
срок изтича на 21.11.2020г. – преди датата на заявлението. Ето защо вземането за
м.07.2017г. и за всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия
месец – м.08.2017г. е станало изискуемо на 15.10.2017г. и давността за него е следвало да
изтече на 15.10.2020г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на
22.12.2020г. – след датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.08.2017г. и
за всички следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за
обхванатите от давността месеци се установява по размер едва след приключване на
съответния отоплителен период и вземането за него става изискуемо с изтичане на 45-
дневния срок за плащане на общата фактура от 31.07.2018г., следователно давността за него
не е изтекла. Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на
обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза /таблица № 4/ за
7
обхванатия от давността период от м.05.2017г. до м.07.2017г. се дължи цена на топлинна
енергия по месечни фактури в размер на 86,65 лева. Следователно за необхванатата от
давността част от процесния период от м.08.2017г. до м.04.2019г. цената на доставената
топлинна енергия се равнява на 1387,94 лева /1474,59 – 86,65/. Ответникът Ю. Ц. Ч. дължи
половината от тази сума или 693,97 лева. До този размер предявеният установителен иск
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 737,29 лева и за периода
от м.05.2017г. до м.07.2017г. искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2018г. до 30.11.2020г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/, мораторната лихва върху
главницата по общата фактура от 31.07.2018г., включваща погасените по давност месеци, се
равнява на 139,92 лева. Пропорционално на погасената по давност част от главницата,
погасена по давност се явява и мораторната лихва в размер на 18,75 лева. Следователно за
периода от 15.09.2018г. до 30.11.2020г. лихвата върху непогасената по давност главница се
равнява на 216,39 лева /235,14 – 18,75/. Ответникът Ю. Ц. Ч. дължи половината от тази сума
или 108,19 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
претендиран размер от 117,57 лева искът следва да бъде отхвърлен.
На последно място, към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
няма погасено по давност вземане за цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.11.2017г. до м.04.2019г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски всички главни страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 84,91 лева, от които на ответника Ю. Ц. Ч. се падат 42,45
лева. С оглед уважената част от исковете, този ответник дължи разноски в заповедното
производство в размер на 39,74 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 165,09 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на 250 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определи на 100 лева, или общо 515,09 лева. Разноските на ищеца за възнаграждение на
особен представител на Ю. Ю. Ч. следва да останат изцяло в тежест на ищеца с оглед
отхвърлянето на исковете срещу втория ответник. На ответника Ю. Ц. Ч. се падат 257,54
лева, като с оглед уважената част от исковете, този ответник дължи разноски в исковото
производство в размер на 241,08 лева. В заповедното производство ответникът Ю. Ц. Ч. е
сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, а в исковото – в размер
на 400 лева, платени изцяло в брой. Релевираното от ищеца възражение за прекомерност е
основателно – с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото,
възнаграждението на ответника в двете производства следва да бъде намалено до
приложимия към датите на сключване на договорите минимум от 300 лева за всяко
8
производство с оглед материалния интерес. Съобразно отхвърлената част от исковете, на
ответника Ю. Ц. Ч. се дължат разноски в размер на по 19,17 лева в двете производства.
Ответницата Ю. Ю. Ч. не е сторила разноски, поради което такива не й се дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ю. Ц. Ч., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Б“ № , ет. , ап. , дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
с ЕИК: , с адрес на управление: гр. С, ул. Я“ № Б, сумата от 693,97 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2017 г. до
30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. С, ул. „Б“ № , ет. , ап. , аб. № 361906, ведно със
законната лихва от 10.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 108,19 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г., и сумата от
14,82 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 10.12.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 61875/2020 г. по
описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия
за разликата над 693,97 лева до пълния претендиран размер от 737,29 лева и за периода от
01.05.2017г. до 31.07.2017г., предявения иск за мораторна лихва върху тази главница за
разликата над 108,19 лева до пълния претендиран размер от 117,57 лева, както и предявения
иск за сумата от 3,06 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2017г. до 30.11.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: , с адрес на
управление: гр. С, ул. Я“ № Б, срещу Ю. Ю. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Б“ №
, ет. , ап. , установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 737,29 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за
имот, находящ се в гр. С, ул. „Б“ № , ет. , ап. , аб. № 361906, ведно със законната лихва от
10.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 117,57 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г., сумата от 14,82 лева, представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 10.12.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 3,06 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№ 61875/2020 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА Ю. Ц. Ч. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 39,74 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 241,08 лева, представляваща разноски в исковото производство.
9
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Ю. Ц. Ч. на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 19,17 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 19,17 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10