Решение по дело №185/2021 на Административен съд - Разград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        

№ 181

 

Гр.Разград, 30 ноември 2021година

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Разградският административен съд в публично заседание на двадесет и трети ноември  две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                МАРИН МАРИНОВ

При секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №185 по описа за 2021г. за да се поизнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба против Решение №230/11.08.2021г., постановено по АНД №349/2021г. на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-1075-000305/28.05.2021г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград, с което на М. В. Н. от гр. Р. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.

Недоволно от така постановения съдебен акт е останало наказаното лице. В жалбата си сочи, че решението е неправилно и необосновано, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени  оспореното НП, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на районния съд, като претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с доводите  и становището на страните и анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира следното: 

Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има право на жалба и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Същите сочат, че на 25.02.2021г. около 23,37 часа в гр. Разград разпитаните полицейски служители И. Т. и В. В. изпълнявали възложените им служебни задължения по контрол на автомобилното движение. Те спрели за проверка лек автомобил "Рено Туинго" с рег. № ********, управляван от жалбоподателя, който при преминаване през кръстовището на бул. „Априлско въстание“ и  ул. „Любен Каравелов“ не спрял на знак В2 „Стоп“ и продължил движението си по булеварда. При тези данни е прието, че с противоправните си действия той е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е съобразил своето поведение с поставения пътен знак и срещу него е съставен АУАН Серия GA №342460. Той е надлежно връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган и с процесното НП № 21-1075-000305/28.05.2021г. на основание по чл. 183, ал. 2, т. 1, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.  С решението си районният съд е потвърдила НП като правилно и законосъобразно. Изложените от него мотиви напълно се споделят и от настоящата инстанция.

Възприетата от наказващия орган и районния съд фактическа обстановка е установена по категоричен начин В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно текста на чл.189, ал.2 от ЗДвП съставеният АУАН, ако е редовен от формална страна, се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в този случай, въз основа на специалния закон е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации. Напротив, те кореспондират изцяло на събраните в съдебното производство гласни и писмени доказателства. Въз основа на тях е безспорно установено, че наказаното лице не е съобразило поведението си с поставения пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", с което противоправно действие от обективна и субективна страна е осъществил състава на вмененото нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 3,  предл. 1 от ЗДвП.

АУАН и НП са издадени от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна съставомерни факти и обстоятелства, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя. Както пред въззивния съд, така и в касационната си жалба наказаното лице твърди, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, тъй като не е посочена вярно датата, на която е съставен. Доказателства в тази насока не са ангажирани, но дори и да се приеме,  че грешно е посочена датата, на която е съставен АУАН, то това нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения, защото по никакъв начин не е ограничило правата на уличеното лице. Датата на съставяне на АУАН е от значение за преценката дали той и издаденото въз основа на него НП са постановени в предвидените от чл. 34 ЗАНН преклузивни срокове, които в случая са спазени. С оглед на това съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелни основания за отмяна. Приложени са и съответните законови разпоредби, които обуславят отговорността на  дееца. Определеното наказание е в абсолютния  размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва законова възможност то да бъде изменено или намалено.

Въз основа на изложеното съдът намира за неоснователна и недоказана подадената касационна жалба. Постановеното от Разградския районен съд решение е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно и  следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в тежест на касатора следва да се присъди дължимо на ответника юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 80 лева, определен на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №230/11.08.2021г., постановено по АНД №349/2021г. на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА  М. В. Н. от гр. Р. да заплати на ОДМВР - Разград сумата от 80 (осемдесет) лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

           ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                               2./п/